What do you think?
Rate this book
Частица от миналото
Ема Уол
Откакто се помня, обожавам да рисувам. Обожавах и него – Конър Джонас, съседското момче с къдрави коси и лудешки характер, пристрастен към адреналина. Въпреки буйния му нрав и разликите помежду ни, любовта ни бе красива, макар и за кратко.
Пет години по-късно, измъкнала се от капана на миналото и бореща се да започна начисто, срещнах Майкъл Мейсън – мъжа с две различни очи. За изключително кратко време той се превърна в моята палитра, в чисто платно пред очите ми. Копнея да рисувам бъдещето си с него, но ръцете ми потръпват от неувереност.
Майкъл Мейсън
Съдбата е жесток кукловод, който умее да ни се надсмива. Тя остави върху мен отпечатък, който трябва да нося цял живот – докато съществувам в самотата си. Сблъска ме и с неповторима жена, обгърната в аромат на роза. Привличането настъпи мигновено. И макар Ема Уол да е животворният дъх в гърдите ми, демоните от миналото ми заплашват да погълнат бъдещето ни.
Възможно ли е раните да бъдат излекувани?
Възможно ли е три съдби да бъдат преплетени в една?
Откакто се помня, обожавам да рисувам. Обожавах и него – Конър Джонас, съседското момче с къдрави коси и лудешки характер, пристрастен към адреналина. Въпреки буйния му нрав и разликите помежду ни, любовта ни бе красива, макар и за кратко.
Пет години по-късно, измъкнала се от капана на миналото и бореща се да започна начисто, срещнах Майкъл Мейсън – мъжа с две различни очи. За изключително кратко време той се превърна в моята палитра, в чисто платно пред очите ми. Копнея да рисувам бъдещето си с него, но ръцете ми потръпват от неувереност.
Майкъл Мейсън
Съдбата е жесток кукловод, който умее да ни се надсмива. Тя остави върху мен отпечатък, който трябва да нося цял живот – докато съществувам в самотата си. Сблъска ме и с неповторима жена, обгърната в аромат на роза. Привличането настъпи мигновено. И макар Ема Уол да е животворният дъх в гърдите ми, демоните от миналото ми заплашват да погълнат бъдещето ни.
Възможно ли е раните да бъдат излекувани?
Възможно ли е три съдби да бъдат преплетени в една?
320 pages, Paperback
Published January 1, 2024
50 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
December 22, 2024
Никога няма да ми омръзне да чета за любовта и за сродните души! А точно за това е историята описана в книгата! Пристрастна съм към нея и затова няма да съм многословна. Пригответе се за разтърсваща и сърцераздирателна любовна история, която ще ви разбие сърцето, а после, по някакъв магичен и съдбовен начин ще го събере и ще го изпълни с още повече любов и топлина!
Дадох 4, а не 5 звезди само защото имаше един момент, в който на мен лично ми дойде прекалено захаросано!
С нетърпение очаквам следващата книга на Мария Цикалова - нямам търпение да разбера с какво точно ще накара сълзите ми да потекат, сърцето ми да се разкъса, а после по вълшебен начин да го събере и да накара усмивката ми да изгрее на лицето.
Вие вярвате ли в съдбата и сродните души?!
Дадох 4, а не 5 звезди само защото имаше един момент, в който на мен лично ми дойде прекалено захаросано!
С нетърпение очаквам следващата книга на Мария Цикалова - нямам търпение да разбера с какво точно ще накара сълзите ми да потекат, сърцето ми да се разкъса, а после по вълшебен начин да го събере и да накара усмивката ми да изгрее на лицето.
Вие вярвате ли в съдбата и сродните души?!
December 23, 2025
Имам честта да познавам Мария Цикалова и знам, че носи много нежна, но и много силна душа. Тя е човек, който не оставя изпитанията да го сломят, а се бори със зъби и нокти за мечтите си. Човек, който вярва и мечтае, но и сбъдва. И знам, че в писането на романите си влага цялата си душа и всеки един ред е минал през сърцето ѝ.
Мария не се страхува да пише за изключително болезнени теми, дори бих ги нарекла теми табу, както е и в "Частица от миналото", където е засегната темата за донорството. Много бих искала в следващите ѝ романи да видя още повече теми, които са обвързани с медицинските ѝ познания, тъй като и на мен ми е изключително интересно да чета за тях.
