What do you think?
Rate this book
Измерения на болката
В сборника „Измерения на болката“ са включени разкази на ужасите от български автори.
...Историите се носят през пространство-времето, като преплитат в себе си минало, настояще и бъдеще, фентъзи, фантастика, паралелни светове и реализъм, а страхът в тях се проявява освен във фантастичното и непонятното, така и в чисто човешкото битие, където разноликите герои влизат в схватка както с външни сили, така и със самите себе си... Милен Димитров
...Историите се носят през пространство-времето, като преплитат в себе си минало, настояще и бъдеще, фентъзи, фантастика, паралелни светове и реализъм, а страхът в тях се проявява освен във фантастичното и непонятното, така и в чисто човешкото битие, където разноликите герои влизат в схватка както с външни сили, така и със самите себе си... Милен Димитров
304 pages, Paperback
Published December 1, 2024
3 people are currently reading
46 people want to read
About the author
Александър Цонков
14 books39 followersАлександър Цонков с творчески псевдоним Lostov е родом от Сливен. Завършил е френска паралелка в ГПЗЕ „Захари Стоянов, а след тях специалностите „Туризъм“ и „Маркетинг“ съответно като бакалавър и магистър в УНСС в София. От 16 години работи в сферата на онлайн хазарта. Баща на 11-годишна хорър и метъл фенка.
Занимава се активно с писане от 2015 г. и оттогава има публикувани разкази в над 20 различни сборници, антологии, алманаси, списания и други периодични издания. В периода 2016-2019 г. е член на клуба на авторите на хорър „Lazarus”. Има участия в различни литературни инициативи като „Истории от някога“, „Нова Асоциална Поезия“, радио-роман в БНР и др. Има трето място в националния конкурс „Рашко Сугарев“ през 2016 г., награда за дебют от Еврокон през 2017 г., поощрителна награда от сп. „Осем“ през 2018 г.
Дебютният му сборник с разкази „Играта продължава“ има номинация за дебют за наградата на "Перото" през 2021 г., отличен е със съпътстваща награда на националния конкурс „Южна пролет“ през същата година и с първа награда от конкурса „Светлоструй“ през 2022 г.
Занимава се активно с писане от 2015 г. и оттогава има публикувани разкази в над 20 различни сборници, антологии, алманаси, списания и други периодични издания. В периода 2016-2019 г. е член на клуба на авторите на хорър „Lazarus”. Има участия в различни литературни инициативи като „Истории от някога“, „Нова Асоциална Поезия“, радио-роман в БНР и др. Има трето място в националния конкурс „Рашко Сугарев“ през 2016 г., награда за дебют от Еврокон през 2017 г., поощрителна награда от сп. „Осем“ през 2018 г.
Дебютният му сборник с разкази „Играта продължава“ има номинация за дебют за наградата на "Перото" през 2021 г., отличен е със съпътстваща награда на националния конкурс „Южна пролет“ през същата година и с първа награда от конкурса „Светлоструй“ през 2022 г.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
January 4, 2025
Разкошна, стилово многолика, селекция, в която вече утвърдени в жанра имена делят мегдан с нови автори. Шапка му свалям на редактора и съставител Милен Димитров, че е открил и предоставил трибуна на няколко наистина ярки пера, непознати до тоя момент за мен, принципно зорко следящ какво се случва на родната хорър сцена. И, да, чакам с нетърпение следващите срещи с тях. Тук просто нямаше слаб разказ, а т.нар. дебютанти лекинко туриха в джеба си старите кучета, към които, колкото и нескромно да звучи, се числя и аз, ха-ха.
