Ако импресионистите бяха зъболекари

by Woody Allen, Уди Алън, Борис Дамянов (Editor & Translator)

„Езикът е единственото му оръжие, както интроспекцията – троянският му кон... Надсмивайки се над своите собствени страхове и тревоги, Уди разкрива и своята самота, объркването си пред съществуването. Но неизменно с дарбата за безпогрешно дозиране на пропорциите в коктейла: щипка смях (през сълзи), лъжичка отчаяние, чашка абсурд…“

Мишел Бужо

280 pages, Paperback

Published January 1, 1982

About the author

Noted American actor, screenwriter, and filmmaker Woody Allen, originally Allen Stewart Konigsberg explored the neuroses of the urban middle class in comedies of manners, such as Annie Hall (1977) and Deconstructing Harry (1997).

This director, jazz musician, and playwright thrice won Academy Award. His large body of work mixes satire, wit and humor in the most respected and prolific cerebral style in the modern era. Allen directs also in the majority of his movies. For inspiration, Allen draws heavily on literature, philosophy, psychology, Judaism, European cinema, and city of New York, where he lives.

https://en.wikipedia.org/wiki/Woody_A...

Reviews

[Мария Змийчарова · Rating 1 out of 5]

Дори и да е била смешна, не е остаряла добре тази книга, а не мисля, че би ми харесала особено дори към момента на написването си. Твърде еднообразно е абсурдизмът да е изчерпва с "коя да е следващата дума или образ, които биха седяли най не на място тук".

Не съм фен на пехливани, гавази, лакърдии и юнаци из вселената на Уди Алън, а изречението "Всичко започна един ден миналия януари, докато набивах парче от най-вкусната баница на света в бар "Макгинис" на Бродуей (...)" надминава по абсурдност 90% от авторовите идеи.

Отвратих от минаващото за хумор на "Знаех, че няма да ми се разсърди, защото нищо не можеше да го шокира. Беше видял с очите си как турци изнасилват майката на учителя му по шах, и дори това щяло да му се стори забавно, ако не било продължило толкова дълго."

(Единственото място, където издишах по-шумно през носа, беше "Чорапите на Метерлинг като израз на фалическата майка )

[Simeon Stoyanov · Rating 4 out of 5]

Хумористично написана и интелектуално стимулираща книга. Уди Алън определено е царя на автоиронията в това отношение. На моменти книгата минава прекалено много в сферата на абсурдното, но ако се абстрахираме от това имаме едно много добро четиво.