What do you think?
Rate this book
Оставете ме на мира
„Оставете ме на Мира“ е книга, която цели да разкрие истината за един болезнено реалистичен свят, за който не ни се иска да мислим. Това е точно Онзи свят, с който всеки един от нас е имал някакво взимане-даване някога. Онзи свят не е пригоден за живеене, той е временно убежище за травми, с които трябва да се преборим, за да излезем оттам.
А какво се случва с хората, които не се справят с преживяването на тези травми и всъщност остават да живеят в Онзи свят?
Полудяват.
В буквалния смисъл на думата.
„Оставете ме на мира“ разказва историята на едно момче, което от прекалено дълго живее в Онзи свят, в следствие от което получава панически атаки и сънни парализи, изпада в депресивно състояние и дори развива психични разстройства.
За тези години, Никола има огромен опит с всякакви терапевти във Варна, но никой не успява наистина да му помогне. Докато не се появява Мира, съвсем наскоро започнала практика като терапевт, която не само че няма успее да му помогне, но и ще влоши нещата.
Романът е написан по лесно смилаем и комедиен начин, което помага на читателя да се потопи в един не толкова приятен свят, без да се натоварва от тежката тематика, и на моменти даже да се засмива. Действията се развиват във Варна и са напълно актуални, а комуникацията между героите е идентична с комуникацията в реалния свят.
Тази книга не е за всеки, но всеки трябва да я прочете, за да се запознае поне малко с Онзи свят – дали за да се научи колко е важно да се оказва емоционална подкрепа, дали за да бъде информиран и да успее да разпознае кога някой наоколо има нужда от помощ, дали за да осъзнае сериозността на професиите и това какво силно влияние оказват, дали за да ни накара да се замислим за стари травми, които все отлагаме за преживяване…
А какво се случва с хората, които не се справят с преживяването на тези травми и всъщност остават да живеят в Онзи свят?
Полудяват.
В буквалния смисъл на думата.
„Оставете ме на мира“ разказва историята на едно момче, което от прекалено дълго живее в Онзи свят, в следствие от което получава панически атаки и сънни парализи, изпада в депресивно състояние и дори развива психични разстройства.
За тези години, Никола има огромен опит с всякакви терапевти във Варна, но никой не успява наистина да му помогне. Докато не се появява Мира, съвсем наскоро започнала практика като терапевт, която не само че няма успее да му помогне, но и ще влоши нещата.
Романът е написан по лесно смилаем и комедиен начин, което помага на читателя да се потопи в един не толкова приятен свят, без да се натоварва от тежката тематика, и на моменти даже да се засмива. Действията се развиват във Варна и са напълно актуални, а комуникацията между героите е идентична с комуникацията в реалния свят.
Тази книга не е за всеки, но всеки трябва да я прочете, за да се запознае поне малко с Онзи свят – дали за да се научи колко е важно да се оказва емоционална подкрепа, дали за да бъде информиран и да успее да разпознае кога някой наоколо има нужда от помощ, дали за да осъзнае сериозността на професиите и това какво силно влияние оказват, дали за да ни накара да се замислим за стари травми, които все отлагаме за преживяване…
340 pages, Paperback
Published November 1, 2024
14 people are currently reading
274 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 81 reviews
December 24, 2024
Откъде да започна? Хммм, не бях чел нещо такова досега, впечатлен съм и много ми хареса!
Стила на писане на Мери е много добър. Това е дебютен роман! 🔝
Успях да видя част от себе си и мои преживявания в някои моменти от книгата. И се радвам, че моите проблеми са нищо в сравнение с тези на други хора! Менталното здраве не е шега работа!
Психологичните аспекти са описани отлично! Все пак авторката е учила психология. Не е написано случайно със заучени факти.
Действието се развива във Варна! Аз уча там и ми беше приятно да чета за места на които съм бил. Чувствах се като част от историята.
Главните ни герои бяха описни толкова добре и с такава дълбочина, като истински!
Към края започнаха да ме побиват тръпки! 🥺
Не трябваше да се бавя толкова с прочитането на книгата. Обвинявам не диагностицираното си ADHD за това!!!
А какво се случи накрая? Няма да сойлвам, но не го очаквах! Честно. 😬
Може би щях да напиша ревюто си по-добре, ако не беше почти 1ч., ама каквото такова! 🙈
Определено ще чакам следващата книга на Мери с нетърпение! 😏
Стила на писане на Мери е много добър. Това е дебютен роман! 🔝
Успях да видя част от себе си и мои преживявания в някои моменти от книгата. И се радвам, че моите проблеми са нищо в сравнение с тези на други хора! Менталното здраве не е шега работа!
Психологичните аспекти са описани отлично! Все пак авторката е учила психология. Не е написано случайно със заучени факти.
Действието се развива във Варна! Аз уча там и ми беше приятно да чета за места на които съм бил. Чувствах се като част от историята.
Главните ни герои бяха описни толкова добре и с такава дълбочина, като истински!
Към края започнаха да ме побиват тръпки! 🥺
Не трябваше да се бавя толкова с прочитането на книгата. Обвинявам не диагностицираното си ADHD за това!!!
А какво се случи накрая? Няма да сойлвам, но не го очаквах! Честно. 😬
Може би щях да напиша ревюто си по-добре, ако не беше почти 1ч., ама каквото такова! 🙈
Определено ще чакам следващата книга на Мери с нетърпение! 😏
January 15, 2025
Не съм очаквала, че ще е толкова приятна за четене, ще ми даде толкова много надежда и изведнъж ще ме сгромоляса на пода и ще ме смрази толкова брутално! Това е от онези книги, които си четеш, не осъзнаваш как минава времето, сякаш си на приятна разходка, докато изведнъж не започнеш да спринтираш, целият настръхнал и в очакване.
Наистина, наистина не очаквах така да ме хване, да ме разтресе на финала и да ме накара да искам да чета още и още от творчество на Мѐрия. Много обещаващо начало на един млад автор!
Наистина, наистина не очаквах така да ме хване, да ме разтресе на финала и да ме накара да искам да чета още и още от творчество на Мѐрия. Много обещаващо начало на един млад автор!
