What do you think?
Северозападни разкази
Кръчми, бой, колоритни пияници – с подобни елементи се свързва Северозападна България през последните години. Съвсем малко се обръща внимание на това как живеят децата и младежите в тази красива, но бедна част от България.
В този сборник Александър Скалд разказва за приключенията на едно израсло в Дунавската равнина момче, когато отива да учи в малкия град Берковица, разположен в подножието на Западна Стара планина. Лесотехническата гимназия е пълна с шашавелници, които наричат училището „Талашо“. Там Алекс Дебелио се сприятелява с уникални персонажи като ръгбиста Цурата, симпатичния Росен Суека, разумния Тихо и други пустиняци. В малкия планински град той среща първата любов, истинско приятелство и предизвикателства, които го променят за цял живот.
Много смях, запомнящи се герои и носталгия ви очакват сред северозападните разкази, които авторът описва като сериала „Ориндж каунти“, ако продуцентите нямаха пари и го бяха заснели в Берковица.
В този сборник Александър Скалд разказва за приключенията на едно израсло в Дунавската равнина момче, когато отива да учи в малкия град Берковица, разположен в подножието на Западна Стара планина. Лесотехническата гимназия е пълна с шашавелници, които наричат училището „Талашо“. Там Алекс Дебелио се сприятелява с уникални персонажи като ръгбиста Цурата, симпатичния Росен Суека, разумния Тихо и други пустиняци. В малкия планински град той среща първата любов, истинско приятелство и предизвикателства, които го променят за цял живот.
Много смях, запомнящи се герои и носталгия ви очакват сред северозападните разкази, които авторът описва като сериала „Ориндж каунти“, ако продуцентите нямаха пари и го бяха заснели в Берковица.
226 pages, малък формат, меки корици
First published December 20, 2024
About the author
Александър Скалд
4 books36 followersАлександър Емилов Петров (Александър Скалд) е роден в гр. Лом на 7.11.1990 година. Прекарва детството си в с. Златия, обл. Монтана. Средно образование завършва в град Берковица през 2009 г. със специалност "Вътрешна архитектура". Завършва специалност "Български език и история" във Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий" през 2016 г.
През 2015 г. се мести в Пловдив, където става доброволец в "Българско дружество за защита на птиците" и решава да поеме нов професионален път. През 2017 г. започва работа в Регионалния природонаучен музей в Пловдив като уредник на зала с живи тропически пеперуди. Година по-късно записва магистратура за неспециалисти в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". Защитава дипломна работа на тема "Видов състав и разпространение на гръбначните животни по река Марица в гр. Пловдив", която набира голяма популярност и печели първо място на научната конференция "Екологията - начин на мислене" през 2019 г.
През 2025 г. успешно защитава докторска дисертация на тема ”Сравнително проучване върху някои аспекти от екологията на лисицата (Vulpes vulpes L., 1758) и бялката (Martes foina Erxl., 1777) в местообитания от различен тип”. През годините работи по различни научни проекти като проучвания на местообитания за "Натура 2000", проучвания на хищни бозайници и др.
Пише поезия и проза от ранна възраст. В младежките си години се увлича по скандинавската митология, което оказва силно въздействие върху ранното му творчество. От този период идва и псевдонимът "Скалд" - странстващ поет от Севера, който разказва в мерена реч истории за богове и крале, злодеи и герои, достоен живот и славна смърт. Историите, които Александър разказва в рима през това време, имат подобни теми. Благозвучието на Първото му име с названието на поетите от Севера е друга причина за появата на псевдонима.
Издава дебютния си роман "Вой" през 2023 г. с издателство "Ерове". Романът бързо набира популярност заради оригиналния си сюжет и отличителната корица, дело на Ханко Седефчев. Номиниран е за престижната награда "Перото" в категория "Дебют" през 2024 г.
В края на същата година издава втората си книга "Северозападни разкази" - сборник с разкази, в които споделя за детството си в Златия и времето, прекарано в Берковица. Берковските разкази набират популярност години преди да бъдат издадени - събират хиляди прочитания в блога на автора и заради тях гостува в шоуто "Вечерта на Северозапада" през 2020 г. Към книгата има голям интерес още в първите месеци след появата ѝ на пазара. Бързо се изкачва до челните места на най-слушаните книги в платформата "Storytel", където може да се слуша с гласа на автора.
