Цочо Бояджиев (р. 25.9.1951 г. в Троян) е професор по история на философията в СУ „Свети Климент Охридски", член на Международното общество за изследване на средновековната философия (Лувен) и Европейската академия на науките и изкуствата (Виена). Автор е на книгите „Неписаното учение на Платон" (1984), „Студии върху средновековния хуманизъм" (1988), „Античната философия като феномен на културата" (1990, 1994), „Ренесансът на XII век: природата и човекът" (1991), „Августин и Декарт" (1992), „Философия на европейското средновековие" (1994), „Две университетски лекции" (1997), „Кръговрат на духа" (1998).
Когато за първи път видях обема на антологията си помислих, че със сигурност съдържанието ѝ няма как да ми се стори достатъчно изчерпателно.
Сега се убеждавам, че решението ми да я чета изключително бавно, горе-долу по фрагмент на ден-два, е от ключово значение за преживяването. Чувствам се толкова удовлетворен! По този начин се добива внушението, че буквално няма тема от средновековния бит, която съставителите да не са включили в изданието. Така се получава и своеобразно засищане на ума, сякаш обема е прецизно отмерен, за да не натежи, но и едновременно с това да се изгради достатъчно пълна представа за подобни времена, с всичките им чрезвичайности и съпътстващи ги стереотипи и предразсъдъци.
Селекцията на разнородни по вид материали определено е най-голямата сила на тази кратка антология. Тя перфектно изпълнява задачата си на въведение в средновековното светоустройство и порядките на тогавашния човек – от леглото и кухнята му, през университета и църквата, до задгробния му живот.
Наистина интересна антология, врязваща ни директно в средновековния мироглед. Силно се надявам в бъдеще да прочета и в цялост някои от произведенията в нея.