Смок. Село по време на любов

by Ели Лозанова

С историята в романа си „Смок. Село по време на любов“ Ели Лозанова напомня една неоспорима истина: в Северозапада всичко е възможно – да се изгубиш, да се намериш и дори да откриеш голямата любов!

Когато фотографката Изабел попада случайно в Наше село – поредното занемарено, изоставено и почти забравено село в Северозапада – очаква да направи няколко артистични кадъра в черно-бяло, да се качи на колата си и да се прибере обратно в столицата, където я очакват обичайните проблеми и хаотичния ѝ личен живот. Със сигурност обаче не е очаквала да бъде непреодолимо привлечена към красива, но изоставена къща, легендата за която мълви, че е пазена от смок с особен нрав.

Ала Бела е разумна, зряла жена от големия град и изобщо не вярва в подобни смахнати селски легенди.

Столичанката скоро се сприятелява със съседите си от Бъкавец маала. Решени да впечатлят новодошлата, те малко по малко започват да си припомнят и възстановяват разни стари и позабравени ритуали. По неволя увлечена в дивия, но колоритен бит на селото, пропит от алкохол, обагрен с цветистия, но непонятен диалект и още по-непонятен светоглед, в един момент дори става идеен генератор и неохотен организатор на цял-целеничък международен кулинарен фестивал! На село няма място за фалш и преструвки, а истината избуява като цвете между плевелите. Както прави и любовта – красива, трогателна и дошла тъкмо навреме, за да реши Изабел коя е самата тя и накъде трябва да върви.

Към големия град, който я иска настоятелно обратно, или натам, накъдето я тегли сърцето.

616 pages, Paperback

Published October 1, 2024

Reviews

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Огромен роман е сътворила другарката Ели - и буквално (шестстотин и кусур страници), и преносно - на моменти стоплящ и усмихващ, на моменти тъжно-меланхоличен, на моменти - страшно-брутален, какъвто е самият Живот. А дъртите пергиши като мен, прекарвали доста от летата си на село, буквално ще яхнат машината на времето, ще си припомнят вкуса на биволското мляко и сирене, на питките-търнаклийки, печени върху "шпора" (печката на дърва), на изпържените от баба мекици, похапвани със събрания от вуйчо и дядо мед.... е-е-е-х...

Хареса ми правдивият образ на селото, тежко ранено през годините на Прехода, но оцеляващо по свой си начин, хареса ми, че я нямаше насилената и вреслива патриотарщина, а старците не ръсеха мъдрости и сентенции на всяка втора страница, точно обратното - най-редовно пЦуваха и кълнЕха като каруцари, баш както си беше. Още помня дядо Димитър Дългия, чието име нося, хванал вършината в ръка и гонещ ни по двора с викове: "Кукумеаци с кукумеаци!" (това било мъжка кукумявка, ха-ха-ха).

Но същевременно си беше и страхотен урок по родолюбие - с представените традиции и обичаи, с готварските рецепти, с обясненията на тънките моменти в растениевъдството и животновъдството. Респект!

След една седмица пък ще имам удоволствието да присъствам на поредното издание на кулинарния фестивал "Бабина душица", организиран точно от Ели и залегнал в сюжета на романа, ще се опитам да приготвя една свинска чорбица и една смъртоносно люта разядка, и ще си взема автограф от нея

[darra.reads · Rating 5 out of 5]

Абсолютният ми фаворит за тази година! Каквото и да кажа за книгата и за авторката ще е малко.
Може би да започна със стилът на авторката - толкова жив, лек, непринуден. Всяка думичка, всяко изречение оживяваше в сърцето ми, в ума ми. А диалектните думи и изрази, който Ели умело вплита в историята я правят още по-колоритна. Да пишеш по този начин е талант, изкуство, наслада за читателя.
Историята ми стисна сърчицето ❤️ Хем исках да я прочета на един дъх, хем не исках да свършва. И сега, след като свърши, ми е тъжно - липсва ми Наше село, липсва ми Бела Никоно, липсва ми смоко, липсва ми Павел и всички колоритни образи. И искам само да запаля колата, да си отида в северозапада, да си спретна къщата и градината и да кажа “чао” на “цивилизацията”.
Толкова от образите и историите в книгата на Ели са ми познати! Живяла съм на село - хем е някак леко, хем е и много тежко! И в мое село имаше една такава като Танче, като Никола, като Джендема, имаше и много такива като Бела - видяли красотата в селския живот и зарязали паветата. Ами обредите и обичайте?! Как са описани, пресъздадени?! Традициите се пазят в селата! Освен всичко другото, книгата може да се използва и като наръчник как се сади образцова градина.
Много се разпрострях! Мога и да не спирам още много време! Прекрасна любовна история! Прекрасно обрисувана селска обстановка! Колоритни и незабравими образи и истории! Прекрасно вплетени и радостите и тъгите. Незабравимо преживяване!