През 2015 г. се мести в Пловдив, където става доброволец в "Българско дружество за защита на птиците" и решава да поеме нов професионален път. През 2017 г. започва работа в Регионалния природонаучен музей в Пловдив като уредник на зала с живи тропически пеперуди. Година по-късно записва магистратура за неспециалисти в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". Защитава дипломна работа на тема "Видов състав и разпространение на гръбначните животни по река Марица в гр. Пловдив", която набира голяма популярност и печели първо място на научната конференция "Екологията - начин на мислене" през 2019 г.
През 2025 г. успешно защитава докторска дисертация на тема ”Сравнително проучване върху някои аспекти от екологията на лисицата (Vulpes vulpes L., 1758) и бялката (Martes foina Erxl., 1777) в местообитания от различен тип”. През годините работи по различни научни проекти като проучвания на местообитания за "Натура 2000", проучвания на хищни бозайници и др.
Пише поезия и проза от ранна възраст. В младежките си години се увлича по скандинавската митология, което оказва силно въздействие върху ранното му творчество. От този период идва и псевдонимът "Скалд" - странстващ поет от Севера, който разказва в мерена реч истории за богове и крале, злодеи и герои, достоен живот и славна смърт. Историите, които Александър разказва в рима през това време, имат подобни теми. Благозвучието на Първото му име с названието на поетите от Севера е друга причина за появата на псевдонима.
Издава дебютния си роман "Вой" през 2023 г. с издателство "Ерове". Романът бързо набира популярност заради оригиналния си сюжет и отличителната корица, дело на Ханко Седефчев. Номиниран е за престижната награда "Перото" в категория "Дебют" през 2024 г.
В края на същата година издава втората си книга "Северозападни разкази" - сборник с разкази, в които споделя за детството си в Златия и времето, прекарано в Берковица. Берковските разкази набират популярност години преди да бъдат издадени - събират хиляди прочитания в блога на автора и заради тях гостува в шоуто "Вечерта на Северозапада" през 2020 г. Към книгата има голям интерес още в първите месеци след появата ѝ на пазара. Бързо се изкачва до челните места на най-слушаните книги в платформата "Storytel", където може да се слуша с гласа на автора.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 17 of 17 reviews
February 16, 2025
Винаги, когато мисля за родния си край е с много смесени чувства: любов, носталгия, тъга, гняв, отвращение и възхита. Дълго време го възприемах като мащеха - той не ме иска, аз не го искам, не се разбираме, не сме съвместими, не говорим един език. Всеки е в живота на другия по неволя. С не особено много охота. За малко.
Но с времето осъзнах, че ни свързва нещо фундаментално, от което не мога да избягам. А и не бива. Някаква тънка, но ужасно здрава, нишка, изтъкана от жарки емоции, вкопана дълбоко в недрата на съществуване ми.
Трябваше ми доста време, за да разбера и оценя уроците, на които ме е научил. И да видя красотата в ръбатите му форми. Да разбера, че не е мащеха, а любящ, но много, много строг родител.
Северозападът най-често е портретиран като недодялан. Просташки. Дивашки. Селташки. Сеирджийски.
И понякога е, така е.
Но това е само една малка част от голямата картинка.
Александър Скалд ни отваря завесите зад евтиното шоу, в което всички обичат да превръщат този край, за да видим какво наистина се крие зад него по един остроумен, забавен, непретенциозен и същевременно проникновен начин.
Суров живот. В опресивна немотия, която виси над главата ти ежедневно, ежеминутно, ежечасно като гилотина. Борба за оцеляване. Преждевременно порастване. Удушени надежди. Издевателства от богати над бедни. И светлина, която все повече се отдалечава в тунела.
Но също така здрави приятелства. Смях. Любов. Безусловна подкрепа. Огромни сърца, които се печелят трудно, но когато се спечелят, е почти невъзможно да се загубят. Непоколебима воля. Неотклонна целеустременост. Жарък темперамент. Непоносимост към несправедливост. Здравословно количество гняв. И брутална откровеност.
Ако един северозападчанин не те харесва ще го разбереш, вярвай ми.
Едни истински истории за истински хора, с които ще се спукаш да се смееш, но ще видиш и всеки белег от всяка битка, през които са минали, за да станат такива каквито са и да "заслужат" цветното си чувство за хумор и безпардонното си поведение. Ще се запознаеш както с епизоди от живота на Александър в детайли, така и с мястото, което го е родило и оформило като човек и писател.
