Дядо Йоцо гледа

by Ivan Vazov, Христо Нейков (Illustrator), Кръстьо Станишев (Editor)

Апостолът в премеждие
Една българка
Дядо Йоцо гледа
Иде ли?
Павле Фертигът

Genres: Bulgarian Literature, Classics, School, Fiction, Bulgaria, Short Stories, Read For School

70 pages, Hardcover

First published January 1, 1967

About the author

Ivan Minchov Vazov was a Bulgarian poet, novelist and playwright, often referred to as "the Patriarch of Bulgarian literature". He was born in Sopot, a town in the Rose Valley of Bulgaria (then part of the Ottoman Empire). The works of Ivan Vazov reveal two historical epochs - the Bulgarian Renaissance and the Post-Liberation (from Ottoman Empire rule) epoch. Ivan Vazov holds the highest honorary title of the Bulgarian Academy of Sciences - Academician. He acted as Education and People Enlightenment Minister from September 7, 1897 until January 30th, 1899, representing the People's Party.

Vazov was probably heavily influenced by Botev, who was the ideological leader of the Bulgarian revolutionary movement. He started writing his famous poems with Botev and some other Bulgarian emigrants in Romania. In 1876 he published his first work, Priaporetz and Gusla, followed by "Bulgaria's Sorrows" in 1877.

Bulgaria regained its independence in 1878 as a result of the Russo-Turkish War and Vazov wrote the famous Epic of the Forgotten. He became the editor of the political reviews Science and Dawn. He was, however, forced into exile once again, this time to Odessa, because of the persecution of the russophile political faction. Returning to Bulgaria with the help of his mother Suba Vazova, he started teaching. Vazov's next stay was in Svishtov, where he became a civil servant.

n 1917 he was nominated for the Nobel Prize in literature

Reviews

[Ally]

-Кой е този човек, дето все маха с шапка там от канарата? Някой луд?
-Не бе, дядо Йоцо гледа...
😢😢

[Vessy]

Всички ние "окатите" можем само да спечелим от малко Дядо-Йоцова гледна точка в живота си

[Stanislava Zlateva]

В името на нова България!

[Виктория Костадинова]

Прочетох само разказа Дядо Йоцо гледа тъй като само него ще изучавам,но съм сигурна,че и другите разкази заслужават пет звезди.

[Simona]

“Често някой нов кондуктор, учуден, че вижда все на същия час на канарата един старец, който маха с шапка към летящия влак, запитваше на ближната станция селяните, що се качваха в третия клас:
— Кой е този човек, дето все маха с шапка там от канарата? Някой луд?
И селяните отговаряха обикновено:
— Не бе, дядо Йоцо гледа…”

[Gogi]

На който му се иде на разходка близо до Очин Дол, може да види описаният в разказа пейзаж и да каже здравей на Дядо Йоцо, чийто паметник продължава да гледа от там.

[Kari Ivanova]

Любимо!

[Nikki]

Само Дядо Йоцо гледа