Колко непоносимо е да признаеш, че понякога там, където си бил най-щастлив, вече няма нищо за теб.
Това е книга за любовта наобратно. За това какво остава след нея. За това как угасва тя. И накрая - откъде тръгва, за да се опитаме да я задържим винаги там, в началото.
"Любовта отзад напред" е преразказ на любовта без изпуснати кулминации. На онази - млада, бурна, преобръщаща, учаща ни и рушаща ни любов, която поне веднъж ни спъва на пътя или пък тотално измества пътеката от краката ни. И по нея Даян ни прекарва от края, за да ни върне в началото - там, където се раждат всички желания, всички продължения.
Обичам нейния писателски подход - хрумването да разкаже историята на влюбването в обратен ред превръща романа в необикновен. Без срам и с абсолютна честност е признала за грешките, генералните заключения, пренебрегването на червените знаменца, излишните прошки, които изтръгваме от сърцата си, само за да задържим любовта още миг или два в самите нас. Че иначе как да си дадем стойност ние? Как да знаем, че си заслужаваме?
Даян винаги е била писателка, която ме е вдъхновявала да пиша. С тази книга, дори повече, изтрелва се на челни позиции в списъка ми с любимци. 5/5 ✩
ПС: И не знам защо така, ама като усещане тази книга ми напомни на "Нормални хора" на Сали Руни.
Здравейте, давам ниска оценка,въпреки че авторката ми е любимка,но всякаш тази книга не е от нейния тип книги,който харесах досега и с нетърпение чакам трета част от трилогията на др. й книги . Написаното е за 15-20 годишни и не ме хвана така както очаквах. Не бих я препоръчала.
Невероятна книга, нестандартно написана! Чете се на един дъх. Минава през основните стадии на една опустошаваща любов. Тази любов, през която всички минаваме и мислим, че никога повече няма да бъдем щастливи след нея. Тази любов ни изгаря. Това е любовта, която ни дава най-важните уроци. Видях себе си и моята изпепеляваща история тук. Припомних си моите уроци. Накара ме да благодаря за любовта, която открих и щастието, което изпитвам сега. Благодаря на Даян, че се осмели да издаде това произведение.
Даян е страхотен разказвач на истории и е една от любимите ми български авторки. 🥹🫶🏻 Толкова красиво и магично борави с българския език - изключително удовлетворяващо е да чета нейните книги. 🩷
Що се отнася до тази книга - тя е малка като обем, но в нея са събрани толкова много откъси от една връзка, толкова много емоции…
Разбирам защо на повечето хора тази книга не им се е понравила - самата ѝ структура е нестандартна. Спомените вървят отзад напред - първо е мъката след раздялата, после самата раздяла, преди нея - любовта, началото на всичко и накрая - предисторията.
Да, малко е объркващо, но ако се чете наведнъж за 1–2 дни, се свиква с последователността и вече не изглежда толкова заплетено. Аз лично съм изумена как е възможно в едва 150 странички да се поберат толкова емоции и чувства - тихото страдание редом с копнежа. 🥹
Тъй като книжката разказва историята за любовта между Амир и Мериам, които имат 15 години възрастова разлика, в тези 150 страници виждаме и неодобрението на нейните родители, изборите, които тя прави - наивна и заслепена от първите стадии на любовта. ❤️🩹
Интересното е, че при тях любовта изстива доста бързо, и в продължение на година и половина те просто се търпят. Но Даян с такава лекота описва съмненията, изгарящата любов, от която е останала само жарта, както и манипулативните начини, с които Амир контролира Мериам.
В тази книжка ще се припознаят всички, които някога са правили избори в името на отминали любови, вярвайки наивно, че ще траят вечно…
Но както казва самата Даян: “Ако една любов се случи, но не се получи докрай, то е защото е дошла, за да ни даде урок и да си отиде. Урок, с който да ни приближи още малко до онази предопределена любов, която ни чака.” 💫
Давам 3⭐️ от 5 - защото ми хареса, трогна ме и ме накара да се замисля, но самата структура беше малко объркваща. Все пак предпочитам по-дългите романи на авторката, защото знам на какво е способна и колко дълбоко може да потопи читателя си. 📚💭
„Любовта отзад напред“ е от онези истории, които не впечатляват с грандиозност, а с това, че те хващат неподготвен в собствените ти рани. Книгата е красиво написана, но носи в себе си една неизбежна тягостност, която на моменти прави страниците трудни за прелистване.
Шаер описва емоционалните перипетии на умиращата любов толкова подробно, толкова изящно, че понякога самата красота започва да натежава. И именно това ме привлече към нея. Разказването „отзад напред“ е силен похват - кара мозъка да се върти, да търси причините след последствията, да сглобява пъзел, който всъщност вече е разрушен.
Това е една хубава книга, определено такава, която кара читателя да мисли. Но не е от онези романи, към които човек се връща. Поне аз не бих я препрочела. Веднъж стига - точно както с някои любови.
Сюжетът на книгата е простичък, обикновена любовна история. Именно в простотата и засегнатите проблеми, всеки би се припознал. Начинът, по който е поднесена е нещо ново и различно.Беше малко странно, ако трябва да съм честна 😄 Подходяща е по-скоро за подрастващи.