И всичко това е разказано по един типичен за нашия край начин - без каквато и да било цензура и преструвки.
За това ако имаш намерение да подхващаш Северозападни разкази ти препоръчвам да оставиш перлите в шкафа, да си завреш дипломата по диалектология и езикознание в чекмеджето (да не кажа друго място 🍑👀), да загрубееш кожата и...да я четеш паралелно с аудиокнигата, която можеш да намериш в Сторител.
Комбинацията от двете е един път 😊👌
А сега те оставям с Дебелио, Ну, Цурата, Суека и компания да се забавлявате наволя.
P.S. Алекс, мама много обича да казва, че няма по-голям кеф от това да си приказваш велики простотии с интелигентни хора. Верно е, м@@му д€йб@ 🤜🤛😆
Но с времето осъзнах, че ни свързва нещо фундаментално, от което не мога да избягам. А и не бива. Някаква тънка, но ужасно здрава, нишка, изтъкана от жарки емоции, вкопана дълбоко в недрата на съществуване ми.
Трябваше ми доста време, за да разбера и оценя уроците, на които ме е научил. И да видя красотата в ръбатите му форми. Да разбера, че не е мащеха, а любящ, но много, много строг родител.
Северозападът най-често е портретиран като недодялан. Просташки. Дивашки. Селташки. Сеирджийски.
И понякога е, така е.
Но това е само една малка част от голямата картинка.
Александър Скалд ни отваря завесите зад евтиното шоу, в което всички обичат да превръщат този край, за да видим какво наистина се крие зад него по един остроумен, забавен, непретенциозен и същевременно проникновен начин.
Суров живот. В опресивна немотия, която виси над главата ти ежедневно, ежеминутно, ежечасно като гилотина. Борба за оцеляване. Преждевременно порастване. Удушени надежди. Издевателства от богати над бедни. И светлина, която все повече се отдалечава в тунела.
Но също така здрави приятелства. Смях. Любов. Безусловна подкрепа. Огромни сърца, които се печелят трудно, но когато се спечелят, е почти невъзможно да се загубят. Непоколебима воля. Неотклонна целеустременост. Жарък темперамент. Непоносимост към несправедливост. Здравословно количество гняв. И брутална откровеност.
Ако един северозападчанин не те харесва ще го разбереш, вярвай ми.
Едни истински истории за истински хора, с които ще се спукаш да се смееш, но ще видиш и всеки белег от всяка битка, през които са минали, за да станат такива каквито са и да "заслужат" цветното си чувство за хумор и безпардонното си поведение. Ще се запознаеш както с епизоди от живота на Александър в детайли, така и с мястото, което го е родило и оформило като човек и писател.
И всичко това е разказано по един типичен за нашия край начин - без каквато и да било цензура и преструвки.
За това ако имаш намерение да подхващаш Северозападни разкази ти препоръчвам да оставиш перлите в шкафа, да си завреш дипломата по диалектология и езикознание в чекмеджето (да не кажа друго място 🍑👀), да загрубееш кожата и...да я четеш паралелно с аудиокнигата, която можеш да намериш в Сторител.
Комбинацията от двете е един път 😊👌
А сега те оставям с Дебелио, Ну, Цурата, Суека и компания да се забавлявате наволя.
P.S. Алекс, мама много обича да казва, че няма по-голям кеф от това да си приказваш велики простотии с интелигентни хора. Верно е, м@@му д€йб@ 🤜🤛😆
March 19, 2025
Истините за живота поднесени по начин, по който само ние, хората от дивия северозапад, можем!
Смях, носталгия, тъга!
Разказите ме върнаха в прекрасните ми младежки години… когато се възмущавах, че някой говори на диалект. А сега ми е мило, уютно, приятно!
2 прекрасни часа, през които си бях у дома! И ми беше хубаво, много хубаво! И се смях с глас!
15 f mnt
ПС. MNT не MON :)
Смях, носталгия, тъга!
Разказите ме върнаха в прекрасните ми младежки години… когато се възмущавах, че някой говори на диалект. А сега ми е мило, уютно, приятно!
2 прекрасни часа, през които си бях у дома! И ми беше хубаво, много хубаво! И се смях с глас!
15 f mnt
ПС. MNT не MON :)
January 23, 2026
Много ми харесаха. Разкази за живота, споделени на диалект.
