What do you think?
Rate this book
Повече от любов
Здравей, Непознат...
Готов ли си да преброим до 9?
Идва денят, в който водата ще проговори. Реката ще спре да тече, дърветата ще наклонят стъблата си, за да се помолят за всичко изгубено.
За 9 секунди ще разбия сърцето ти, за да върна живота ти с думи, върху които цъфтят асфодели.
Готов ли си да преброим до 9?
Идва денят, в който водата ще проговори. Реката ще спре да тече, дърветата ще наклонят стъблата си, за да се помолят за всичко изгубено.
За 9 секунди ще разбия сърцето ти, за да върна живота ти с думи, върху които цъфтят асфодели.
404 pages, Paperback
First published February 14, 2018
10 people are currently reading
440 people want to read
About the author
Радослав Гизгинджиев
16 books264 followersМоже да ме последвате в Инстаграм: https://www.instagram.com/radoslav_gi...
Фейсбук: https://www.facebook.com/RadoslavGizg...
Официален сайт: https://www.radoslavgizgindzhiev.com/
Фейсбук: https://www.facebook.com/RadoslavGizg...
Официален сайт: https://www.radoslavgizgindzhiev.com/
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 53 reviews
March 11, 2018
Може би това е най-красивата книга, която съм чела..Може би това е и най-истинската книга, която съм чела.. Не знам.
Важното е, че вече имам убежище.
Важното е, че вече имам убежище.
February 15, 2018
Бях сигурна, че книгата ще ми хареса, защото има автори, които не разочароват, но не бях сигурна как ще ме накара да се чувствам. Усещането е странно, опияняващо и напълно те завлядява - това е една от книгите, които преобръщат всичко, което крием под тънката си обвивка. Изважда на повърхността зейналите ни рани и продупчените ни души, зашива ги малко по малко и после връща всичко на мястото му вече с по-малко болка и повече любов. Думите на Радослав са променящи, не само красиви - четеш и ти се иска да станеш по-добър човек, да се обадиш на близките си, за да им кажеш, че ги обичаш, да бягаш под дъжда и да се смееш с пълен глас. Не защото са щастливи или жизнерадостни, напротив, защото изплакват болката, която те дели от лекотата и лудостта на живота. Тази книга ни показва, че понякога не една малка смърт ни дели от щастието, а много повече, но всяка такава ни приближава към любовта. За смелостта да си истински, за невидимите нишки между нас, за невидимото, което усещаме като реалност.
Благодаря ти, че ми подари за пореден път часове емоция, след която съм по-чиста, по-добра и по-обичаща.
Благодаря ти, че ми подари за пореден път часове емоция, след която съм по-чиста, по-добра и по-обичаща.
May 14, 2018
6+ Искам да дам на българския автор Радослав Гизгинджиев,това е книга ,коята ще развълнува всеки и никой няма да е безразличен!!
1
2
3
4
5
6
7
8
9
Аз вече имам убежище!!!
1
2
3
4
5
6
7
8
9
Аз вече имам убежище!!!
January 20, 2019
Шокиран съм от това колко много ми хареса книгата.
Тя е от типът където започваш да четеш без да знаеш нищо за историята, а ако искаш да намериш смисъл в нея трябва да стигнеш до последната страница.
В книгата се запознаваме с множество герои. Различни личности. Различни съдби. И най-интересното, виждаме как заради определена черта от миналото или настоящето им те се пресичат.
Това не е история за любов. Това е "Повече от любов".
Тя е от типът където започваш да четеш без да знаеш нищо за историята, а ако искаш да намериш смисъл в нея трябва да стигнеш до последната страница.
В книгата се запознаваме с множество герои. Различни личности. Различни съдби. И най-интересното, виждаме как заради определена черта от миналото или настоящето им те се пресичат.
Това не е история за любов. Това е "Повече от любов".
March 23, 2018
Трудно мога да кажа нещо за този роман. Гизгинджиев отново успя да ме остави без думи и с разбити емоции. Книгата е страшно красива, уютна, мрачна и смислена... Обичам тези истории, защото толкова лесно се откриваш в тях, че дори ти се струва невъзможно.
February 9, 2018
Изключителен роман!!!
Имах честта да съм един от първите, който да се докосне до новия роман на Радослав. Прочетох го буквално на един дъх и бях стъписан. Преминавах през всевъзможни емоции, съпреживявайки историята на всеки един от персонажите. Според мен всеки читател може да открие частица от себе си в героите, което прави книгата истински близка до теб.
Оставайки верен на себе си, автора ни провокира с реални и разтърсващи истории, поставя множество актуални обществени проблеми, като не се страхува да изрази своите виждания и позиция. Преплитайки пътищата на най-обикновени хора, Радослав разкрива най-големите им болки и дерзания, които героите могат да надмогнат, само като преминат "отвъд реката", но дали всички ще успеят и коя е "тази любов", която е "Повече от любов", оставям на вас да откриете, загубвайки се в мистиката на този невероятен роман.
Влюбен съм в творчеството на Радослав, но за мен "Повече от любов" е още по-силна, вълнуваща, емоционална и разтърсваща от всички негови книги.
Горещо го препоръчвам и пожелавам много успехи на книгата и автора!
Имах честта да съм един от първите, който да се докосне до новия роман на Радослав. Прочетох го буквално на един дъх и бях стъписан. Преминавах през всевъзможни емоции, съпреживявайки историята на всеки един от персонажите. Според мен всеки читател може да открие частица от себе си в героите, което прави книгата истински близка до теб.
Оставайки верен на себе си, автора ни провокира с реални и разтърсващи истории, поставя множество актуални обществени проблеми, като не се страхува да изрази своите виждания и позиция. Преплитайки пътищата на най-обикновени хора, Радослав разкрива най-големите им болки и дерзания, които героите могат да надмогнат, само като преминат "отвъд реката", но дали всички ще успеят и коя е "тази любов", която е "Повече от любов", оставям на вас да откриете, загубвайки се в мистиката на този невероятен роман.
Влюбен съм в творчеството на Радослав, но за мен "Повече от любов" е още по-силна, вълнуваща, емоционална и разтърсваща от всички негови книги.
Горещо го препоръчвам и пожелавам много успехи на книгата и автора!
