Това не е първата книга на авторката, която чета. Преди години бях прочела нейна книга и не бях впечатлена особено. Когато видях новият ѝ романтичен коледен роман с прекрасната синя корица и порезки, посегнах към нея с много надежда. Пожелах да разбера дали авторката има градация в писането на историите си, дали е развила романтичната нишка на по-високо ниво. Уви, за съжаление и тази нейна книга не успя да ме докосне. Причината за това е, че не я почувствах като коледна и вълшебна история, която да ме зареди с настроение. През повечето време героите бяха с насълзени очи, а това не предразполага към празнично чувство.
Стела е загубила баща си преди една година и се прибира по спешност в родното си градче. Майка ѝ продължава да страда за баща ѝ, а двете си спомнят с носталгия за него. Във всяка глава имаме описание на тяхната тъга, очите им блестят от сълзи, а майката все крие мокрите си кърпички, за да не я види Стела. Бащата и спомените за него също присъстват във всяка глава и се получава едно безкрайно повторение.
Навръх Коледа Стела и Хенри се срещат отново след дълги години драматична раздяла. Хенри е с амнезия, а Стела има кариера. Но на солидните 31 години тя продължава да бяга от проблемите си, вместо да се изправи срещу тях. Не ми хареса отношението ѝ към Хенри, това че го лъжеше, бягаше от него и премълчаваше доста истини.
Романтиката напомняше на филм на Холмарк, което принципно не е лошо, харесвам филмите. Самият сюжет беше изпълнен с топли семейни взаимоотношения и имаше лека мистерия с един син диамант, но за мен нищо от това не беше достатъчно, за да ме докосне емоционално.
Стилът на авторката е лек, книгата се чете бързо и съм сигурна, че ще се хареса на феновете ѝ, макар аз да не успях да оценя историята.