What do you think?
Rate this book
Общо учение за държавата
Общо учение за държавата излиза за първи път през 1935 г. и до 1943 г. претърпява четири издания. Книгата е написана като учебен курс за студентите юристи и е ползвана за тази цел през първата половина на XX век. В нея авторът представя, с огромна ерудиция и максимална прецизност, както старите, така и модерните (XIX-XX век) учения за държавата. И въпреки че е писана преди повече от 80 години, поради особения си предмет - учение за държавата във връзка с развитието на политическите учения, тя е запазила своята актуалност и днес.
Общо учение за държавата може да се ползва от студенти и научни работници в областта на правото, политологията, социологията, историята. Но не само от тях. Тази книга е интересно и полезно четиво за всеки интелектуалец, за всеки, който обръща поглед към идейното обяснение на политическата сфера. А за всеки български държавник и политик с претенции тя дори е задължително четиво. Именно изучаването на историята на идеите представлява най-добрата школа на мисълта и е необходима предпоставка за формирането на нови идеи.
Роденият през 1891 година проф. Любомир Владикин е един от най-изтъкнатите български юристи. Научният му интерес е основно в областта на държавното и конституционното право. Автор е на редица книги, учебници, учебни помагала, студии и статии. За приноса си в областта на теорията на държавата и сравнителното конституционно право той е удостоен като асоцииран член на академиите на науките на Румъния, Югославия, Гърция и Австрия. Член-кореспондент е на Италианската академия на науките, почетен доктор на университета в Осло и на Френската академия.
След 9 септември 1944 г. е обявен за враг на новата власт и осъден задочно на смърт от Народния съд. Успява да се спаси от физическо ликвидиране единствено, защото по време на преврата се намира на лечение в Германия, но името му и съответно литературните и научните му произведения са обречени на забрава. Но днес, след няколко десетилетия престой в библиотечните хранилища с режим на инкриминирана литература, Общо учение за държавата на проф. д-р Любомир Владикин отново е достъпна за заинтересованите читатели в сферата на държавното право и политическите науки.
Общо учение за държавата може да се ползва от студенти и научни работници в областта на правото, политологията, социологията, историята. Но не само от тях. Тази книга е интересно и полезно четиво за всеки интелектуалец, за всеки, който обръща поглед към идейното обяснение на политическата сфера. А за всеки български държавник и политик с претенции тя дори е задължително четиво. Именно изучаването на историята на идеите представлява най-добрата школа на мисълта и е необходима предпоставка за формирането на нови идеи.
Роденият през 1891 година проф. Любомир Владикин е един от най-изтъкнатите български юристи. Научният му интерес е основно в областта на държавното и конституционното право. Автор е на редица книги, учебници, учебни помагала, студии и статии. За приноса си в областта на теорията на държавата и сравнителното конституционно право той е удостоен като асоцииран член на академиите на науките на Румъния, Югославия, Гърция и Австрия. Член-кореспондент е на Италианската академия на науките, почетен доктор на университета в Осло и на Френската академия.
След 9 септември 1944 г. е обявен за враг на новата власт и осъден задочно на смърт от Народния съд. Успява да се спаси от физическо ликвидиране единствено, защото по време на преврата се намира на лечение в Германия, но името му и съответно литературните и научните му произведения са обречени на забрава. Но днес, след няколко десетилетия престой в библиотечните хранилища с режим на инкриминирана литература, Общо учение за държавата на проф. д-р Любомир Владикин отново е достъпна за заинтересованите читатели в сферата на държавното право и политическите науки.
518 pages, Paperback
First published January 1, 1935
5 people want to read
About the author
Любомир Владикин
8 books3 followersЛюбомир Николов Владикин е роден в с. Голямо Белово на 3 септември 1891 г.
През 1915 г. завършва висшето си образование по правни и държавни науки в Юридическия факултет на Софийския университет (ЮФ на СУ). Между 1921 и 1924 г. специализира във Виена, Йена, Вюрцбург и Прага. Доктор по държавни науки на Вюрцбургския университет и доктор по стопански науки на Виенския университет (1924 г.). Между 1932 и 1933 г. е стипендиант на Рокфелеровата фондация за Югоизточна Европа в Италия и Франция. През 1932 г. става лисансие по право към Сорбоната.
Редовен доцент в ЮФ на СУ, Катедра по общо държавно и българско конституционно право (1928 г.) От 1932 г. е последователно извънреден професор, редовен професор (1938 г.), ръководител на Катедрата по общо държавно и българско конституционно право (1938-1944 г.), декан (1933-1934 г., 1937-1938 г.) и зам.-декан (1934-1935 г., 1938-1939 г.) на ЮФ. В Софийския университет води курсовете по Общо държавно право (Част I Общо учение за държавата; Част II Правно устройство и управление на съвременната държава), както и специалните курсове по Престолонаследяването като публичноправен институт, Личност и държава, Държава и стопанство.
Между 1934 и 1944 г. Любомир Владикин е хоноруван професор по финансови и стопански науки в Свободния университет.
Основните научни интереси на проф. Владикин са в областта на държавното право. Автор е на редица книги, учебници, учебни помагала, студии и статии. Сред най-значимите негови произведения се открояват „Регентството като държавноправен институт“ (1927 г.), „Българското престолонаследие“ (1930 г.), „Основи на царската власт и престолонаследието. Правна история, теория, догматика“ (1931 г.), „Общо учение за държавата“ (1935 г.), „История на Търновската конституция“ (1936 г.), „Организация на демократичната държава. Конституция. Парламент. Държавен глава. Министри“ (1937 г.).
За приноса си в областта на теорията на държавата и сравнителното конституционно право той е удостоен като асоцииран член на академиите на науките на Румъния, Югославия, Гърция и Австрия. Член-кореспондент е на Италианската академия на науките (1934 г.), почетен доктор на университета в Осло (1939 г.) и на Френската академия (1940 г.).