Много се смях, но и се почувствах видяна. По-задълбочени са отколкото предполага началото.
Много се смях, но и се почувствах видяна. По-задълбочени са отколкото предполага началото.
January 28, 2025
Лежерен, забавен, на моменти скандален, а понякога и тъжен - така бих описала сборника. Определено не е четиво за всеки и не всеки би видял стойността му, но зад смешките и цинизмите се крият истински преживени емоции и трудната действителност на младежките години. Прелиствайки страниците, усещах кога авторът отново е Дебелио и си спомня с носталгия за гимназията, и кога вече порасналият Александър поглежда към миналото и споделя уроците, които днес извлича от някога преживяното.
February 17, 2025
Сборникът “Северозападни разкази” на Александър Скалд беше издаден от Издателство Ерове в края на миналата година, а съвсем отскоро може да бъде изслушан и в Storytel. Аз изслушах книгата тъкмо там, където по съвсем автентичен начин е прочетена от самия автор.
Това всъщност е доста важно, по няколко причини. Книгата е написана, до голяма степен, на диалекта на Северозапада, откъдето е родом Александър Скалд. А втората причина е, че историите в този сборник са съвсем реални случки от неговото детство и юношество. Кой по-добре би могъл да ги разкаже и прочете от него самия?
Когато чуем, че дадена книга е за Северозападна България и е написана на диалект, то задължително я свързваме предимно със смях и простотии. И ви гарантирам, че смях има и в “Северозападни разкази”, но това далеч не е всичко, което може да ви предостави тази книга. Тя се оказа много повече.
Разказите са разделени на три части, като в първата част Александър разказва за детството си в китното селце Златия, и тези разкази са изпълнени с любов и носталгия по нещо чисто и невинно като “млеко с какало” и играта на футбол на игрището до гробището. Втората част разглежда живота му като ученик в Берковица, на пансион. Тук вече започват баш западняшките истории за едни хлапаци, принудени да растат и учат предимно в нищета, и за всички дивотии, които им се случват или сами си правят.
С някои от тези разкази искрено се посмях. Други започваха да ми засядат на гърлото, защото Александър Скалд не спестява трудностите, през които са преминавали, той и приятелите му, и подсказва още от самото начало, че за доста от хората, с които ще се запознаем в тази част, бъдещето не се развива в най-положителната посока.
Разказите са откровени, забавни заради своята искреност в разговорите и разбира се, диалекта, но аз видях в тях много повече. Чрез тези разкази, последователни във времето, виждаме израстването на едно момче, което не е имало много, което е трябвало да се бори с немотия и трудности, но е имало нещо много по-важно – подкрепящо семейство и добри приятели.
В третата част Александър Скалд разкрива малка част от онова, което е преживял след завършването на училище. Тя е и най-суровата, изпраща ни в тегавата действителност на неговото битие по онова време, но и в същото време е мотивираща и вдъхновяваща. Както се казва, когато стигнеш дъното, има само един път и той е нагоре.
Защо ви разказвам всичко това? Защото искам да разберете, че зад смеха и носталгията в тази книга, се крие много повече. За никого не е тайна, че Северозапада е най-бедния район в България и за много хора животът е бил труден и все още е. Някои са успели да се измъкнат от тинята, други са затънали по-дълбоко в нея.
Познавате Александър Скалд като автор на романа “Вой”. “Северозападни разкази” е съвсем различна книга. Но по едно си приличат двете – майсторството, с което авторът успява да разкаже историите си, като в същото време го прави по един непретенциозен начин, който бързо ти ляга на сърцето.
Това всъщност е доста важно, по няколко причини. Книгата е написана, до голяма степен, на диалекта на Северозапада, откъдето е родом Александър Скалд. А втората причина е, че историите в този сборник са съвсем реални случки от неговото детство и юношество. Кой по-добре би могъл да ги разкаже и прочете от него самия?
Когато чуем, че дадена книга е за Северозападна България и е написана на диалект, то задължително я свързваме предимно със смях и простотии. И ви гарантирам, че смях има и в “Северозападни разкази”, но това далеч не е всичко, което може да ви предостави тази книга. Тя се оказа много повече.
Разказите са разделени на три части, като в първата част Александър разказва за детството си в китното селце Златия, и тези разкази са изпълнени с любов и носталгия по нещо чисто и невинно като “млеко с какало” и играта на футбол на игрището до гробището. Втората част разглежда живота му като ученик в Берковица, на пансион. Тук вече започват баш западняшките истории за едни хлапаци, принудени да растат и учат предимно в нищета, и за всички дивотии, които им се случват или сами си правят.
