Смок. Село по време на любов

by Ели Лозанова

С историята в романа си „Смок. Село по време на любов“ Ели Лозанова напомня една неоспорима истина: в Северозапада всичко е възможно – да се изгубиш, да се намериш и дори да откриеш голямата любов!

Когато фотографката Изабел попада случайно в Наше село – поредното занемарено, изоставено и почти забравено село в Северозапада – очаква да направи няколко артистични кадъра в черно-бяло, да се качи на колата си и да се прибере обратно в столицата, където я очакват обичайните проблеми и хаотичния ѝ личен живот. Със сигурност обаче не е очаквала да бъде непреодолимо привлечена към красива, но изоставена къща, легендата за която мълви, че е пазена от смок с особен нрав.

Ала Бела е разумна, зряла жена от големия град и изобщо не вярва в подобни смахнати селски легенди.

Столичанката скоро се сприятелява със съседите си от Бъкавец маала. Решени да впечатлят новодошлата, те малко по малко започват да си припомнят и възстановяват разни стари и позабравени ритуали. По неволя увлечена в дивия, но колоритен бит на селото, пропит от алкохол, обагрен с цветистия, но непонятен диалект и още по-непонятен светоглед, в един момент дори става идеен генератор и неохотен организатор на цял-целеничък международен кулинарен фестивал! На село няма място за фалш и преструвки, а истината избуява като цвете между плевелите. Както прави и любовта – красива, трогателна и дошла тъкмо навреме, за да реши Изабел коя е самата тя и накъде трябва да върви.

Към големия град, който я иска настоятелно обратно, или натам, накъдето я тегли сърцето.

Genres: Bulgarian Literature, Contemporary, Book Club

616 pages, Paperback

Published October 1, 2024

Reviews

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Огромен роман е сътворила другарката Ели - и буквално (шестстотин и кусур страници), и преносно - на моменти стоплящ и усмихващ, на моменти тъжно-меланхоличен, на моменти - страшно-брутален, какъвто е самият Живот. А дъртите пергиши като мен, прекарвали доста от летата си на село, буквално ще яхнат машината на времето, ще си припомнят вкуса на биволското мляко и сирене, на питките-търнаклийки, печени върху "шпора" (печката на дърва), на изпържените от баба мекици, похапвани със събрания от вуйчо и дядо мед.... е-е-е-х...

Хареса ми правдивият образ на селото, тежко ранено през годините на Прехода, но оцеляващо по свой си начин, хареса ми, че я нямаше насилената и вреслива патриотарщина, а старците не ръсеха мъдрости и сентенции на всяка втора страница, точно обратното - най-редовно пЦуваха и кълнЕха като каруцари, баш както си беше. Още помня дядо Димитър Дългия, чието име нося, хванал вършината в ръка и гонещ ни по двора с викове: "Кукумеаци с кукумеаци!" (това било мъжка кукумявка, ха-ха-ха).

Но същевременно си беше и страхотен урок по родолюбие - с представените традиции и обичаи, с готварските рецепти, с обясненията на тънките моменти в растениевъдството и животновъдството. Респект!

След една седмица пък ще имам удоволствието да присъствам на поредното издание на кулинарния фестивал "Бабина душица", организиран точно от Ели и залегнал в сюжета на романа, ще се опитам да приготвя една свинска чорбица и една смъртоносно люта разядка, и ще си взема автограф от нея

[darra.reads · Rating 5 out of 5]

Абсолютният ми фаворит за тази година! Каквото и да кажа за книгата и за авторката ще е малко.
Може би да започна със стилът на авторката - толкова жив, лек, непринуден. Всяка думичка, всяко изречение оживяваше в сърцето ми, в ума ми. А диалектните думи и изрази, който Ели умело вплита в историята я правят още по-колоритна. Да пишеш по този начин е талант, изкуство, наслада за читателя.
Историята ми стисна сърчицето ❤️ Хем исках да я прочета на един дъх, хем не исках да свършва. И сега, след като свърши, ми е тъжно - липсва ми Наше село, липсва ми Бела Никоно, липсва ми смоко, липсва ми Павел и всички колоритни образи. И искам само да запаля колата, да си отида в северозапада, да си спретна къщата и градината и да кажа “чао” на “цивилизацията”.
Толкова от образите и историите в книгата на Ели са ми познати! Живяла съм на село - хем е някак леко, хем е и много тежко! И в мое село имаше една такава като Танче, като Никола, като Джендема, имаше и много такива като Бела - видяли красотата в селския живот и зарязали паветата. Ами обредите и обичайте?! Как са описани, пресъздадени?! Традициите се пазят в селата! Освен всичко другото, книгата може да се използва и като наръчник как се сади образцова градина.
Много се разпрострях! Мога и да не спирам още много време! Прекрасна любовна история! Прекрасно обрисувана селска обстановка! Колоритни и незабравими образи и истории! Прекрасно вплетени и радостите и тъгите. Незабравимо преживяване!

