И леглото ни е зеленина

by Виолета Радкова

Виолета Радкова пише вълшебно. Създала е своя литературна форма. Изплела е пълнокръвен разказ с живи хора, но го е направила с онези невидими нишки, които владее само истинският поет. Беше ми невъзможно да спра да чета, докато не стигна до края на живота на Иван, като през цялото време е ясно, че живот като неговия няма край. Пътешествие, което те хвърля в дълбокото и като главния герой трябва да плуваш или да потънеш. И през цялото време те съпътства една особена милост, като повей от
крило. – Капка Касабова

Тази книга е заредена от начало до край с радостта от разказването, удоволствието от създаване на собствен свят и населяването му. Както се случва с романите отвъд конвенцията на обикновеното описание, „И леглото ни е зеленина“ трудно може да бъде категоризиран. Бих го нарекла по-скоро роман за втория шанс, за възможните (не)осъществими паралелни животи, за постоянното завръщане към предопределеното и непреодолимото, там, където безкрайната свобода на литературата среща клетката на човешката ситуация. С този роман Виолета Радкова не прави дебют, а навлиза директно в своята зрялост като автор. – Яна Букова

Роман за необяснимата граница между реалност и съновидение. И за двата толкова различни живота на един човек. И за загадъчните синкопи между времената и уж безкрайните земни пространства. – Христо Карастоянов

Genres: Bulgarian Literature, Audiobook, Magical Realism, Contemporary, Book Club

432 pages, Paperback

Published January 1, 2024

Reviews

[Maria Yankulova · Rating 5 out of 5]

Повече от месец след като завърших романа единствените три букви, които бях написала за него са УАУ! Все още не съм сигурна какво да споделя, освен, че ми се иска да достигне до максимално много хора. Историята на Иван Кляндов и семейството му ми бръкна в сърцето и душата на толкова много нива и по 300 различни начина, че ми е трудно да облека емоциите в думи. Иска ми се всеки, който е решил да чете романа да не знае нищо за сюжета му, даже смятам, че е добре да не се запознава и с отзивите поместени вместо анотация. Виолета Радкова е подарила на всички ни истинско преживяване, такова, което рядко ще ни се случва в живота. Историята е толкова лична, красива, необичйна, невероятна, завладяваща и запомняща се! Построена е по изключително оригинален начин, написана е безумно красиво. Плачеш, смееш се, ядосваш се с героите, защото те са част от живия живот - твоя, не само онзи от книгата… Защотото Разказвачът, който постоянно те придърпва навътре иска да те превърне от наблюдател в участник.

Личи си, че историята е писана, защото е имала нужда да се излее извън мислите и ума на автора. Аз лично ежедневно се сещам за героите, началото и краят, както и всичко по средата…

Знам, че нищо не казвам, но така е най-добре… Завиждам на всички, на които им предстои първа среща със саронския нарцис и долинския крин… 💚

[Sve · Rating 5 out of 5]

Толкова хубаво написана книга, историята се лее, прелива от едно в друго, появяват се всякакви герои, които по принцип уж няма как да се срещнат, но всички знаем, че животът е толкова непредвидим, че е съвсем в реда на нещата на една страница да съжителстват селянин от Балканите и чернокож треньор по бейзбол от Чикаго.
Тази история е за всеки, който е намерил свой дом и възможен живот някъде далече, извън обичайното и очакваното и който, години след като избере между двата (а може би и повече) живота, се буди нощем и се пита 'Какво би било ако...?'
Така се радвам, че авторката прави смелата крачка да изпрати главния си герой на другия край на света, да му позволи да излезе от черупката си и да мечтае.
Много е освежаващо човек да чете такава проза, която хем му е близка като език, разказване и образи, хем не е забита само в локалните ни мъки и тегоби.
Дано има още истории за разказване Виолета Радкова!

[Елиана Личева · Rating 5 out of 5]

„И леглото ни е зеленина“ е дебютният роман на Виолета Радкова, издаден от „Жанет 45“.

Вероятно защото романът е нов на пазара, нямах никаква представа относно сюжета, но ще кажа, че това направи още по-голямо читателското ми удоволствие. В общи линии книгата ни пренася в бурни времена на Балканите, където поради разнообразни политически причини цели родове биват изкоренени, а семейства често се оказват разделени и разбити. Накратко, това е историята на рода Кландови, изправени пред предизвикателствата на живота.

