What do you think?
Rate this book
Наричат ме България
Сборник с разкази, в които героите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си. Творби, които съпреживяваме и ни карат да се гордеем, че сме българи.
„Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо – ръце, които приспиват дете. После – планини великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо увила семена за посев, потъмняла икона и сребърни чанове в изоставена къща, дърво, чиито корени достигат кръвта на предците ни. Най-накрая – нестинарка. Върви по парещите въглени, нарамила безмерна болка. Търкулва се в краката ? угаснала звезда и тя усеща – навярно душата на едно от децата ? полита високо. Сърцето ? спира за миг, тъй както цветето потръпва преди буря. И следва вик, раздиращ сърцето. А вятърът повдига този вик над канари и урви и с ехото го връща. В стръмното на залеза, в благото на изгрева, над сянката на вчера една жена върви. А в ръцете ? е най-великият дар – буца рохка пръст, споена с вярата за утре.
Мнозина ще рисуват родината, ще я възпяват в песни и ще римуват името й древно. В дълбините на времето ще остане и моята обич към нея. Нека тази книга е поклон с благодарност към майчица България!“ – Ивелина Радионова
„Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо – ръце, които приспиват дете. После – планини великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо увила семена за посев, потъмняла икона и сребърни чанове в изоставена къща, дърво, чиито корени достигат кръвта на предците ни. Най-накрая – нестинарка. Върви по парещите въглени, нарамила безмерна болка. Търкулва се в краката ? угаснала звезда и тя усеща – навярно душата на едно от децата ? полита високо. Сърцето ? спира за миг, тъй както цветето потръпва преди буря. И следва вик, раздиращ сърцето. А вятърът повдига този вик над канари и урви и с ехото го връща. В стръмното на залеза, в благото на изгрева, над сянката на вчера една жена върви. А в ръцете ? е най-великият дар – буца рохка пръст, споена с вярата за утре.
Мнозина ще рисуват родината, ще я възпяват в песни и ще римуват името й древно. В дълбините на времето ще остане и моята обич към нея. Нека тази книга е поклон с благодарност към майчица България!“ – Ивелина Радионова
160 pages, Paperback
Published January 1, 2024
1 person is currently reading
12 people want to read
About the author
Ивелина Никова-Радионова
14 books26 followersИвелина Димитрова Никова-Радионова е родена на 23 март 1977 г. в гр. Провадия. Завършва Икономически университет гр. Варна. Работи като главен счетоводител в частна фирма.
Много са имената, с които я наричат - ,,Алтъна", „Усмивка от бетон", „Момичето с тъжните очи", „Вълчицата". Тя обаче приема за най-близо до нея самата ,,Момичето с тъжните очи", защото както самата тя сподели, тъгата е мед за твореца, той твори и създава повече когато е тъжен. „Когато съм щастлива, забравям да пиша" каза още Ивелина.
Пише за тъга, любов, спомени, емоции, но патриотичната тема е тази, която най-много обича и признава, че когато пише за Родината, понякога плаче. ,,Бих я описала с няколко думи – мед, сол, въглен, хляб, капка кръв и светиня" така авторката отговаря какво е за нея Родината.
Споделя, че за нея поезията е не само хоби, тя е и начин на живот. Акцент в творчеството й е обичта й към родината и духовната близост с народните песни.
Стихове на Ивелина Никова са публикувани в поетични сборници, вестници и списания. Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни. Участвала е със свой текст и във фестивала "Пирин фолк"
Носител е на първа награда в конкурс "Свищовски лозници"; втора награда за епична книга в гр. Шипка; втора награда в литературен конкурс "Рада Казалийска" в гр. София; трета награда в конкурс под надслов "Мила Родино!"; трета награда в конкурс "Жени и вино – вино и жени"; втора награда в литературен конкурс в гр. Сопот; трета награда в конкурс, посветен на Н. Вапцаров; първа награда на вестник "Уикенд"; специални награди в конкурс "Добромир Тонев" в Пловдив и "Диря в морето" във Варна и награда за цялостно творчество, посветено на България.
Автор е на поетичните книги "България в сърцето ми", "Златни нишки", "Копнеж по слънце" и "В тебе аз ще остана", и на новелата "Алтъна".
Освен поезия Ивелина пише и проза, това за нея е предизвикателство, което приема през 2016 година, впоследствие се оказва, че прозата я вълнува повече от поезията и след „Алтъна", „Обич" излезе и „Йова разказва", която включва къси разкази.
Много са имената, с които я наричат - ,,Алтъна", „Усмивка от бетон", „Момичето с тъжните очи", „Вълчицата". Тя обаче приема за най-близо до нея самата ,,Момичето с тъжните очи", защото както самата тя сподели, тъгата е мед за твореца, той твори и създава повече когато е тъжен. „Когато съм щастлива, забравям да пиша" каза още Ивелина.
Пише за тъга, любов, спомени, емоции, но патриотичната тема е тази, която най-много обича и признава, че когато пише за Родината, понякога плаче. ,,Бих я описала с няколко думи – мед, сол, въглен, хляб, капка кръв и светиня" така авторката отговаря какво е за нея Родината.
Споделя, че за нея поезията е не само хоби, тя е и начин на живот. Акцент в творчеството й е обичта й към родината и духовната близост с народните песни.
Стихове на Ивелина Никова са публикувани в поетични сборници, вестници и списания. Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни. Участвала е със свой текст и във фестивала "Пирин фолк"
Носител е на първа награда в конкурс "Свищовски лозници"; втора награда за епична книга в гр. Шипка; втора награда в литературен конкурс "Рада Казалийска" в гр. София; трета награда в конкурс под надслов "Мила Родино!"; трета награда в конкурс "Жени и вино – вино и жени"; втора награда в литературен конкурс в гр. Сопот; трета награда в конкурс, посветен на Н. Вапцаров; първа награда на вестник "Уикенд"; специални награди в конкурс "Добромир Тонев" в Пловдив и "Диря в морето" във Варна и награда за цялостно творчество, посветено на България.
Автор е на поетичните книги "България в сърцето ми", "Златни нишки", "Копнеж по слънце" и "В тебе аз ще остана", и на новелата "Алтъна".
Освен поезия Ивелина пише и проза, това за нея е предизвикателство, което приема през 2016 година, впоследствие се оказва, че прозата я вълнува повече от поезията и след „Алтъна", „Обич" излезе и „Йова разказва", която включва къси разкази.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
December 15, 2024
Книга, която не можеш да спреш да четеш до последната страница.. Всеки следващ разкас те хвърля в различни настроения, връща те в едно отминало време.
January 22, 2025
стана ми любима тази книга, още една която ще си препрочитам редовно.
March 6, 2025
Първо да си призная, че не обичам да чета разкази. Това не е моят жанр - аз обичам вглъбено развитие на герои и истории. Бих била щастлива да прочета роман със сюжет по всеки от разказите.
Второ - напоследък може би пресолих с книги на етно вълна.
Та - тези два абсолютно субективни фактора, най-вероятно са повлияли на мнението ми да не дам пет звезди. Има затрогващи истории, има много теми, които да те замислят, има тъга, има надежда.
Моят фаворит е разказът Сладко от рози заради начинът, по който е показана философията към смъртта.
Второ - напоследък може би пресолих с книги на етно вълна.
Та - тези два абсолютно субективни фактора, най-вероятно са повлияли на мнението ми да не дам пет звезди. Има затрогващи истории, има много теми, които да те замислят, има тъга, има надежда.
Моят фаворит е разказът Сладко от рози заради начинът, по който е показана философията към смъртта.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews