„Грехът на монаха“ е като жарава, по която ти предстои да пристъпиш с боси нозе. Жарава, която те вика към себе си, за да те предизвика да се осмелиш и да преминеш през нея. И направиш ли го, да се пречистиш от всичко.
Това не е книга. А огън. И той ще пламне у теб, веднъж щом се докоснеш до страниците му.
Даян Шаер, автор
„Грехът на монаха“ е книга, вдъхновена от онези черни за България времена на робство. Период, в който опитите на посятото семе за бунт срещу Османската империя, стремеж към свобода, бързо биват смачкани под крака на потисника. Резултатът от едно такова опълчване срещу властта носи своите последствия – жестокост, кръвопролития, нечовешки изпитания за духа и тялото на бунтовниците.
Стилът на писане на Ваня Бойчева е завладяващ и много български заради архаичните думи, които вплита в езика си. Умело ни поднася една картина, която неминуемо ще пренесе читателя назад във времето, в онзи исторически период, в който все пак българското оцелява.
Очарователно е, когато автор успее да увлече читателя в тежка, драматична история, без да го затормози. Нужен е труднопостижим баланс на елементите в повествованието, за да може то да се поглъща с лекота и същевременно да въздейства. Ваня Бойчева обаче се е справила отлично с тази задача още с дебютния си роман. Сюжетът се лее като планински поток от първата до последната страница. Плавно ни превежда през жестокостите, на които са подложени българите, осмелили си да се опълчат на турската власт, като същевременно ни припомня какво може да преобърне човешката душа. Живот ли е животът без любов и свобода? Емоционален и магичен, “Грехът на монаха” ни връща в миналото, за да събуди сетивата ни за вечните ценности, които ни правят хора.
"Грехът на монаха" е книгата ми фаворит за 2025 година. С отгръщането на първата страница, до точката в края на последната, душата ми живееше със съдбите на героите от книгата. И след това.. Майсторски написана, без излишна дума в нея, речта се лее като вълната на необятен океан. Съдбите на героите те повличат, спират сърцето ти, затаяват дъха ти. Денят се превръща в нощ, кръвта ти се смразява, а после бавно се затопля от любовта, която надживява живота. За да те събере отново, след като душата ти се е пропукала в греха на съществуването. Плачеш, преживяваш заедно с Исмаил, Биляна, Яна и Матей тегобите и тревогите им. Плачеш и се усмихваш заедно с тях когато са щастливи. И зад всяка страница те чака ново заплитане на историята. Все си казвах - е няма как сега да има още, вече от всичко видях. И следващата страница идва, за да ти покаже, че измеренията на човешката душа са необятни. Майсторски написан роман - великан. Препоръчвам да прочетете тази книга. Ще остане завинаги в сърцата Ви 💗
Романът е от онези,които докосват душата ти,а героите остават запомнени!Читателят съпреживява съдбите им,радва се с тях,усеща болката и мъката им.Историята ни пренася по времето на турското робство и показва зверствата,които са извършвали поробителите върху народа ни и как живота на българите се преобръща....Или приключва.Историите на героите ни показват,че дори и в най-лошия човек има поне малко добро!Че понякога дори капка надежда е достатъчна,за да не рухне нечий живот!Че всеки човек носи в себе си белези от миналото и не трябва да съдим,а да се научим да разбираме и прощаваме!Не ми се искаше някои герои да умират,но така стана.Много,много въздействаща и тежка книга!Пропита с мъка....Ако имаше повече от 5 ⭐️,щях да ги дам със сигурност!Браво,Ваня Бойчева!Продължавай да твориш!
Уникална книга,все повече се доближих четейки към силния и непоколебим дух и вяра на българина, жадувал свобода,любов и най-вече към отечеството. Много силна книга! Любовта дава ,но и взима своето!
Четеш и просто не искаш да спираш да четеш,но и не искаш да свършва книгата! ❤️ Страхотна първа книга ! През цялото време бях там отстрани и гледах случващото се. Благодаря за страхотната книга !