November 4, 2025
4.5⭐️ (rounded up)
Първо и най-важно - Мери пише изключително увлекателно!! 🤍 Още от първата глава бях напълно въвлечена в историята - стилът ѝ е лек, приятелски, четивен и с кратки глави, които те карат да си кажеш “Само още една…” и после изведнъж е три сутринта 😅
“Оставете ме на Мира” е доста по-мрачна от “Добре, че Мина”, но не по-малко завладяваща. Тук следим историята на Никола - момче, което се бори с паник атаки и социална тревожност, и Мира, неговата терапевтка. Много ме впечатли колко добре Мери е пресъздала вътрешния свят на героите. Усещах тревогата, напрежението, самотата… дори се хванах как стискам зъби, макар че просто четях думи на хартия.
Диалозите са изключително естествени - няма нито един момент, в който да звучи изкуствено или да има досаден “info dump”, просто за да научим нещо. Всичко се разкрива плавно и органично.
Второстепенните герои също са прекрасно изградени - с характер, навици и особености. Баба Веселина и дядо Иван с бастуна ме разсмяха от сърце! 😂
🍵 А Мира… ах, Мира! Ако беше реален човек, сигурно щяхме да сме най-добри приятелки. И двете обожаваме лилаво, пием чай в промишлени количества и си падаме по нестандартните подходи. С всяка страница научаваме повече за нейните травми и за това как уж “непоклатимата” ѝ увереност всъщност я подвежда.
Колкото до Никола - не се наемам да коментирам достоверността на състоянието му, но признавам, че в началото звучеше леко… шизофренично 🥴 Все пак, неговата перспектива е важна и болезнено реална, а самоиронията беше на ниво.
Много ме зарадва и фактът, че в един момент историята сменя гледната си точка. А детайлът с дневниците е просто чудесен акцент, който придава допълнителна дълбочина.
Що се отнася до финала - не мога да кажа, че не ми хареса, просто… не беше този, който очаквах. Едновременно предвидим и изненадващ. След “Добре, че Мина” може би летвата ми беше твърде висока.
💫 Все пак давам 4.5⭐️ - за прекрасния стил на писане, живите персонажи и способността на Мери да те накара да се смееш, докато ти се къса сърцето.
“Добре, че Мина” си остава любимата ми, но “Оставете ме на Мира” заема гордо второто място в сърцето ми. 💜
Първо и най-важно - Мери пише изключително увлекателно!! 🤍 Още от първата глава бях напълно въвлечена в историята - стилът ѝ е лек, приятелски, четивен и с кратки глави, които те карат да си кажеш “Само още една…” и после изведнъж е три сутринта 😅
“Оставете ме на Мира” е доста по-мрачна от “Добре, че Мина”, но не по-малко завладяваща. Тук следим историята на Никола - момче, което се бори с паник атаки и социална тревожност, и Мира, неговата терапевтка. Много ме впечатли колко добре Мери е пресъздала вътрешния свят на героите. Усещах тревогата, напрежението, самотата… дори се хванах как стискам зъби, макар че просто четях думи на хартия.
Диалозите са изключително естествени - няма нито един момент, в който да звучи изкуствено или да има досаден “info dump”, просто за да научим нещо. Всичко се разкрива плавно и органично.
Второстепенните герои също са прекрасно изградени - с характер, навици и особености. Баба Веселина и дядо Иван с бастуна ме разсмяха от сърце! 😂
🍵 А Мира… ах, Мира! Ако беше реален човек, сигурно щяхме да сме най-добри приятелки. И двете обожаваме лилаво, пием чай в промишлени количества и си падаме по нестандартните подходи. С всяка страница научаваме повече за нейните травми и за това как уж “непоклатимата” ѝ увереност всъщност я подвежда.
Колкото до Никола - не се наемам да коментирам достоверността на състоянието му, но признавам, че в началото звучеше леко… шизофренично 🥴 Все пак, неговата перспектива е важна и болезнено реална, а самоиронията беше на ниво.
Много ме зарадва и фактът, че в един момент историята сменя гледната си точка. А детайлът с дневниците е просто чудесен акцент, който придава допълнителна дълбочина.
Що се отнася до финала - не мога да кажа, че не ми хареса, просто… не беше този, който очаквах. Едновременно предвидим и изненадващ. След “Добре, че Мина” може би летвата ми беше твърде висока.
💫 Все пак давам 4.5⭐️ - за прекрасния стил на писане, живите персонажи и способността на Мери да те накара да се смееш, докато ти се къса сърцето.
“Добре, че Мина” си остава любимата ми, но “Оставете ме на Мира” заема гордо второто място в сърцето ми. 💜
February 13, 2025
Точно днес си взех книгата от еконт и поради огромния интерес, който имах към нея, точно днес я прочетох на един дъх, което изобщо не предполагах, че ще се случи, тъй като отдавна не бях толкова привлечена към българско творение, при това модерно, заради което и за секунда не отделих погледа си от редовете.
До такава степен бях завладяна от написаното в нея, че избрах да се потопя в света на Никола и Мира, отколкото да остана в реалността, където ме очаква изпит, за който трябваше да се подготвя.
Човек все пак обича от време на време да бяга от реалността, съзнателно или не, в случая беше съзнателно.
Думите дори за излишни да опиша цялата емоция. Достатъчно е само да се прочете и да се изживее тази книга.
Пожелавам много успехи на авторката и с нетърпение очаквам следващото ѝ творение! 🫶🏻
До такава степен бях завладяна от написаното в нея, че избрах да се потопя в света на Никола и Мира, отколкото да остана в реалността, където ме очаква изпит, за който трябваше да се подготвя.
Човек все пак обича от време на време да бяга от реалността, съзнателно или не, в случая беше съзнателно.
Думите дори за излишни да опиша цялата емоция. Достатъчно е само да се прочете и да се изживее тази книга.