[ЙОАНА МАНДЖУКОВА · Rating 5 out of 5]

Романът заслужено има висока оценка!Когато го започнах,леко ми беше скучноват, но след това така се потопих в историята, че не чувах нищо покрай мен!От книгата може да се научи много за живота на село,за традициите и празниците ни.Толкова се потапяш в историята,че усещаш характера на "Северозападо ",без да имаш корени там,но все едно си част от него.Героите ти стават близки и се радваш и тъжиш с тях.Особено най-главните-Бела,Павел и тяхната история. Една тъй топла история!С много топлина,обич,мъничко тъга и демоните в главите им-техните страхове....И много комични моменти 🙂 Защото има и от тях. Тук-там има доза хумор, на места ти се доплаква...Ако трябва да направя сравнение,то ще е,че книгата е нещо средно между Димана и Гергана 🙂 Единственото дразнещо за мен е,че е някаква смесица от стари,диалектни думи и модерни чуждици.Главната героиня както говори на диалект, изведнъж започва с модерни думички и това на места доста дразни.Но това се компенсира от всичко останало!И въпреки, че най-главния образ е на Бела,Павел е моя фаворит!Де всички мъже да бяха като него!Толкова мил,грижовен,отдаден мъж и толкова добре обрисуван от авторката,че четейки,просто усещаш чувствата му с всяка фибра на тялото си.Тяхната любов е като милувка, толкова нежна и топла,нищо,че и на двамата им трябваше време,за да го разберат.Прекрасна книга,която заслужено получава пълни 5 ⭐️

[Milena · Rating 4 out of 5]

Тази книга е обяснение в любов към Северозапада и живота на село. Въпреки големия си обем се чете леко и бързо,а цветистият северозападен диалект придава още повече чар на историята. Героите са колоритни и запомнящи се, но за мен Бела беше леко дразнеща.

[Teodora Denkova · Rating 5 out of 5]

Великолепна, топла и докосваща история за село по време на любов (не по чумаво), но със същата Йовкова любов към героя.
За Пътя към любовта и нетленната връзка с корена и земята. Дали е Наше село някъде в Северозапада или село от моя любим Североизток, откривам познати лица и герои, откривам и преоткривам себе си...
Благодаря!❤️

[Bilyana Prodanova · Rating 5 out of 5]

Сладка, топла и уютна, така бих определила книгата. Леко четиво и приятна книга. Чудесно начало на читателската ми нова година :)

[Iva E. · Rating 5 out of 5]

Тая книга е като бабината лятна манджа – дето си мислиш, че ще си хапнеш малко, ама после си сипваш още веднъж. И после още веднъж. Не щото не можеш да спреш. А щото не искаш.

“Смок“ е книга, с която можеш да седнеш на сянка и да забравиш за време и място. После да я вземеш в леглото, да четеш с фенерче и да си обещаеш: „Още само една глава.“ (Лъжа. Ще ги прочетеш всичките.) Ще я препрочиташ, ще я подаряваш, ще я носиш в раницата на път към село или обратно към града. Щото както и да я въртиш – Наше село те чака. Там има хора, котки, фестивал, една къща със смок и, разбира се, северозападен диалект. Не е лошо, нали?

Мама, която прочете книгата преди мен (защото някои майки не чакат препоръки от литературни платформи, а действат), отсече: „Няма диалект вътре.“ И аз, понеже съм кротко дете, кимнах, ама нещо ми беше съмнително. Ели без диалект е като таратор без чесън – може да става, ама за к’во? Разбира се, че има диалект. Ама не онзи, дето звучи като от народна носия и се използва за ефект. Тук диалектът диша – съска, драще, кикоти се зад масата. Ако не си от Северозапада, ще се почесваш по главата. Ако си – ще ти се види, че книгата е на съвременен български с леки оттенъци, ще кимаш с разбиране и ще си кажеш: „Тия думи ги е чува́л и дедо ми, само че той ги казваше с повече псувни.“

[Velizara K · Rating 5 out of 5]

15 звезди. 5 не стигат. Погълнах я тази книга все едно беше торта за рожден ден. Ясно ми е, че е напълно завършена, но искам още. Искам още от тази авторка. Толкова невероятно живи герои, толкова богат речник има в тази книга ... Направо готови автентични северозападни рецепти... Направо станах една Бела и си го заобичах този Павел до лудване. На море съм, ама главата ми все у тази история. Съвършена! Забавна, лека, амбицираща, мноого автентична (имам градина, години наред животни гледаме, аз ли да не знам тоя къртовски труд, за който се говори), разпалваща и просто завладяваща. Като влюбване си беше. Влюбих се в тази книга. Ели Лозанова, моля те, не спирай НИКОГА да пишеш, светът има нужда от твоите величествени истории.

[Ralitsa Nedekova · Rating 5 out of 5]

Думи нямам,така написано за пръв път чета с нашенски мотиви и да не се объркаш за всеки по нещо и да опознаеш геройте и всички около тях, без излишни описания,нито разхвърляно.Направо да ти е кеф.Други наши автори и известни има какво да научат,защото това да разкажеш с такъв замах е майсторство.Поздравления!

[Ана-Мария Герасимова · Rating 5 out of 5]

Потопи ме в света на любимия ми Северозапад, обикнах героите, заживях с тях, плаках и се смях и цяла седмица не можах да я оставя, а като свърши ми стана така мъчно!
Ели пише като змей! И нямам търпение за още!

[Petya Marinova · Rating 5 out of 5]

Мислех да й дам 4, защото е прекалено вулгарна за мен, но с напредването не можех да спра да чета- толкова интересна! Прекрасна любовна история! Научих много и за Северозападна България- абе, гот!

[Деси Жекова · Rating 5 out of 5]

Тази книга стопля сърцето

[Zlatina Cholakova · Rating 5 out of 5]

Увлекателна, забавна и завладяваща книга - чак да ти се прииска да запалиш колата към Северозапада и да търсиш я къща, я смок, я любов.

[Monni.ka · Rating 5 out of 5]

Прекрасна книга! Каквото да кажа за нея ще бъде малко… нарочно се опитах да забавя процеса и да не я прочета за два дни, защото знам, че ще изпитам голяма празнота след нея. Така и стана … 10 минути след като приключих книгата ми се иска да я започна от начало. Благодаря Ви, Ели Лозанова за това бижу, което сте написали! Искрено се надявам историята на Бела и Павел да бъде продължена, защото след повече от 600 страници, вече ги чувствам като част от своето семейство.

[Ralitsa · Rating 1 out of 5]

Започнах книгата с огромни очаквания след множеството коментари, които бях виждала за нея и положителни отзиви...разочарова ме! През цялото време ми течение мудно, чете се бавно заради диалектния език, който е използвала авторката. Твърде голяма като обем, а всъщност без кой знае какво съдържание, не се случва почти нищо от началото до самия край. Няма завръзка, развръзка, колуминация - нищо! Една фотографка си купува къща на село, влюбва се о се омъжва за съседа, това е буквално цялата история в 600 страници. Очаквах много повече!

[Мариана Иванова · Rating 5 out of 5]

Обожавам тази книга! Дано да има втора част 🙃🙃🙃

[Stanislav Zhelyazkov · Rating 5 out of 5]

Прекрасен роман е сътворила Ели Лозанова, изпъстрен с красота и любов. Още от първите страници започнах да се забавлявам с говора на северозапада и думите които внасят такъв колорит в историята. Смок пази изоставен къща на село в която отново закипява живот в лицето на гражданчето Изабела, която намира любовта в лицето на съседа Павел.
Образите са ярки и запомнящи се, обстановката и атмосферата описани в романа са толкова искрящи и натурални че все едно четящия се преселва и заживява в северозапада.
От сърце съм се смял на Джендема, бай Сандо, баба Ценка и останалите колоритни хора от селото. Авторката умело ни връща към живота на село и към корените че всичко колкото и модерно да е станало, хубавата храна и пиене идват от земята и слънцето, а не от компютрите и социалните мрежи. Върнах се в детските ми години когато прекарвах време на сели при баба и дядо, как с интерес хранех кози и кокошки, за празника покрай свинската смърт преди коледа и паметните напивания.
Много бит и колорит има в тази книга, любов, човешки взаимоотношения и разбира се прекрасни домашни манджи и люта ракия без които не може да седнеш на маса и всичко това гарнирано с дозата хумор и пиперлив северозападен диалект.
Прекрасно четиво което те кара да се усмихнеш и да се замислиш какво му трябва на човек.

[Христо Блажев · Rating 5 out of 5]

Смок пази къща в едно село по време на любов: https://knigolandia.info/smok/

Защото това е роман, който те поглъща в себе си от първата си страница, от първото си чудесно изречение: „Скандала започнах аз – за огромно изумление на Филип.“ Този заслужен скандал повежда хорото, което ще отведе отраканата столичанка Изабел до Наше село, където тя се оказва привлечена неудържимо към красива, но изоставена къща. „Къщата със смоко“, както е позната в селото, защото местните твърдят, че особен смок, същи „горянин змей“, я охранява от лоши хора, а Изабел има нужда точно от такива да избяга, по-точно от двама мъже, които са си позволили да стъпчат душата ѝ с калните си обувки. Но да се заживее на село звучи лесно само в други романи – в този реалността е представена доста по-прямо и е причина за безброй комични ситуации – като непреклонната бабичка, която като мантра нарежда: „Ората разсадиа!“, докато не накара новата нашеселченка да се заеме да разсажда. А любовта, ще попитате? И тя е там, в съседния двор, където има цял-целеничък опак съсед (убав „да си откръшиш от него!“, както пише авторката), с който обаче нещата нито са прости, нито са лесни. Защото и Павел е същи Змей Горянин, крие доволно количество свои тайни и няма никакво намерение да се поддава лесно на чара на новодошлата, която очаква скоро да събере партакешите и да избяга обратно в големия град с писъци. За което причини се трупат доволно.

Ciela Books
https://knigolandia.info/smok/

[Dilyana Yaneva · Rating 5 out of 5]

Нямах никакви очаквания от книгата. Беше ми препоръчана от служител в библиотеката във Варна, с уговорка да върна отзив дали е хубава книгата. Дали е хубава книгата? Прекрасна е! Предложи ми приятно, топло и уютно преживяване за живота на Бела на село. Изабел Арнаудова идва на село след любовно разочарование, в което е била трофей на нарцист, какво се очаква от подобни обстоятелства? Нищо добро в токсична връзка.
Възстановяването, след която е живот на село. Грижите, които полага за отглеждане на продукция в градината. Това е нейния лек.
Романа е автентичен заради използването на северозападния диалект с думите от новото време. Уникален и неповторим. През повечето време ме разсмиваше, използването на диалектни местни думи и ситуациите, в които тя непрекъснато попадаше. Натъжи ме на няколко места - реален с реални случки от живота. Също така бих казала за хората, който съдят по корицата. Тя просто е уникално произведение съчетало името на книгата с народни мотиви.
Думата, която ми дойде изневиделица, след като прочетох романа беше душевност. Така ще оставя отзива ми с тази дума за финал, без да се изкушавам да разказвам.

[Mariela Bankova · Rating 5 out of 5]

Тази книга е невероятна. Така й завидях на главната героиня за градината, съседите, подкрепата, разсадите, вдъхновението и уменията….В началото начинът й на изразяване ме отблъсна и дори си помислих, че това не е моята книга, но към края започнах да свиквам или просто изказа вече не беше толкова груб ( или просто северозападния диалект съм си го превела по деликатно). Авторката с майсторство описва различните ритуали и обреди, героите й са пълнокръвни и сякаш ще ги срещнеш и в реалния живот. На моменти Бела беше доста “ не схващаща”, но може би такъв й е характера. Любовта беше фина, деликатна и драматична.

[Viara · Rating 3 out of 5]

Книгата само частично покри очакванията ми. Много я исках, много добре ми звуча и започна изключително силно... До някъде 1/3 навътре. Разбирам идеята, но много се дразнех на главната героиня за някои нейни решения, за неведението, в което беше въпреки очевидните намеци (то бива бива ама все някога трябва да ѝ светне ама като мъжете само в прав текст приема!), за това че пита по сто пъти нещо да ѝ се обясни. Като цяло историята е приятна, но бих казал ненужно проточена на моменти.

[Albena Kamburova · Rating 5 out of 5]

И плаках и се смях и така до края. Не исках да свършва. Дано да има втора част.

[Emiliya Krivachkova · Rating 5 out of 5]

Леко четиво с нотки на романтика, грубна селска реалност и бесен северозападен диалект. Хареса ми и я препоръчвам.

[Semra Popova · Rating 5 out of 5]

Страхотна! Много, много ми хареса!

[Kalina]

Северозападен Чик лит. 😀

[Ralitsa Zamfirova · Rating 5 out of 5]

Прекрасна история за любов и не само! И се смях и плаках, и дъх затаявах.