What do you think?
Оставете ме на мира
„Оставете ме на Мира“ е книга, която цели да разкрие истината за един болезнено реалистичен свят, за който не ни се иска да мислим. Това е точно Онзи свят, с който всеки един от нас е имал някакво взимане-даване някога. Онзи свят не е пригоден за живеене, той е временно убежище за травми, с които трябва да се преборим, за да излезем оттам.
А какво се случва с хората, които не се справят с преживяването на тези травми и всъщност остават да живеят в Онзи свят?
Полудяват.
В буквалния смисъл на думата.
„Оставете ме на мира“ разказва историята на едно момче, което от прекалено дълго живее в Онзи свят, в следствие от което получава панически атаки и сънни парализи, изпада в депресивно състояние и дори развива психични разстройства.
За тези години, Никола има огромен опит с всякакви терапевти във Варна, но никой не успява наистина да му помогне. Докато не се появява Мира, съвсем наскоро започнала практика като терапевт, която не само че няма успее да му помогне, но и ще влоши нещата.
Романът е написан по лесно смилаем и комедиен начин, което помага на читателя да се потопи в един не толкова приятен свят, без да се натоварва от тежката тематика, и на моменти даже да се засмива. Действията се развиват във Варна и са напълно актуални, а комуникацията между героите е идентична с комуникацията в реалния свят.
Тази книга не е за всеки, но всеки трябва да я прочете, за да се запознае поне малко с Онзи свят – дали за да се научи колко е важно да се оказва емоционална подкрепа, дали за да бъде информиран и да успее да разпознае кога някой наоколо има нужда от помощ, дали за да осъзнае сериозността на професиите и това какво силно влияние оказват, дали за да ни накара да се замислим за стари травми, които все отлагаме за преживяване…
А какво се случва с хората, които не се справят с преживяването на тези травми и всъщност остават да живеят в Онзи свят?
Полудяват.
В буквалния смисъл на думата.
„Оставете ме на мира“ разказва историята на едно момче, което от прекалено дълго живее в Онзи свят, в следствие от което получава панически атаки и сънни парализи, изпада в депресивно състояние и дори развива психични разстройства.
За тези години, Никола има огромен опит с всякакви терапевти във Варна, но никой не успява наистина да му помогне. Докато не се появява Мира, съвсем наскоро започнала практика като терапевт, която не само че няма успее да му помогне, но и ще влоши нещата.
Романът е написан по лесно смилаем и комедиен начин, което помага на читателя да се потопи в един не толкова приятен свят, без да се натоварва от тежката тематика, и на моменти даже да се засмива. Действията се развиват във Варна и са напълно актуални, а комуникацията между героите е идентична с комуникацията в реалния свят.
Тази книга не е за всеки, но всеки трябва да я прочете, за да се запознае поне малко с Онзи свят – дали за да се научи колко е важно да се оказва емоционална подкрепа, дали за да бъде информиран и да успее да разпознае кога някой наоколо има нужда от помощ, дали за да осъзнае сериозността на професиите и това какво силно влияние оказват, дали за да ни накара да се замислим за стари травми, които все отлагаме за преживяване…
340 pages, Paperback
Published November 1, 2024
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 105 reviews
December 24, 2024
Откъде да започна? Хммм, не бях чел нещо такова досега, впечатлен съм и много ми хареса!
Стила на писане на Мери е много добър. Това е дебютен роман! 🔝
Успях да видя част от себе си и мои преживявания в някои моменти от книгата. И се радвам, че моите проблеми са нищо в сравнение с тези на други хора! Менталното здраве не е шега работа!
Психологичните аспекти са описани отлично! Все пак авторката е учила психология. Не е написано случайно със заучени факти.
Действието се развива във Варна! Аз уча там и ми беше приятно да чета за места на които съм бил. Чувствах се като част от историята.
Главните ни герои бяха описни толкова добре и с такава дълбочина, като истински!
Към края започнаха да ме побиват тръпки! 🥺
Не трябваше да се бавя толкова с прочитането на книгата. Обвинявам не диагностицираното си ADHD за това!!!
А какво се случи накрая? Няма да сойлвам, но не го очаквах! Честно. 😬
Може би щях да напиша ревюто си по-добре, ако не беше почти 1ч., ама каквото такова! 🙈
Определено ще чакам следващата книга на Мери с нетърпение! 😏
Стила на писане на Мери е много добър. Това е дебютен роман! 🔝
Успях да видя част от себе си и мои преживявания в някои моменти от книгата. И се радвам, че моите проблеми са нищо в сравнение с тези на други хора! Менталното здраве не е шега работа!
Психологичните аспекти са описани отлично! Все пак авторката е учила психология. Не е написано случайно със заучени факти.
Действието се развива във Варна! Аз уча там и ми беше приятно да чета за места на които съм бил. Чувствах се като част от историята.
Главните ни герои бяха описни толкова добре и с такава дълбочина, като истински!
Към края започнаха да ме побиват тръпки! 🥺
Не трябваше да се бавя толкова с прочитането на книгата. Обвинявам не диагностицираното си ADHD за това!!!
