Когато популярна в града лекарка е прегазена зверски на пътя, главен инспектор Даниел Целов и колегите му се впускат в трескаво разследване, за да установят дали случаят е нещастен инцидент, или умишлено убийство.
„Смъртоносна събота“ е втората книга от поредицата криминални романи за инспектор Целов, започнала с „Мъртвешко парти“ .
В криминалната литература (и в жанровата територия на трилъра, в частност) всичко вече е измислено. Достатъчно е да спомена двете подпорни колони – едната легнала връз плещите на титаните Агата Кристи и сър Артър Конан Дойл, другата – връз гърба на могъщия Томас Харис, за да разберете какво имам предвид. В тоя ред на мисли, въобще не се напъвам с хореографията на хитроумни „престъпления в заключената стая“ и не вая образи на гениални серийни убийци, които винаги са с десет хода пред ченгетата, не – повече ме интересуват самите герои и взаимоотношенията им в залинелия през годините на „прехода“ провинциален град.
Димитър Цолов е роден в град Враца на 01.06.1977, а този факт обяснява упоритото му отказване да порасне. По професия е хуманен лекар, с придобита специалност „Образна диагностика”, но в глобалното пространство е познат като ПИЯНИЯТ БАРД, по името на страницата, която списва във фейсбук от зимата на 2009 г. Фронтмен и китарист на пънк бандата ДОКТОРС ГОГО БЕНД. Интересите му гравитират около хумористичната, често дори вулгарна поезия и прозата с остър сюжет – фентъзи, хорър и трилър.
„Смъртоносна събота“ е превъзходен криминален роман! Димитър Цолов отново майсторски е описал изключително напрегнато полицейско разследване, както и изградил реалистични запомнящи се персонажи... Инспектор Целов ми стана доста любим образ, надявам се в бъдеще да има още вълнуващи криминалета с негово участие.
Финалът на Мъртвешко парти сякаш успя да раздели хората на две. Едните го намериха за доста оригинален и як, другите го характеризираха като недовършен и отворен. В собствено оправдание ще отбележа, че чисто концептуално решението да ударя точка именно по този начин дойде от новелата Плъх на любимия Стивън Кинг, включена в сборника му Ако има кръв. Все пак, дори и за миг не съм смятал да разочаровам Н.В. Читателя, като скрия какво, аджеба, се е случило след сцената при оня хотелски прозорец… И, ето, на стр. 98 в Смъртоносна събота осветлявам фактите с няколко абзаца. Друго какво да кажа, тринадесет години след първата ми публикация на хартия, държа в ръка тринадесетата своя книжка… да се таковам в графомана могъщ, ха-ха-ха!
Определено след “Мъртвешко парти” очаквах да видя как ще се развие историята на инспектор Целов. Хрумването на автора да развие едно скрито приятелство между Целов и убийцата от първата книга ми се понрави като идея и ми е интересно ще бъде ли доразвита в следващите романи( ако има такива). Героите са пълнокръвни и естествени, като вмъкването на непринудени реплики които използваме в ежедневието си е добро. Обстановката на малкия град обрисувана в романа и как всеки познава всеки, клюкарстването между по възрастно поколение, атмосферата в кръчмата са обрисувани доста автентично. Направо си представях себе си как жуля няколко ракии( в случая в книгата коняк) и после се прибирам полумъртъв към вкъщи. Натуралността на описанията и сцените допълнително обогатява историята,която е интересен криминален случай обрисуван с доста подробности около разследването в стил “ От местопрестъплението” . В крайна сметка всеки си намира майстора и получава това което е заслужил, ни показва че безнаказаност няма и в крайна сметка смъртта застига всеки-по един или друг начин. Очаквам следващата среща с Целов и Яна и се надявам да видя малко повече любовна история между двамата герои.