[ЙОАНА МАНДЖУКОВА · Rating 5 out of 5]

Романът заслужено има висока оценка!Когато го започнах,леко ми беше скучноват, но след това така се потопих в историята, че не чувах нищо покрай мен!От книгата може да се научи много за живота на село,за традициите и празниците ни.Толкова се потапяш в историята,че усещаш характера на "Северозападо ",без да имаш корени там,но все едно си част от него.Героите ти стават близки и се радваш и тъжиш с тях.Особено най-главните-Бела,Павел и тяхната история. Една тъй топла история!С много топлина,обич,мъничко тъга и демоните в главите им-техните страхове....И много комични моменти 🙂 Защото има и от тях. Тук-там има доза хумор, на места ти се доплаква...Ако трябва да направя сравнение,то ще е,че книгата е нещо средно между Димана и Гергана 🙂 Единственото дразнещо за мен е,че е някаква смесица от стари,диалектни думи и модерни чуждици.Главната героиня както говори на диалект, изведнъж започва с модерни думички и това на места доста дразни.Но това се компенсира от всичко останало!И въпреки, че най-главния образ е на Бела,Павел е моя фаворит!Де всички мъже да бяха като него!Толкова мил,грижовен,отдаден мъж и толкова добре обрисуван от авторката,че четейки,просто усещаш чувствата му с всяка фибра на тялото си.Тяхната любов е като милувка, толкова нежна и топла,нищо,че и на двамата им трябваше време,за да го разберат.Прекрасна книга,която заслужено получава пълни 5 ⭐️

[Sve · Rating 2 out of 5]

Опитах да слушам книгата в "Сторител". Не знам чие решение е да е записана с гласа на авторката и какво е продиктувало това решение, но резултатът е доста клет. Може би ако беше четена от професионалист щях да успея да продължа напред и да разбера дали аджеба има нещо наистина в тая семпла история.
Всъщност има - врачанския диалект.
И все пак...само заради него не мога да се насиля с 600 страници (20 часа слушане).

[Dzhuliana Georgieva · Rating 5 out of 5]

Една от най-силните, романтични и забавни книги, които съм чела.

[Ralitsa · Rating 1 out of 5]

Започнах книгата с огромни очаквания след множеството коментари, които бях виждала за нея и положителни отзиви...разочарова ме! През цялото време ми течение мудно, чете се бавно заради диалектния език, който е използвала авторката. Твърде голяма като обем, а всъщност без кой знае какво съдържание, не се случва почти нищо от началото до самия край. Няма завръзка, развръзка, колуминация - нищо! Една фотографка си купува къща на село, влюбва се о се омъжва за съседа, това е буквално цялата история в 600 страници. Очаквах много повече!

[Мартин Колев · Rating 5 out of 5]