Още в първите страници на романа бях, меко казано, погълната от красотата на българския език. Да, точно така – не просто езика, а нашия роден български. Страниците на тази книга ме накараха да осъзная каква езикова празнина зее в мен поради липсата на повече книги с такъв пъстър, звучен, плътен и богат български. Просто няма как да избегна клишето, че Радкова не просто създава нов свят, изпълнен с живи образи и емоции – тя ни връща назад във времето и ни запознава с историята на нейния род. Абсолютен респект към всеки, който отдава енергията и така важното за съвременния човек време, за да рови из миналото на предците си. В допълнение, Виолета води подкаст и в един от първите епизоди споменава за уебсайта на „Библиотека Струмски“, поддържан от доброволци, който събира в себе си всевъзможни източници на исторически данни и култура за Македонския край.

Какво мога да кажа за романа... Романът изследва влиянието на семейната история върху формирането на идентичността. Миналото е представено като нишка, която героите не могат да прекъснат. Социално-политическите промени на Балканите са не просто фон, а катализатор на съдбите. Те отключват вълна от множество перипетии, които разкриват лични истории, често оставащи неми сред исторически наситените събития. Не веднъж плаках между страниците. Дори не разбирам как персонажи, които минават толкова кратко през сюжета, могат да оставят толкова ярък отпечатък и така органично да пасват на историята. Тези мимолетни, второстепенни герои преминаваха като падащи звезди, но оставят диря светлина в паметта на семейството и читателя.

Много хора свързват магическия реализъм с Южна Америка, но всъщност той не произхожда оттам – той се намира във всяка една литература. Това, което добавя магията, е винаги щипка фолклор. Фолклорът трябва да обясни необяснимото за народа, но вплетен в литературата, се получава абсолютно съкровище. Българинът винаги е имал верен поглед към Балкана и гората. Горите се обитават от магически същества, а ароматите опияняват и карат всеки, пристъпил между дърветата, да остане още малко, да не бърза да си тръгва. Тази любов и почит към зеленото, която аз също имам и разбирам, просто нямаше как да не направи книгата още по-важна за мен.

Много бегло ще спомена най-важните за мен герои, за да не разваля удоволствието от това всеки да открие в книгата съдбата, която докосва него най-силно. Колкото и да е важен Иван и неговият богат живот, дори когато не бях с книга в ръка, все се връщах към Славея – това малко красиво момче, толкова чисто, толкова свързано с природата, което вибрира заедно с живота в изключително различни от обичайните честоти. Няма как в тази нишка да не спомена и двамата близнаци Александър и Васил. Ах, колко искам да прочета цяла книга за тях! И естествено Божика – стожерът на семейството, абсолютното превъплъщение на женската сила и инстинкта за оцеляване, винаги с вдигната глава, винаги бореща се, макар отвътре майчиното сърце да кърви от болка.

„И леглото ни е зеленина“ е впечатляващ дебют, който предлага дълбок поглед върху човешките взаимоотношения и социалните промени на Балканите. Романът е подходящ за всеки, и наистина препоръчвам да му се насладите.

[Teya Diya · Rating 5 out of 5]

Буйно, сочно, онирично, забавляващо се със себе си писане. Историята води и отваря врата след врата. Имаш два избора (поне): или да я четеш като семеен разказ, или като сън на един човек, който е вкусил това, което “би могло да бъде”, и вече няма връщане назад. А може и да има, но само в спомените и халюцинациите.
Обичам Иван дори и на 410–а страница.
Харесвам поезията и музиката в романа, играта с канона и най-вече чувството за ситост и пълнота, с което ме остави.

[Aya · Rating 4 out of 5]

Страхотен дебют! Пъстър и човечен роман, който си заслужава да се прочете.
Смятам, че не е много подходяща в аудиоформат, така че моят съвет е да я прочетете на хартия.

