Ако към прекрасно описаната битово фолклорна атмосфера, в която авторката е успяла да набута цялият набор от архаични думички и непотребни за повествованието обичаи и песни, до които се докопала, беше добавила, макар и минимален, но смислен сюжет, можеше и да се получи великолепен роман. Когато още в началото турчунът използва русизъм, ми стана ясно, че редакторът се е позагубил в старовремското слово, което вместо автентично звучи просто архаично. Посегнах към книгата заади анотацията, която обещаваше, че действието се развива в годините след падането на Търново. Но това е само предговор, който няма нищо общо с последвалия сюжет, който ни прехвърля няколко века напред, за да видим как са живеели хората в селския битувизъм на Трявна, без ясно изграсени главни герои и сюжет който да предвижва някакво действие. Безспорно, ако искате книга която да ви пренесе 5пет века назад - тази го прави перфектно... но до там.