Смок - Ели Лозанова
Започвайки тази книга ,бях с очакването за поредната родна творба ,в която гражданка отива на село,където да търси себе си,вътрешния си мир и покрай това да изръси сума дивотии. Не,че тук няма една такава гражданка от София,която на всичкото отгоре е напълно неадекватна на моменти,но това,с което се сблъсках беше много по-различно и няма общо нито с родните книги от този тип,нито с американските,на които сме се нагледали. Тук открих цял спектър от емоции - тъжни и драматични моменти,голям смях с типичния северозападен хумор и говор ,научих страшно много нови думи и опознах още повече традиции ,а българите имаме традиции,бол,за всеки ден по една . Страхотни обичаи в продължение на една година,типичен фолклорно -кулинарен фестивал,сватба ,смърт - всичко,което може да се иска от една книга . А,да и много любов и един смок,който се припича на слънце и хич не му пука . Но главен герой в тази книга всъщност е селото . Селото,което познаваме от детските ни години,от истинските,пресни домати и краставици,на пипера, пълнен със сирене ,на домашните животни,на баницата ,на гроздето,а като пораснем малко повече - на ракията с дядо. И на къщната работа,разбира се. Като човек,който е гледал домати и краставици ,и има роднински връзки с хора земеделци ,виждам какво е да работиш от сутрин до здрач без изобщо да е сигурно дали ще спечелиш нещо или просто,за да оцелееш ,но с чест и достойнство. Селото,където котката се е излегнала под асмата вместо да гони мишките. Всичко това ,събрано в една книга беше истинско удоволствие,но ще приключвам аз,че....да не стане късно...

Иначе авторката ни среща с двама уникални образи . Едната е Изабела Арнаудова - известна фотографка,с тежко минало, любовни неудачи и много бЕс ,която някак след поредната любовна драма се озовава в Наше село,до Монтана . И там някаква сила сякаш я тегли към къщата на роднините на баба Ценка и дядо Сандо , къщата със смока ! След тази съдбоносна среща ,Изабела ,която става известна сред своите съселяни като Бела Никоно от Бъкавец маала,преживява нещо като катарзис потапяйки се в магията на българските обичаи и буквално преминава през почти всичко характерно - като почнеш от леенето на куршум,минеш през събирането на билки за Еньовден, боядисването на яйца за Великден и стигнеш чак до това как точно се дои коза и какво ли още не ...Там среща и Павел ,нейния комшия , типичното добро момче ,което може да ти помогне с всичко и чиито ръце не са вкарани у....нали. Той ще стане известен и като глофарец,който не прави първата крачка,нищо че е уверен в чувствата си. Но и двамата ги свързва нещо - по-страшно от смока ,се оказва страха от следващо разочарование,което не те оставя да обичаш отново...

Другото,което ми хареса много бяха образите,които е изградила авторката - толкова истински,без грам фалш,сякаш ще изскочат от страниците,ще ти дадат акъл,ще те набият или ще ти сипят ракия,просто защото трябва да се пие,да го е*а,иначе нещо си болен ,ако не пиеш . Страхотна картина,която силно ви препоръчвам !

[Milena · Rating 4 out of 5]

Тази книга е обяснение в любов към Северозапада и живота на село. Въпреки големия си обем се чете леко и бързо,а цветистият северозападен диалект придава още повече чар на историята. Героите са колоритни и запомнящи се, но за мен Бела беше леко дразнеща.

[Teodora Gocheva]

"Смок. Село по време на любов" на Ели Лозанова не изглежда като книга, която би ми харесала.Основно заради северозападния диалект, който всъщност много харесвам, но изведнъж последните години стана толкова модерен, че всички започнаха да пишат и говорят така. И ми дойде малко в повече.
Но корицата й беше идеална за месечната тема в книжния клуб - бяла и червена корица като мартеница. Но понякога отвъд очакванията се крие изненада. Книгата ми хареса много. Прочитът в Сторител си е на Ели Лозанова, вероятно защото си трябва native speaker, за да се справи със северозападния диалект. Много добре й се е получило, дори малките паузи да си поеме дъх на по-дългите изречения се вписват идеално, защото придават автентичност на речта.
Историята е хубава, разказана е от първо лице от името на главната героиня Бела, която заминава и ей така защото не я слуша главата си купува къща в едно затънтено село. Още от първите изречения, какво ти, още от анотацията става ясно как ще се развие основната сюжетна нишка, в кого ще се влюби, как ще се привърже към новия си дом и всичко. По пътя на тази основна сюжетна нишка., разбира се, Ели Лозанова разказва десетки други малки случки, които внасят нужната динамика и съпътстващата я изненада за читателя.
Препоръчвам ви я искрено. Това е книга, която ще ви приеме с отворени обятия, ще ви разсмее, ще ви разплаче, ще подлюти, ще ви ядоса и разтовари. Пълна е с ярки образи, кой от кой по-шантав и колоритен. Най-приятни за слушане, разбира се, ми бяха словестните битки между Бела и Павел.
Прекрасна хубава романтична история, каквато само нашите ширини може да роди в този им вид. Трябва да призная, че диалектната реч определено е едно от най-силните качества на творбата. Или иначе казано именно това, заради което дълго време избягвах тази книга, ще се превърне в причината да прочета/изслушам и другата книга на Ели Лозанова.