[Ralitsa Uzunova · Rating 5 out of 5]

Как се изменят хората, а? Като вода, дето едновременно с това е и най-постоянното нещо. Водата си сменя формите, нагажда се. Ту меко плава и заобикаля, ту се изчезне в пара, ту се скове, та те удари. Обаче едновременно с това водата не се отказва, не можеш да я спреш и независимо от това как ще се измени, в края на краищата ще стигне там, закъдето е тръгнала. Рано или късно водата стига там, закьдето е тръгнала, или по-право казано, връща се там, откъдето е тръгнала, при своя извор се врьща.
Не можеш да спреш водата, да, и човека не можеш да спреш.

Категорични пет звезди - хареса ми всичко в тази книга. Удоволствие да я четеш 🫶

[Христо Блажев · Rating 4 out of 5]

Роман като свежа зеленина: https://knigolandia.info/i-legloto-ni...

Първите неща, когато приятел издава книга, са прости – купуваш си я, взимаш си автограф, подкрепяш. След това е по-сложно – трябва да я прочетеш и да поемеш риска да не я харесаш. А когато имаш книжен блог, в който си се самозадължил от 16 години да пишеш искреното си мнение, става направо неудобно. Затова – караш по реда, пък каквото стане. Отидох навреме на щанда на „Жанет 45“ на панаира, насладих се на изумлението на Виолета Радкова от прострялата се пътека с читатели, които търпеливо чакахме шанса да я поздравим. Оставих книгата да отлежи достатъчно, за да няма вече накъде. И я започнах. И не можах да спра. Защото „И леглото ни е зеленина“ възвестява не просто един нов талантлив глас, който тепърва ще се развива – този роман доказва, че този глас е вече зрял, плътен и омаен, може би откакто се зачетох в „Дом“ на Камелия Кучер, не бях изпитвал такова прямо, плътско удоволствие от текст, за който не знаех нищичко отпреди. И така задачата ми стана песен.

ИК Жанет 45
https://knigolandia.info/i-legloto-ni...

[Michael Scofield · Rating 5 out of 5]

За първи път си купих книга, без да знам нищо за нея. Няма анотация, само странно заглавие, което не ми говори нищо. Реално книгата проследява живота на Иван(той ми е адаш😊), който преминава през много големи перипетии от самото му раждане до неговия край. Една драматична, но изпълнена с много надежди и емоции книга. Наистина страхотно написана! Единствено не ми харесваха скоковете в сюжета на Иван, както и липсата на дълбочина и съспенс в повратните моменти на Ваньо. Имаше дадени лутаници и размисли, защото на моменти се чудех за този зелен фитил и други неща, но все пак ми държеше интереса през цялото време. Много бих искал да прочета и друга книга от авторката, която я намирам за доста талантлива и смела в писането.

[Nadezhda Ivv · Rating 5 out of 5]

Не знам как да започна, нито как да завърша. Няма начало, нито край. А какво да сложа помежду им съвсем няма. Пълно ми е.💚

Затова ще оставя пространство,
.
.
свободно,
.
.
да запълни кой с каквото му е нужно.
.
.
.

Да отвори очи, съзнание или сърце.
Или да ги държи затворени.
Няма значение.
Просто да отвори книгата, само толкова.
Тя ще свърши останалото.

💚💚💚

[Teodora Reads · Rating 5 out of 5]

Ако трябва да използвам само една дума, за да опиша романа, думата ще е “впечатляващ”!

Още в самото начало разбираш, че това не е книга, която е написана, за да се издаде “нещо”, а идва от дълбините на душата.

Знам, че е дебют и знам, че заглавието е необичайно, но нека това не ви спира да я прочетете.

5 звезди… дори са малко ✨

[Rokhsara · Rating 4 out of 5]

Бях почти сигурна, че ще дам 3 ⭐️, но последните 70 страници изхлузиха романа вън от всякакви форми и предположения, в които го бях напъхала.

Невероятен език на авторката, страхотно построен сюжет. Не мислех, че “българска литература” и “магически реализъм” са добре съчетаеми понятия, но това произведение успя да ме убеди в обратното.

[Gabriela Tsvetanova · Rating 5 out of 5]

"И леглото ни е зеленина" е дебютният роман на Виолета Радкова, но нека думата "дебютен" не ви подвежда. Очаква ви една всепоглъщаща, помитаща и много, много качествена литература.