April 7, 2018
3,5/5 звезди.
Началото на книгата беше много силно - плени ме и четях ли, четях. Но към средата вече разбрах, че това просто няма да бъде моята книга.
Не казвам, че е лоша - имаше и добри, и не толкова добри моменти. Аз харесах някои от историите, но имаше 1-2, които прескачах, защото просто не ми бяха интересни.
Но основният ми проблем беше базоватс история за Гаврайл и цялата тази обвързаност с християнската вяра, ми попречиха да се надладя до край на съдържанието. Проблемът си е мой - аз не съм вярваща в Бог, затова и всичките препратки повече ме дразнеха, вместо да имат обратния ефект.
Отново - не е лоша книгата, просто не е моята.
Началото на книгата беше много силно - плени ме и четях ли, четях. Но към средата вече разбрах, че това просто няма да бъде моята книга.
Не казвам, че е лоша - имаше и добри, и не толкова добри моменти. Аз харесах някои от историите, но имаше 1-2, които прескачах, защото просто не ми бяха интересни.
Но основният ми проблем беше базоватс история за Гаврайл и цялата тази обвързаност с християнската вяра, ми попречиха да се надладя до край на съдържанието. Проблемът си е мой - аз не съм вярваща в Бог, затова и всичките препратки повече ме дразнеха, вместо да имат обратния ефект.
Отново - не е лоша книгата, просто не е моята.
July 21, 2018
„Повече от любов” когато попадна пред погледа ми в социалната мрежа си казах ,че това е поредния любовен роман за влюбени преминали през изпитания завършващ с „Хепи енд”. Докато с плъзгача на мишката прелиствах фейсбука си и „историите и преживяванията” на моите познати се върнах там където зърнах Радослав и книгата му. Щракнах на линка и си попълних формуляра за поръчване на книгата .Не знам защо си я поръчах , при положение, че в къщи имам доста изчетени книги на подобна тематика и вече ми са скучни подобни произведения, а и някак си се чувствам уморен от четене и си обещах да не чета това лято толкова много. И все пак поръчах книгата и той ми я изпрати на следващия ден, с послание на първата страница, което ме замисли и знаех , че то отговаря изцяло на моята същност, сякаш винаги ме е познавал, за да ми го напише. Отворих плика и и издърпах книгата. Първото нещо, което зърнах, когато я държах вече в ръцете си е задната й корица с едни числа от 1 до 9, по-скоро бяха някакви стъпки. Тогава си казах: „Тази книга може би не е за мен, защото не всеки, който чете разни произведения рекламирани като Бестселъри може да вникне в мислите на автора било световно известен или не такъв особено, ако той е по нестандартен и „изчанчен” като мислене, защото не всичко, което се представя за блестящо е по вкуса на всеки.
Дойде петък, последният работен ден от юнската седмицата, след като се прибрах от работа, вечерта си хапнах и позяпах в социалната мрежа-глупавата социална мрежа без, която не мога и всички вие не можете. Все се ровим в телефоните си, в компютрите си. Нещо обаче не ме свърташе на едно място и тогава се сетих, че в чантата ми остана книгата от днес която Радослав ми изпрати.
Бръкнах и я извадих. Боже!!!!- казах си на ум. Пак попадам на задната корица с тия числа от 1 до 9. Второто нещо, което направих е да разлистя книгата (както правя с всички нови книги, които си купя от книжарницата) и да усетя аромата на страниците й. В скоротечното разлистване видях, че са 340. Викам си: „Дано я прочета до края на лятото”. Беше 22:00 часа вечерта, петъчно време, някой се забавляват по заведения, други отмарят пред телевизора с чаша ракийка и салата от тежката им работна седмица. Аз не бях уморен. Дадох „Изход” от фейсбук профила си и грабнах книгата, полегнах на леглото си и започнах да я чета.
При първите 10 страници бях объркан, защото „Повече от любов” не започваше с любов или любовни послания, започваше с Ада, мъчението, стенанието, молитвата и изведнъж попаднах на някаква съвсем различна история на различен герой, после дойде историята на следващия и по следващия герой . Не долавях смисъла на книгата и на всичко разказано до тук, не можех да вържа историите и ситуациите, всички бяха толкова различни, а за любов не се говореше. След страница 50-та, тази книга ме озадачи, промени ме, вместо да заспя, а ставаше полунощ, аз усетих огромна жажда за четене. След тази страница се чувствах просветлен някак си ми ставаше хубаво на очите да четат, а на съзнанието да развива въображението ми. Книгата не е просто книга за любов, тя обединява в себе си живота и съдбите на многото герои, които ще срещнете в нея и интересното е, ако успеете да доловите тънката нишка преминаваща и докосваща всеки герой , ще установите, че всички съдби на хората се свързват и събират, самите хора се срещат в книгата като ситуации , но с е разминават и не могат да се познаят. Съдбите и ежедневието на героите се доближават след всяка страница, която разлиствате. Осъзнавате, че всеки човек в тази книга е човек на другия , много близък и всички са като едно огромно семейство но пръснато като части от пъзел или холограма като всяка част съдържа в себе си цялото. Всеки от тях е с различен социален, професионален статус. Всеки от тях носи в себе си съкровена тайна ,тайна която не смее да изкаже пред другите,защото може би изпитва страх .Всеки герой разбулва страшната истина за себе си или неизживените си мечти само когато остане сам със себе си в своята стая .Книгата до такава степен ме опияни, че в двата почини дни през, които я четях аз заживях в нея.
В „Повече от любов” се сблъсках със старостта, старостта, която живее с онези спомени от младостта, младост при някои от които е била затъмнена , като онова слънчево затъмнение което всеки един от нас е виждал поне един път в живота си, но това затъмнение на човешката душа е друго, може да го зърнете в книгата. Сблъсках се със странните влечения и „ритуали” на героите, сблъсках се със страховете им от смъртта,страхът от изоставяне от половинката, сблъсках се със страхът от отхвърляне от обществото за това,че си различен. Докоснах се до надеждата, която се ражда в хората, за да ги радва и да им носи по-светъл лъч в живота. Докоснах се и до красотата, за която осъзнах, че е като инструментите, които използваме в ежедневието си, когато ги използваме-те се изхабяват, „хората също се изхабяват, а красотата изстива и с времето е безполезна”.