От 1919 г. е адвокат в София. Между 1924 и 1928 г. е подсекретар при Централното управление на БНБ в София, секретар на БНБ във Варна и инспектор при Централното управление на БНБ в София.
Проф. Владикин развива и активна литературна дейност. Сред произведенията му като писател са „Царевград Търнов. Пътни карти, легенди и видения“ (1928 г.), „Между Царевец и Трапезица. Пътни карти, легенди, видения“ (1931 г.). Член е на Съюза на българските писатели (1920 г.), негов секретар (1925-1926 г.) и член на Управителния му съвет (1928-1945 г.).
Съдейства за активното сътрудничество в областта на културата с Италия, Германия, Румъния, Чехия и други страни. Между 1934 и 1944 г. е: член на ръководствата на културните дружества Франция – България, Япония – България и Словакия – България; подпредседател на българската секция на Института за международни изучавания и на Българо-германското културно дружество; председател на Итало-българската културна взаимност. От 1935 г. е член на Дружеството на българските икономисти академици и на ръководството на Дружеството на юристите академици. Също така е и подпредседател на младежкото дружество за стопанско и културно повдигане на селото.
Удостоен е с италианската благородническа титла „Командаторе“ (1934 г.) и с френски орден за културни заслуги (1940 г.).
Проф. Владикин служи на българската армия по време на Първата световна война на Солунския фронт.
През 1942 г. той отказва да влезе в правителството на Богдан Филов. В края на август 1944 г. заминава за Германия на лечение и след Деветосептемврийския преврат не се завръща в България. Заличен е като професор от СУ и Свободния университет и е изключен от Съюза на българските журналисти и от Съюза на българските писалите. През 1945 г. е осъден задочно
През 1915 г. завършва висшето си образование по правни и държавни науки в Юридическия факултет на Софийския университет (ЮФ на СУ). Между 1921 и 1924 г. специализира във Виена, Йена, Вюрцбург и Прага. Доктор по държавни науки на Вюрцбургския университет и доктор по стопански науки на Виенския университет (1924 г.). Между 1932 и 1933 г. е стипендиант на Рокфелеровата фондация за Югоизточна Европа в Италия и Франция. През 1932 г. става лисансие по право към Сорбоната.
Редовен доцент в ЮФ на СУ, Катедра по общо държавно и българско конституционно право (1928 г.) От 1932 г. е последователно извънреден професор, редовен професор (1938 г.), ръководител на Катедрата по общо държавно и българско конституционно право (1938-1944 г.), декан (1933-1934 г., 1937-1938 г.) и зам.-декан (1934-1935 г., 1938-1939 г.) на ЮФ. В Софийския университет води курсовете по Общо държавно право (Част I Общо учение за държавата; Част II Правно устройство и управление на съвременната държава), както и специалните курсове по Престолонаследяването като публичноправен институт, Личност и държава, Държава и стопанство.
Между 1934 и 1944 г. Любомир Владикин е хоноруван професор по финансови и стопански науки в Свободния университет.
Основните научни интереси на проф. Владикин са в областта на държавното право. Автор е на редица книги, учебници, учебни помагала, студии и статии. Сред най-значимите негови произведения се открояват „Регентството като държавноправен институт“ (1927 г.), „Българското престолонаследие“ (1930 г.), „Основи на царската власт и престолонаследието. Правна история, теория, догматика“ (1931 г.), „Общо учение за държавата“ (1935 г.), „История на Търновската конституция“ (1936 г.), „Организация на демократичната държава. Конституция. Парламент. Държавен глава. Министри“ (1937 г.).
За приноса си в областта на теорията на държавата и сравнителното конституционно право той е удостоен като асоцииран член на академиите на науките на Румъния, Югославия, Гърция и Австрия. Член-кореспондент е на Италианската академия на науките (1934 г.), почетен доктор на университета в Осло (1939 г.) и на Френската академия (1940 г.).
От 1919 г. е адвокат в София. Между 1924 и 1928 г. е подсекретар при Централното управление на БНБ в София, секретар на БНБ във Варна и инспектор при Централното управление на БНБ в София.
Проф. Владикин развива и активна литературна дейност. Сред произведенията му като писател са „Царевград Търнов. Пътни карти, легенди и видения“ (1928 г.), „Между Царевец и Трапезица. Пътни карти, легенди, видения“ (1931 г.). Член е на Съюза на българските писатели (1920 г.), негов секретар (1925-1926 г.) и член на Управителния му съвет (1928-1945 г.).
Съдейства за активното сътрудничество в областта на културата с Италия, Германия, Румъния, Чехия и други страни. Между 1934 и 1944 г. е: член на ръководствата на културните дружества Франция – България, Япония – България и Словакия – България; подпредседател на българската секция на Института за международни изучавания и на Българо-германското културно дружество; председател на Итало-българската културна взаимност. От 1935 г. е член на Дружеството на българските икономисти академици и на ръководството на Дружеството на юристите академици. Също така е и подпредседател на младежкото дружество за стопанско и културно повдигане на селото.
Удостоен е с италианската благородническа титла „Командаторе“ (1934 г.) и с френски орден за културни заслуги (1940 г.).
Проф. Владикин служи на българската армия по време на Първата световна война на Солунския фронт.
През 1942 г. той отказва да влезе в правителството на Богдан Филов. В края на август 1944 г. заминава за Германия на лечение и след Деветосептемврийския преврат не се завръща в България. Заличен е като професор от СУ и Свободния университет и е изключен от Съюза на българските журналисти и от Съюза на българските писалите. През 1945 г. е осъден задочно
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
No one has reviewed this book yet.