Изворът на грознохубавите

by Ани Илков

102 pages, Unknown Binding

First published January 1, 1994

About the author

Ани Илков е роден на 11 януари 1957 в с. Ружинци. Учи в родното си село и в английската гимназия във Видин.

Завършва „Българска филология“ в Софийския университет, където по-късно – след около година работа в металургичния комбинат в Кремиковци – става преподавател по възрожденска, а после и по българска литература от първата половина на 20 век.

Бил е гостуващ лектор във Великобритания (1997-1999) и Индия (2006-2007).

По произведения на Ани Илков, Георги Господинов и Калин Янакиев Театрална работилница „Сфумато“ (под режисурата на Иван Добчев и с Деян Донков в главната роля) прави през 2002 г. представлението „Роден във Ветил“.

За кратко е заместник главен редактор на в-к „Литературен форум“. Един от основателите на „Литературен вестник“.

От възникването на седмичника „Седем“ през 2004 г. до заминаването си за Индия е колумнист на изданието (страници 4-5, рубрика „Защо се случи“).

Reviews

[Dee Anna · Rating 3 out of 5]

Исках да избегна този период на Ани Илков, но накрая стигнах и до него. Страхотно хумористичните есета(?) бяха най-доброто нещо в “Изворът на Грознохубавите”. “Бягствата ни”, “Антон Югов”, “Ibidem”, ми дадоха малко гневно и подигравателно прозорче към действителностите на комунизма и прехода. От стихотворенията нищо не остана в мен. Дори многобройните Африкански сестри. Явно просто за мен най-обичната форма на Ани Илков е загорялата, злобна, цинична форма, която не се срамува от нито едно от тези качества.