Успях и за малко да прекрача в света на магиите и баенето, онези магии в които „болните „ хора и не чак толкова болните прибягват и вярват, че им има нещо направено и това нещо ги събаря-психически. Всъщност дълбоко вярвам, че магиите не се правят от хора за хора, а от самото им подсъзнание за самите тях. Втълпението , нерешителността и страха от това, че може да сгреши човек, да се изложи през света го правят уязвим, разклащат устоите на ВЯРАТА му и всъщност това са основните инструменти на всяка автомагия ,която човек си прави без да осъзнава и точно това го сриват емоционално. Ако човек е наясно със себе си, вярва във възможностите си и смело рискува и действа разумно, то няма да прибегне към врачки, за да го изчистят от тази му несполука или карма. На страниците на книгата за пореден път се сблъсквах и с онзи екзестенцаилен въпрос, който всеки съзнателен човек си го е задавал не веднъж в житейския си път и всеки поет или автор на книги се опитва да го разбули и той е: „Какъв е смисълът на човешкия живот ? Да ви кажа и аз не знам, но просто се стегнете, ако искате наистина да го разберете. В „Повече от любов” ще усещате и нещо странно, което ще охлажда очите ви, ще усещате една вода, която преминава не просто на страниците на книгата, а през съзнанието ви, онази вода която пречиства, отмива, заличава. Водата на реката, която преминава през задния ви двор на къщата, онази вода, която избива по челото ви като капчици роса всеки път когато сте напрегнати,притеснени ,страхливи и от нещо зависи живота ви, водата, която ври в тенджерата ви на котлона в кухнята, водата която се стича по запотените прозорци през зимата в стаята ви когато дишате в нея . Онази вода, която избива от някоя изгнила тръба положена под земята на вашата улица, квартал, вашия офис или жилище, и онази вода, която излиза от маркуча, който насочват пред тяло ви, когато някой иска да ви изкъпе на шега с нея през лятото, но представете си, че това става през зимата и тя става на скреж по лицето, миглите, косата и сковава тялото ви и то остава безжизнено. Дано не го преживеете това никога в живота си като наказание.
В „Повече от любов” осъзнах, че въображението, прави хората изключителни създания. Стигнах до извода, че то ни липсва когато сме в социалната мрежа, защото в „социалните мрежи и телевизия, информацията е филтрирана, тенденциозна и много често-неточна. Основаната цел е да се създават навици у потребителя, той да бъде анализиран, категоризиран, за да бъде МАНИПУЛИРАН. Социалните мрежи не са надеждно място за нас. Ние гледаме телефоните си докато сме на спирката, докато пътуваме в градския транспорт, между лекциите в обедната почивка, в бара, на опашката в магазина, докато вървим по улицата или сме на маса с приятели. Огромна част от това, което виждаме там, не са същинските ни интереси –това са чужди интереси. Събрали сме се с приятели, за да гледаме в телефона си какво става с другите ни приятели „там”, а когато ги видим на живо точно тях, се интересуваме от приятелите си с които сме били предния ден на живо и с които отново сме си гледали телефоните. ГУБИМ РЕАЛНО ПРЕЖИВЯВАНЕ, ДОКАТО СЕ НАСИЩАМЕ С ВИРТУАЛНО НЕСЛУЧИЛОТО СЕ. Реално през очите ни минава информация, която интересува другите хора. Не успяваме да общуваме пълноценно с хората около себе си, защото си въобразяваме, че качествено може да общуваме в социалните мрежи. Виртуалното ни дава емоция без усилие. Дигиталния свят отнема способността да ФАНТАЗИРАМЕ и да изживяваме случващото се. Дигиталното, което би трябвало да отразява реалността , а в същото време ти я отнема.”
Дълбоко вярвам , че наистина въображението на човек се развива с литературата, с четенето и знам, че хората, които четат днес, са тези, които имат най-развито въображение–утре ще определят посоката, в която ще поеме светът .
Благодаря на Радослав, че за тези два дни ме откъсна от виртуалното и дигиталното пространство, и че ми затвори врата на настоящата ми реалност и отвори тази на подсъзнанието на мислите, която реалността не е за подценяване, защото там ти не може да я видиш, само може да я усетиш и да се пречупиш , да се почувстваш просветлен все едно ти е паднала някаква ябълка на главата и няма значение колко голяма е тази ябълка и дали е червена или сладка , тази ябълка просто отключва в теб онази другата реалност в главите ни за която повечето нас не подозират и не вярват ,че я има , а разчитат само на това, което виждат очите им .
Дойде петък, последният работен ден от юнската седмицата, след като се прибрах от работа, вечерта си хапнах и позяпах в социалната мрежа-глупавата социална мрежа без, която не мога и всички вие не можете. Все се ровим в телефоните си, в компютрите си. Нещо обаче не ме свърташе на едно място и тогава се сетих, че в чантата ми остана книгата от днес която Радослав ми изпрати.
Бръкнах и я извадих. Боже!!!!- казах си на ум. Пак попадам на задната корица с тия числа от 1 до 9. Второто нещо, което направих е да разлистя книгата (както правя с всички нови книги, които си купя от книжарницата) и да усетя аромата на страниците й. В скоротечното разлистване видях, че са 340. Викам си: „Дано я прочета до края на лятото”. Беше 22:00 часа вечерта, петъчно време, някой се забавляват по заведения, други отмарят пред телевизора с чаша ракийка и салата от тежката им работна седмица. Аз не бях уморен. Дадох „Изход” от фейсбук профила си и грабнах книгата, полегнах на леглото си и започнах да я чета.