Съдържанието:
Капачки за бъдеще – Димитър Цолов
Жълтата рокля – Мария Пеева
Част от пътя – Алекс Цонков
Мая – Ралица Пейкова
Нечиста – Елена Павлова
Село без вълци – Мария Раднева
Зъби Ватерло – Явор Цанев
ГР(АД) – Димитър Маргаритов
Монохром – Елена Зелена Бърдарова
Знакът на Унат – Нина Митева
Приказка за пясъчните деца – Анна Гюрова
По линията – Милен Димитров
Съдържанието:
Капачки за бъдеще – Димитър Цолов
Жълтата рокля – Мария Пеева
Част от пътя – Алекс Цонков
Мая – Ралица Пейкова
Нечиста – Елена Павлова
Село без вълци – Мария Раднева
Зъби Ватерло – Явор Цанев
ГР(АД) – Димитър Маргаритов
Монохром – Елена Зелена Бърдарова
Знакът на Унат – Нина Митева
Приказка за пясъчните деца – Анна Гюрова
По линията – Милен Димитров
January 2, 2025
Много качествени български автори са събрани на едно място в този сборник. Някои разкази са по-запомнящи се от други и някои ми дойдоха в повече - хорър жанрът никога не ми е бил най-любим. Един от запомнящите се разкази беше "Село без вълци" на Мария Раднева, където имаше малко времево заплитане и интересни препратки към мит и история. Друг много силен разказ се оказа дистопичната фантастика на Димитър Маргаритов, "(Гр)ад", който е много добре изпипан. Мога да си го представя като увод към страхотен дистопичен роман. Същото мога да кажа и за дистопичния разказ на Елена Зелена Бърдарова - малко Луис Лаури, малко хорър, малко свръхестествено. Много добро.
Разказът на Димитър Цолов Доктора е класически хорър със задоволителен край. Разказът на Явор Цанев пък е с изключително силен и запомнящ се край, както винаги.
Абсолютно любимият ми разказ в сборника беше "Знакът на Унат" на непознатата за мен Нина Митева. Отбелязан като магично, криминално фентъзи, разказът има привкус на Стражата на Пратчет, ако Ваймс имаше магия, и е със симпатична героиня и ясно начало, среда и край, които оставят чувство за завършеност в читателя.
Разказът на Димитър Цолов Доктора е класически хорър със задоволителен край. Разказът на Явор Цанев пък е с изключително силен и запомнящ се край, както винаги.
Абсолютно любимият ми разказ в сборника беше "Знакът на Унат" на непознатата за мен Нина Митева. Отбелязан като магично, криминално фентъзи, разказът има привкус на Стражата на Пратчет, ако Ваймс имаше магия, и е със симпатична героиня и ясно начало, среда и край, които оставят чувство за завършеност в читателя.
December 30, 2024
Много добра подборка от разкази във всеки от който ужаса и болката са разгърнати по различен начин. В “ знакът на Унат” авторката е вплела магия и реалност, “ приказка за пясъчните деца- са преплетени история с древногръцки митове, което прави историята много привлекателна и държи в напрежение до края.
На мен лично” зъби ватерло” и “ монохром” ми бяха леко повърхностни и историята не ме грабна.
“ село без вълци” и “ мая” изключитечно много ми допаднаха, като същевременно ясно показват че какъвто и да е ужаса и болката, то те се крият много често дълбоко в човешката душа и чака да бъде извадени на светло.
Като цяло всеки любител на фентъзи, ужас, мистика и увлекателните истории, препоръчвам да прочете този сборник.
Весело посрещане на новата година на всички четящи и до нови още по хубави книги. С тази аз завършвам моята 2024.
На мен лично” зъби ватерло” и “ монохром” ми бяха леко повърхностни и историята не ме грабна.
“ село без вълци” и “ мая” изключитечно много ми допаднаха, като същевременно ясно показват че какъвто и да е ужаса и болката, то те се крият много често дълбоко в човешката душа и чака да бъде извадени на светло.
Като цяло всеки любител на фентъзи, ужас, мистика и увлекателните истории, препоръчвам да прочете този сборник.
Весело посрещане на новата година на всички четящи и до нови още по хубави книги. С тази аз завършвам моята 2024.
March 27, 2025
Няма как да чуя за хорър сборник от родни автори и да не си го закупя.
Споменавам ветераните Елена Павлова, Явор Цанев и Димитър Цолов, там няма лабово, като Елена Павлова пак е избухнала брутално с една прекрасна гадорийка.
Обаче наред със старите кучета тук имаме и автори, чийто дебют е силно впечатляващ – Село без вълци на Мария Раднева ми е абсолютен фаворит. Знам, че разказът, който си е бая длъжък и има нишан поне за новела, е номиниран за дебют на Еврокон, затова искрено се надявам да спечели.
Споменавам ветераните Елена Павлова, Явор Цанев и Димитър Цолов, там няма лабово, като Елена Павлова пак е избухнала брутално с една прекрасна гадорийка.
Обаче наред със старите кучета тук имаме и автори, чийто дебют е силно впечатляващ – Село без вълци на Мария Раднева ми е абсолютен фаворит. Знам, че разказът, който си е бая длъжък и има нишан поне за новела, е номиниран за дебют на Еврокон, затова искрено се надявам да спечели.