Пожелавам много успехи на авторката и с нетърпение очаквам следващото ѝ творение! 🫶🏻
December 22, 2024
Има бъдеще за съвременната българска литература, заради автори като Мери! Толкова тежки теми поставя по един съвсем естествен, ненапудрен начин. В същото време сюжетът успява да те завърти в няколко различни посоки, докато се свързваш с героите, за да разбереш, че тук няма лоши и добри. Има просто хора, заедно със следите, които те оставят.
Адмирации за този силен дебют 💛
Адмирации за този силен дебют 💛
September 8, 2025
Сърцето ми е разбито на милиони парченца😭💔
January 28, 2025
Буквално преди няколко минути завърших “Оставете ме на мира”. Още съм в шок, не знам колко систематизирано ще изкажа това, което искам, но започвам. Историята е страхотна, а начинът на писане уникален, много ми хареса. Нямаше един момент в който да ми стане безинтересно, прочетох книгата на един дъх. Също така нямаше нищо излишно написано за пълнеж. Книгата успя да ме накара да се смея, да се замисля и разбира се цялата да настръхна. Точно когато си мислиш, че нещата се оправят следва обрат и просто стоиш с отворена уста и се опитваш да осмислиш всичко. Замислих се, че това е тема която не се засяга често, а когато се засегне се пренебрегва и дори осмива( Ква паник атака си получил, само глупости си измисляш!?!Я се стягай!).Хареса ми също така, че имаше гледна точка както на пациента, така и на психотерапевта.За мен историята трябва да бъде екранизирана. Поздравления на авторката, с нетърпение очаквам още от нейното творчество💜
December 16, 2024
Изключително интересна книга, не мисля ,че съм чела нещо подобно. Препоръчвам я! 🤍
February 13, 2025
Завинаги ще виждам Никола по улиците на Варна. Кабинетът на Мира съществува наистина. Момчето със зимните дрехи посред юли винаги ще е пред очите ми, а когато го няма, ще се чудя дали има храна в хладилника си и дали някога се е върнал обратно (дори само в съня си) при Христови да потърси старите инструменти на баща си Юли… аз искам да поговоря с Никола и знам, че не съм единствена. Той така и не ме изплаши, макар и изпитата му външност и объркана личност. Прегръщам те, Никола.
И също така,
Срещала съм много пъти Никола, макар и да е имал различно име всеки път. За жалост, понякога наистина губим безвъзвратно някого, макар всички опити- правилни или не толкова. Мира опита, макар и да се изплаши до смърт. Имам неопределеното усещане, че тя също го обичаше… истината е, че всички прочели и съществуващи в книгата, ще носят Никола з��винаги в сърцето си.
Прочетете тази история, ще си струва, обещавам. Ще Ви се прииска да обичате още по-силно. Никола не е тук сега, за да може някой от всички нас да остане!!
Благодаря ти за ��руда и любовта, Мерия!
И също така,
Срещала съм много пъти Никола, макар и да е имал различно име всеки път. За жалост, понякога наистина губим безвъзвратно някого, макар всички опити- правилни или не толкова. Мира опита, макар и да се изплаши до смърт. Имам неопределеното усещане, че тя също го обичаше… истината е, че всички прочели и съществуващи в книгата, ще носят Никола з��винаги в сърцето си.
Прочетете тази история, ще си струва, обещавам. Ще Ви се прииска да обичате още по-силно. Никола не е тук сега, за да може някой от всички нас да остане!!
Благодаря ти за ��руда и любовта, Мерия!
September 2, 2025
Да обичаш друг преди себе си? Правим го ежедневно, правим го, защото е балканското нормално, с което сме израснали. Да се затворим в себе си след травма - и това го правим. Дали от вина, дали от липсата на човек спасителен пояс или просто, защото не сме научени да обичаме и вярваме в себе си. Но това е друга тема 😀
Никола бива ограбен и загубва своя любим човек в крехка детска възраст, която при нормални обстоятелства се асоциира с разцвет и подем към вълнуващото юношество. Лишено от майчина ласка и подкрепа, младото момче се озовава в затвора на собствените си мисли, където паник атаките и припадъците са единствения връх в хаоса. Годините на изолация са обрекли една наранена душа на горест и суицидни мисли, докато един ден в живота му се появява Мира. Мира, която не го оставя в първите мигове на проглеждане. Мира, която на свой гръб изпитва тежестта на вината от своя собствена болка. А как ще завърши този водовъртеж от викове, емоции и страст ...? Няма да е в Кубо 😀 Там времето спира, за да даде път на зен простора.
Мери, невероятна си! 💜 Казах ти го - диалогът на моменти е страшен, възбуждащ сетивата и представящ думите в емоции. Четеш паника, четеш крясък, вик, припадък - и настръхваш! И си викаш - Оле, тоя е пътник! 🤫 Чувството за вина, за безнадежност, за тежест - харесва ми.
И естествено ми харесва, че всичко се развива във ВАРНА, ЧОВЕК! Нашата си Варничка 🤌🧡 Мейнстриймът - Кубо, 43.12, Морската градина, Детския кът, Театъра - изплуват в съзнанието, нали?!
Мерия 💜 Харесвам те!
Никола бива ограбен и загубва своя любим човек в крехка детска възраст, която при нормални обстоятелства се асоциира с разцвет и подем към вълнуващото юношество. Лишено от майчина ласка и подкрепа, младото момче се озовава в затвора на собствените си мисли, където паник атаките и припадъците са единствения връх в хаоса. Годините на изолация са обрекли една наранена душа на горест и суицидни мисли, докато един ден в живота му се появява Мира. Мира, която не го оставя в първите мигове на проглеждане. Мира, която на свой гръб изпитва тежестта на вината от своя собствена болка. А как ще завърши този водовъртеж от викове, емоции и страст ...? Няма да е в Кубо 😀 Там времето спира, за да даде път на зен простора.
Мери, невероятна си! 💜 Казах ти го - диалогът на моменти е страшен, възбуждащ сетивата и представящ думите в емоции. Четеш паника, четеш крясък, вик, припадък - и настръхваш! И си викаш - Оле, тоя е пътник! 🤫 Чувството за вина, за безнадежност, за тежест - харесва ми.