При първите 10 страници бях объркан, защото „Повече от любов” не започваше с любов или любовни послания, започваше с Ада, мъчението, стенанието, молитвата и изведнъж попаднах на някаква съвсем различна история на различен герой, после дойде историята на следващия и по следващия герой . Не долавях смисъла на книгата и на всичко разказано до тук, не можех да вържа историите и ситуациите, всички бяха толкова различни, а за любов не се говореше. След страница 50-та, тази книга ме озадачи, промени ме, вместо да заспя, а ставаше полунощ, аз усетих огромна жажда за четене. След тази страница се чувствах просветлен някак си ми ставаше хубаво на очите да четат, а на съзнанието да развива въображението ми. Книгата не е просто книга за любов, тя обединява в себе си живота и съдбите на многото герои, които ще срещнете в нея и интересното е, ако успеете да доловите тънката нишка преминаваща и докосваща всеки герой , ще установите, че всички съдби на хората се свързват и събират, самите хора се срещат в книгата като ситуации , но с е разминават и не могат да се познаят. Съдбите и ежедневието на героите се доближават след всяка страница, която разлиствате. Осъзнавате, че всеки човек в тази книга е човек на другия , много близък и всички са като едно огромно семейство но пръснато като части от пъзел или холограма като всяка част съдържа в себе си цялото. Всеки от тях е с различен социален, професионален статус. Всеки от тях носи в себе си съкровена тайна ,тайна която не смее да изкаже пред другите,защото може би изпитва страх .Всеки герой разбулва страшната истина за себе си или неизживените си мечти само когато остане сам със себе си в своята стая .Книгата до такава степен ме опияни, че в двата почини дни през, които я четях аз заживях в нея.
В „Повече от любов” се сблъсках със старостта, старостта, която живее с онези спомени от младостта, младост при някои от които е била затъмнена , като онова слънчево затъмнение което всеки един от нас е виждал поне един път в живота си, но това затъмнение на човешката душа е друго, може да го зърнете в книгата. Сблъсках се със странните влечения и „ритуали” на героите, сблъсках се със страховете им от смъртта,страхът от изоставяне от половинката, сблъсках се със страхът от отхвърляне от обществото за това,че си различен. Докоснах се до надеждата, която се ражда в хората, за да ги радва и да им носи по-светъл лъч в живота. Докоснах се и до красотата, за която осъзнах, че е като инструментите, които използваме в ежедневието си, когато ги използваме-те се изхабяват, „хората също се изхабяват, а красотата изстива и с времето е безполезна”.
Успях и за малко да прекрача в света на магиите и баенето, онези магии в които „болните „ хора и не чак толкова болните прибягват и вярват, че им има нещо направено и това нещо ги събаря-психически. Всъщност дълбоко вярвам, че магиите не се правят от хора за хора, а от самото им подсъзнание за самите тях. Втълпението , нерешителността и страха от това, че може да сгреши човек, да се изложи през света го правят уязвим, разклащат устоите на ВЯРАТА му и всъщност това са основните инструменти на всяка автомагия ,която човек си прави без да осъзнава и точно това го сриват емоционално. Ако човек е наясно със себе си, вярва във възможностите си и смело рискува и действа разумно, то няма да прибегне към врачки, за да го изчистят от тази му несполука или карма. На страниците на книгата за пореден път се сблъсквах и с онзи екзестенцаилен въпрос, който всеки съзнателен човек си го е задавал не веднъж в житейския си път и всеки поет или автор на книги се опитва да го разбули и той е: „Какъв е смисълът на човешкия живот ? Да ви кажа и аз не знам, но просто се стегнете, ако искате наистина да го разберете. В „Повече от любов” ще усещате и нещо странно, което ще охлажда очите ви, ще усещате една вода, която преминава не просто на страниците на книгата, а през съзнанието ви, онази вода която пречиства, отмива, заличава. Водата на реката, която преминава през задния ви двор на къщата, онази вода, която избива по челото ви като капчици роса всеки път когато сте напрегнати,притеснени ,страхливи и от нещо зависи живота ви, водата, която ври в тенджерата ви на котлона в кухнята, водата която се стича по запотените прозорци през зимата в стаята ви когато дишате в нея . Онази вода, която избива от някоя изгнила тръба положена под земята на вашата улица, квартал, вашия офис или жилище, и онази вода, която излиза от маркуча, който насочват пред тяло ви, когато някой иска да ви изкъпе на шега с нея през лятото, но представете си, че това става през зимата и тя става на скреж по лицето, миглите, косата и сковава тялото ви и то остава безжизнено. Дано не го преживеете това никога в живота си като наказание.
В „Повече от любов” осъзнах, че въображението, прави хората изключителни създания. Стигнах до извода, че то ни липсва когато сме в социалната мрежа, защото в „социалните мрежи и телевизия, информацията е филтрирана, тенденциозна и много често-неточна. Основаната цел е да се създават навици у потребителя, той да бъде анализиран, категоризиран, за да бъде МАНИПУЛИРАН. Социалните мрежи не са надеждно място за нас. Ние гледаме телефоните си докато сме на спирката, докато пътуваме в градския транспорт, между лекциите в обедната почивка, в бара, на опашката в магазина, докато вървим по улицата или сме на маса с приятели. Огромна част от това, което виждаме там, не са същинските ни интереси –това са чужди интереси. Събрали сме се с приятели, за да гледаме в телефона си какво става с другите ни приятели „там”, а когато ги видим на живо точно тях, се интересуваме от приятелите си с които сме били предния ден на живо и с които отново сме си гледали телефоните. ГУБИМ РЕАЛНО ПРЕЖИВЯВАНЕ, ДОКАТО СЕ НАСИЩАМЕ С ВИРТУАЛНО НЕСЛУЧИЛОТО СЕ. Реално през очите ни минава информация, която интересува другите хора. Не успяваме да общуваме пълноценно с хората около себе си, защото си въобразяваме, че качествено може да общуваме в социалните мрежи. Виртуалното ни дава емоция без усилие. Дигиталния свят отнема способността да ФАНТАЗИРАМЕ и да изживяваме случващото се. Дигиталното, което би трябвало да отразява реалността , а в същото време ти я отнема.”
Дълбоко вярвам , че наистина въображението на човек се развива с литературата, с четенето и знам, че хората, които четат днес, са тези, които имат най-развито въображение–утре ще определят посоката, в която ще поеме светът .
Благодаря на Радослав, че за тези два дни ме откъсна от виртуалното и дигиталното пространство, и че ми затвори врата на настоящата ми реалност и отвори тази на подсъзнанието на мислите, която реалността не е за подценяване, защото там ти не може да я видиш, само може да я усетиш и да се пречупиш , да се почувстваш просветлен все едно ти е паднала някаква ябълка на главата и няма значение колко голяма е тази ябълка и дали е червена или сладка , тази ябълка просто отключва в теб онази другата реалност в главите ни за която повечето нас не подозират и не вярват ,че я има , а разчитат само на това, което виждат очите им .
