Невероятна датска криминална история, която ви увлича още от първите страници и не ви оставя да я оставите. Просто Сьорен Свайструп е страхотен автор. Свайструп отново успява да създаде много вълнуващ трилър, което потвърждава, че е изключителен майстор в жанра. Атмосферата е мрачна, заплахата е осезаема, а историята е толкова добре сглобена, че винаги искате да прочетете още една глава — и след това друга. Това, което наистина прави тази книга специална, са героите. Те са не само правдоподобни, но многопластови и човешки. Главният инспектор не е класически герой, а човек с белези, минало и е морално силен. Личните му борби го правят още по-интересен. Поддържащите роли също са внимателно разработени, с взаимно напрежение и лоялност, които придават допълнителна дълбочина на историята.
През цялото време напрежението нараства с всяка страница. Води се битка с времето, разследващите се опитват да достигнат до други рискови хора, но не винаги са ефективни. Случаят се поема, не съвсем доброволно, от Ная Тулин и Марк Хес, дуо на пръв поглед несъответстващо, но ефективно. Убиецът не само убива, но и си играе с жертвите си, играейки една болезнена версия на криеница.
Структурата на разказа е майсторска. Свайструп хвърля улики, но винаги успява да ни подведе. Финалната развръзка е изненадваща, но в същото време се усеща напълно логична – точно както трябва да бъде един изключително добър трилър. Това, което също ми хареса, е как актуалните теми са фино вплетени в историята. Теми като психологическа травма, институционален провал и тънката граница между справедливостта и отмъщението придават на книгата допълнителен слой. Той остава вълнуващ и завладяващ, но също така те кара да се замислиш. Просто един смразяващ кръвта трилър.