А какво се случи накрая? Няма да сойлвам, но не го очаквах! Честно. 😬
Може би щях да напиша ревюто си по-добре, ако не беше почти 1ч., ама каквото такова! 🙈
Определено ще чакам следващата книга на Мери с нетърпение! 😏
August 16, 2026
Изключително увлекателка книга с много интересен сюжет. Изненадана съм колко лесно се чете и колко достъпно е написана, въпреки че касае чувствителни и сложни теми, свързани с психологически проблеми. Със сигурност нямам търпение скоро да започна и втората книга на Мерия, защото това е един много силен дебют.
Единствените неща, които не ми допаднаха е, че смятам, че стилът на писане клони повече към метода telling instead of showing, което на мен не ми е любим метод, но това е лично предпочитание. Отделно, когато настъпи моментът, в който главите започнаха да се разказват от гледна точка на Мира, аз не долавях разлика във вътрешните гласове на двамата герои.
Единствените неща, които не ми допаднаха е, че смятам, че стилът на писане клони повече към метода telling instead of showing, което на мен не ми е любим метод, но това е лично предпочитание. Отделно, когато настъпи моментът, в който главите започнаха да се разказват от гледна точка на Мира, аз не долавях разлика във вътрешните гласове на двамата герои.
January 15, 2025
Не съм очаквала, че ще е толкова приятна за четене, ще ми даде толкова много надежда и изведнъж ще ме сгромоляса на пода и ще ме смрази толкова брутално! Това е от онези книги, които си четеш, не осъзнаваш как минава времето, сякаш си на приятна разходка, докато изведнъж не започнеш да спринтираш, целият настръхнал и в очакване.
Наистина, наистина не очаквах така да ме хване, да ме разтресе на финала и да ме накара да искам да чета още и още от творчество на Мѐрия. Много обещаващо начало на един млад автор!
Наистина, наистина не очаквах така да ме хване, да ме разтресе на финала и да ме накара да искам да чета още и още от творчество на Мѐрия. Много обещаващо начало на един млад автор!
November 4, 2025
4.5⭐️
Първо и най-важно - Мери пише изключително увлекателно!! 🤍 Още от първата глава бях напълно въвлечена в историята - стилът ѝ е лек, приятелски, четивен и с кратки глави, които те карат да си кажеш “Само още една…” и после изведнъж е три сутринта 😅
“Оставете ме на Мира” е доста по-мрачна от “Добре, че Мина”, но не по-малко завладяваща. Тук следим историята на Никола - момче, което се бори с паник атаки и социална тревожност, и Мира, неговата терапевтка. Много ме впечатли колко добре Мери е пресъздала вътрешния свят на героите. Усещах тревогата, напрежението, самотата… дори се хванах как стискам зъби, макар че просто четях думи на хартия.
Диалозите са изключително естествени - няма нито един момент, в който да звучи изкуствено или да има досаден “info dump”, просто за да научим нещо. Всичко се разкрива плавно и органично.
Второстепенните герои също са прекрасно изградени - с характер, навици и особености. Баба Веселина и дядо Иван с бастуна ме разсмяха от сърце! 😂
🍵 А Мира… ах, Мира! Ако беше реален човек, сигурно щяхме да сме най-добри приятелки. И двете обожаваме лилаво, пием чай в промишлени количества и си падаме по нестандартните подходи. С всяка страница научаваме повече за нейните травми и за това как уж “непоклатимата” ѝ увереност всъщност я подвежда.
Колкото до Никола - не се наемам да коментирам достоверността на състоянието му, но признавам, че в началото звучеше леко… шизофренично 🥴 Все пак, неговата перспектива е важна и болезнено реална, а самоиронията беше на ниво.
Много ме зарадва и фактът, че в един момент историята сменя гледната си точка. А детайлът с дневниците е просто чудесен акцент, който придава допълнителна дълбочина.
Що се отнася до финала - не мога да кажа, че не ми хареса, просто… не беше този, който очаквах. Едновременно предвидим и изненадващ. След “Добре, че Мина” може би летвата ми беше твърде висока.
💫 Все пак давам 4.5⭐️ - за прекрасния стил на писане, живите персонажи и способността на Мери да те накара да се смееш, докато ти се къса сърцето.
“Добре, че Мина” си остава любимата ми, но “Оставете ме на Мира” заема гордо второто място в сърцето ми. 💜
Първо и най-важно - Мери пише изключително увлекателно!! 🤍 Още от първата глава бях напълно въвлечена в историята - стилът ѝ е лек, приятелски, четивен и с кратки глави, които те карат да си кажеш “Само още една…” и после изведнъж е три сутринта 😅
“Оставете ме на Мира” е доста по-мрачна от “Добре, че Мина”, но не по-малко завладяваща. Тук следим историята на Никола - момче, което се бори с паник атаки и социална тревожност, и Мира, неговата терапевтка. Много ме впечатли колко добре Мери е пресъздала вътрешния свят на героите. Усещах тревогата, напрежението, самотата… дори се хванах как стискам зъби, макар че просто четях думи на хартия.
Диалозите са изключително естествени - няма нито един момент, в който да звучи изкуствено или да има досаден “info dump”, просто за да научим нещо. Всичко се разкрива плавно и органично.
Второстепенните герои също са прекрасно изградени - с характер, навици и особености. Баба Веселина и дядо Иван с бастуна ме разсмяха от сърце! 😂
🍵 А Мира… ах, Мира! Ако беше реален човек, сигурно щяхме да сме най-добри приятелки. И двете обожаваме лилаво, пием чай в промишлени количества и си падаме по нестандартните подходи. С всяка страница научаваме повече за нейните травми и за това как уж “непоклатимата” ѝ увереност всъщност я подвежда.