С някои от тези разкази искрено се посмях. Други започваха да ми засядат на гърлото, защото Александър Скалд не спестява трудностите, през които са преминавали, той и приятелите му, и подсказва още от самото начало, че за доста от хората, с които ще се запознаем в тази част, бъдещето не се развива в най-положителната посока.
Разказите са откровени, забавни заради своята искреност в разговорите и разбира се, диалекта, но аз видях в тях много повече. Чрез тези разкази, последователни във времето, виждаме израстването на едно момче, което не е имало много, което е трябвало да се бори с немотия и трудности, но е имало нещо много по-важно – подкрепящо семейство и добри приятели.
В третата част Александър Скалд разкрива малка част от онова, което е преживял след завършването на училище. Тя е и най-суровата, изпраща ни в тегавата действителност на неговото битие по онова време, но и в същото време е мотивираща и вдъхновяваща. Както се казва, когато стигнеш дъното, има само един път и той е нагоре.
Защо ви разказвам всичко това? Защото искам да разберете, че зад смеха и носталгията в тази книга, се крие много повече. За никого не е тайна, че Северозапада е най-бедния район в България и за много хора животът е бил труден и все още е. Някои са успели да се измъкнат от тинята, други са затънали по-дълбоко в нея.
Познавате Александър Скалд като автор на романа “Вой”. “Северозападни разкази” е съвсем различна книга. Но по едно си приличат двете – майсторството, с което авторът успява да разкаже историите си, като в същото време го прави по един непретенциозен начин, който бързо ти ляга на сърцето.
July 16, 2025
Колко е странно да чуваш в книга името на града в който си израснал, и не само името, а и местностностите и дори и хора, който познаваш. Книгата ме върна в онези прекрасни 5 години в гимназията, когато и аз живеех в общежитие, с гладка носталгия за завършването на този период.
Изслушана в строрител.
Очаквам продължение! 😉🙂
Изслушана в строрител.
Очаквам продължение! 😉🙂
February 16, 2025
5/5
Запознах се със северозапада първо от "Северозападен романь" на Торлака, но първия ми досег до него беше 2018 година на старта на Дунав Ултра - едно ненормално приключение в което карахме колелета от Видин до Дуранкулак за 48 часа. По средата на ден първи моята душа спря да си почине много преди аз да го направя и просто окапах. Пешо, моя другар в това откачено приключение ми каза - "Баце - ако не напънем тук никога няма да влезем в 48-те часа". "Баце". Това ми беше пресечната точка с културата на Северозападния регион.
Аз - стиснал жестоко зъби, потящ се като прасе зимата докато шефа му отиде с още 5 човека и 3 кани вино да му вика - "Гуси, гуси, ела тука" на около 40 градуса изведнъж чувам то далеч - "Ебаньййййеееееееее". Това ме изкара от унеса и това, че сме на 400 км от финала и абсурд да влезем във времето си. Обръщам се и виждам четирима човека като най-дребния беше сигурно 1.90, всички в невероятна форма, изпънати и ухилени. Моя Пешо, и той с корени от северозапада започва да обменя информация с тях на някакъв криптиран канал. Аз с моя мьйек добуджански говор не хващам нито една думичка от това, което си говорят. По едно време единия вика - "Баце - тоя отзаде оти мълчи???". Та нашите, доста колоритни люде, се оказаха двама по двама от Видин и Враца и им е кеф като са си техни хора да си говорят на най-върлия диалект. И аз - "Еми пичове - нищо не ви разбирам, сори ...".
Умреа от смех теа жените.
Та Пешо впери поглед в мен и супер сериозно и ми каза - Недко - ако не се закачим за тия никога няма да можем да влезем в контролното време". И аз стиснах зъби и с абсолютно сетни сили се залепих за последния. За перспектива ще кажа, че ако съм се движил със средна скорост от 19 км/ч предния ден на следващия средната ми скорост беше около 25 км/ч. И така четиристотин и един километра (защото не спахме вторния ден). 401 км карахме като абсолютните кучета, въртяхме и се борихме с гордостта си, с болките по абсолютно всички мускулчета по тялото (част от които дори не знаех, че съществуват) и заформихме един страхотен екип.