И естествено ми харесва, че всичко се развива във ВАРНА, ЧОВЕК! Нашата си Варничка 🤌🧡 Мейнстриймът - Кубо, 43.12, Морската градина, Детския кът, Театъра - изплуват в съзнанието, нали?!
Мерия 💜 Харесвам те!
February 26, 2025
Не знам откъде да започна...
Първо, изобщо не очаквах тази тематика и то толкова задълбочено психологическа тема и то от толкова млад автор. Мерия, почти се притеснявам откъде знаете тези подробности за тежестта на менталните проблеми.. явно добре сте проучили при написването на книгата си.
Никога не съм чела нещо подобно и нещата вътре са толкова брутално истински.. няма да ми трябва много, за да повярвам, че персонажите съществуват по някакъв начин в реалния свят.
Вълнуващо е да четеш за развой на събитията на места и заведения, в които самият ти си ходил толкова пъти...
Образите на хората в тази книга са толкова дълбоки, че просто не е за вярване наистина. Няма "добро" и "лошо", като например в холивудските филми..
Аз съм все още завладяна от емоцията на тази книга и ще я препоръчам на много хора, но не на всеки. Според мен някои хора може да не са достатъчно психически устойчиви да понесат тази тематика.
Колко написах и нищо сякаш не казах. Изградете си мнението сами, като прочетете тази книга. Заслужава си. Отдавна не ме беше грабвал някой сюжет така. Мислех си по няколко пъти на ден за тази книга, докато я четях. Разказах на пациентите си за нея. Поздравления за невероятния труд, който седи зад тази книга. Нямам търпение за следващи книги от Мерия.
Малка забележка, има леки неточности за някои неща, които касаят медицината, които не засягат съществено сюжета ни най-малко. Просто ми направиха впечатление, защото с това се занимавам. При желание да се допитате и изчистите напълно подобни подробности, предлагам безвъзмездно услугите си на консултант. Още веднъж адмирации и само напред и нагоре!
Първо, изобщо не очаквах тази тематика и то толкова задълбочено психологическа тема и то от толкова млад автор. Мерия, почти се притеснявам откъде знаете тези подробности за тежестта на менталните проблеми.. явно добре сте проучили при написването на книгата си.
Никога не съм чела нещо подобно и нещата вътре са толкова брутално истински.. няма да ми трябва много, за да повярвам, че персонажите съществуват по някакъв начин в реалния свят.
Вълнуващо е да четеш за развой на събитията на места и заведения, в които самият ти си ходил толкова пъти...
Образите на хората в тази книга са толкова дълбоки, че просто не е за вярване наистина. Няма "добро" и "лошо", като например в холивудските филми..
Аз съм все още завладяна от емоцията на тази книга и ще я препоръчам на много хора, но не на всеки. Според мен някои хора може да не са достатъчно психически устойчиви да понесат тази тематика.
Колко написах и нищо сякаш не казах. Изградете си мнението сами, като прочетете тази книга. Заслужава си. Отдавна не ме беше грабвал някой сюжет така. Мислех си по няколко пъти на ден за тази книга, докато я четях. Разказах на пациентите си за нея. Поздравления за невероятния труд, който седи зад тази книга. Нямам търпение за следващи книги от Мерия.
Малка забележка, има леки неточности за някои неща, които касаят медицината, които не засягат съществено сюжета ни най-малко. Просто ми направиха впечатление, защото с това се занимавам. При желание да се допитате и изчистите напълно подобни подробности, предлагам безвъзмездно услугите си на консултант. Още веднъж адмирации и само напред и нагоре!
June 28, 2025
Това не е книга, която се чете лесно. Това не е книга, която (аз лично) да прочета на един дъх. Тежка е, кара те да спираш и да си почиваш, защото на всяка дума си даваш сметка колко психични проблеми има в реалния живот, колко безпомощни са хората с психични проблеми и колко е трудно да видят светлина в тунела. И книгата се чете трудно, защото обичайно четем, за да избягаме от действителността, а "Оставете ме на Мира" ни вкарва в онзи спектър от действителността, който обичайно бихме дали всичко да избегнем. Това не е книга, която с лека ръка да препоръчаш на приятел. Това е книга, която да изживееш и да страдаш по нея известно време, защото и Никола, и Мира са за страдане.
ПП: Има малко недостатъци в езика, но... :)
ПП2: Книгата гърми на Варна, така да кажем :D
ПП: Има малко недостатъци в езика, но... :)
ПП2: Книгата гърми на Варна, така да кажем :D
January 30, 2025
Реална, сурова и разтърсваща…
Започнах книгата несигурно, но романът бързо ме грабна и ме отведе на едно „приключение“, изпълнено с падения и възходи. Качи ме на емоционално скоростно влакче, което ме изпълваше с надежда, а след това ми разбиваше сърцето.
Благодаря ти, Мери, за това изживяване! <33
Историята е изключително докосваща. Докато четох, осъзнах, че неусетно ме бе накарала да се радвам и да плача заедно с Никола, да се ядосвам с него и на него, да ме боли заедно с Мира и да преживявам всичко заедно с нея. Не разбрах кога са минали 8 часа и как толкова бързо съм я прочела…
Оценявам колко сурова е книгата. Колко истински са представени психичните разстройства, без да се спестяват грозните детайли. Харесаха ми изключително много и размислите на Мира (които Мери страхотно е развила) за травмите и дали е възможно да ги превъзмогнем или просто се научаваме да живеем с тях – тема, която резонира с мен.
Друг любим аспект – това, че действието се развива във Варна, беше една много приятна черта на книгата, една много чаровна такава. Като човек, живеещ на другия край на България, ми беше изключително интересно да науча повече за града, за емблематичните места там, за местата, които варненци посещават, и на които си уговарят срещи. Супер готино!!
Стилът на писане бих определила като „игрив“ – хем не се взима много насериозно и четенето се усеща сякаш слушаш непринуден разговор на приятели или пък неподправените мисли в нечия глава, хем не е прекалено разговорен и те увлича в историята на героите.