Има книги, в които сякаш човек се губи, за да се намери после обратно, точно като героите. Тази книга наистина носи със себи си всякакви емоции. Разплаква, усмихва, натъжава, но до края винаги остава жива надеждата. Книги като тази са рядкост. Ваня Бойчева знае как да излее душата си във всеки ред. ❤️
давам 5 звезди, но с уговорката, че имам някои забележки. на моменти изказа беше прекалено модерен и фантастичния елемент с вълците ми беше не на място.
В началото искам да отбележа, че нямах намерение да описвам детайлно мнението си за книгата(не съм го правила досега), а само да оставя рейтинг от 3 звезди. Но след това забелязах, че Даян Шаер хареса поставената оценка и някак се почуствах длъжна да обясня от какво беше провокирана, защото книгата наистина е изключителна.
Харесах много книгата! Пресъздава реалността, в която се е налагало да живее българското население по време на Турското робство. Успява така дълбоко да проникне в съзнанието, че да почувстваш всички премеждия, през които преминават главните герои, да усетиш несломимия български дух и да преживяваш заедно с тях терзанията и болките им. Единственото, което остави нотка на недовършеност и малко сякаш ме разочарова е, че за читателя остана скрита частта от историята на Биляна и нейната бременност (може би ми беше необходимо като епилог на цялостния й образ). Предполагам, че може би е използван литературен похват, с цел да остави читателя сам да достигне до извода, но за мен това не беше достатъчно.
This entire review has been hidden because of spoilers.
В началото бях сигурна,че чета почти 1:1 Време разделно . Не ми беше интересно , но с напредването на страниците книгата ме завладя , страдах и си мислих за съдбата на героите . После книгата придоби свой собствен стил. Плениха ме съдбите на героите . Давам три звезди само защото в последните глави ми се сториха доста фантастични - турците изведнъж си тръгнаха , заради вълците . Вълците не позволиха Биляна да умре , Яна колкото невероятно беше изгубила зрението си, също толкова невероятно и прогледна , женският манастир, който никой не виждаше … Някои от нещата са метафори , но пак не ми се връзват . Иначе уникално добре описа силата на българския дух и любовта , без значение от обстоятелствата !
Наскоро прочетох “Грехът на монаха”. Превъзходна идея за дебютен роман. Поздравления!
Преплетените истории в сюжета са доста тежки, но с��щевременно с това истински и вдъхновяващи. Това е книга, която не просто се чете на един дъх, а се съпреживява заедно с героите. Романът директно те отвежда до онези тъмни времена на нашата история и вдъхва надежда, че винаги съществува изход, и той е - човек да не губи своята дълбока вяра.
Искам да поздравя талантливата авторка за чудесно изградения образ на Исмаил и неговата зашеметяваща трансформация. Най-силно впечатление ми направи именно той и с вълнение следях какво му предстои да преживее между страниците. Безсъмнено се превърна в един от любимите ми герои. Пожелавам много успехи на Ваня Бойчева и още купища публикувани книги 🤗😊
🔶📖 Малко ще бъде, ако кажа, че е прекрасна, тя е много повече! Заслужава си да бъде прочетена! Силна и въздействаща, кара те да се пренесеш в миналото, да съпреживееш всяка болка и страдание, кара те да се гордееш с непреклонния български дух. Запомняща се, разтърсваща... Книга за греха, самоосъзнаването и силата на любовта и опрощението! Впечатлена съм! Вече е една от любимите ми 📖 и с нетърпение ще очаквам продължението, което разбрах, че авторката е започнала да пише.
На мен не ми допадна много. Някак хаотична, на моменти излишно много се задълбава в разтягане на локуми, а краят някак претупан. От отзивите, които четох, очаквах много по-богат стил на писане, на места т.нар.архаични стари думи, бяха използвани неуместно. Историята беше малко като миксиран преразказ на литературни произведения, които сме чели. В повече ми дойдоха мистичните "чудеса" и някои изтъркани клишета. Добър дебют за авторката, но според моите интереси, книгата не ме грабна.
Малко не достига на книгата, за да ѝ дам 5 ⭐ - почти дословните заемки от Христо Ботев и Вазов - катарзиса на турчина Исмаил - прогонването на турците от вълците
This entire review has been hidden because of spoilers.