[Антоанета · Rating 5 out of 5]

Пуснах си книгата в Сторител малко като на шега - ей, така да видя как ще тръгне и бързо да я спра ако е зле. Имах опасения защото не ми се получи с други подобни книги, заради диалекта. И наистина първоначално се ококорих като започна онзи ми ти прочит с гласа на авторката, която да, знае как да прочете диалекта и къде да сложи ударенията, но не я биваше много да "играе" с гласа си като останалите актьори професионални четци (сори, мое мнение). Обаче пък гласът й е прияетен и взе, че ме увлече. Така, че съм доволна, че устоях на първоначалния порив да се откажа и се насладих на историята докрая.
Книгата разказва за младата и нахакана фотографка Бела Арнаудова, която се оказва в СеверозападО и импулсивно си купува къща у Наше село. Тя дори няма представа какво си е докарала до главата и с какви приключения ще се сблъска, какви неща ще трябва да научи и колко много ще се влюби в онзи Змей горянин, който й е съсед. Именно защото книгата разказва любовна история я харесах толкова много. Щото като са У некакво забутано село, хората също имат чувства, също обичат пламенно и страдат от любов като и тези У градО. А влюбването между харизматичната Бела и вечно смръщения Павел е разказана толкова хубаво с всеки поглед, дума, докосване, че просто няма как и читателското/слушателското сърце да не трепне.
Всичко друго като описания на бит и поминът, на културни традиции и обичаи за мен бе просто допълнение към любовната история. Не, че не беше изпъстрен разказ с всякакви причудливи ежедневни и празнични занимания с целия колорит на говора и проклетията на човека от северозапада, но най-сладко си остава да се чете/слуша за любов!

[Monni.ka · Rating 5 out of 5]

Прекрасна книга! Каквото да кажа за нея ще бъде малко… нарочно се опитах да забавя процеса и да не я прочета за два дни, защото знам, че ще изпитам голяма празнота след нея. Така и стана … 10 минути след като приключих книгата ми се иска да я започна от начало. Благодаря Ви, Ели Лозанова за това бижу, което сте написали! Искрено се надявам историята на Бела и Павел да бъде продължена, защото след повече от 600 страници, вече ги чувствам като част от своето семейство.

[Margarita Pencheva · Rating 5 out of 5]