October 26, 2019
Стоя в книжарницата с книгата в ръка и ме гложди от вътре, искам да я прочета, но като погледна корицата се отказвам. Гледам я с поглед: "Не ми се чете за любов". Така няколко пъти... накрая влязох, взех я и бързах да платя преди да съм размислила. Отварям на първа страница и докато стигна до спирката на автобуса вече съм погълната от книгата. Защото книгата е повече от любов... към четенето, към размисъла, към дълбочината на езика. Сюжета не е за разказване, той е за изживяване!
За втори път съм изумена от мелодичността на писане на автора, предстои ми "Рай", гложди ме, дали ще ме погълне по същия начин?
За втори път съм изумена от мелодичността на писане на автора, предстои ми "Рай", гложди ме, дали ще ме погълне по същия начин?
February 14, 2018
"Повече от любов" ще ви разтърси! Брилянтно завръщане на Радослав Гизгинджиев с нов вълнуващ роман. Магическият реализъм на неговите герои и истории ще ви завладее от първата страница и ще събужда особени чувства във вас до последния ред... Удивително е как авторът отново успява да извади на показ най-дълбоката и най-лична болка от човешката душа, да я моделира и разплете като сложен възел, и да я облече в тихотворение.
December 30, 2018
Обичам да си повтарям, че книгите, музиката и хората сами те намират. Тогава, когато ти е най-необходимо и най-важно. Когато имаш нужда от знак, съвет или леко намигване.
Не знам дали съществуват случайности като отделна категория събития или всичко е просто обикновено съвпадение. Това, което не ми излиза от главата обаче, е присъствието на песента на Ейми Уайнхаус “Our day will come” в книгата. Твърдо вярвам, че все някога нашият ден ще дойде. Може би дори по-скоро отколкото се надяваме и очакваме. Защото парченцата се нареждат. Целта на всеки пъзел е да бъде сглобен. Парче по парче, докато изплува цялостната картина.
Вероятно всеки един от нас поне веднъж в жизнения си път е бил саморазрушителен като Вяра. И дори това ни се е харесвало. Може би сме счели за по-лесно да потънем, вместо да изплуваме. Да оставим болката да ни превземе и да я изживяваме всеки ден, за да ни боли, за да страдаме, за да бъдем слаби, неспособни да продължим напред. И дори да сме талантливи, да знаем, че някой разчита на нас, да имаме толкова много причини да сме по-добра версия на себе си, да продължаваме със саморазрушението. Понякога сме толкова вглъбени в болката си, че не осъзнаваме как сами правим живота си ад. Дявол не ни е нужен.
Ще ми се да бъда като Тони – да бъда силна, да виждам отвъд това, което улавя простото човешко око, да съм в хармония със себе си и с природата. Иска ми се да има�� силата на Асен – да можеш да преодолееш чувството да бъдеш отхвърлен от най-близките си, да се изправиш пред упреците на другите, защото си наясно кой си и кой никога няма да бъдеш, да търсиш не доброто в хората, а по-доброто в тях. Но може би най-много от всичко бих желала да имам силата на Екатерина и Мирослав да се завърнат към това, което обичат с все сърце – да свирят на музикален инструмент. Артист, престанал да се занимава с това, което обича, е убил себе си в момента, в който се е отрекъл от дадения му талант и е захвърлил тази благословия. Но ако успееш да се престрашиш да пробваш отново, ръцете ти няма да те подведат, нито съзнанието ти. Защото това е твоето призвание и то те чака търпеливо да се сетиш за него.
Ако проследим внимателно всеки персонаж, ще разберем, че той/тя сме ние в даден етап от живота ни. Въпросът е какви решаваме да бъдем занапред?
За мен тази книга е посветена на това да имаме силата да бъдем себе си, да бъдем щастливи, да бъдем обичани и обичащи, да не бъдем нито ножа, нито раната, а лекарството.
Не знам дали съществуват случайности като отделна категория събития или всичко е просто обикновено съвпадение. Това, което не ми излиза от главата обаче, е присъствието на песента на Ейми Уайнхаус “Our day will come” в книгата. Твърдо вярвам, че все някога нашият ден ще дойде. Може би дори по-скоро отколкото се надяваме и очакваме. Защото парченцата се нареждат. Целта на всеки пъзел е да бъде сглобен. Парче по парче, докато изплува цялостната картина.
Вероятно всеки един от нас поне веднъж в жизнения си път е бил саморазрушителен като Вяра. И дори това ни се е харесвало. Може би сме счели за по-лесно да потънем, вместо да изплуваме. Да оставим болката да ни превземе и да я изживяваме всеки ден, за да ни боли, за да страдаме, за да бъдем слаби, неспособни да продължим напред. И дори да сме талантливи, да знаем, че някой разчита на нас, да имаме толкова много причини да сме по-добра версия на себе си, да продължаваме със саморазрушението. Понякога сме толкова вглъбени в болката си, че не осъзнаваме как сами правим живота си ад. Дявол не ни е нужен.
Ще ми се да бъда като Тони – да бъда силна, да виждам отвъд това, което улавя простото човешко око, да съм в хармония със себе си и с природата. Иска ми се да има�� силата на Асен – да можеш да преодолееш чувството да бъдеш отхвърлен от най-близките си, да се изправиш пред упреците на другите, защото си наясно кой си и кой никога няма да бъдеш, да търсиш не доброто в хората, а по-доброто в тях. Но може би най-много от всичко бих желала да имам силата на Екатерина и Мирослав да се завърнат към това, което обичат с все сърце – да свирят на музикален инструмент. Артист, престанал да се занимава с това, което обича, е убил себе си в момента, в който се е отрекъл от дадения му талант и е захвърлил тази благословия. Но ако успееш да се престрашиш да пробваш отново, ръцете ти няма да те подведат, нито съзнанието ти. Защото това е твоето призвание и то те чака търпеливо да се сетиш за него.
Ако проследим внимателно всеки персонаж, ще разберем, че той/тя сме ние в даден етап от живота ни. Въпросът е какви решаваме да бъдем занапред?