Просто страхотен дебютен роман!! 🫶🏻
Започнах книгата несигурно, но романът бързо ме грабна и ме отведе на едно „приключение“, изпълнено с падения и възходи. Качи ме на емоционално скоростно влакче, което ме изпълваше с надежда, а след това ми разбиваше сърцето.
Благодаря ти, Мери, за това изживяване! <33
Историята е изключително докосваща. Докато четох, осъзнах, че неусетно ме бе накарала да се радвам и да плача заедно с Никола, да се ядосвам с него и на него, да ме боли заедно с Мира и да преживявам всичко заедно с нея. Не разбрах кога са минали 8 часа и как толкова бързо съм я прочела…
Оценявам колко сурова е книгата. Колко истински са представени психичните разстройства, без да се спестяват грозните детайли. Харесаха ми изключително много и размислите на Мира (които Мери страхотно е развила) за травмите и дали е възможно да ги превъзмогнем или просто се научаваме да живеем с тях – тема, която резонира с мен.
Друг любим аспект – това, че действието се развива във Варна, беше една много приятна черта на книгата, една много чаровна такава. Като човек, живеещ на другия край на България, ми беше изключително интересно да науча повече за града, за емблематичните места там, за местата, които варненци посещават, и на които си уговарят срещи. Супер готино!!
Стилът на писане бих определила като „игрив“ – хем не се взима много насериозно и четенето се усеща сякаш слушаш непринуден разговор на приятели или пък неподправените мисли в нечия глава, хем не е прекалено разговорен и те увлича в историята на героите.
Просто страхотен дебютен роман!! 🫶🏻
This entire review has been hidden because of spoilers.
February 25, 2025
"Вярно, че и аз не бях наред, но какво не беше наред с хората, които уж бяха наред."
За първи път от много време просто не можех да спра да чета някоя книга и после трябваше сама да се накарам да спра за малко, за да успея да асимилирам всичко, което се случва. "Оставете ме на мира" притежаваше вниманието ми от първата секунда чак до последната страница. Изненадата ми от невероятния начин, по който е написана книгата, и от факта, че това е дебютен роман, ме накара да осъзная, че в момента, в който излезе следваща творба на авторката, едва ли ще мога да се стърпя и да не я прочета веднага.
Дълбоките психологични анализи, на които ставаме свидетели, както в душевния свят на Никола, така и в този на Мира, са забележителни и се съмнявам, че някой би могъл да остане безразличен към тях. Също много впечатляващи бяха описанията на съвременната българска действителност, които Мерия Мирчева успява да отрази по блестящ, понякога забавен и ироничен начин.
Толкова приятно съм изненадана от творбата и толкова зашеметена се чувствам след прочитането ѝ, че ще имам нужда от няколко дни да възприема прочетеното в цялата му дълбочина и смисъл. Адмирации за вложения труд и за удивителното изпълнение, заслужава да бъде прочетена от по-широк кръг от хора и да бъде обсъждана.
За първи път от много време просто не можех да спра да чета някоя книга и после трябваше сама да се накарам да спра за малко, за да успея да асимилирам всичко, което се случва. "Оставете ме на мира" притежаваше вниманието ми от първата секунда чак до последната страница. Изненадата ми от невероятния начин, по който е написана книгата, и от факта, че това е дебютен роман, ме накара да осъзная, че в момента, в който излезе следваща творба на авторката, едва ли ще мога да се стърпя и да не я прочета веднага.
Дълбоките психологични анализи, на които ставаме свидетели, както в душевния свят на Никола, така и в този на Мира, са забележителни и се съмнявам, че някой би могъл да остане безразличен към тях. Също много впечатляващи бяха описанията на съвременната българска действителност, които Мерия Мирчева успява да отрази по блестящ, понякога забавен и ироничен начин.
Толкова приятно съм изненадана от творбата и толкова зашеметена се чувствам след прочитането ѝ, че ще имам нужда от няколко дни да възприема прочетеното в цялата му дълбочина и смисъл. Адмирации за вложения труд и за удивителното изпълнение, заслужава да бъде прочетена от по-широк кръг от хора и да бъде обсъждана.
February 23, 2025
Не мисля, че съм чела нещо подобно, особено пък от български автор. Като цяло всяка тематика за менталното здраве е трудна за разгръщане и обясняване, но Мери се е справила чудесно! Бях( и съм) впечатлена от стила на писане и наистина страшно много ми допадна. За 2 дни се пренесох някъде във Варна. Интересът растеше с всяка изминала страница и се случиха неща, които изобщо не очаквах да се случат. Препоръчвам с 2 ръце! Не давам пълен рейтинг единствено заради някои грешки тук-там, които не са проблем, но все пак правят впечатление( особено на око на филолог хаха). Нямам търпение да прочета следващата книга!♡
Read
August 14, 2025НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ!!!
Докато четох книгата цялата бях вглъбена в нея. Не исках и за секунда да я оставя. Това е книга, която те качва и спуска по пързалка изпълнена с всяка една емоция, която човек може да изпита. Преминаваш през очите на единия, но и на другия главен герой...но това,което ме остави в шок не беше само финалът, беше начинът по който емоциите на единия и другия герой бяха представени, откритията и начинът, по който се стекоха обстоятелствата.
П.С
Едно съвсем невинно гласче в мен много иска да прочете следисторията с този случай и начинът, по който протича животът на психотерапевтката.
иии ако искаш знак дали да започнеш да четеш тази книга...какво чакай, давай!❤️🩹
Докато четох книгата цялата бях вглъбена в нея. Не исках и за секунда да я оставя. Това е книга, която те качва и спуска по пързалка изпълнена с всяка една емоция, която човек може да изпита. Преминаваш през очите на единия, но и на другия главен герой...но това,което ме остави в шок не беше само финалът, беше начинът по който емоциите на единия и другия герой бяха представени, откритията и начинът, по който се стекоха обстоятелствата.
П.С
Едно съвсем невинно гласче в мен много иска да прочете следисторията с този случай и начинът, по който протича животът на психотерапевтката.
иии ако искаш знак дали да започнеш да четеш тази книга...какво чакай, давай!❤️🩹
February 21, 2025
Много интересна и въздействаща история, която разглежда актуална в последно време тема - психическото здраве. Стилът на писане е увлекателен, героите са многопластови и не могат да ти останат безразлични. Препоръчвам книгата с две ръце! 🫶🏻
March 10, 2025
По принцип чета главно нехудожествена литература, но след като завърших една книга на Достоевски и после видях ревюто за твоята, реших да ѝ дам шанс. Очакванията ми бяха високи, но ти не просто ги оправда – дори ги надмина тройно. Досега не съм чел нищо подобно и мога да кажа, че именно ти ме запали по този жанр. Браво! Пожелавам ти успех с бъдещите книги, а аз със сигурност ще поръчам следващата! И символиката в корицата е уникална!
December 22, 2024
Книгата е изключително актуална и покрива много важни теми от живота, свързани с психичното ни здраве. Разглежда ги в детайли и в същото време не влиза в тях толкова, че да те натовари, а достатъчно, за да ги сдъвче и смеле до приятна и разбираема за теб материя. Също изключително българска книга, действието е изцяло в български град, с българи, попито с цялата колоритност на нашата култура. Горещо препоръчвам, само ще спечелите!
December 16, 2024
Не мога да опиша с каква гордост четох тази книга - всяка една дума в тази книга е част от Мери и просто даже не мога да позволя на себе си да пропусна нещо от нея! При никой друг автор няма да усетите себе си толкова близо - мислите сякаш са ваши и вие сте героят. Няма слабо място през цялото време, авторът ви държи близко до действието и заради това се чете толкова бързо, то просто те захваща и не те пуска. Това е уникален дебют и очаквам следващите прекрасни и завладяващи истории, които наистина имат смисъл да бъдат прочетени, защото повдигат теми, които абсолютно актуални и всеки може да припознае нещо от себе си в главните герои. Благодаря ти за това твое уникално творчество! 🩷
December 18, 2024
Мога да кажа едно- грижете се за себе си, защото никой друг няма да го направи. Обърнете по-голямо внимание над това, което ви притеснява, дори и да си мислите, че е нищо работа. Мери поздравления за книгата, наистина ме накара да се замисля над нещата, които до сега са били в Несъзнаваното. 💜
October 8, 2025
Остави ме без думи…
Грижете се за психичното си здраве. Важни сте! Достатъчни сте! Обичайте се!
🫶🏻
Грижете се за психичното си здраве. Важни сте! Достатъчни сте! Обичайте се!
🫶🏻
February 16, 2025
Още от първите страници усетих, че тази книга ще бъде нещо различно. За първи път срещам история, която не просто разказва, а напълно те потапя в света и мислите на героите по толкова въздействащ начин❤️ Стилът на писане толкова дълбок, но същевременно лек и естествен за четене. Начинът, по който е изградена от първо лице, прави всяка емоция осезаема, всяко чувство като лична история. Това е едно от нещата, които най-много обикнах в тази книга – усещането, че не просто наблюдавам случващото се, а го преживявам заедно с героите❤️ През цялото време имах чувството, че виждам два напълно различни свята, но в същото време те се свързват толкова естествено, че всичко изглежда неизбежно. Всеки детайл в начина им на мислене, в диалозите, дори в най-малките жестове беше изпипан до съвършенство.
Никола е персонаж, който дълго време няма да мога да забравя. През цялата книга той събуди в мен толкова много различни емоции – тъга, съчувствие, вяра. Понякога ми се искаше да вляза в книгата и да променя съдбата му, да му помогна да избяга от всичко, което го измъчваше. В същото време се възхищавах на дълбочината на мислите му, на начина, по който възприема света и търси добротата дори там, където я няма. Това е един от най-истинските герои, които съм срещала в литературата. Не мога да не спомена колко впечатлена останах от термините и фактите, вмъкнати в книгата. Това добави още един пласт към историята и я направи не само емоционално въздействаща, но и обогатяваща. Обожавам, когато една книга ми дава нови знания, когато ме кара да мисля, да търся още информация и да преосмислям.
А финалът… не знам как да опиша чувствата, които предизвика у мен. Очаквах да бъде емоционален, но не мислех, че ще ме разтърси толкова (в добър смисъл). Не мога да спра да се питам какво ще се случи с Мира след всичко, през което премина. Ще има ли втора част? Ще намери ли своя собствен път или това, което преживя, ще я погълне напълно? Този край ме остави с толкова много въпроси, които увеличават интереса ми в книгата. Все повече и повече. Това е една от най-въздействащите книги, които съм чела. Описанието на всяка една емоция, на всяка една мисъл и действие е толкова детайлно и истинско, че създава усещането за нещо преживяно, а не просто написано. Рядко се среща книга, която не само разказва история, но и те кара да я усещаш🫣 Книга, която препоръчвам от сърце❤️
Никола е персонаж, който дълго време няма да мога да забравя. През цялата книга той събуди в мен толкова много различни емоции – тъга, съчувствие, вяра. Понякога ми се искаше да вляза в книгата и да променя съдбата му, да му помогна да избяга от всичко, което го измъчваше. В същото време се възхищавах на дълбочината на мислите му, на начина, по който възприема света и търси добротата дори там, където я няма. Това е един от най-истинските герои, които съм срещала в литературата. Не мога да не спомена колко впечатлена останах от термините и фактите, вмъкнати в книгата. Това добави още един пласт към историята и я направи не само емоционално въздействаща, но и обогатяваща. Обожавам, когато една книга ми дава нови знания, когато ме кара да мисля, да търся още информация и да преосмислям.