Досетих се в началото какво всъщност ще се случи в романа, но това не попречи да се насладя на разгръщането на сюжета. Дали вярвам в съдбата самата аз? Бих казала, че по-скоро ми се иска да вярвам, че самите ние сме нейните ковачи. Но тръпките, които получих по кожата си, четейки романа на Мария Цикалова, ме накараха да повярвам, че може би някъде там нещо е предопределено за нас и ни чака, защото си е наше.
Стилът на авторката е страшно поетичен и си отбелязах доста места в книгата.
Единствено главната героиня леко ме дразнеше с пресилените си според мен реакции, затова съм свалила една звезда. Имаше само един детайл, който според мен противоречи на автентичността на романа - обръщението "леля/чичо" към родителите на гаджето, което е знак на уважение по нашите ширини, в Лондон, където се развива действието, не е обичайно - доколкото знам това обръщение там се използва само по роднинска линия.
Нямам търпение да прочета историята на Айви, която лично на мен ми допада повече от Ема по характер.
Мария не се страхува да пише за изключително болезнени теми, дори бих ги нарекла теми табу, както е и в "Частица от миналото", където е засегната темата за донорството. Много бих искала в следващите ѝ романи да видя още повече теми, които са обвързани с медицинските ѝ познания, тъй като и на мен ми е изключително интересно да чета за тях.
Досетих се в началото какво всъщност ще се случи в романа, но това не попречи да се насладя на разгръщането на сюжета. Дали вярвам в съдбата самата аз? Бих казала, че по-скоро ми се иска да вярвам, че самите ние сме нейните ковачи. Но тръпките, които получих по кожата си, четейки романа на Мария Цикалова, ме накараха да повярвам, че може би някъде там нещо е предопределено за нас и ни чака, защото си е наше.
Стилът на авторката е страшно поетичен и си отбелязах доста места в книгата.
Единствено главната героиня леко ме дразнеше с пресилените си според мен реакции, затова съм свалила една звезда. Имаше само един детайл, който според мен противоречи на автентичността на романа - обръщението "леля/чичо" към родителите на гаджето, което е знак на уважение по нашите ширини, в Лондон, където се развива действието, не е обичайно - доколкото знам това обръщение там се използва само по роднинска линия.
Нямам търпение да прочета историята на Айви, която лично на мен ми допада повече от Ема по характер.
May 29, 2025
Нежна и интересно написана романтична история за две сродни души. Срещата им е ръководена от съдбата. Няма случайни неща, но нараненото сърце на Ема отказва да познае любовта. Майкъл е грижовен, влюбен и бързо разкрива чувствата си към нея. Но той носи тайна, която може да ги раздели. Не иска да повярва, че Ема предпочита да живее в миналото, вместо да помисли за бъдеще с него. На моменти тя ме дразнеше, дърпайки връзката им назад. Да скърбиш е човешко, нечовешко е години наред да продължаваш да го правиш и да саботираш бъдещето си. Не знам как я търпяха близките ѝ, а не я шамаросаха поне веднъж, за да се съвземе :). Животът не стои на едно място и ако спреш, после няма как да го настигнеш и да продължиш. Много по-трудно е.
Авторката е написала мистериозна любовна история. Майк е моят любим образ. Човек, който не се отказва лесно, преодолява препятствията, въпреки раните си. Нежна душа, която знае кого и какво иска.
Стилът на писане е увлекателен, а книгата се чете бързо. През цялото време знаеш, че нещо ще се случи, че има история в историята. Много ми хареса как авторката е подредила всички моменти в един пъзел. Имаме даже три гледни точки, за да можем по-пълно да обхванем целия сюжет. Определено съм впечатлена и ще следя творчеството на тази млада писателка.
Авторката е написала мистериозна любовна история. Майк е моят любим образ. Човек, който не се отказва лесно, преодолява препятствията, въпреки раните си. Нежна душа, която знае кого и какво иска.
Стилът на писане е увлекателен, а книгата се чете бързо. През цялото време знаеш, че нещо ще се случи, че има история в историята. Много ми хареса как авторката е подредила всички моменти в един пъзел. Имаме даже три гледни точки, за да можем по-пълно да обхванем целия сюжет. Определено съм впечатлена и ще следя творчеството на тази млада писателка.
December 22, 2024
Една истинска и докосваща история. Книга за любовта, за сродните души, но и за още нещо. Книга, която те прекарва през всички възможни емоции и прогаря следа в сърцето ти, която завинаги ще остане там. Стилът на Мария е нежен, лек, магичен и просто невероятен. Тази книга е определението за " книга на един дъх " Още от първата страница се потапяш в тази красива история и дори след последната не може да я забравиш.