January 6, 2025
Много съм доволен, когато на пазара излиза нов сборник, свързан с хорър жанра.,,Измерения на болката'' ми допадна изключително много - добър подбор на теми, отлична редакция и интересни и майсторски разказани истории.Общо взето с изключение на един-два, всички разкази ми харесаха. Истории, които (много) ме уплашиха - Жълтата рокля и Село без вълци (направо Проклятието Блеър из българските гори :).Личен фаворит - Знакът на Унат. Разказ, който плаче за продължения на приключенията на некромантката.
January 30, 2025
(...) Сартр казва: "Адът - това са другите!", а дали е така?
Мога да направя паралел с примерно: Раят - това сме ние! и пак да съм на прав път, нали? В 304 страници на сборника ще открием кондензирани и двете мисли. Раят и Адът - това сме ние, това са другите и съответно външната среда често е огромен фактор, който влияе върху оформянето на нашия свят. Не онзи, който показваме публично, а този, чието лице се крие под кожата ни, оформя характера, оковава, освобождава... Усещанията са разнопосочни, противоположни и обикновено се свързват с болка - физическа или психическа, няма значение. Свързани са по между си с неразрушима сглобка, която определя решенията и живота ни. В "Измерения на болката" тази идея се кристализира с всеки разказ и всеки герой и история добавят нов щрих към общата картина. Разказите тук не са безразборни. Има някаква градация и е особено забележима едва когато затвориш последната страница.
В "Капачки за бъдеще" на Димитър Цолов е началото на тази градация. Зараждането на злото. Няма нищо по-страшно от онази картина, когато детето е жертва и продължава да живее след това, носейки белезите на насилието, което го е наранявало, но вече като насилник. Някъде бях чела, че детето, което е било зле обгрижвано от родителите си, не спира да обича тях. Спира да обича себе си. Този разказ представя точно това. Отношенията родител-дете са двупосочни и оформящи. Жертвата в началото на своя жизнен път се превръща в насилник. В нашия живот винаги има баланс, за добро или зло. Прилича малко на люлка от детска площадка. В един момент си горе, а в другия долу и в това няма нищо чудно. Още нещо, което ми направи силно впечатление в този разказ: героите нямаха имена. Бяха баща и син, мъж и дете. Можеха да имат имена и субективно да носят идеята, но оставени така, те могат да бъдат всички или никой. Някога някъде се случва точно това - може би не самото престъпление шокира и въздаването на справедливост, а това, че злото и болката се зараждат в семейството. Най-близките хора - родителите са онези, които ти причиняват най-голямата болка. Съвсем естествено е после да "им върнеш грижите" със същото усърдие.
"Жълтата рокля" на Мария Пеева е следващото стъпало. Това е завистта, промъкнала се зад приятелство, продължаващо години. Неслучайно героинята е жена според мен. Жените са слабия пол. Уж. Природата им не е доминантна, а по-скоро адаптираща се към света, който е мъжка територия. За това "слабия пол" е специалист в пасивната агресия и по-податлив на това да развива... други способности. Мария Пеева ни представя една жена, чиято енергия е насочена към своето собствено благополучие. Недоволната жена, ощетената - тя е зло сама по себе си. Не се поддава на контрол, безскрупулна, болна. Жената е велика сила според мен, обаче трябва да бъде канализирана нейната безпределна и помитаща природа. Когато това го няма, е, иска ли питане... "Жълтата рокля" ни представя точно тази идея - съзидателната женска сила, която поема в лоша посока. Краят е напълно логичен и справедлив.
"Част от пътя" на Алекс Цонков е следващия разказ в сборника. Ситуацията е житейска и като такава в нея няма добри и лоши герои. Има просто хора, чиито живот се пресича като на оживено кръстовище. Няма зло. Няма и добро. В "Част от пътя" доброто е изместено в друг ракурс - поемането на отговорност, дори когато не си виновен. Измерение на болката, което няма еквивалент никъде другаде, защото си безжалостен съдия повече, отколкото другите. Когато прочетох този разказ, останах потресена от идеята, която се промъкна по терлички в ума ми. Не злото, което ни причиняват другите е болезнено, а онова, което самите ние можем да си причиним в желанието си да бъдем добри и отговорни. За мен това е един от най-хубавите разкази в сборника - именно заради нормалността и своята житейска истинност. Предизвика сълзи в очите ми, защото също като главния герой, аз бих постъпила точно така. Ще поема отговорността си докрай, дори и след това да бъда унищожена. (...)