За мен тази книга е посветена на това да имаме силата да бъдем себе си, да бъдем щастливи, да бъдем обичани и обичащи, да не бъдем нито ножа, нито раната, а лекарството.
August 9, 2023
Бих обобщила книгата като странна! Много странна! Дълго време се лутах в началото и не разбирах какво се случва. Чудех се това разкази ли са, какво е? После се разбра, че не са заради повторяемостта на персонажите, но какво бяха?! Няколко истории на различни обикновени хора в малко градче, но всеки със своите проблеми, странности и цветност. Различни хора без привидно никаква връзка помежду си, но постепенно започващи да се срещат някъде случайно, а всъщност съвсем целенасочено. И в крайна сметка озовали се преплетени в един голям плен на провидението - всеки получил втори шанс, всеки успял да се помири със себе си и съдбата си, всеки разкрил своите тайни и страхове и в крайна сметка намерил покой. Краят беше много добър, някои истории бяха много затрогващи, някои герои много пленяващи.
February 24, 2019
Не съвсем 4*, но повече от 3
Тази книга остави у мен доста противоречиви усещания. Все още не съм съвсем сигурна как да я оценя. Не мога да кажа, че не ми хареса, защото имаше много красиво разписани моменти в нея и истини, които ме накараха сериозно да се замисля и разчовъркам из собствените си емоции. От друга страна, беше толкова мудна и отвлечена на места. Вкарването на този паранормален елемент ми беше малко странно и определено не беше моето нещо и сякаш не можах съвсем да го почувствам.
За пръв път четях този автор и не знаех какво да очаквам, защото и анотацията беше доста абстрактна. Началото на книгата беше много силно. Заинтригува ме. Помислих, че това ще е някакъв сборник с кратки разкази, напълно независими истории, но бях доста изненадана, когато малко по малко нещата се свързваха и започнаха да се преплитат. Имаше истории, които държаха интереса ми и нямах търпение да се върна към тях, но имаше и такива, които откровено казано ми бяха леко скучни и просто ги четях по диагонал, за да мина напред.
След силния и много интригуващ старт, после имаше известен спад и с известни усилия продължих да чета, понеже настроението стана леко депресиращо и потискащо. Но пък парченцата от пъзела лека полека взеха да се напасват и картинката да се изяснява. Имаше някои моменти, които откровено казано ми бяха отвлечени и хем имаше някаква мистичност, хем нещо не ми бяха съвсем на място. Определено внесоха някакъв колорит в историята, но за мен бяха странни. Финалът беше отново много емоционален и въпреки някои драматични събития, ме остави все пак оптимистично настроена.
Като цяло ми допадна стилът на автора. Хареса ми начинът, по който описваше действията и емоциите. Сравненията му бяха много чувствени и ме караха да се замислям за много неща. На места диалози между героите ми звучаха изкуствени и не много реалистични, но пък сюжетът беше интересен и въпреки свръхестествените връзки и препратки към отвъдното, имаше нещо, което държеше интереса ми в тази книга. Провокираше доста размисли – за живота, за смъртта, за вярата, за надеждата и любовта. За много други житейски истини. Караше ме на моменти да спра и да препрочета написаното и да се замисля и да вникна в него. Имаше дълбочина определено. И макар леко мистичните си, абстрактни части, които не ми бяха особено по вкуса, книгата не беше лоша. Вероятно ще прочета и други неща от автора.
Тази книга остави у мен доста противоречиви усещания. Все още не съм съвсем сигурна как да я оценя. Не мога да кажа, че не ми хареса, защото имаше много красиво разписани моменти в нея и истини, които ме накараха сериозно да се замисля и разчовъркам из собствените си емоции. От друга страна, беше толкова мудна и отвлечена на места. Вкарването на този паранормален елемент ми беше малко странно и определено не беше моето нещо и сякаш не можах съвсем да го почувствам.
За пръв път четях този автор и не знаех какво да очаквам, защото и анотацията беше доста абстрактна. Началото на книгата беше много силно. Заинтригува ме. Помислих, че това ще е някакъв сборник с кратки разкази, напълно независими истории, но бях доста изненадана, когато малко по малко нещата се свързваха и започнаха да се преплитат. Имаше истории, които държаха интереса ми и нямах търпение да се върна към тях, но имаше и такива, които откровено казано ми бяха леко скучни и просто ги четях по диагонал, за да мина напред.
След силния и много интригуващ старт, после имаше известен спад и с известни усилия продължих да чета, понеже настроението стана леко депресиращо и потискащо. Но пък парченцата от пъзела лека полека взеха да се напасват и картинката да се изяснява. Имаше някои моменти, които откровено казано ми бяха отвлечени и хем имаше някаква мистичност, хем нещо не ми бяха съвсем на място. Определено внесоха някакъв колорит в историята, но за мен бяха странни. Финалът беше отново много емоционален и въпреки някои драматични събития, ме остави все пак оптимистично настроена.
Като цяло ми допадна стилът на автора. Хареса ми начинът, по който описваше действията и емоциите. Сравненията му бяха много чувствени и ме караха да се замислям за много неща. На места диалози между героите ми звучаха изкуствени и не много реалистични, но пък сюжетът беше интересен и въпреки свръхестествените връзки и препратки към отвъдното, имаше нещо, което държеше интереса ми в тази книга. Провокираше доста размисли – за живота, за смъртта, за вярата, за надеждата и любовта. За много други житейски истини. Караше ме на моменти да спра и да препрочета написаното и да се замисля и да вникна в него. Имаше дълбочина определено. И макар леко мистичните си, абстрактни части, които не ми бяха особено по вкуса, книгата не беше лоша. Вероятно ще прочета и други неща от автора.