А финалът… не знам как да опиша чувствата, които предизвика у мен. Очаквах да бъде емоционален, но не мислех, че ще ме разтърси толкова (в добър смисъл). Не мога да спра да се питам какво ще се случи с Мира след всичко, през което премина. Ще има ли втора част? Ще намери ли своя собствен път или това, което преживя, ще я погълне напълно? Този край ме остави с толкова много въпроси, които увеличават интереса ми в книгата. Все повече и повече. Това е една от най-въздействащите книги, които съм чела. Описанието на всяка една емоция, на всяка една мисъл и действие е толкова детайлно и истинско, че създава усещането за нещо преживяно, а не просто написано. Рядко се среща книга, която не само разказва история, но и те кара да я усещаш🫣 Книга, която препоръчвам от сърце❤️
This entire review has been hidden because of spoilers.
January 13, 2025
Следя творчеството на Мери от ранните ѝ години на писане и винаги съм се възхищавала на начина, по който разказва историите си. Именно затова имах известни очаквания към първата ѝ книга и „Оставете ме на мира“ не само ги оправда, а ги надмина.
Това е най-силният дебютен роман, който съм чела в последните години. Изключителен, различен и смело излизащ извън рамките на очакваното и комерсиалното. Въпреки тежката тематика, която засяга, беше свежа глътка въздух.
Героите са многопластови и внимателно изградени, с лични светове, които оживяват на страниците. Начинът, по който са представени психологическите им проблеми и моментите, в които те се проявяват, е направен с такава прецизност, че в някои моменти успях да разпозная части от свои лични преживявания, което ме накара да се замисля и да ги погледна от различна гледна точка.
Първата половина на романа, разказана през гледната точка на Никола, е толкова добре написана, че неведнъж ми се случи да вярвам на неговите убеждения и да се чудя дали наистина има шанс нещата между него и Мира да се получат.
Но моментът, в който перспективата се обръща и читателят вижда света през очите на Мира, е истински разтърсващ. Тогава става ясно колко майсторски Мери е разграничила вътрешния свят на Никола от този на Мира, показвайки дълбочината на техните образи и откроявайки ги умело като индивидуални и завършени персонажи.
В момента, в който прочетох “Обаче знаеш ли какво, Мира? Ти успя да ми помогнеш за едно нещо” просто трябваше да оставя книгата за известно време, за да осмисля какво се случва и да се подготвя за неизбежния финал. А краят определено беше въздействащ и е от онези, които остават в съзнанието ти дълго след като затвориш последната страница.
„Оставете ме на мира“ е роман, който впечатлява с оригиналността си. Това е история, която те кара да се замислиш, да почувстваш и да преживееш героите. Един изключителен дебют, който си струва всяка минута!
Това е най-силният дебютен роман, който съм чела в последните години. Изключителен, различен и смело излизащ извън рамките на очакваното и комерсиалното. Въпреки тежката тематика, която засяга, беше свежа глътка въздух.
Героите са многопластови и внимателно изградени, с лични светове, които оживяват на страниците. Начинът, по който са представени психологическите им проблеми и моментите, в които те се проявяват, е направен с такава прецизност, че в някои моменти успях да разпозная части от свои лични преживявания, което ме накара да се замисля и да ги погледна от различна гледна точка.
Първата половина на романа, разказана през гледната точка на Никола, е толкова добре написана, че неведнъж ми се случи да вярвам на неговите убеждения и да се чудя дали наистина има шанс нещата между него и Мира да се получат.
Но моментът, в който перспективата се обръща и читателят вижда света през очите на Мира, е истински разтърсващ. Тогава става ясно колко майсторски Мери е разграничила вътрешния свят на Никола от този на Мира, показвайки дълбочината на техните образи и откроявайки ги умело като индивидуални и завършени персонажи.
В момента, в който прочетох “Обаче знаеш ли какво, Мира? Ти успя да ми помогнеш за едно нещо” просто трябваше да оставя книгата за известно време, за да осмисля какво се случва и да се подготвя за неизбежния финал. А краят определено беше въздействащ и е от онези, които остават в съзнанието ти дълго след като затвориш последната страница.
„Оставете ме на мира“ е роман, който впечатлява с оригиналността си. Това е история, която те кара да се замислиш, да почувстваш и да преживееш героите. Един изключителен дебют, който си струва всяка минута!
This entire review has been hidden because of spoilers.
January 21, 2025
Мерия Мирчева е много млада и много талантлива, а дебютът ѝ е впечатляващ! “Оставете ме на мира” е книга, която разглежда темата за психичното здраве от различни ъгли и носи изключително силни послания: за грижата за себе си, за социалната подкрепа и липсата на такава, за стигмата около психическите разстройства.
Стилът на авторката е лек и изчистен, увлекателен за четене. Талантът на повествованието ѝ безспорно се състои в това, че може да каже нещо голямо с малко думи, и да те остави безмълвен.
Образът на Никола аз лично възприех като хиперболизиран и обобщен такъв, представител на масата хора, които са преминавали през ужасите, с които той се сблъсква: паническо тревожно разстройство, депресия, сънни парализи и т.н.
Изключително много ми хареса, че едната половина на книгата беше представена от гледната точка на неговия психотерапевт. Така успяваме да надникнем не само в ума на Никола, но и в грижите, вината и чувството за отговорност, които връхлитат Мира, когато сесиите им напредват.
Това, че действието се разгръща в България, е само поредният положителен елемент в историята. Припознах се в много от елементите на българската действителност, някои от тях поднесени с тънка и ненатрапчива ирония.
Персонажите са пълнокръвни, добре изградени и това, което събуди още повече интереса ми, беше негативната арка на двамата герои; инволюцията, която търпят, а не обратното.
А финалът на историята беше абсолютно безупречен завършек, който просто ме отвя.
Стилът на авторката е лек и изчистен, увлекателен за четене. Талантът на повествованието ѝ безспорно се състои в това, че може да каже нещо голямо с малко думи, и да те остави безмълвен.
Образът на Никола аз лично възприех като хиперболизиран и обобщен такъв, представител на масата хора, които са преминавали през ужасите, с които той се сблъсква: паническо тревожно разстройство, депресия, сънни парализи и т.н.
Изключително много ми хареса, че едната половина на книгата беше представена от гледната точка на неговия психотерапевт. Така успяваме да надникнем не само в ума на Никола, но и в грижите, вината и чувството за отговорност, които връхлитат Мира, когато сесиите им напредват.
