Либералният Европейски съюз през 2068 г. е най-прекрасното място на Земята. Най-после идеалите на великите революционери, хуманисти и мечтатели за Свобода, Братство и Равенство са реализирани на практика. Даже нещо повече – те важат не само за хората, но и за чувствителните животни. Ловът, коридите, опитите с животни и месоядството са само лош спомен от варварското минало на човечеството. Националните традиции, семейните ценности и религията са отмиращи отживелици, чието място е заето от универсалната либерална етика. А ако на някого му хрумне да се отклони от нейните норми, тогава се намесва Либералната гвардия – решително и безкомпромисно.
С тази неописана в учебниците действителност се сблъсква едно обикновено виенско семейство, чиито три деца страдат от рядко заболяване. Пред гроба на втората си рожба, майката се заклева, че докато е жива, няма да позволи смъртта да отнеме и последното є дете. Семейството води неравна битка с коварната болест, в която всички средства са позволени. Започва бясна надпревара с времето, чийто залог е животът на най-малката дъщеря. Борбата със смъртоносното заболяване я въвлича в страховита въртележка, която я изхвърля на екзотични места, поставя я в невъзможни ситуации, и когато всичко изглежда загубено, се появява един човек, от когото получава неочаквана помощ и още нещо. Разтърсваща история за вярата и опортюнизма, за надеждата и отчаянието, за любовта и омразата, за живота и смъртта, видяна през наивните, но и мъдри очи на 18-годишната Каритас Санкти.
Доста сдухващ антиутопичен роман за едно уродливо, но напълно възможно бъдеще, в което Европа попаднала в ноктите на мракобесен режим, прикрит зад маската на либералните ценности. Хареса ми грамотното писане на Чавдар Михов, макар да не ми допаднаха някои от сюжетните решения. Корицата също ми се струва леко странна, хич не успях да я свържа с текста.