Романът е чудесно изграден, исторически, български, автентичен, суров и безпощаден. Роман, който не е написан, колкото да се издаде нещо. Роман, който е узрявал като идея с години и е чакал времето си, за да види бял свят и да срещне своите читатели в точния момент под точната форма.

Изключително впечатление ми направи изказът на Виолета Радкова. Много богат, поетичен и все пак автентичен за България през двайсетте години на миналия век и селския бит. Всеки израз беше точно на място, без да звучи напънато и неестествено. Още с първите страници се потопих в атмосферата и изпитвах истинска наслада от четенето. А темите никак не са леки, дори напротив! Между кориците на този роман няма да откриете романтизиране и носталгия към живота на село, а една друга гледна точка и един друг поглед към селския бит, който често е много труден и суров.

Сюжетът проследява главния герой Иван и неговите разбирания за живота и вътрешните му борби. Иван принадлежи на друго време и носи други ценности, което прави живота му още по-предизвикателен и изборите му по-трудни. През неговата призма се засягат важни теми за родовата травма, родителството, решенията, които човек взема и колко "правилни" са "правилните" решения. Иван изживява много животи и с всяка страница човек все повече го обиква и разбира.

Историята за мен е построена по много въздействащ начин. Не искам да издавам много, за да не ви развалям удоволствието от четенето, но ако и вие като мен се наслаждавате на добрия наратив и нестандартното открехване на завесата от разказвача към читателя, ви гарантирам, че този роман ще много ще ви впечатли.

Ако мога да ви препоръчам една единствена книга, в момента ще е тази, защото е различна, много лична, истинска и много стойностна! 💚

Искам все пак да споделя и че в книгата се засягат теми, които за някои биха били много чувствителни или както е модернонда се каже Тригъри: насилие над животните, изнасилване и детска смърт. Такъв е бил животът едно време и Виолета Радкова го предава в най-истинската му и сурова му форма.

[Teodora Gocheva]

"И леглото ни е зеленина" е чудовищно добър дебют. Виолета Радкова ни праща един век назад в размирното време на войни, гонения и бягства и ни пуска по лъкатушещата пътека н Кляндовия род - поколение след поколение. Историята се фокусира върху живота на големия син на Атанас Кляндов - Иван. И не подминава нищо - училищните му неволи, ранната му женитба, невероятното пътуване към Америка на борда на най-известния кораб на света, последвано от живота на Иван в Америка, работата му в арменската сладкарница, запознанството му и чувствата му към Хейзъл, та чак до връщането му в България и животът след него и всичко това е придружено от историческите събития на епохата и движението на засегнатите от войната региони. 

Но това е само една прашинка от този роман. Виолета Радкова е създала нещо забележително и идейно, в нейния роман ще откриете онази универсалност, която го издига отвъд българското, отвън историческото, засягайки и различни вселенски и житейски теми - за изборите, които правим, за наследството, което получаваме и оставяме на тази земя, за смисъла на ...ами, на всичко, на всяко едно малко решение и колосален избор, който правим в този живот. 
"И леглото ни е зеленина" е роман без време, Виолета Радкова изгражда паралелни светове в своята история, които акцентират върху силата на изборите, които правим. И е успяла да сътвори това по изключително деликатен и ненатрапчив начин, толкова естествен, сякаш всеки от нас живее в това безвремие на паралелни реалности. 

Простете ми, че така задъхано изброих част от сюжета в началото. В интерес на истината, това е без абсолютно каквото и да било значение. Тази книга е семейна хроника, пътят е важен, но по-важно е това, което се случва покрай пътя. По-важно е това, което извежда героите на самия път, това което ги свързва и противопоставя. Това, което ги отклонява, това, което ги кара да живеят, това което ги бута от пътя, което ги движи. Тази нишка в книгата на Виолета Радкова е милостта и всичките й зелени оттенъци (ще я откриете навсякъде, в плътната зелена ся��ка на ореха, в зелената рокля на Хейзъл, в зелените отенъци на безкрайния океан.. ластарите на милостта са навсякъде) - неотлъчна, неизменна, като магия, която свързва душите на хората, за да се превърне накрая в легло от зеленина.  Толкова чисто и нежно послание. А най-хубавото е, че тази всемирна история, с цялата й колосалност и сила е поднесена с богатството, благозвучието  и лекотата на език, който те кара да отгръщаш страница след страница и да потъваш в сърцата на нейните герои. История разказана с любов към самото разказване, към думите, към идеите. Пълно ми е сърцето след тази книга. Препоръчвам ви я..