Колкото до Никола - не се наемам да коментирам достоверността на състоянието му, но признавам, че в началото звучеше леко… шизофренично 🥴 Все пак, неговата перспектива е важна и болезнено реална, а самоиронията беше на ниво.
Много ме зарадва и фактът, че в един момент историята сменя гледната си точка. А детайлът с дневниците е просто чудесен акцент, който придава допълнителна дълбочина.
Що се отнася до финала - не мога да кажа, че не ми хареса, просто… не беше този, който очаквах. Едновременно предвидим и изненадващ. След “Добре, че Мина” може би летвата ми беше твърде висока.
💫 Все пак давам 4.5⭐️ - за прекрасния стил на писане, живите персонажи и способността на Мери да те накара да се смееш, докато ти се къса сърцето.
“Добре, че Мина” си остава любимата ми, но “Оставете ме на Мира” заема гордо второто място в сърцето ми. 💜
January 4, 2025
Завинаги ще виждам Никола по улиците на Варна. Кабинетът на Мира съществува наистина. Момчето със зимните дрехи посред юли винаги ще е пред очите ми, а когато го няма, ще се чудя дали има храна в хладилника си и дали някога се е върнал обратно (дори само в съня си) при Христови да потърси старите инструменти на баща си Юли… аз искам да поговоря с Никола и знам, че не съм единствена. Той така и не ме изплаши, макар и изпитата му външност и объркана личност. Прегръщам те, Никола.
И също така,
Срещала съм много пъти Никола, макар и да е имал различно име всеки път. За жалост, понякога наистина губим безвъзвратно някого, макар всички опити- правилни или не толкова. Мира опита, макар и да се изплаши до смърт. Имам неопределеното усещане, че тя също го обичаше… истината е, че всички прочели и съществуващи в книгата, ще носят Никола завинаги в сърцето си.
Прочетете тази история, ще си струва, обещавам. Ще Ви се прииска да обичате още по-силно. Никола не е тук сега, за да може някой от всички нас да остане!!
Благодаря ти за труда и любовта, Мерия!
И също така,
Срещала съм много пъти Никола, макар и да е имал различно име всеки път. За жалост, понякога наистина губим безвъзвратно някого, макар всички опити- правилни или не толкова. Мира опита, макар и да се изплаши до смърт. Имам неопределеното усещане, че тя също го обичаше… истината е, че всички прочели и съществуващи в книгата, ще носят Никола завинаги в сърцето си.
Прочетете тази история, ще си струва, обещавам. Ще Ви се прииска да обичате още по-силно. Никола не е тук сега, за да може някой от всички нас да остане!!
Благодаря ти за труда и любовта, Мерия!
February 13, 2025
Точно днес си взех книгата от еконт и поради огромния интерес, който имах към нея, точно днес я прочетох на един дъх, което изобщо не предполагах, че ще се случи, тъй като отдавна не бях толкова привлечена към българско творение, при това модерно, заради което и за секунда не отделих погледа си от редовете.
До такава степен бях завладяна от написаното в нея, че избрах да се потопя в света на Никола и Мира, отколкото да остана в реалността, където ме очаква изпит, за който трябваше да се подготвя.
Човек все пак обича от време на време да бяга от реалността, съзнателно или не, в случая беше съзнателно.
Думите дори за излишни да опиша цялата емоция. Достатъчно е само да се прочете и да се изживее тази книга.
Пожелавам много успехи на авторката и с нетърпение очаквам следващото ѝ творение! 🫶🏻
До такава степен бях завладяна от написаното в нея, че избрах да се потопя в света на Никола и Мира, отколкото да остана в реалността, където ме очаква изпит, за който трябваше да се подготвя.
Човек все пак обича от време на време да бяга от реалността, съзнателно или не, в случая беше съзнателно.
Думите дори за излишни да опиша цялата емоция. Достатъчно е само да се прочете и да се изживее тази книга.
Пожелавам много успехи на авторката и с нетърпение очаквам следващото ѝ творение! 🫶🏻
December 22, 2024
Има бъдеще за съвременната българска литература, заради автори като Мери! Толкова тежки теми поставя по един съвсем естествен, ненапудрен начин. В същото време сюжетът успява да те завърти в няколко различни посоки, докато се свързваш с героите, за да разбереш, че тук няма лоши и добри. Има просто хора, заедно със следите, които те оставят.