January 10, 2025
Ако имаше как да дам повече от пет звезди щях. Книгата е просто невероятна. Частица от миналото е една история, която може да те разбие на хиляди парчета, но в същото време да те събере и да те накара да вярваш в съдбата и в чудото. Прекрасна, Мария не спирай да пишеш, защото ти успя да ме докоснеш и до най-малките кътчета от душата ми. Заобичах я тази история още от първите страници и не исках да свършва, затова я четох бавно. Преминах през толкова много емоции, че просто нямам думи да опиша колко невероятна и прекрасна е тази книга. Благодаря ти от сърце!
January 8, 2025
"Частица от миналото" е вълнуващ разказ за човечността, любовта и силата на даряването.
Да държиш в ръцете си книга на Мария Козарева-Цикалова е преживяване само по себе си. За мен нейният стил на писане може да бъде описан като водна стихия – безкрайна в дълбочината си, неконтролируема в емоционалната си сила. "Частица от миналото" не прави изключение. Тя те потапя в дълбините на човешките взаимоотношения, разбива те в скалите на суровите житейски истини и после нежно те прегръща с надеждата, която носи.
Усещането ми за книгата е, че Мария има рядкото умение да превръща обикновените думи в емоционални скулптури. Стилът ѝ е изтънчен, но никога не звучи претенциозно. Той е искрен и в същото време многопластов – с всяка следваща страница откриваш нещо ново, което е било скрито под повърхността. Историята тече плавно, но същевременно е наситена с емоционални завои, които изненадват и трогват читателя.
Книгата докосва най-фините струни на човешката душа не само със сюжета си, но и с многопластовите теми, които изследва. Основната история е за любов, но тя далеч надхвърля границите на романтиката. Конър, Ема и Майкъл не са просто герои в една фикционална реалност – те са символи на съпричастността, грижата и онзи рядък вид любов, която поставя другия на първо място.
Отношенията между героите са изградени с толкова прецизен усет, че не само им повярвах, но и ги преживях. Мария създава герои, които са идеализирани за романа, но и някак органични – с уязвимости, страхове и надежди. Взаимоотношенията между Айви и Ема, например, изследват сложността на сестринството и как то може да бъде едновременно спасителна мрежа и предизвикателство.
Едно от най-силните качества на Мария като писател е способността ѝ да говори с думи, които носят усещането за близост и уют, но в същото време са пропити с дълбока емоционалност. Нейният език е като разговор с близък приятел, но изпълнен с проникновеност и смисъл.
Нещо повече – Мария успява да се справи с баланса между разказваческата лекота и дълбокото значение на темите, които засяга. Донорството, например, е представено не само като социален въпрос, но и като символ на човешката свързаност и способност за саможертва. Това е майсторството на авторката – да вплита големите идеи в малките моменти, които изграждат живота на героите ѝ.
Един от най-въздействащите аспекти на "Частица от миналото" е начинът, по който засяга темата за донорството на органи. За мен лично тази част от книгата беше изключително трогателна, тъй като темата за даряването ми е много близка. Чрез историята си Мария успява не само да разкаже, но и да вдъхнови – да мотивира читателя да се замисли за ролята, която може да изиграе в живота на другия. Аз самият съм превърнал кръводаряването в лична кауза и темата в книгата беше като едно: "Има смисъл, човече!".
Докато главните герои носят основната тежест на историята, второстепенните герои добавят пластовете, които правят книгата пълнокръвна. Айви, например, е не само опора за Ема, но и символ на онази форма на любов, която е едновременно условна и безусловна – любовта между сестри. С нетърпение чакам да видя накъде ще "полети нейната история" в следваща книга.
"Частица от миналото" е повече от роман – това е пътуване в човешката душа. То изследва любовта във всичките ѝ форми – към себе си, към другия и към обществото като цяло. Мария Цикалова за пореден път доказва, че е автор, който не просто разказва истории, но и изгражда светове, в които читателят може да се изгуби и намери едновременно.
Благодаря и на екипа зад книгата – Петя Владимирова, Божидара Кожухарова и Мая Борисова, които са допринесли този литературен шедьовър да достигне до нас в своята най-добра форма.
Мария, продължавай да твориш с тази искреност и дълбочина. Светът има нужда от писатели като теб.