[Krissy · Rating 5 out of 5]

По принцип не посягам често към семейни саги и родови истории, но „И леглото ни е зеленина“ ме погълна още от първите страници и не ме пусна до самия край. Това не е просто роман – това е дълбоко емоционално и психологическо преживяване. Езикът е богат и плътен, а героите – многопластови, живи, уязвими, пълнокръвни. Историята се разгръща като бавен, мощен поток, който те увлича, дърпа по течението си и не ти позволява да останеш безразличен.

Майсторски са улавени нюансите на българското село, със скритите му болки и неми драми, с вината, срама, гордостта, които често се предават като неразказано наследство през поколенията.

[Габриела Манова]

"Железният светилник" среща "4321", среща Виолета Радкова. <3

[Denitsa · Rating 5 out of 5]

Прочетох “И леглото ни е зеленина” на Виолета Радкова, макар че не ми се искаше да има край.
Малко ѝ се кумих в началото, но след първите страници осъзнах, че това ще е нещо специално. Младият Иван, който покълва в интересни времена за което уж Конфуций казва, че това е проклятие. Проклятие или не, родил си се, трябва да се живее този живот. И Иван го живее както може. Като всеки един човек.
Живее го и на село и в далечни земи. Живее го заобиколен от демоните си и ангелите си. Живее го сред тайни или по-скоро несподелени истини. Живее го в труд (труд - труден - трудност, не се бях замисляла за връзката). Абе бачка момчето, много бачка. И някак си покрай това бачкане работи и върху себе си, както е модерно да се казва, но няма светлина в края. Пътят, по който не поема е винаги с него с цялата си тежест и мъка и горист и парализа. Няма щастие тук и сега. Няма и няма и да има.
Въпреки това начина по който е разказано житието и битието на свети (не сме ли всички свети) Иван е толкова жив и дишащ, направо си го представях като един гоблен, огромна икона - всяка дума е като бродерия - боде те, но става толкова красиво.
Битие. Изход. Левит. Рут. Числа. Царство. Йов. Естир. Псалтир
Докато четях се надявах, че тази книга ще бъде преведена поне на английски и френски и немски и испански език (поне). Представях си сълзите на преводачите, които се опитват да предават изречения като - “театрално върти черните сфери на очите си и сгърчва гладки вежди в престорени дъги, които набраздяват покритата с фин, мазен слой жълтеникава кожа на лицето му” без да звучи претенциозно, защото претенция в този роман няма.
Има любов, от онази за романите, която просто е неизживяна (каза тя със завист) и седи на рамото в ежедневието и после влиза в сънищата за да не излезе…

[Rada]

Сдобих се с романа „И леглото ни е зеленина“ на Виолета Радкова, когато току-що бе публикуван и от самото начало го възприех като уникална и различна книга заради корицата и заглавието.

Много е хубаво да имаш история, родова история и още по-хубаво е да има кой да я запише, за да пребъде тя, и то по такъв начин. В следговора авторката споделя, че за написването на книгата е използвала дневниците на прабаба си, както и други семейни истории. Този роман е резултат от наслагванията на спомените на няколко поколения, а изминалият около един век е позволил да се преосмислят събитията, да бъдат видени от друг ъгъл и да се отдаде почит към предците.

[Горан Запрянов · Rating 4 out of 5]

Роман за лутанията на българския мъж - от село. 🙂
Книгата е талантливо написана.

[Диана Маркова · Rating 5 out of 5]

Великолепен роман-еликсир за душата на човека от Балканите. Явление, което запълва много празноти.

[Adriana]

Изненада ме много тази книга. Неочаквана комбинация от език, стил и подход към събитията и героите. Много плътна като динамика и удовлетворителна като четиво. Историята е силна, с фокус и чудесно изградени образи, прецизно влязла в детайли и препратки. Но също така загадъчна и двусмислена. Без отговори. Читателите сами решават и втъкват някъде изводите си.
Чудесен роман - ще го мисля още дълго.
И поздравления на Виолета Радкова, която майсторски увива фитила на сюжетната линия около сърцето на читателя.