Адмирации за този силен дебют 💛
Адмирации за този силен дебют 💛
September 8, 2025
Сърцето ми е разбито на милиони парченца😭💔
January 28, 2025
Буквално преди няколко минути завърших “Оставете ме на мира”. Още съм в шок, не знам колко систематизирано ще изкажа това, което искам, но започвам. Историята е страхотна, а начинът на писане уникален, много ми хареса. Нямаше един момент в който да ми стане безинтересно, прочетох книгата на един дъх. Също така нямаше нищо излишно написано за пълнеж. Книгата успя да ме накара да се смея, да се замисля и разбира се цялата да настръхна. Точно когато си мислиш, че нещата се оправят следва обрат и просто стоиш с отворена уста и се опитваш да осмислиш всичко. Замислих се, че това е тема която не се засяга често, а когато се засегне се пренебрегва и дори осмива( Ква паник атака си получил, само глупости си измисляш!?!Я се стягай!).Хареса ми също така, че имаше гледна точка както на пациента, така и на психотерапевта.За мен историята трябва да бъде екранизирана. Поздравления на авторката, с нетърпение очаквам още от нейното творчество💜
December 16, 2024
Изключително интересна книга, не мисля ,че съм чела нещо подобно. Препоръчвам я! 🤍
August 28, 2025
Да обичаш друг преди себе си? Правим го ежедневно, правим го, защото е балканското нормално, с което сме израснали. Да се затворим в себе си след травма - и това го правим. Дали от вина, дали от липсата на човек спасителен пояс или просто, защото не сме научени да обичаме и вярваме в себе си. Но това е друга тема 😀
Никола бива ограбен и загубва своя любим човек в крехка детска възраст, която при нормални обстоятелства се асоциира с разцвет и подем към вълнуващото юношество. Лишено от майчина ласка и подкрепа, младото момче се озовава в затвора на собствените си мисли, където паник атаките и припадъците са единствения връх в хаоса. Годините на изолация са обрекли една наранена душа на горест и суицидни мисли, докато един ден в живота му се появява Мира. Мира, която не го оставя в първите мигове на проглеждане. Мира, която на свой гръб изпитва тежестта на вината от своя собствена болка. А как ще завърши този водовъртеж от викове, емоции и страст ...? Няма да е в Кубо 😀 Там времето спира, за да даде път на зен простора.
Мери, невероятна си! 💜 Казах ти го - диалогът на моменти е страшен, възбуждащ сетивата и представящ думите в емоции. Четеш паника, четеш крясък, вик, припадък - и настръхваш! И си викаш - Оле, тоя е пътник! 🤫 Чувството за вина, за безнадежност, за тежест - харесва ми.
И естествено ми харесва, че всичко се развива във ВАРНА, ЧОВЕК! Нашата си Варничка 🤌🧡 Мейнстриймът - Кубо, 43.12, Морската градина, Детския кът, Театъра - изплуват в съзнанието, нали?!
Мерия 💜 Харесвам те!
Никола бива ограбен и загубва своя любим човек в крехка детска възраст, която при нормални обстоятелства се асоциира с разцвет и подем към вълнуващото юношество. Лишено от майчина ласка и подкрепа, младото момче се озовава в затвора на собствените си мисли, където паник атаките и припадъците са единствения връх в хаоса. Годините на изолация са обрекли една наранена душа на горест и суицидни мисли, докато един ден в живота му се появява Мира. Мира, която не го оставя в първите мигове на проглеждане. Мира, която на свой гръб изпитва тежестта на вината от своя собствена болка. А как ще завърши този водовъртеж от викове, емоции и страст ...? Няма да е в Кубо 😀 Там времето спира, за да даде път на зен простора.
Мери, невероятна си! 💜 Казах ти го - диалогът на моменти е страшен, възбуждащ сетивата и представящ думите в емоции. Четеш паника, четеш крясък, вик, припадък - и настръхваш! И си викаш - Оле, тоя е пътник! 🤫 Чувството за вина, за безнадежност, за тежест - харесва ми.
И естествено ми харесва, че всичко се развива във ВАРНА, ЧОВЕК! Нашата си Варничка 🤌🧡 Мейнстриймът - Кубо, 43.12, Морската градина, Детския кът, Театъра - изплуват в съзнанието, нали?!
Мерия 💜 Харесвам те!
August 3, 2026
Тази книга е като буца заседнала в гърлото... няма преглъщане...като натрапчива мисъл....няма измъкване, като сърцебиене...въздухът не стига! Така разтърси душата ми! Не бях чела книга с такава тематика, вътрешните битки са най - жестоки, вътрешния мир тъй крехък! Всеки е имал моменти, в които е бил неразбран от никой, самотен , на ръба , всеки е имал гласче което го е тласвало към самобичуване или самосъжаление, всеки има свой ад и рай , свои демони и ангели, които живеят в него и е хубаво да сме по - внимателени в общуването с хората, защото не знаеш кой какво си преживява вътре в себе си, кой какви битки води! В днешно време сме така жестоки едни с други, защото сме нещастни души, празни и безпътни! Съжалявам за теб, Никола! Така се надявах...
February 26, 2025
Не знам откъде да започна...
Първо, изобщо не очаквах тази тематика и то толкова задълбочено психологическа тема и то от толкова млад автор. Мерия, почти се притеснявам откъде знаете тези подробности за тежестта на менталните проблеми.. явно добре сте проучили при написването на книгата си.
Никога не съм чела нещо подобно и нещата вътре са толкова брутално истински.. няма да ми трябва много, за да повярвам, че персонажите съществуват по някакъв начин в реалния свят.
Вълнуващо е да четеш за развой на събитията на места и заведения, в които самият ти си ходил толкова пъти...
Образите на хората в тази книга са толкова дълбоки, че просто не е за вярване наистина. Няма "добро" и "лошо", като например в холивудските филми..
Аз съм все още завладяна от емоцията на тази книга и ще я препоръчам на много хора, но не на всеки. Според мен някои хора може да не са достатъчно психически устойчиви да понесат тази тематика.