Това, че действието се разгръща в България, е само поредният положителен елемент в историята. Припознах се в много от елементите на българската действителност, някои от тях поднесени с тънка и ненатрапчива ирония.
Персонажите са пълнокръвни, добре изградени и това, което събуди още повече интереса ми, беше негативната арка на двамата герои; инволюцията, която търпят, а не обратното.
А финалът на историята беше абсолютно безупречен завършек, който просто ме отвя.
April 18, 2025
ЕХА!
Ще започна с това, че следя издаването на книгата от известно време и нямах търпение да бъде пусната на пазара. Веднага си я поръчах, но за съжаление седя няколко месеца на рафта ми преди да я грабна. Първите 50 страници ми се сториха доста бавни и мъчителни, имайки предвид темата на книгата. Въпреки това, абсолютно си заслужаваше, защото след това не можах да я оставя. Усетих книгата много близка. Плаках няколко пъти, което е доказателство колко ме е докоснала. Дълго време ще си мисля и ще се сещам за тази книга. Истински я обичам и с удоволствие бих я прочела отново.
Четенето беше тежко, заради темата и точните описания на някои психически състояния. А когато си преживявал част от тях, усещаш книгата като приятел, който най-накрая те е разбрал.
Предполагах какво означава заглавието, но не предполагах, че ще има това значение накрая.
Много искам да разбера дали има бъдеще за някои от героите, защото бих изчела всичко свързано с тях. :)))
Ще започна с това, че следя издаването на книгата от известно време и нямах търпение да бъде пусната на пазара. Веднага си я поръчах, но за съжаление седя няколко месеца на рафта ми преди да я грабна. Първите 50 страници ми се сториха доста бавни и мъчителни, имайки предвид темата на книгата. Въпреки това, абсолютно си заслужаваше, защото след това не можах да я оставя. Усетих книгата много близка. Плаках няколко пъти, което е доказателство колко ме е докоснала. Дълго време ще си мисля и ще се сещам за тази книга. Истински я обичам и с удоволствие бих я прочела отново.
Четенето беше тежко, заради темата и точните описания на някои психически състояния. А когато си преживявал част от тях, усещаш книгата като приятел, който най-накрая те е разбрал.
Предполагах какво означава заглавието, но не предполагах, че ще има това значение накрая.
Много искам да разбера дали има бъдеще за някои от героите, защото бих изчела всичко свързано с тях. :)))
January 19, 2025
Момиче, прекрасна си!
Прочетох книгата на един дъх.
Не можех да се откъсна от нея, докато не стигна края.
Само ако наистина знаеш колко много се нуждаех от нея точно в този момент..
Написана е по един изключително пленяващ начин, цялата изпълнена със символика.
Начинът, по който са представени психичните разстройства и вътрешния свят на Никола и Мира е повече от удивителен!
Невероятно е как думите ти сякаш говорят директно на душата. Докато четях, на моменти имах чувството, че си уловила точно онова, което самият аз не успявах да изразя. Историята на Никола и Мира ме накара да се замисля, да се огледам вътре в себе си и дори да видя света по различен начин.❤️ Не спиран да създаваш и да вдъхновяваш!
Прочетох книгата на един дъх.
Не можех да се откъсна от нея, докато не стигна края.
Само ако наистина знаеш колко много се нуждаех от нея точно в този момент..
Написана е по един изключително пленяващ начин, цялата изпълнена със символика.
Начинът, по който са представени психичните разстройства и вътрешния свят на Никола и Мира е повече от удивителен!
Невероятно е как думите ти сякаш говорят директно на душата. Докато четях, на моменти имах чувството, че си уловила точно онова, което самият аз не успявах да изразя. Историята на Никола и Мира ме накара да се замисля, да се огледам вътре в себе си и дори да видя света по различен начин.❤️ Не спиран да създаваш и да вдъхновяваш!
January 22, 2025
Изключително разтърсваща книга. Не знам има ли думи, с които да мога да опиша как ме накара да се чувствам. Беше ми изключително трудно да я прочета, като човек сблъскал се с проблемите в книгата в ранна детска възраст. Благодарение на нея обаче, онова разбито малко момиченце, което вярваше, че полудява, защото не знаеше какво се случва с нея, се излекува. Не съм срещала толкова добре описан реалността на един ментално болен човек. Всяка страница и дума си заслужава да бъде прочетена и дълбоко вникната. За всеки, който се е борил, бори се или просто иска да разбере през какво минава един човек, изпаднал в депресивно състояние- тази книга е за Вас. Тази книга е за всеки, който иска да бъде излекуван. Адмирации за невероятната работа на авторката и начина, по който борави с думите си. Ако мога да върна времето назад, бих дала тази книгата на малкото ми аз, за да ѝ отворя очите за света.💕
March 12, 2025
Поздравления за дебюта на авторката! Книгата е страхотна! Толкова добре е изобразено съзнанието и мисленето на един побъркан човек, че те побиват тръпки! Открих много от себе си в образа на Никола, но и в този на Мира, показват се различните гледни точки на два свята, които се сблъскват и последствията от това запознанство са пагубни.
Самоанализите и вътрешните монолози са толкова реалистични, че за момент ти се представяш за главния герой.
Изпада се в такива дълбочини, кара те преживяваш всички неща заедно с героите, Варна, заведенията, всички посочени места са толкова детайлно описани, че дори и човек да не е живял в този град може да усети атмосферата.
Изключително много ми хареса, прочетох я за 1 ден!
Продължавай, момиче! Чакам следващата книга с нетърпение!
Самоанализите и вътрешните монолози са толкова реалистични, че за момент ти се представяш за главния герой.
Изпада се в такива дълбочини, кара те преживяваш всички неща заедно с героите, Варна, заведенията, всички посочени места са толкова детайлно описани, че дори и човек да не е живял в този град може да усети атмосферата.
Изключително много ми хареса, прочетох я за 1 ден!
Продължавай, момиче! Чакам следващата книга с нетърпение!
Displaying 1 - 30 of 81 reviews