February 25, 2018
Тази книга няма да те остави безразличен! Ще те понесе по течението на река от думи и истории, ще стигне до подземните води в душата ти и на моменти ще ги размъти. И ще го направи не, за да те обърка, а за да те изчисти. Ще нагазиш дълбоко в собствената си душа и ще усетиш как е свързана с тези на другите. Дано умееш да плуваш, защото ще ти се наложи. Тази книга ще се гмурне в душата ти и всяка дума в нея ще е като капка, която напоява част от една пресъхнала твоя същност, за която си бил забравил и не си поливал цяла вечност. Тази книга ще те накара да плуваш и преплуваш душата си. И когато стигнеш края й, вече ще си нов човек, съвсем различен от този, който си бил, когато си започвал да я четеш. Тя е повече от:
1-Уникална. 2-Докосваща. 3-Въздействаща. 4-Променяща. 5-Пресътворяваща. 6-Събуждаща. 7-Изпълваща. 8-Припомняща. 9-Убежище.
1-Уникална. 2-Докосваща. 3-Въздействаща. 4-Променяща. 5-Пресътворяваща. 6-Събуждаща. 7-Изпълваща. 8-Припомняща. 9-Убежище.
March 13, 2018
Дори не знам как е възможно една книга да бъде толкова болезнена и в същото време толкова уютна. Прекрасен роман: мъдър, но и увлекателен; тежък, но най-вече пречистващ. Нищо общо с отъпканите и вече досадни пътеки, по които от години се движи голяма част от българската литература.
February 18, 2018
Много силен и необикновен! Поздравления за автора!
January 19, 2021
Просто не зная как да започна, какво да кажа, как да се изразя, и все ще е малко. Това е книга оставяща те без дъх и думи. Толкова силна и истинска, накара ме да се замисля за толкова много неща, а също така ме убеди че това са реални съдби не просто измислица.
May 5, 2018
Да получиш смисъл. Да получиш любов. Да получиш спасение. Защото смисълът е любовта, която ти дава спасение. Вече съм у дома.. благодаря!
September 24, 2024
“Повече от любов” - Радослав Гизгинджиев
Рядко смислена книга. Четеш и те отвлича. Ненатрапчива, спокойна. Понякога студена като метал. Друг път изгаряща, прочистваща.
Понякога не намираме сила да се освободим сами от тежестта на миналото и доста често го носим със себе си всеки ден. Обвива ни в примка и я стяга около врата ни с ужасяващите си грапави лапи. И само споменът за любовта ни спасява, подпъхнал ръката си между примката и врата ни. Всичко друго избледнява, за да може само този спомен да изпъкне, останал единствен и неизличим. Връща ни към живота с неспиращите си усилия и красота.
Любовта и водата. Водата, която измива всичко, попива страховете ни и отмива лошия спомен, който вече изглежда само като далечна сянка. Водата не спи, тя непрестанно тече и се просмуква през почвата, за да достигне до всяко място на света. Животът надделява и трябва да възвести тържеството над страданието и жестокостта. Защото всичко е тук и сега, и няма друго. Защото сънуваме света и само когато обичаме се будим.
Рядко смислена книга. Четеш и те отвлича. Ненатрапчива, спокойна. Понякога студена като метал. Друг път изгаряща, прочистваща.
Понякога не намираме сила да се освободим сами от тежестта на миналото и доста често го носим със себе си всеки ден. Обвива ни в примка и я стяга около врата ни с ужасяващите си грапави лапи. И само споменът за любовта ни спасява, подпъхнал ръката си между примката и врата ни. Всичко друго избледнява, за да може само този спомен да изпъкне, останал единствен и неизличим. Връща ни към живота с неспиращите си усилия и красота.
Любовта и водата. Водата, която измива всичко, попива страховете ни и отмива лошия спомен, който вече изглежда само като далечна сянка. Водата не спи, тя непрестанно тече и се просмуква през почвата, за да достигне до всяко място на света. Животът надделява и трябва да възвести тържеството над страданието и жестокостта. Защото всичко е тук и сега, и няма друго. Защото сънуваме света и само когато обичаме се будим.
May 22, 2020
Всяка една страница си заслужаваше. Безкрайно тъжна книга, но такава и трябва да е, защото това е животът - и лошото, и хубавото, и тъгата, и любовта, докато разберем, че той е дори повече от любов ❤
September 12, 2021
Гизгинджиев пише увлекателно и красиво.
Докато е четях плаках от мъка и щастие.
Кара те да се замислиш за живота.
Това е книга изпълнена с чувства ❤️
Докато е четях плаках от мъка и щастие.
Кара те да се замислиш за живота.
Това е книга изпълнена с чувства ❤️
May 10, 2023
Тази книга е повече от любов!!!
February 24, 2018
Прекрасна книга!Очаквах я с огромно нетърпение,защото все още помня как Трилогията ме разтърси.Благодаря!!
March 1, 2018
Невероятна книга, останах очарована. Спомням си деня, в който я получих. Реших, че просто ще я започна вечерта, но само няколко страници... И някак си усъмнах с нея. За мен "Повече от любов" е моята "повече от книга" и тя не просто се чете - тя се преживява.
April 3, 2019
Ако имах възможност да дам рейтинг по-висок от петте звезди с удоволствие бих го направила. Със сигурност, това е най-красивата и най-тъжната книга, която някога съм чела. За мен лично, тази книга означава много неща. Неща, които имах нужда някой да ми каже, но все нямаше кой.
Иска ми се да я забравя, за да мога да я прочета отново за първи път. Невероятна!
Иска ми се да я забравя, за да мога да я прочета отново за първи път. Невероятна!
May 4, 2023
Опитвах се да намеря нещо по-различно от клишето "разтърсваща", но не можах. Такава е - разтърсваща. Това не е от "почиващите" книги, в които просто се случва някаква история и ти я гледаш като на кино. Тук, ако не си в играта не всяка минута, а всяка НАНОСЕКУНДА, си просто загубен, защото начинът му на писане е такъв. Обяснява ти за един герой и в следващото БУКВАЛНО изречение, си на друг.
Аз и да искам, сюжетът не мога да ви го преразкажа, защото от моите уста ще звучи доста елементаризиран - дете на самотна майка, надраснало времето си; учител-гей, който е отнесен от всички стереотипи на обществото; възрастна жена, която е, e... прекрасна! Видяхте ли, звучи елементарно, ама не е!
Аз като минавам през книги на Радослав Гизгинджиев, ще ви издам една малка тайна, че след финала им гледам леко в точка, за известно време. После осъзнавам какво съм минал. Такава е и тая. Ошамарва те едно хубаво, светва ти една синя крушка в мозъка (четете, за да разберете), накрая те вдига на крака, изтупва те от отломките на взрива, който си преживял с него, обгръща внимателно главата ти, завърта я наляво, прошепва в ухото ти: "Хайде, сега, стига толкова, гледай и почивай!" и те оставя на цяло поле от асфодели. Ето така го усетих аз в тази книга!