Колко написах и нищо сякаш не казах. Изградете си мнението сами, като прочетете тази книга. Заслужава си. Отдавна не ме беше грабвал някой сюжет така. Мислех си по няколко пъти на ден за тази книга, докато я четях. Разказах на пациентите си за нея. Поздравления за невероятния труд, който седи зад тази книга. Нямам търпение за следващи книги от Мерия.
Малка забележка, има леки неточности за някои неща, които касаят медицината, които не засягат съществено сюжета ни най-малко. Просто ми направиха впечатление, защото с това се занимавам. При желание да се допитате и изчистите напълно подобни подробности, предлагам безвъзмездно услугите си на консултант. Още веднъж адмирации и само напред и нагоре!
Първо, изобщо не очаквах тази тематика и то толкова задълбочено психологическа тема и то от толкова млад автор. Мерия, почти се притеснявам откъде знаете тези подробности за тежестта на менталните проблеми.. явно добре сте проучили при написването на книгата си.
Никога не съм чела нещо подобно и нещата вътре са толкова брутално истински.. няма да ми трябва много, за да повярвам, че персонажите съществуват по някакъв начин в реалния свят.
Вълнуващо е да четеш за развой на събитията на места и заведения, в които самият ти си ходил толкова пъти...
Образите на хората в тази книга са толкова дълбоки, че просто не е за вярване наистина. Няма "добро" и "лошо", като например в холивудските филми..
Аз съм все още завладяна от емоцията на тази книга и ще я препоръчам на много хора, но не на всеки. Според мен някои хора може да не са достатъчно психически устойчиви да понесат тази тематика.
Колко написах и нищо сякаш не казах. Изградете си мнението сами, като прочетете тази книга. Заслужава си. Отдавна не ме беше грабвал някой сюжет така. Мислех си по няколко пъти на ден за тази книга, докато я четях. Разказах на пациентите си за нея. Поздравления за невероятния труд, който седи зад тази книга. Нямам търпение за следващи книги от Мерия.
Малка забележка, има леки неточности за някои неща, които касаят медицината, които не засягат съществено сюжета ни най-малко. Просто ми направиха впечатление, защото с това се занимавам. При желание да се допитате и изчистите напълно подобни подробности, предлагам безвъзмездно услугите си на консултант. Още веднъж адмирации и само напред и нагоре!
June 28, 2025
Това не е книга, която се чете лесно. Това не е книга, която (аз лично) да прочета на един дъх. Тежка е, кара те да спираш и да си почиваш, защото на всяка дума си даваш сметка колко психични проблеми има в реалния живот, колко безпомощни са хората с психични проблеми и колко е трудно да видят светлина в тунела. И книгата се чете трудно, защото обичайно четем, за да избягаме от действителността, а "Оставете ме на Мира" ни вкарва в онзи спектър от действителността, който обичайно бихме дали всичко да избегнем. Това не е книга, която с лека ръка да препоръчаш на приятел. Това е книга, която да изживееш и да страдаш по нея известно време, защото и Никола, и Мира са за страдане.
ПП: Има малко недостатъци в езика, но... :)
ПП2: Книгата гърми на Варна, така да кажем :D
ПП: Има малко недостатъци в езика, но... :)
ПП2: Книгата гърми на Варна, така да кажем :D
January 23, 2026
Книгата има нужда от доста допълнителна редакция (казвам допълнителна, защото според корицата някак си е минала през редактор), а бележките под линия бяха напълно излишни, защото повечето от тях обясняват неща, с които всеки човек е запознат. Единствено разсейват и усложняват четенето. Още нещо, на което обърнах внимание, бяха множеството включени чуждици, както и английски думи, които имат точен превод на български и могат да бъдат използвани.
Интересна, на моменти мудна, в други пък – изключително динамична история. Няма обаче как да не се усъмня в достоверността на информацията относно психичните заболявания.
Интересна, на моменти мудна, в други пък – изключително динамична история. Няма обаче как да не се усъмня в достоверността на информацията относно психичните заболявания.
April 4, 2026
A total mindset reset❤️🩹
July 18, 2026
Първо, супер впечатлен съм колко интересно беше написана, прочетох я за 1 ден.
Второ - за пореден път осъзнах колко много се неглижира менталното здраве при мъжете. Всичко се оправя с "нищо ти няма, ще се оправиш". После се чудим защо има толкова самоубийства и разбити семейства.
Не беше от романите, след които си казваш, че е бил просто "яка история".
Този определено ме остави с много храна за размисъл и интерес към психологията.
Браво, Мери, уникален дебютен роман 👏🏻
Второ - за пореден път осъзнах колко много се неглижира менталното здраве при мъжете. Всичко се оправя с "нищо ти няма, ще се оправиш". После се чудим защо има толкова самоубийства и разбити семейства.
Не беше от романите, след които си казваш, че е бил просто "яка история".
Този определено ме остави с много храна за размисъл и интерес към психологията.