(В момента пиша анализ в блога си за книгата и когато съм готова, ще го пусна там! Горният текст представлява част от черновата.)
Мога да направя паралел с примерно: Раят - това сме ние! и пак да съм на прав път, нали? В 304 страници на сборника ще открием кондензирани и двете мисли. Раят и Адът - това сме ние, това са другите и съответно външната среда често е огромен фактор, който влияе върху оформянето на нашия свят. Не онзи, който показваме публично, а този, чието лице се крие под кожата ни, оформя характера, оковава, освобождава... Усещанията са разнопосочни, противоположни и обикновено се свързват с болка - физическа или психическа, няма значение. Свързани са по между си с неразрушима сглобка, която определя решенията и живота ни. В "Измерения на болката" тази идея се кристализира с всеки разказ и всеки герой и история добавят нов щрих към общата картина. Разказите тук не са безразборни. Има някаква градация и е особено забележима едва когато затвориш последната страница.
В "Капачки за бъдеще" на Димитър Цолов е началото на тази градация. Зараждането на злото. Няма нищо по-страшно от онази картина, когато детето е жертва и продължава да живее след това, носейки белезите на насилието, което го е наранявало, но вече като насилник. Някъде бях чела, че детето, което е било зле обгрижвано от родителите си, не спира да обича тях. Спира да обича себе си. Този разказ представя точно това. Отношенията родител-дете са двупосочни и оформящи. Жертвата в началото на своя жизнен път се превръща в насилник. В нашия живот винаги има баланс, за добро или зло. Прилича малко на люлка от детска площадка. В един момент си горе, а в другия долу и в това няма нищо чудно. Още нещо, което ми направи силно впечатление в този разказ: героите нямаха имена. Бяха баща и син, мъж и дете. Можеха да имат имена и субективно да носят идеята, но оставени така, те могат да бъдат всички или никой. Някога някъде се случва точно това - може би не самото престъпление шокира и въздаването на справедливост, а това, че злото и болката се зараждат в семейството. Най-близките хора - родителите са онези, които ти причиняват най-голямата болка. Съвсем естествено е после да "им върнеш грижите" със същото усърдие.
"Жълтата рокля" на Мария Пеева е следващото стъпало. Това е завистта, промъкнала се зад приятелство, продължаващо години. Неслучайно героинята е жена според мен. Жените са слабия пол. Уж. Природата им не е доминантна, а по-скоро адаптираща се към света, който е мъжка територия. За това "слабия пол" е специалист в пасивната агресия и по-податлив на това да развива... други способности. Мария Пеева ни представя една жена, чиято енергия е насочена към своето собствено благополучие. Недоволната жена, ощетената - тя е зло сама по себе си. Не се поддава на контрол, безскрупулна, болна. Жената е велика сила според мен, обаче трябва да бъде канализирана нейната безпределна и помитаща природа. Когато това го няма, е, иска ли питане... "Жълтата рокля" ни представя точно тази идея - съзидателната женска сила, която поема в лоша посока. Краят е напълно логичен и справедлив.
"Част от пътя" на Алекс Цонков е следващия разказ в сборника. Ситуацията е житейска и като такава в нея няма добри и лоши герои. Има просто хора, чиито живот се пресича като на оживено кръстовище. Няма зло. Няма и добро. В "Част от пътя" доброто е изместено в друг ракурс - поемането на отговорност, дори когато не си виновен. Измерение на болката, което няма еквивалент никъде другаде, защото си безжалостен съдия повече, отколкото другите. Когато прочетох този разказ, останах потресена от идеята, която се промъкна по терлички в ума ми. Не злото, което ни причиняват другите е болезнено, а онова, което самите ние можем да си причиним в желанието си да бъдем добри и отговорни. За мен това е един от най-хубавите разкази в сборника - именно заради нормалността и своята житейска истинност. Предизвика сълзи в очите ми, защото също като главния герой, аз бих постъпила точно така. Ще поема отговорността си докрай, дори и след това да бъда унищожена. (...)
(В момента пиша анализ в блога си за книгата и когато съм готова, ще го пусна там! Горният текст представлява част от черновата.)
Displaying 1 - 6 of 6 reviews