[Boryana Miteva · Rating 5 out of 5]

Имах очаквания към книгата и трябва да призная, че всъщност ги задмина! От чудесно оформената корица- адмирации, през многопластовата история и така до финалните страници, където открих цял нов музикален плейлист, който ще слушам и ще преоткривам сцени и герои и чрез музиката! За първи път срещам нещо подобно и съм очарована! Разкошна книга! 💚

[Gery · Rating 2 out of 5]

2.4⭐

[Venelina · Rating 5 out of 5]

Книгата се лее като мед и приковава вниманието ти към историята от първата до последната страница. Страдаш героите, обикваш ги, разбираш ги, пускаш ги. Истинска магия в текстова форма.

[Ceci · Rating 4 out of 5]

Нещо средно между исторически роман и делюзия....
Написана е зашеметяващо и със замах. Виолета Радкова е впечатляващо талантлива и смела Книгата е изживяване заради самото писане, а историята е интересна, но нещо и липсва. При смесването на жанровете се е получило пресоляване, немота да го обясня по- добре на този етап. Корицата е прелест.

[Borislava Velkova · Rating 3 out of 5]

С това разкошно перо съселянката Радкова може да напише каквато книга си поиска - владее до съвършенство "телепортацията" на писането, за която говори Стивън Кинг; усещаш думите й на езика си, в ноздрите, по върховете на пръстите, саундтрак има даже. Откривам и направо стряскащи съвпадения с личната ми история - и моят род е от Крушово, част от него също емигрира в София по това време, а друга заминава за Америка. Жалко, че тук е взето решение тази рамка да се доизмисли с ода за човешкото "осъществяване" в стил "американска мечта", ама лейтест, фем едишън.

Разказът на Радкова проследява одисеята от двете страни на Атлантика на прадядо си Иван, превърнат във фантастичен герой - с кралимарковска сила по познати��е канони, но и с превъзходен ум, какъвто изисква модерността; нещо като хибрид между Сони и Майкъл Корлеоне. Още в първите страници страхливостта му се превръща в смелост; ужасът му да бъде унижен от някаква жена (важно!) - в непримиримост и вървене срещу течението. Всеки следващ щрих напомпва още атласовския му ръст, правейки го достоен за паноптикума от титани на Айн Ранд, само за да може после да бъде сравнен със земята.

Америка от 20-те на миналия век, явно взета за символ на Запада изобщо, е населена със съвременни герои - вегетарианци, психиатри и трансджендъри - и е видяна изцяло положително. Дори криминалната хроника е белег за космополитност; вместо варваските изстъпления на Балканите - префинено самоубийство... Отначало си помислих, че е някакъв майтап, но в бележката накрая съвсем сериозно се твърди, че единственото изкривяване на американската действителност, което си е позволила авторката, е да напише сняг в някаква безснежна нощ... Тъмната страна на Америка изобщо не присъства в личния опит на героя, за нея се споменава само през расизма към чернокожите, който от своя страна съществува само в един, изглежда, въобразен/избълнуван епизод и то вече в България - тоест отдалечена е по всякакъв начин от него. Така системните проблеми не блокират пътя на "либералното" му самоутвърждаване. Нещо повече - появяват се в резултат от отказа от него като кошмар - и заплаха.

Отварям специална скоба за феминистките податки в мислите, думите и действията на тогавашните жени и в Америка, и на Балканите, които звучат също толкова пародийно, но май и те са сериозни. Прекрасен пример и синтез е произволното тълкуване на приказката за Хазаран Бълбул - посветена изцяло на мъжествеността и представяща жените просто като страничен бонус и то заменяем, при Радкова те се превръщат в цел и смисъл на цялото геройско занимание. А може би не трябва да е скоба - феминистичната линия е плътна, устойчива и винаги надделява. Може би метацелта е развенчаване изобщо на хазаран-бълбуловщината, или както се нарича днес - "токсичната мъжественост".