Не гарантирам на никого, че стила ще му ще ви хареса, може да се люшнете от "бе к'ва е тая тъпня и простотия" до е те така като мен. Но за мен това е ново измерение на литературата, която толкова изглежда да е минала времето си, че ще се учи в университетите след нещо като 50 години.
Аз и да искам, сюжетът не мога да ви го преразкажа, защото от моите уста ще звучи доста елементаризиран - дете на самотна майка, надраснало времето си; учител-гей, който е отнесен от всички стереотипи на обществото; възрастна жена, която е, e... прекрасна! Видяхте ли, звучи елементарно, ама не е!
Аз като минавам през книги на Радослав Гизгинджиев, ще ви издам една малка тайна, че след финала им гледам леко в точка, за известно време. После осъзнавам какво съм минал. Такава е и тая. Ошамарва те едно хубаво, светва ти една синя крушка в мозъка (четете, за да разберете), накрая те вдига на крака, изтупва те от отломките на взрива, който си преживял с него, обгръща внимателно главата ти, завърта я наляво, прошепва в ухото ти: "Хайде, сега, стига толкова, гледай и почивай!" и те оставя на цяло поле от асфодели. Ето така го усетих аз в тази книга!
Не гарантирам на никого, че стила ще му ще ви хареса, може да се люшнете от "бе к'ва е тая тъпня и простотия" до е те така като мен. Но за мен това е ново измерение на литературата, която толкова изглежда да е минала времето си, че ще се учи в университетите след нещо като 50 години.
September 22, 2021
Много е вдъхновяващо да си вземеш книга от библиотеката само по корицата и да очакваш едно, а то да се завърти едно торнадо и да те издуха. Корица - като за фентъзи секс/любовен роман, а автор - мъж, е това беше комбинация, която не можах да подмина. По "модерен" модел отзад не пише нищо за произведението и те оставят на мислостта на автора и личното ти вродено любопитство.
Та за самата книга - хареса ми много. С първите осем глави авторът поставя висока цел - представя ни към осем героя и ти се чудиш дали ще успее задоволително да вплете съдбите им. Е, успя :) Като набра една хубава енерция, като ме грабна и отнесе... Много хубаво близо 200 страници, а после изведнъж се сети да пише назидателно, клиширано и в множествено число, с което предполагам, че е целял да присъедини още повече историята към читателя, да ни привърже към нея, но при мен имаше дразнещ ефект. Оттам паднаха и заплануваните пет звездички. Ще го пробвам и с по-старите произведения, а някой ден и с по-нови.
И тук накрая, тайничко, ще си кажа, че след непрочетената "Физика на тъгата" с нейното гръмко АЗ СМE, Радослав Гизгинджиев се е справил блестящо точно на този абстрактен фронт.
June 11, 2021
Това е книга, която предизвиква екплозия от емоции. В нея ще срешнете болка, страдание, съчувстие, уют, благодарност и нещо повече от любов...
Авторът ни представя различни съдби, различни животи и пътища, които се пресичат рано или късно...
Романът поддържа през цялото време вниманието на читателя, като го кара да предполага каква е връзката между всички изброени герои, кога ще се срещнат и как ще се развие историята им...
Книгата има интересна сюжетна линия, добре изградени образи и една мистерия, но за да бъдете посветени каква е - трябва да преминете реката и да преброите до 9 ...
.
📝Любими фрази:
.
🦋 Има болки, които винаги ще носим! Липси, с които никога няма да свикнем. Но все пак животът трябва да продължи.
.
⏳ Приятелствата и любовите сменят лицата си и най-любимите ти хора, могат да се превърнат в безчуствени непознати.
.
🧭 Времената ни отнеха всичко, но никой не може да отнеме любовта ни, тя винаги ще бъде.
Авторът ни представя различни съдби, различни животи и пътища, които се пресичат рано или късно...
Романът поддържа през цялото време вниманието на читателя, като го кара да предполага каква е връзката между всички изброени герои, кога ще се срещнат и как ще се развие историята им...
Книгата има интересна сюжетна линия, добре изградени образи и една мистерия, но за да бъдете посветени каква е - трябва да преминете реката и да преброите до 9 ...
.
📝Любими фрази:
.
🦋 Има болки, които винаги ще носим! Липси, с които никога няма да свикнем. Но все пак животът трябва да продължи.
.
⏳ Приятелствата и любовите сменят лицата си и най-любимите ти хора, могат да се превърнат в безчуствени непознати.
.
🧭 Времената ни отнеха всичко, но никой не може да отнеме любовта ни, тя винаги ще бъде.
April 30, 2023
Поредната книга ма този автор, която ме очарова приятно. Много ми харесва стила му с преплитане на истории също различните гледни точки, които показва в книгите си. Малко вповече ми идват свръхестествените явления, но пък това явно е част от стила му. Подозирам, че е почитател на Стивън Кинг и ми харесва как показва местни истории и нрави в подобна атмосфера. Харесва ми също, че не злоупотребява с темите, свързани с българските корени, както масово съвременни автори правят - такива елементи не стоят натрапчиво в книгите му.
И на “Лепири” дадох същия рейтинг, но тази книга повече ми хареса, така че я определям като 4,3.
И на “Лепири” дадох същия рейтинг, но тази книга повече ми хареса, така че я определям като 4,3.
October 11, 2022
През цялото време докато четох книгата се чувствах като у дома си. Мисля, че книгата ме "намери" точно в период от живота ми, в който имах нужда да ми се вдъхне кураж просто да живея. Да обичам. Чувствата и преживявания на героите бяха толкова познати, че докато четеш имаш чувството, че изживяваш това, което и те. И се лекуваш от болката, заедно с тях. Вярвам, че е така и с всеки, който е успял да се докосне до книгата и да разбере посланията й. Имах чувството, че се прибирам вкъщи след дълго пътуване. И че най-накрая съм открила своето убежище.
Displaying 1 - 30 of 53 reviews