Браво, Мери, уникален дебютен роман 👏🏻
April 1, 2026
Искам да знам какво се случва с живота на Мира след това🫣🥺
June 2, 2026
Мога само да кажа, Уау! Книгата още в началото ме грабна, стилът на писане на Мери ме заплени. В края на книгата, ме побиха тръпки и бих казала, че още ме държи адреналинът от последните глави. Не бях чела досега подобен жанр, но със сигурност ми допадна, даже мисля че, в какъвто жанр се потопи Мери, с кеф ще го прочета💗
January 29, 2026
Не знам как да опиша емоциите, които изпитвам в момента! Аз лично искам да стана психоложка, но както Мира каза, “какъв психотерапевт съм аз, ако сама не помогна на себе си?”. Изключително много ми харесва начина, по който авторката пише за “Паниката”, защото преди да прочета книгата не можех да обясня на никого какво чувстваш, когато я изпитвам. Със сигурност не беше това, което очаквах, но нямам търпение да прочета следващите произведения на Мери!❤️
January 30, 2025
Реална, сурова и разтърсваща…
Започнах книгата несигурно, но романът бързо ме грабна и ме отведе на едно „приключение“, изпълнено с падения и възходи. Качи ме на емоционално скоростно влакче, което ме изпълваше с надежда, а след това ми разбиваше сърцето.
Благодаря ти, Мери, за това изживяване! <33
Историята е изключително докосваща. Докато четох, осъзнах, че неусетно ме бе накарала да се радвам и да плача заедно с Никола, да се ядосвам с него и на него, да ме боли заедно с Мира и да преживявам всичко заедно с нея. Не разбрах кога са минали 8 часа и как толкова бързо съм я прочела…
Оценявам колко сурова е книгата. Колко истински са представени психичните разстройства, без да се спестяват грозните детайли. Харесаха ми изключително много и размислите на Мира (които Мери страхотно е развила) за травмите и дали е възможно да ги превъзмогнем или просто се научаваме да живеем с тях – тема, която резонира с мен.
Друг любим аспект – това, че действието се развива във Варна, беше една много приятна черта на книгата, една много чаровна такава. Като човек, живеещ на другия край на България, ми беше изключително интересно да науча повече за града, за емблематичните места там, за местата, които варненци посещават, и на които си уговарят срещи. Супер готино!!
Стилът на писане бих определила като „игрив“ – хем не се взима много насериозно и четенето се усеща сякаш слушаш непринуден разговор на приятели или пък неподправените мисли в нечия глава, хем не е прекалено разговорен и те увлича в историята на героите.
Просто страхотен дебютен роман!! 🫶🏻
Започнах книгата несигурно, но романът бързо ме грабна и ме отведе на едно „приключение“, изпълнено с падения и възходи. Качи ме на емоционално скоростно влакче, което ме изпълваше с надежда, а след това ми разбиваше сърцето.
Благодаря ти, Мери, за това изживяване! <33
Историята е изключително докосваща. Докато четох, осъзнах, че неусетно ме бе накарала да се радвам и да плача заедно с Никола, да се ядосвам с него и на него, да ме боли заедно с Мира и да преживявам всичко заедно с нея. Не разбрах кога са минали 8 часа и как толкова бързо съм я прочела…
Оценявам колко сурова е книгата. Колко истински са представени психичните разстройства, без да се спестяват грозните детайли. Харесаха ми изключително много и размислите на Мира (които Мери страхотно е развила) за травмите и дали е възможно да ги превъзмогнем или просто се научаваме да живеем с тях – тема, която резонира с мен.
Друг любим аспект – това, че действието се развива във Варна, беше една много приятна черта на книгата, една много чаровна такава. Като човек, живеещ на другия край на България, ми беше изключително интересно да науча повече за града, за емблематичните места там, за местата, които варненци посещават, и на които си уговарят срещи. Супер готино!!
Стилът на писане бих определила като „игрив“ – хем не се взима много насериозно и четенето се усеща сякаш слушаш непринуден разговор на приятели или пък неподправените мисли в нечия глава, хем не е прекалено разговорен и те увлича в историята на героите.
Просто страхотен дебютен роман!! 🫶🏻
This entire review has been hidden because of spoilers.
February 25, 2025
"Вярно, че и аз не бях наред, но какво не беше наред с хората, които уж бяха наред."
За първи път от много време просто не можех да спра да чета някоя книга и после трябваше сама да се накарам да спра за малко, за да успея да асимилирам всичко, което се случва. "Оставете ме на мира" притежаваше вниманието ми от първата секунда чак до последната страница. Изненадата ми от невероятния начин, по който е написана книгата, и от факта, че това е дебютен роман, ме накара да осъзная, че в момента, в който излезе следваща творба на авторката, едва ли ще мога да се стърпя и да не я прочета веднага.
Дълбоките психологични анализи, на които ставаме свидетели, както в душевния свят на Никола, така и в този на Мира, са забележителни и се съмнявам, че някой би могъл да остане безразличен към тях. Също много впечатляващи бяха описанията на съвременната българска действителност, които Мерия Мирчева успява да отрази по блестящ, понякога забавен и ироничен начин.
Толкова приятно съм изненадана от творбата и толкова зашеметена се чувствам след прочитането ѝ, че ще имам нужда от няколко дни да възприема прочетеното в цялата му дълбочина и смисъл. Адмирации за вложения труд и за удивителното изпълнение, заслужава да бъде прочетена от по-широк кръг от хора и да бъде обсъждана.
За първи път от много време просто не можех да спра да чета някоя книга и после трябваше сама да се накарам да спра за малко, за да успея да асимилирам всичко, което се случва. "Оставете ме на мира" притежаваше вниманието ми от първата секунда чак до последната страница. Изненадата ми от невероятния начин, по който е написана книгата, и от факта, че това е дебютен роман, ме накара да осъзная, че в момента, в който излезе следваща творба на авторката, едва ли ще мога да се стърпя и да не я прочета веднага.