Не съм много сигурна откъде да започна. Ако се чувствате изгубени, заседнали или просто искате да избягате някъде за малко, тази книга е за вас. Аз я прочетох съвсем случайно и буквално я погълнах за ден-два.
„Смок. Село по време на любов“ на Ели Лозанова е звяр/смок от 600+ страници , който ще обсеби живота ви, както обсеби моя. И както главната героиня отива в една стара къща в Северозападна България, без да може да обясни какво точно я тегли на там, и просто остава в Ново село - така и аз, като читател, отворих първата страница и всичко приключи. Не можех да спра да чета. И дори сега имам чувството, че по някакъв странен начин съм била там наистина.
Добре, нека все пак внеса малко ред.
„Смок“ разказва историята на Изабел Арнаудова – 28-годишно момиче от София, фотограф и артист, което бяга от нещо. Един ден, обзета от мъка и безисходица, се качва в колата и просто тръгва нанякъде. Озовава се в Ново село, започва да снима, попада на изоставена къща, влюбва се в тази къща по някакъв необясним и митичен начин, и това поставя началото на новия ѝ живот. Разпитва и разбира, че къщата е легендарна, или както я наричат местните- „Къщата със смоко”. Според селските легенди къщата е пазена от огромен многометров бял смок, който я обитава от поколения. Изабел обаче знае, че тази къща ѝ трябва. Че я иска. Сяда с Баба Ценка и дядо Сандо и….те я напиват с ракия. На сутринта Изабел настоява, че иска да купи къщата, а Баба Ценка решава, че щом са говорили на маса и щом Изабел е спала у тях, значи може да ѝ се вярва. И така, Изабел става обитател на Ново село.
Оттам нататък следва преоткриване на себе си в битовото: градинарство, зимнина, ежедневие, и хората. А те какви хора са. И тук идва магията, която няма да разкрия
Не мога напълно да обясня магията на историята на Изабел, нито магията на взаимоотношенията между героите, на Павел, на Петър, на Калина, на Богдан, на Баба Цанка, на дядо Сандо, на Любов, на Танче, на оня с калните ботуши, на оня с ножа и много други. На тази книга съм се смяла с глас, плакала съм и съм се вълнувала. Изабел отива там сама и изгубена, а чрез физическото изтощение и първоначалната изолацията намира себе си, ново семейство, среда, в която може да бъде истинска. Намира любов, приятелство и пространство за креативността, за която е родена.
В книгата са вплетени толкова много обичаи и културни особености, характерни за региона. През погледа на Изабел, която е гладна да научи всичко, от диалекта до рец��птите и традициите, и ние като читатели се увличаме и искаме да знаем още. А начинът, по който е написана книгата, е просто страхотен. Гласът на Изабел, или както я наричат „Бела Никону“ (защото все ходи с фотоапарата си Nikon), е изпълнен с хумор и самоирония. Имало е нощи, в които в три сутринта съм се смяла с глас.
Но не се залъгвайте, това не е просто комедия. Да, има много смешни ситуации, но книгата майсторски и задълбочено разкрива характерите и личните истории на героите. И неусетно се привързваш към всеки от тях, сякаш са ти приятели. А гласът на Изабел е толкова автентичен и жив, че води повествованието по начин, който рядко съм срещала.
И не мога да не отделя няколко думи за самия смок.
Какво е той? Съществува ли наистина? Или е просто легенда, която селото си разказва, за да пази нещо много по-дълбоко? През цялото време се чудех това. Смокът присъства навсякъде, в къщата, в историите, в страха и в спокойствието на хората. Той е едновременно реален и митичен, видим и невидим. За мен смокът е пазител – на дома, на паметта, на връзката между миналото и настоящето. Той е онова нещо, което не можеш да обясниш рационално, но усещаш, че е там и че има смисъл да бъде там. Дали съществува физически или само като символ, сякаш няма значение. Смокът е принадлежност. Той е корен, дом и приемане. И може би затова, докато четях, имах чувството, че не само Изабел живее в тази къща, а че и аз бях там. И че по някакъв странен начин… бях смока, че читателят е смока.
Както винаги, няма да разказвам какво се случва в книгата. Ако зависеше от мен, бих изпратила тази книга на всички и бих ги принудила да я прочетат. Това е история за търсене на себе си, за откриване на идентичност без страх, за намиране на ново семейство и на твоето място. Книга със сърце. От онези редки истории, които те разчувстват истински.
Малко предупреждение: книгата е написана на диалект и отнема време да се свикне, но всички непознати думи са обяснени. А усилието си струва напълно.
"Голямо удоволствие е да работиш редом с човека, когото обичаш, който те разбира и когото ти разбираш. Простичката последователност, връзката причина-следствие, толкова ясни и толкова естествени."

[Aneta Batakchieva · Rating 2 out of 5]

През цялото време се чувствах като на гости, ама по този начин, където си поканен сред некви хора, които не са ти особено близки, имат си там някви закачки помежду си, които не разбираш, ама от любезност се усмихваш на шегите им и клатиш глава като искат да ти сипят още. Абе с няколко думи не се чувстваш на място.
Та и аз така с тая история тука. По едно време мислех да я оставям, ама пусти инат надделя. За щастие към средата нещо почна да ме хваща и вървеше по-бързичко. Има нещо там, което задържа вниманието, но наистина съвсем слабо развито, за срам на огромния обем съдържание.

[Teodora Denkova · Rating 5 out of 5]

Великолепна, топла и докосваща история за село по време на любов (не по чумаво), но със същата Йовкова любов към героя.
За Пътя към любовта и нетленната връзка с корена и земята. Дали е Наше село някъде в Северозапада или село от моя любим Североизток, откривам познати лица и герои, откривам и преоткривам себе си...
Благодаря!❤️

[Marina Nankova · Rating 1 out of 5]

Клиширан сюжет за жената от големия град, която "намира себе си" и редом с това и любовта в малкото село.