На 30-тина километра преди финала и на инфарктно късо време спуках предна гума и чупих колчето на кормилото. Тогава ЦЯЛАТА група спря (двама от Видин, двама от Враца и един от незнамоткъдесиПешо) и казаха - "Ние нема мръднем докато не си оправиш гумата".
Е те това са Ора с големи сръца. Отпъдих ги и те с много неволя тръгнаха като ми оставиха помпа и инструменти и ако някой беше спукал щеше да се дисквалифицира на метри преди финала.
Та с това искам да ви кажа с какви хора се запознах аз от онзи край и колко ми е свиден.
Още два пъти след това стартирах от Видин и всеки път когато минавам този маршрут се дивя на този труден за обичане край - хем красив, хем обезлюден.
Александър Скалд ми щрихова в още детайли моите подозрения за бита и характера на тия хора и колко твърди са.
П.С. Имам един дълъг разказ по темата с Дунав Ултра с клипче на финала как не аз, а моите мощи финишират 20 минути преди края на 48-мия час. Ако ви е интересно - пишете.
Запознах се със северозапада първо от "Северозападен романь" на Торлака, но първия ми досег до него беше 2018 година на старта на Дунав Ултра - едно ненормално приключение в което карахме колелета от Видин до Дуранкулак за 48 часа. По средата на ден първи моята душа спря да си почине много преди аз да го направя и просто окапах. Пешо, моя другар в това откачено приключение ми каза - "Баце - ако не напънем тук никога няма да влезем в 48-те часа". "Баце". Това ми беше пресечната точка с културата на Северозападния регион.
Аз - стиснал жестоко зъби, потящ се като прасе зимата докато шефа му отиде с още 5 човека и 3 кани вино да му вика - "Гуси, гуси, ела тука" на около 40 градуса изведнъж чувам то далеч - "Ебаньййййеееееееее". Това ме изкара от унеса и това, че сме на 400 км от финала и абсурд да влезем във времето си. Обръщам се и виждам четирима човека като най-дребния беше сигурно 1.90, всички в невероятна форма, изпънати и ухилени. Моя Пешо, и той с корени от северозапада започва да обменя информация с тях на някакъв криптиран канал. Аз с моя мьйек добуджански говор не хващам нито една думичка от това, което си говорят. По едно време единия вика - "Баце - тоя отзаде оти мълчи???". Та нашите, доста колоритни люде, се оказаха двама по двама от Видин и Враца и им е кеф като са си техни хора да си говорят на най-върлия диалект. И аз - "Еми пичове - нищо не ви разбирам, сори ...".
Умреа от смех теа жените.
Та Пешо впери поглед в мен и супер сериозно и ми каза - Недко - ако не се закачим за тия никога няма да можем да влезем в контролното време". И аз стиснах зъби и с абсолютно сетни сили се залепих за последния. За перспектива ще кажа, че ако съм се движил със средна скорост от 19 км/ч предния ден на следващия средната ми скорост беше около 25 км/ч. И така четиристотин и един километра (защото не спахме вторния ден). 401 км карахме като абсолютните кучета, въртяхме и се борихме с гордостта си, с болките по абсолютно всички мускулчета по тялото (част от които дори не знаех, че съществуват) и заформихме един страхотен екип.
На 30-тина километра преди финала и на инфарктно късо време спуках предна гума и чупих колчето на кормилото. Тогава ЦЯЛАТА група спря (двама от Видин, двама от Враца и един от незнамоткъдесиПешо) и казаха - "Ние нема мръднем докато не си оправиш гумата".
Е те това са Ора с големи сръца. Отпъдих ги и те с много неволя тръгнаха като ми оставиха помпа и инструменти и ако някой беше спукал щеше да се дисквалифицира на метри преди финала.
Та с това искам да ви кажа с какви хора се запознах аз от онзи край и колко ми е свиден.
Още два пъти след това стартирах от Видин и всеки път когато минавам този маршрут се дивя на този труден за обичане край - хем красив, хем обезлюден.
Александър Скалд ми щрихова в още детайли моите подозрения за бита и характера на тия хора и колко твърди са.
П.С. Имам един дълъг разказ по темата с Дунав Ултра с клипче на финала как не аз, а моите мощи финишират 20 минути преди края на 48-мия час. Ако ви е интересно - пишете.