Да държиш в ръцете си книга на Мария Козарева-Цикалова е преживяване само по себе си. За мен нейният стил на писане може да бъде описан като водна стихия – безкрайна в дълбочината си, неконтролируема в емоционалната си сила. "Частица от миналото" не прави изключение. Тя те потапя в дълбините на човешките взаимоотношения, разбива те в скалите на суровите житейски истини и после нежно те прегръща с надеждата, която носи.
Усещането ми за книгата е, че Мария има рядкото умение да превръща обикновените думи в емоционални скулптури. Стилът ѝ е изтънчен, но никога не звучи претенциозно. Той е искрен и в същото време многопластов – с всяка следваща страница откриваш нещо ново, което е било скрито под повърхността. Историята тече плавно, но същевременно е наситена с емоционални завои, които изненадват и трогват читателя.
Книгата докосва най-фините струни на човешката душа не само със сюжета си, но и с многопластовите теми, които изследва. Основната история е за любов, но тя далеч надхвърля границите на романтиката. Конър, Ема и Майкъл не са просто герои в една фикционална реалност – те са символи на съпричастността, грижата и онзи рядък вид любов, която поставя другия на първо място.
Отношенията между героите са изградени с толкова прецизен усет, че не само им повярвах, но и ги преживях. Мария създава герои, които са идеализирани за романа, но и някак органични – с уязвимости, страхове и надежди. Взаимоотношенията между Айви и Ема, например, изследват сложността на сестринството и как то може да бъде едновременно спасителна мрежа и предизвикателство.
Едно от най-силните качества на Мария като писател е способността ѝ да говори с думи, които носят усещането за близост и уют, но в същото време са пропити с дълбока емоционалност. Нейният език е като разговор с близък приятел, но изпълнен с проникновеност и смисъл.
Нещо повече – Мария успява да се справи с баланса между разказваческата лекота и дълбокото значение на темите, които засяга. Донорството, например, е представено не само като социален въпрос, но и като символ на човешката свързаност и способност за саможертва. Това е майсторството на авторката – да вплита големите идеи в малките моменти, които изграждат живота на героите ѝ.
Един от най-въздействащите аспекти на "Частица от миналото" е начинът, по който засяга темата за донорството на органи. За мен лично тази част от книгата беше изключително трогателна, тъй като темата за даряването ми е много близка. Чрез историята си Мария успява не само да разкаже, но и да вдъхнови – да мотивира читателя да се замисли за ролята, която може да изиграе в живота на другия. Аз самият съм превърнал кръводаряването в лична кауза и темата в книгата беше като едно: "Има смисъл, човече!".
Докато главните герои носят основната тежест на историята, второстепенните герои добавят пластовете, които правят книгата пълнокръвна. Айви, например, е не само опора за Ема, но и символ на онази форма на любов, която е едновременно условна и безусловна – любовта между сестри. С нетърпение чакам да видя накъде ще "полети нейната история" в следваща книга.
"Частица от миналото" е повече от роман – това е пътуване в човешката душа. То изследва любовта във всичките ѝ форми – към себе си, към другия и към обществото като цяло. Мария Цикалова за пореден път доказва, че е автор, който не просто разказва истории, но и изгражда светове, в които читателят може да се изгуби и намери едновременно.
Благодаря и на екипа зад книгата – Петя Владимирова, Божидара Кожухарова и Мая Борисова, които са допринесли този литературен шедьовър да достигне до нас в своята най-добра форма.
Мария, продължавай да твориш с тази искреност и дълбочина. Светът има нужда от писатели като теб.
January 3, 2025
Благодаря ти, Мария Цикалова, че написа тази страхотна книга и ми я прати толкова бързо. Много стойностна, прочувствена и въздействаща история с изключително нежен и деликатен стил на писане! Книга за любов, изкуство, музика, загуба, болка и съдбата. Комбинацията е сложно преплетена, но добре изградена. Дайте шанс на книгата - заслужава си!
October 18, 2025
Интересен сценарий. Нежна, чувствена романтична история, но и много повече от това.
Давам с 1* по-малко от максимума, защото, въпреки че авторката е българка, действието се развива в Англия, а България се споменава на заден план.
Давам с 1* по-малко от максимума, защото, въпреки че авторката е българка, действието се развива в Англия, а България се споменава на заден план.
January 2, 2025
Забележителна книга, една сърцераздирателна история. Много силни емоции събуди в мен. Имаше много тъга, болка, сълзи но накрая всичко опира до любовта и тя побеждава.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Displaying 1 - 9 of 9 reviews