Двамата главни герои се събират в средата на книгата, което оставя предостатъчно време за безбройни сексуални закачки в стил на осмокласник, които лично намерих трудни за изтърпяване.

Книгата е разтеглена ненужно много на моментите, в които не се случва нищо, но пък за сметка на това Изабел успява в рамките само на няколко страници да напусне без обяснение, да прекара 10 месеца по света, да се върне на село и абсолютно всички да я посрещнат с отворени обятия.(?!?!)

Северозападния говор и описанието на българските ритуали бяха интересна част от повествованието, но за жалост не са ми достатъчни, за да компенсират за куция сюжет и дразнещата главна героиня.

[Bilyana Prodanova · Rating 5 out of 5]

Сладка, топла и уютна, така бих определила книгата. Леко четиво и приятна книга. Чудесно начало на читателската ми нова година :)

[Iva E. · Rating 5 out of 5]

Тая книга е като бабината лятна манджа – дето си мислиш, че ще си хапнеш малко, ама после си сипваш още веднъж. И после още веднъж. Не щото не можеш да спреш. А щото не искаш.

“Смок“ е книга, с която можеш да седнеш на сянка и да забравиш за време и място. После да я вземеш в леглото, да четеш с фенерче и да си обещаеш: „Още само една глава.“ (Лъжа. Ще ги прочетеш всичките.) Ще я препрочиташ, ще я подаряваш, ще я носиш в раницата на път към село или обратно към града. Щото както и да я въртиш – Наше село те чака. Там има хора, котки, фестивал, една къща със смок и, разбира се, северозападен диалект. Не е лошо, нали?

Мама, която прочете книгата преди мен (защото някои майки не чакат препоръки от литературни платформи, а действат), отсече: „Няма диалект вътре.“ И аз, понеже съм кротко дете, кимнах, ама нещо ми беше съмнително. Ели без диалект е като таратор без чесън – може да става, ама за к’во? Разбира се, че има диалект. Ама не онзи, дето звучи като от народна носия и се използва за ефект. Тук диалектът диша – съска, драще, кикоти се зад масата. Ако не си от Северозапада, ще се почесваш по главата. Ако си – ще ти се види, че книгата е на съвременен български с леки оттенъци, ще кимаш с разбиране и ще си кажеш: „Тия думи ги е чува́л и дедо ми, само че той ги казваше с повече псувни.“

[Velizara K · Rating 5 out of 5]

15 звезди. 5 не стигат. Погълнах я тази книга все едно беше торта за рожден ден. Ясно ми е, че е напълно завършена, но искам още. Искам още от тази авторка. Толкова невероятно живи герои, толкова богат речник има в тази книга ... Направо готови автентични северозападни рецепти... Направо станах една Бела и си го заобичах този Павел до лудване. На море съм, ама главата ми все у тази история. Съвършена! Забавна, лека, амбицираща, мноого автентична (имам градина, години наред животни гледаме, аз ли да не знам тоя къртовски труд, за който се говори), разпалваща и просто завладяваща. Като влюбване си беше. Влюбих се в тази книга. Ели Лозанова, моля те, не спирай НИКОГА да пишеш, светът има нужда от твоите величествени истории.

[Anabel · Rating 5 out of 5]

Уикендите в детството ми бяха запазени за село. Събота сутрин пристигахме и всеки се захващаше със задачите си. На мен най-често ми възлагаха да поливам цветята в саксиите и градината или да мета. Пораснах и задълженията ми се промениха – започнах да чистя тревата, да помагам при засаждането и да бера реколтата.

„Смок“ ме върна именно към тези мигове, в които си толкова зает, че дори нямаш време да си помислиш за почивка. Селският труд е непрестанен, но удовлетворението от добре свършените задачи и видимият резултат те карат да забравиш умората, потта и болките в гърба в края на деня. Няма по-сладък вкус от този на храната, която сам си отгледал и за която ежедневно си полагал грижи. В романа си Ели Лозанова показва ежедневието на селския човек – ранното ставане, храненето и грижата за животните, поддържането на градината, подрязването на лозето. Но отвъд труда са махалите, в които съседите си помагат, общите празници, които не минават без премяна в носии и извиване на хора, спокойствието и вслушването в природата – птичите песни сутрин и нощните звучи на щурците.

