О, да! Ичиго Такано определено се превръща в любимия ми автор на манга. А покрай него открих и любимия си, хм, жанр?!, манга - shoujo :)
Въпреки че Зен и Шимана така и не станаха двойка, историята имаше своего рода хепи енд за всеки персонаж. Тайю, колкото и да е грижовен и мил, е доста скован и студен в отношението си към Шимана и може би това беше определящият фактор за неприемането му от мен. Асахи имаше доста нелека и тъжна съдба, някак неоправдана, но пък към края авторът реши да му се усмихне. Приемам развоя за Зен само заради сладката Саеко, която крайно много напомня на Шимана, ама здраве да е.
Така или иначе освен заплетената любовна история, мангата имаше за цел (или поне аз така го видях) да ни покаже как никога не е късно да последваме мечтите си и че борим ли се достатъчно упорито за тях, каквито и да са те, се сбъдват. Също така мангата ни показа колко важно е да споделяме чувствата си. Пък било то и изкрещяни на улицата насред голяма тълпа...