Тази не я прочетох за два дни просто защото я започнах в петък, а уикендът в изпролетяващия се март е свещена територия на други по-опияняващи дейности на открито. ;) Капка разочарование няма, въпреки не съвсем успешните "продължения", на които всички понякога сме попадали. Отново се чете на един дъх, действието не те оставя на мира, а героите стават все по-интересни и реалистични. Препоръчвам с две ръце и няколко крака. Въпрос: колко ще струва това първо издание след 20 години със сбърканата последна страница? ;) :P
Ей така се пише български криминален роман! И този е право в десетката - динамика, интрига и толкова добре поднесено напрежение, че не ти се иска да пуснеш книгата. Героите са живи, диалозите звучат истински, а сюжетът не ти дава и секунда почивка. Нито е претенциозен, нито е предсказуем - просто една супер увлекателна история, с дъх на нещо и родно, и модерно.
Още след края на Мъртвешко парти, знаех, че ако има продължение на случаите на инспектор Целов, аз ще го прочета. И ето около 2 години по-късно втората книга в серията се оказа в ръцете ми. Инспекторът си е същият образ - отдаден на службата, но сега го виждаме и като разтревожен баща, който дори няма време да постои в болницата до дъщеря си, защото новият случай тегне на плещите му. Трябва да призная обаче, че самият криминален случай не бе от най-заплетените или най-интригуващите, макар да имаше отделни интересни моменти. Самият автор казва, че повече го интересуват героите и взаимоотношенията им в залинелия през годините на прехода провинциален град (написано на задната корица). Това бе интересно и за мен. Докато прави сутрешния си крос много известна дерматоложка е зверски прегазена и всичко говори за умисъл, а не случайност. Няколко часа по-късно е открит и бившия й мъж, който по всичко изглежда я е убил, а после е сложил и край на собствения си живот. Инспектор Целов обаче намира косвени улики, които сочат друг сценарий, но трябва да намери по-солидни доказателства, за да докаже теорията си. Книгата наистина е по-интересна с диалозите, размислите и чувствата на героите и техните отношения към останалите, към държавата, към системата. Както и при първата книга, налице е реална медицинска терминология, която придава допълнителна достоверност. Но както и при първата книга, това че градът си няма име (дори измислено) ме дразнеше. Така или иначе книгата се чете изключително бързо и неусетно и е доста приятно потапянето в родната действителност и манталитет на фона на западните кримки. 4*
Чудесна! Просто чудесна! Изгълтах я за има-няма 10 часа. Митко Цолов е ваятел. Хванал е магията на родния ни град, претопил я е и я е изваял в една страшна, вълнуваща, интересна история. История, която ви държи в напрежение още от първите страници, та до самия край. А и самото крими повествование беше доста добре "сглобено". Признавам си най-честно, че до последно не можех да посоча с пръст "виновника", само усещах, че работата е много заплетена. А когато започна да се разплита ахках и хъмках през няколко абзаца. Чакам следващото приключение на инспектор Целов с трепет!
Изключително добре развита история и най-вече герои. Нищо изсмукано от пръстите:)) Една препоръка само: д-р Цолов, пиши повече, публикувай повече. Медицината е ясна, останалото е талант, който трябва да се споделя, защото има кой да го оцени!