Качвайки се в колата и бягайки от София, Изабел не предполага, че ще открие новия си дом в Наше село. Ка��о фотограф на свободна практика тя може да си позволи тази рязка промяна и да остави зад гърба си объркания си личен живот. Жителите на селото бързо я приемат, защото характерът ѝ удивително напомня техния – цапната е в устата, инатлива, пряма и не се страхува да отвърне, когато някой я предизвика. Докато свиква със селските порядки – ранното ставане, работата по двора, грижата за животните и постоянната ангажираност – тя постепенно се научава и да отстоява себе си. Не бяга от трудностите, а се изправя срещу тях – къде със сълзи, къде със смях – и продължава напред.

Пълноценно се потопих в атмосферата на романа – пресъздава се не само живота в селото, но и фолклорния дух, вплетен в него – носиите, хората, суеверията, събиранията между съседи и онова усещане за общност, което все по-рядко се среща. Хареса ми, че авторката умело съчетава хумора със сериозните теми. Образите на героите и техните истории напомнят, че животът далеч не е само песни и танци. Признавам, че не разбрах защо Бела започва да говори с диалект почти веднага след пристигането си в селото (слушах книгата в „Storytel“). За мен щеше да бъде много по-автентично, ако тази промяна се случваше постепенно, за да покаже как тя бавно се вписва в живота на Наше село и започва да го приема като свой. Имаше и няколко сцени, които ми се сториха излишно драматични, най-вече последната, свързана с любовната нишка.

[Kristina Katrandzhieva · Rating 5 out of 5]

"Смок" е първата ми прочетена книга за тази година, радвам се, че с тази прекрасна история сложих началото на новата ми читателска година.
Отдавна искам да я имам и да я прочета, но диалекта който е основна "съставка" в романа ме възпираше, затова още щом видях че я има в Сторител си я пуснах и ... "Денят се оказа полов - заебах работата." Прекрасен прочит, страхотен диалект, два дни вървя и слушам, слушам и вървя, денем и нощем. Е днес я дослушах и вече ми липсва Наше село с всички жители - зевзеци. Толкова "дълбоко" влязох в сюжета и така ме впечатли диалекта, че у дома несъзнателно започнах да използвам някои думички.😁🙃

Описанието на пейзажите и цялостната картина те пренасят в селото и е толкова вълнуващо да следиш от близо всички жители и случващото се край тях. Бита, традициите, всичко така добре е описано , майсторски и не става натрапчиво, а ти става мило и свидно, избива те на спомени... Преплитането на рецепти на традиционни местни ястия в сюжета много ми хареса и непременно ще ги изпробвам.А между Павел и Бела има такова електричество, толкова любов , че чак хвърчат искри. Да не забравя да спомена и хумора, които беше умерен и така на място.
Това е книга, която не те оставя от началото до края, искаш още и още, въпреки че историята е завършена ми се иска и тайничко се надявам Ели Лозанова да напише продължение или поне да ни зарадва с още някоя прекрасна история от вече любимото ми Наше село, пък дори и да "вкара" други главни герои.
Радвам се, че попадам на прекрасни български автори, а сега тичам към книжарницата, защото задължително искам да имам книгата в библиотеката си. 🤗

[Silviya Dimarco]

такааааа, ревю ще напиша, но звезди не знам колко да дам. След тоталната истерия по тази книга най-накрая и аз видях за какво иде реч.
Клише след клишето мила моя майнольо. Загубила себе си софиянка с пари купува буренясала къща в най-забутаното село и о, чудо всички момци са луди по нея и бившите й те пътека правят. През цялото време въпросната Бела не спря да се държи като тийн, изключително дразнеща, инатлива до глупост, но любимка на всички, дори след като зарязва всички и всичко и изчезва яко дим за 10 месеца. Няма проблем! Павел пък е мъж, който е винаги наоколо, все се крие в храсталака, пази я, нищо, че тя се държи с него като с местния идиот. Е това е любов. И понеже младите се събират още по средата на историята, се зачудих какво ще се случва пък толкова до края. Е как какво, секс? та имаха доста време да си бъркат у гащите, докато възрастните ги чакат за вечеря. Ей, такива едни важни работи се случваха в тази история. А, и да не забравим приятеля гей. Модерно е някак си вече, тренди да сме толерантни сме пак. Големи очаквания, ама нищо особено. Бела е един от най-дразнещите персонажи евър.

[Marinela · Rating 5 out of 5]

Виждам защо тази книга стана толкова известна - пълна е с чар и ти стопля сърцето, защото те връща в едни други времена, точно все едно си на село при баба и дядо.
Бела преживява тежко раздяла, решава да запали колата и от София се озовава в Наше село, привлечена от една стара къща. Някак успява да убеди собствениците да ѝ я продадат и с тяхна помощ се заема да възстанови къщата към предишния и вид. Понеже действието се развива на село, логично цялата махала започва да се интересува от новодомката, включително и съседът на Бела - Павел. В началото е представен като навъсен и вечно сърдит мъж, който не вярва, че Бела ще успее да се справи, но все пак винаги ѝ помага, дори без да бъде питан. Та мисля, че е ясно кой играе ролята на любовния интерес.
Не искам да развалям историята за никого, затова ще кажа само, че на мен страшно много ми хареса и наистина ме върна в едни други времена. Последно ще отбележа - пълно е с цветни изрази от Северозапада, но авторката се е постарала да обясни всеки от тях, така че няма нужда от притеснения - читателите сме като Бела, в началото нищо не им разбираме на другите герои, но бързо се свиква с техния говор.

[Вероника Стоянова · Rating 4 out of 5]

Книгата слушах в аудивариант, но това не ми попречи да й се насладя точно толкова, колко на хартиена. Хуморът, обстановката, диалозите, случките - всичко това забавлява през цялото време. Главният герой Павел е обобщение на българския мъж, а второстепенните герои са изключително симпатични, като всеки от тях носи своя характерна българска черта! Имах голям проблем с главната героиня Изабел - Бела и много често се дразнех от някои нейни действия и изказвания, мисля че точно в изграждането на нейния образ авторката е преекспонирала доста.

[Ralitsa Nedekova · Rating 5 out of 5]

Думи нямам,така написано за пръв път чета с нашенски мотиви и да не се объркаш за всеки по нещо и да опознаеш геройте и всички около тях, без излишни описания,нито разхвърляно.Направо да ти е кеф.Други наши автори и известни има какво да научат,защото това да разкажеш с такъв замах е майсторство.Поздравления!

[Ivelina Minkova · Rating 4 out of 5]

Бих дала 5 звезди,но мисля,че сюжетът е ненужно разводнен с описанието на организацията на кулинарния фестивал "Бабина душица". Това е единствената ми забележка,иначе историята ме накара да се върна в моите детски години,тъй като и аз съм родом от село и ми стана много мило и носталгично за живота там.

[Ана-Мария Герасимова · Rating 5 out of 5]

Потопи ме в света на любимия ми Северозапад, обикнах героите, заживях с тях, плаках и се смях и цяла седмица не можах да я оставя, а като свърши ми стана така мъчно!
Ели пише като змей! И нямам търпение за още!

[Emily Vladimirova · Rating 2 out of 5]

Книгата започна много добре в началото , но след втората половина стана много скучна . Хареса ми в началото историята между Изабела и Павел , но не трябваше да се събират по средата на книгата , а тя си беше селски сборник, Клюкарник с битовизми . Единственото хубаво е , че светът и героите оживяват пред те�� и книгата се чувства като ,, жива,,.

[Petya Marinova · Rating 5 out of 5]

Мислех да й дам 4, защото е прекалено вулгарна за мен, но с напредването не можех да спра да чета- толкова интересна! Прекрасна любовна история! Научих много и за Северозападна България- абе, гот!

[Деси Жекова · Rating 5 out of 5]

Тази книга стопля сърцето

[Desislava Dimitrova · Rating 2 out of 5]

Повърхностен и доста разточен сюжет. Мен лично книгата не ме впечатли. Така и не можах да разбера главните герои дали са със свръх сили - Изабел сякаш едновременно месеше, боядисваше, подсирваше мляко и т.н.Свръх герой