Готови ли сте да последвате рижия котарак по следите на вълнуващи приключения, страховити загадки и въздействащи житейски истории? Заедно ще отпътувате до планинско градче, където желанията се сбъдват, но не по познатия от приказките начин. Ще отскочите до черноморския бряг, където цялото лято се побира в шише от нектар, а под брезента на старата лодка дреме нещо почти човешко. Ще попаднете в една София, изпълнена с черни квадрати, космически кучета и много, много мартеници. Не е изключено да срещнете дори някой познат софийски магьосник… Всичко е възможно, щом компания ви прави РИЖИЯТ КОТАРАК.
„Най-реалистичният магически сборник с разкази на годината!“ в. „Магьосническо дело“
Мартин Колев е роден в Бургас през 1989 г. Автор на фентъзи тетралогията "Софийски магьосници" (2017-2021), сборниците с разкази "Кучето на терасата" (2009) и "Микро" (2016) и др. Лауреат на Национален конкурс за къс разказ "Рашко Сугарев" и Конкурс за камерна пиеса "Славка Славова" на Театър 199 за пиесата "Кроасан". Не знае накъде отива, но има дефинитивното чувство, че е към място едновременно удивително и странно.
„Мартеници“ - 9/10. „Откакто се помнеше, Дамян ненавиждаше мартеници.“
„Космос изяде домашното ми“ - 6/10. Тъпо, че Иван-Андрей и Космос никога повече няма да се срещнат.
„Горгона“ - 8/10. И аз искам в такава амфора, ама надали бих излязла.
„Черни квадрати“ - 5/10. „Градът е красив, а жителите му - отвратителни.“
„Рижият котарак“ - 10/10
„Демонска дупка“ - 6/10 заради паяците😁
„Виждам те“ - като заклета фенка на Стивън Кинг, този разказ ме стресна. 8/10
„Варвара и нейният син“ - 9/10
„Лятно шише“ - 9/10. Ауч.
„Крайбрежната къща“ - 8/10. Както винаги ме е жал за чудовището🤕
„Безплатното бренди“ - 10/10 „Наистина голяма част от тези истории звучаха като пълни врели-некипели, но това не беше проблем на прекалено въображение, а на прекалено наситена действителност.“
„Монета“ - 7/10. Напомня ми на един епизод на „Свръхестествено“, когато денят първи април и също така - вторник се повтаря непрекъснато.
„Маг Зин“ - 8/10. „Това е главното ограничение на един разказвач - може да наблюдава всички освен себе си, да опише с известна достовер; ност само останалите, второстепенни герои в историята.
„Портиерът“ - 5/10
„Архив“ - 6/10. Тук като че ли авторът се е опитал естетически да напише нещо като „Досиетата Х“?
„Сянка“ - 4/10
🐱🥃🌊🐚🏺 🐱🥃🌊🐚🏺 🐱🥃🌊🐚🏺
This entire review has been hidden because of spoilers.
3.5 звезди този път, макар че наистина харесвам как пише Мартин Колев. Идеите му са интересни и стилът е чудесен, но за разлика от предишните му (микро) разкази, които четох, тези бяха предвидими и някак ставаше ясно накъде върви сюжетът, нямаше я изненадата, която май все пак очаквах. За сметка на това поне 5 от историите ми хареса страшно много, като любимата ми си остана „Монета“. Иска ми се да видя повече от него на научно-фантастично, вместо на фентъзи ниво май. Разказът от света на Софийски магьосници беше от тези, които ми харесаха най-малко сякаш, макар че героите в него са ми познати и любими. Като цяло е трудно да се пишат разкази и в един сборник винаги има по-силни и по-слаби неща, но не съм сигурна дали рижият котарак беше в абсолютно всеки един от тях, надявам се! Сега ми се ходи на море...
Тази вечер от 19:15 в Bee Bop Café в Пловдив разговарям с Мартин Колев за чудесния му сборник „Рижият котарак“. Ще бъде чудесно, обещавам. Ще обсъдим разказите му, фентъзито, научната фантастика, мястото на българската жанрова литература и вярвам да се забавляваме с много случайни препратки от популярната култура. Елате, очакваме ви!
Сега, спомените ми са малко мътни, но се надявам точно толкова позитивен да съм бил към Мартин, когато се появи с предложението за „Рижият котарак“ – сборник от чудати истории, почти до една обединени от мотива за фантастичното в делника (и от един появяващ се тук-таме риж котарак). По принцип говоря честно до болка с авторите, на които имам честта да съм отговорен редактор, сигурно понякога съм дори прекалено прям, но някои неща, които си казваме отрано директно, са същностно полезни по-късно, когато вече книгата е поела по своя път, бил той успешен или не толкова. За тази конкретно обаче нямам съмнение, че ще бъде, защото в писането на Мартин има живец, има стихия, има чувство и ритъм, който увличат из неговото така богато въображение, което поне в този сборник често се развива на морското крайбрежие, към което и мен ме влече силно от две години насам.