Хм, преди няколко часа завърших "Смъртоносна събота" и ако допреди това съм си мислила, че втората книга няма да е толкова добра като първата, с радост установявам, че греша. Смея да твърдя, че именно втората е по-добра и то не само защото сюжетът се разгръща в няколко посоки, а заради психологическите портрети на главните герои - Целов, Яна, Теди, Светлана... Пък дори и на второстепенните. Ако в първата книга героите са "щриховани", тук вече те са "от плът и кръв". Страшно ми допада жаргонния, уличен език. По-близък е до мен като нагласа, макар да не обичам диалектизмите. От този сорт хора съм, които не понасят диалектите и всячески ги избягвам - говоримо и писмено, но тук в тази в разследванията на инспектор Целов това не ми носи никакъв дискомфорт. Дори обратното - чувствам ги по-близки и "влизам под тяхната кожа", симпатизирам им до степен, че ги харесвам и оправдавам. Другото, което ми направи впечатление е, че инспектор Целов е съвсем обикновен човек. В повечето кримки на детективите им се приписват какви ли не дедуктивни способности и свръхестествен нюх, нещо от типа на Херлок Шолмс (нарочно правя заигравка с името в стил Арсен Люп��н!) или Еркюл Поаро. Но Даниел Целов не е такъв. По-пълнокръвен е, по-човешки и някак по-реалистичен. Той разследва, доверявайки се на всички ресурси на криминалистиката и съответно това го прави истински. Може би в други аспекти разочарова някои с определени стандарти, ала мен това ме впечатлява и ми харесва повече. И макар да е встрани от темата ще споделя нещо, което няма как да пренебрегна. Макар авторът всячески да обрисува Дора Методиева с не добра цветова гама, дамата страшно ми допада и се надявам в следващите книги да има повече време за нея! Благодаря отново за прекрасните часове, които прекарах! Препоръчвам! :)
Първо трябва да спомена фамилиите на героите в този и предния роман - няма нито една обикновена фамилия в книгата, което ми е много присърце като се има предвид собствената ми фамилия. Във втория роман Целов (който е само на няколко букви разстояние от името на автора си) е малко по-симпатичен и триизмерен. Затова пък жените продължават да са много опростени и стереотипни, а описанията и мислите на мъжете за тях са доста просташки. Приемам го за жанрово качество и продължавам напред. Структурата на книгата този път не включва много минало и бъдеще, а за убиеца този път научаваме главно заедно с инспектора. Случаят е достоен за детективски роман и с нетърпение очаквам още.
Изслушах криминалето в Сторител,както винаги много добре се е получило на автора Димитър Цолов .Много ми харесват вмъкнатите хумористични нотки(напомня ми стила на Реймънд Чандлър😄).А разказвачът Христо Чешмеджиев е невероятен и е най-подходящия глас за озвучаването на книгата.Чакам следващата част.
Успях да се насладя на новото приключение на инспектор Целов в изключително приятна среда, включваща море, пясък и бира, въпреки че действието в романа се развиваше в сняг и студ. Чел съм почти всичко на Митко Цолов и съвсем съзнателно заявявам, че "Смъртоносна събота" е най-добрият му текст. Поставил си е за цел да представи сцена от живота на малкия град и е успял да я постигне. Понеже познавам достатъчно добре прототипа на малкия град без да съм обременен да ми е роден, да, от страниците на романа лъха неподправена, натурална, автентична атмосфера - без да давам спойлери, има само един персонаж, който ми стои като сива кръпка в пъстрата картина. Историята ту е динамична, ту темпото забавя, героите си имат битие, размисли и собствени проблеми, преплетени с криминалния случай-двигател на действието. Не ми допадна единствено колко бързо се разви всичко, все едно гледам епизод на любим телевизионен крими-сериал, тъкмо стана интересно и свърши; а до следващата история ще чакам не една седмица, а може би цяла година.
Хайде обратно към Враца и разследванията на мрачноватия инспектор Даниел Целов (тук писах за първото, „Мъртвешко парти“), който може и тъкмо да е поставил в ред личния си живот – в добри отношения е с бившата си съпруга, открил е стара любов в лицето на Яна, с която го карат полека, до степен тя почти да не присъства в романа, но внезапна тревога около здравето на дъщеря му все пак го запраща отново в авариен режим. Който ще се окаже и крайно нужен, защото точно в тази „Смъртоносна събота“ близо до града е убита жена, която всички познават и която винаги е била в центъра на вниманието. А престъплението е предхождано от неприятна сцена, в която бившият ѝ съпруг, солидно наквасен, я конфронтира на публично място, а след това и сам посяга на живота си, след като осъзнава какво е направил в пиянския си унес. Или поне така изглеждат нещата.
Разкошно, достойно продължение! Много неочаквано завъртяна история. Отново пълно потапяне в атмосферата на малкия град с всичките малки житейски, битови и политически детайли. Разкошен стил на писане изпълнен с изрази, което се връщаш да прочетеш и да им се насладиш отново. Наистина оплетена история, а финалът отново е много, много специфичен и разкошен!
Първата книга я започнах с плахата надежда да я харесам, а втората с голямата кошница с очаквания. И в двата случая не бях разочарована. Оттук нататък само се надявам, че това ще е поредица и всяка следваща книга ще е със същото топ качество.