Дълбоките психологични анализи, на които ставаме свидетели, както в душевния свят на Никола, така и в този на Мира, са забележителни и се съмнявам, че някой би могъл да остане безразличен към тях. Също много впечатляващи бяха описанията на съвременната българска действителност, които Мерия Мирчева успява да отрази по блестящ, понякога забавен и ироничен начин.
Толкова приятно съм изненадана от творбата и толкова зашеметена се чувствам след прочитането ѝ, че ще имам нужда от няколко дни да възприема прочетеното в цялата му дълбочина и смисъл. Адмирации за вложения труд и за удивителното изпълнение, заслужава да бъде прочетена от по-широк кръг от хора и да бъде обсъждана.
March 30, 2026
Ако ви се чете нещо нестандартно и сте любители на психологията - това е книгата. Но е важно да се знае, че е доста тежка и мрачна, защото авторката буквално е влязла в главата на човек не с едно, а цели две личностни разстройства. В главата на такъв човек е пълен ад… на моменти дори трябваше да си почивам от книгата. Има доста интересен “plot twist” който доказва колко е важно да нацелим не само “нашия” психолог, но и да е наистина специалист с опит и да знае какво прави. В противен случай последиците може да са доста пагубни - като да сгрешиш с неправилно лечение от “лекаря”. Менталното здраве е не по малко важно от физическото.
Приятно изненадана съм от увличащия стил на писане на авторката, като изключим разбира се лекото ми раздразнение от употребата на тази така модерна дума “anxiety”, което съвсем спокойно на български си означава тревожност.
Но според мен тези “бели кахъри” се преживяват имайки предвид, че имаме такива български млади автори, достойни и за международния пазар.
Приятно изненадана съм от увличащия стил на писане на авторката, като изключим разбира се лекото ми раздразнение от употребата на тази така модерна дума “anxiety”, което съвсем спокойно на български си означава тревожност.
Но според мен тези “бели кахъри” се преживяват имайки предвид, че имаме такива български млади автори, достойни и за международния пазар.
May 28, 2026
Ще започна с това ,че книгата попринцип е за 3 ⭐️ ,но тъй като е дебютен роман , ще съм по-благосклонна .
Хареса ми наистина цялостна идея за такъв вид роман , който толкова обстойно засяга темата за менталното здраве , за депресия и за психологичните проблеми. Мери успява въпреки така тежките теми ,изключително леко да ни поднесе цялата тази информация.
Важно е да се говори за тези теми .
Това ,което не ми хареса е, че видяхме Никола в състояние, когато имаше тревожност и паник атаки , но някак си щеше да ми хареса повече да видя неговата гледна точка , когато беше в маниакалното си състояние.
Щеше да ми допадне ако книгата не беше разделената едната половина от гледната точка на Мира , а другата на Никола , а беше смесено.
Друго ,което ме дразнеше почти през цялото време е липсата на корекция в книгата и не така правилната редакция. Има абсолютен точен превод на Anxiety и това е тревожност ,безпокойство и още много други мога да изброя. Това може да се стори на някои хора като бял кахър, но мен си ме дразнеше.
Хареса ми историята на Мира и как всъщност към края на книгата разбираме ,че тя самата има нужда от терапия , но не ми стана ясно как Любо я пуска на практика , щом е толкова добър в работата си , не би ли трябвало да прецени , че трябва да излекува себе си първо и тогава да се занимава с тази професия?
Смятам , че Мери успя да пресъздаде на 100 процента , всичките състояния на Никола докрая на книгата. Смятам ,че почти всеки човек може да се припознае на моменти в образа на Никола.
Успях да предвидя някъде 100 страници преди да приключи книгата ,че накрая това ще се случи , така че краят не успя да ме изненада напълно .
Смятам , че тази книга ни учи , че всяко действие и решения от наша страна носи своите последствия .
И както казва Теди " Човек ,какво сам си направи, никой друг не може да му го направи".
Щеше да е интересно да видим какво се случва с Мира след развоя на събитията ,но уви.
Въпреки че, казах доста негативни неща смятам , че Мери ще се развива много като автор и тази книга е била само началото.
Не мога да кажа, че препоръчвам тази книга тъй като не е за всеки със сигурност , но трябва да се обръща внимание на такива книги.
П.С. След време ще прочета и следващата и със сигурност.
Хареса ми наистина цялостна идея за такъв вид роман , който толкова обстойно засяга темата за менталното здраве , за депресия и за психологичните проблеми. Мери успява въпреки така тежките теми ,изключително леко да ни поднесе цялата тази информация.
Важно е да се говори за тези теми .
Това ,което не ми хареса е, че видяхме Никола в състояние, когато имаше тревожност и паник атаки , но някак си щеше да ми хареса повече да видя неговата гледна точка , когато беше в маниакалното си състояние.
Щеше да ми допадне ако книгата не беше разделената едната половина от гледната точка на Мира , а другата на Никола , а беше смесено.
Друго ,което ме дразнеше почти през цялото време е липсата на корекция в книгата и не така правилната редакция. Има абсолютен точен превод на Anxiety и това е тревожност ,безпокойство и още много други мога да изброя. Това може да се стори на някои хора като бял кахър, но мен си ме дразнеше.
Хареса ми историята на Мира и как всъщност към края на книгата разбираме ,че тя самата има нужда от терапия , но не ми стана ясно как Любо я пуска на практика , щом е толкова добър в работата си , не би ли трябвало да прецени , че трябва да излекува себе си първо и тогава да се занимава с тази професия?
Смятам , че Мери успя да пресъздаде на 100 процента , всичките състояния на Никола докрая на книгата. Смятам ,че почти всеки човек може да се припознае на моменти в образа на Никола.
Успях да предвидя някъде 100 страници преди да приключи книгата ,че накрая това ще се случи , така че краят не успя да ме изненада напълно .
Смятам , че тази книга ни учи , че всяко действие и решения от наша страна носи своите последствия .
И както казва Теди " Човек ,какво сам си направи, никой друг не може да му го направи".
Щеше да е интересно да видим какво се случва с Мира след развоя на събитията ,но уви.
Въпреки че, казах доста негативни неща смятам , че Мери ще се развива много като автор и тази книга е била само началото.
Не мога да кажа, че препоръчвам тази книга тъй като не е за всеки със сигурност , но трябва да се обръща внимание на такива книги.
П.С. След време ще прочета и следващата и със сигурност.
This entire review has been hidden because of spoilers.
July 18, 2026
По стечение на обстоятелствата първо прочетох втората книга на Мерия – „Добре че Мина“, която много ме впечатли и ми постави високи очаквания към „Оставете ме на Мира“.
Това, което най-много харесвам в авторката, е нейният стил на писане. Историята проследява няколко преплитащи се съдби и показва как различни събития могат да променят живота на хората и да оставят следи, които се проявяват дори години по-късно. Именно тази свързаност между героите прави книгата интересна и въздействаща.
Особено ми допадна психологическата линия и начинът, по който са представени психичните заболявания – като част от реалния живот, без излишна драматизация или стигма. Смятам, че това е тема, за която трябва да се говори повече, защото психичните заболявания са също толкова реални, колкото и всяко друго заболяване, и заслужават разбиране, навременно разпознаване и адекватно лечение.
Причината да дам 4, а не 5 звезди, е, че самият сюжет не успя да ме завладее толкова силно, колкото „Добре че Мина“ или някои други книги, оставили траен емоционален отпечатък у мен. Това обаче по никакъв начин не променя доброто ми впечатление от книгата.
Със сигурност бих я препоръчала. Освен че е приятно написана, тя напомня колко е важно да разпознаваме навреме знаците, когато някой около нас се бори с психично заболяване, и да подходим с разбиране, като потърсим помощ навреме.
Това, което най-много харесвам в авторката, е нейният стил на писане. Историята проследява няколко преплитащи се съдби и показва как различни събития могат да променят живота на хората и да оставят следи, които се проявяват дори години по-късно. Именно тази свързаност между героите прави книгата интересна и въздействаща.
Особено ми допадна психологическата линия и начинът, по който са представени психичните заболявания – като част от реалния живот, без излишна драматизация или стигма. Смятам, че това е тема, за която трябва да се говори повече, защото психичните заболявания са също толкова реални, колкото и всяко друго заболяване, и заслужават разбиране, навременно разпознаване и адекватно лечение.
Причината да дам 4, а не 5 звезди, е, че самият сюжет не успя да ме завладее толкова силно, колкото „Добре че Мина“ или някои други книги, оставили траен емоционален отпечатък у мен. Това обаче по никакъв начин не променя доброто ми впечатление от книгата.
Със сигурност бих я препоръчала. Освен че е приятно написана, тя напомня колко е важно да разпознаваме навреме знаците, когато някой около нас се бори с психично заболяване, и да подходим с разбиране, като потърсим помощ навреме.
February 23, 2025
Не мисля, че съм чела нещо подобно, особено пък от български автор. Като цяло всяка тематика за менталното здраве е трудна за разгръщане и обясняване, но Мери се е справила чудесно! Бях( и съм) впечатлена от стила на писане и наистина страшно много ми допадна. За 2 дни се пренесох някъде във Варна. Интересът растеше с всяка изминала страница и се случиха неща, които изобщо не очаквах да се случат. Препоръчвам с 2 ръце! Не давам пълен рейтинг единствено заради някои грешки тук-там, които не са проблем, но все пак правят впечатление( особено на око на филолог хаха). Нямам търпение да прочета следващата книга!♡
February 21, 2025
Много интересна и въздействаща история, която разглежда актуална в последно време тема - психическото здраве. Стилът на писане е увлекателен, героите са многопластови и не могат да ти останат безразлични. Препоръчвам книгата с две ръце! 🫶🏻
February 23, 2026
Влюбена съм в тази книга!!! Остави ме без думи. Силно препоръчвам. Просто нямам думи да я опиша, затова оставям този кратък коментар, но изпълнен с голяма подкрепа към авторката и любов към книгата!
December 22, 2024
Книгата е изключително актуална и покрива много важни теми от живота, свързани с психичното ни здраве. Разглежда ги в детайли и в същото време не влиза в тях толкова, че да те натовари, а достатъчно, за да ги сдъвче и смеле до приятна и разбираема за теб материя. Също изключително българска книга, действието е изцяло в български град, с българи, попито с цялата колоритност на нашата култура. Горещо препоръчвам, само ще спечелите!
Displaying 1 - 30 of 105 reviews