Това би обяснило и яростната критика на ограничения, затворен в черупката си "селянин", също заемаща огромна част от романа, и отредения му накрая не просто крах, ами преоценка на целия му живот като "страх" и "срам". Разбира се, тази критика е положена в героите мъже, представена е като техен недостатък, докато разказвачът се позиционира като милостив и дори многократно призовава: хайде, бъдете толерантни към провинциалната чувствителност, съжалете низшия. Пропускайки да забележи, че във всяко "великодушие" има елемент на величаене и че този елемент никога не може да бъде пренебрегнат. Че истинското разбиране не е да схванеш защо другият е "нещастник", а че нещастието е логично, съответстващо, част от живота - неговия, но и твоя.

"Всеки се бори с болката си както може и няма правилен или неправилен начин за това." - казва един второстепеен герой, разбира се, жена и американка. - "Правилен е само онзи начин, с който може да живееш." Съгласна съм, но от тази мъдрост може да се възползва само човек, който признава уязвимостта си.

[Мария Тодорова · Rating 5 out of 5]

Рядко чувствителна и човешка книга, разказана с вълшебен език.

[Adelina · Rating 4 out of 5]

Харесах заради начина на разказване и заради огромната промяна, която главният герой претърпява. Развит е последователно и до голяма степен логично. С използването на стари думи и връщане към историческото време чрез езика авторката се е справила много добре - не е залитнала към това да насипва архаизми с шепи. Магическият елемент също е на място и разумно дозиран - именно чрез детето, защото все пак на Балканите сме, здраво стъпили на земята и несвикнали на помощ отгоре и чудеса от нищото.
Несполучливо ми дойде описанието на възможния американски живот на Иван - някак втъкнато в цялата история, като снадено... Читателят е достатъчно интелигентен да предполага и сам да си въобрази другата алтернатива, съвсем ясно е от психологическото изграждане на Иван, че той не спира да мисли за това "ами ако...".

[Inamaria · Rating 2 out of 5]

УАУ! Уникална книга! Г-жа Радкова наистина е създала "своя литературна форма" (Капка Касабова). Уникалната форма е хибрид между жанровете "сюжет в епоха" и "алтернативна история", между подражание на "Гласовете ви чувам" на Талев и филма на Михайл Гецов "Данъ Коловъ" (2000) Само дето тук, вместо с борец от Севлиево се гордеем с бейзболист от Крушово (Серско, не Севлиевско)! Наистина уникално! Че и приложен саундтрак си има, готов филмов проект! Сигурно, NETFLIX, HBO MAX, DISNEY+, HULU, etc. се избиват кой по-напред да адаптира тази уникална история (май са две-три, от различни жанрове) за малкия екран. А един хубав превод на английски може да донесе на България още една награда Букър. УАУ!

А сега сериозно - чудя се защо престижно издателство щато "Жанет 45" са се ангажирали да публикуват този текст. Дали не е, защото авторката му е литературна инфлуенсърка със собствен подкаст?

[SanDra · Rating 5 out of 5]

“Ама чакай, зарежи сега дъното, нали ти все ме буташ да живея в сегашния момент, в това, което е, а не в това, което ще бъде?
– Да, бутам те. И сега те бутам към ръба на фу­нията, бутам те и още как! Бутам те, че оставя ли те на селската ти скромност, нищо голямо и силно, и смислено няма да преживееш в тоя твой живот, Иване. „Ще стигна до ръба, ще се провеся над пропастта, готов за скок, но няма да посмея да се хвърля напред и ще обърщам в бяг, и ще тичам, и ще тичам назад, назад, назад.“ Нали така беше казал, а? Че много неща ще искаш, но няма да посегнеш да ги вземеш. „И ако нещо направя, то ще е случайно, неволно или побутнат от чужда ръка.“ Ето я чуждата ръка, Иване, моята ръка. Моята ръка ще те бутне! Собственото ти сърце ще те бутне!”

[Zdravchoni · Rating 4 out of 5]

"Бас ловя, че поне веднъж в живота, ако сте живели достатъчно дълго и сте се движили сред хора, сте срещали човек, когото веднага усещате свой...... Мигновено и безпрекословно, без да сте разменили дума. Просто се отваря някакъв момент, в който ти става безпределно ясно, че ти и този човек сте свързани и имате работа заедно." ❤️