September 7, 2025
Много ми допадна книгата. Нарочно реших да я изслушам с прекрасния прочит на автора й, а не да я прочета, за да мога да усетя и разбера по-добре северозападния диалект.
Размислите за живота, включени във всеки разказ, бяха наистина докосващи и мотивиращи. Книга, която доказва, че независимо от къде си тръгнал, границите за това до къде ще стигнеш в живота си ги поставяш самия ти.
Размислите за живота, включени във всеки разказ, бяха наистина докосващи и мотивиращи. Книга, която доказва, че независимо от къде си тръгнал, границите за това до къде ще стигнеш в живота си ги поставяш самия ти.
January 14, 2025
Супер яки са, четете и се забавлявайте.
March 28, 2025
Не просто дневник на един тийнейджър, а биография на цялото ми поколение.
March 4, 2025
Уникална и увлекателна история, написана майсторски. Книга, която успява да задържи вниманието и да те пренесе в живота на героя!
Перфектна и реалистична комбинация между младежките забавления и тъжната истина за живота. Приятелствата, училищната обстановка, първите връзки и живота след гимназията са изключително достоверно представени.
Със сигурност препоръчвам аудиокнигата в Сторител, която е озвучена от автора (отново изключително приятно и увлекателно)!
Перфектна и реалистична комбинация между младежките забавления и тъжната истина за живота. Приятелствата, училищната обстановка, първите връзки и живота след гимназията са изключително достоверно представени.
Със сигурност препоръчвам аудиокнигата в Сторител, която е озвучена от автора (отново изключително приятно и увлекателно)!
March 2, 2025
Много истински и неподправени, леко носталгични. Изслушах ги с голям интерес, а гласът на автора допринесе за автентичността на емоциите.
February 25, 2025
В разказите на Александър Скалд ще се запознаеш с много колоритни герои и ще се пренесеш в автентична Северозападна България. За втори път автора ме впечатлява с умението си да обръща внимание на всеки детайл.
Бонус точки – от години не съм се смяла до сълзи на книга! Всички житейски уроци, разказани с неподражаемия северозападен диалект и хумор, са истинско удоволствие, което горещо препоръчвам. „Северозападни разкази“ са създадени, за да бъдат слушани! Налични в Storytel, озвучени от самия Александър Скалд, те се превърнаха в най-доброто ми аудио преживяване към момента.
Бонус точки – от години не съм се смяла до сълзи на книга! Всички житейски уроци, разказани с неподражаемия северозападен диалект и хумор, са истинско удоволствие, което горещо препоръчвам. „Северозападни разкази“ са създадени, за да бъдат слушани! Налични в Storytel, озвучени от самия Александър Скалд, те се превърнаха в най-доброто ми аудио преживяване към момента.
April 2, 2025
Имаше нещо трогателно в преживените истории, които силно въздействат. Ниската ми оценка е заради нецензурните изрази. Разбирам, че се търси автентичност, но на мен не ми допадна и това ми развали удоволствието.
June 8, 2025
Не е типичната книга за Северозапада - само едене, пиене и некоа сгодна женица и много пустиняшки изрази. Не ме разбирайте погрешно, има от всичко, но в умерена степен, а точно това не е типично за Севеозапада. 😄 Книга за живия живот.
May 7, 2025
много сладка и свежа, напомня за важните неща в живота и за родния ми край
July 18, 2025
Голяма е тази малка книжка! Огромна даже!
Скалд успя да ме изненада отново – мислех, че след „Вой“ нищо няма да ме грабне така, но тези разкази разкриват още по-ярко колко чист и огромен е този скромен човек. Сборникът от „момчешки истории“ носи неподправен северозападен хумор и стил, които удрят право в сърцето. Връща те в детските години с мириса на току-що изпечен хляб, минава през бунтарството и мрака на младостта, за да те върне после в уюта на дома – там, където братската обич винаги ще бъде спасение.
Скалд успя да ме изненада отново – мислех, че след „Вой“ нищо няма да ме грабне така, но тези разкази разкриват още по-ярко колко чист и огромен е този скромен човек. Сборникът от „момчешки истории“ носи неподправен северозападен хумор и стил, които удрят право в сърцето. Връща те в детските години с мириса на току-що изпечен хляб, минава през бунтарството и мрака на младостта, за да те върне после в уюта на дома – там, където братската обич винаги ще бъде спасение.
Displaying 1 - 17 of 17 reviews