Полезно е от време на време да се обръщаме назад към исторически значими книги, за да почерпим вдъхновение и да направим сравнение с обграждащата ни действителност.
Най-общо, идеята на Петър Берон е ограмотяване на населението. Можем да приемем "Буквар с различни поучения" и като първия разписан учебен план. Да ограмотиш някого, да го научиш да чете, пише и смята е кауза достойна за възхищение. Текста няма да коментирам, както и заложените методи на обучение. Важното е, че един българин, преди почти 200 години, е прозрял какво е необходимо, за да се осъществява качествено образование. Разбира се трябва да се отбележи и помощта на съмишлениците, помогнали за излизането на Буквара.
Тъжното в случая е, че идеалите, ценностите и желаните резултати заложени в Буквара не се срещат толкова често в днешно време. Съвременният ни образователен процес е силно критикуван и има защо. Все повече се говори за компетентностен подход, функционални знания и приобщаващо образование, учениците не повтарят клас, масово излизат със съмнителни знания и често неграмотни. Междувременно експерти и шарлатани кръстосват телевизионните ефири и омайват обществеността, за да е склонен средностатистическият човек да приеме промените и реформите със съмнително качество и неясен резултат.
Изход има, но е нужна воля, работа, преоценка на целите и пак работа. Точно както са действали Петър Берон и съмишлениците му.