Евтим Евтимов (1933-2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове.
Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите й, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови – но не от родния им дом, а от съпрузите им.
Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, продължила близо 30 години (до смъртта на Петя), ражда шедьоври като „Горчиво вино”, „Страх“ и „Обич за обич”.
В средата на 90-те се запознава с двайсет години по-младата Романьола Мирославова. Двамата ще си останат една от емблематичните двойки в българската литература, подобно на Пенчо Славейков и Мара Белчева. Свързани от поезията, те вървяха заедно и в живота, и в творчеството, създаваха стихове, вдъхновявани един от друг (като „Жена на балкона“ и „Вечерно видение“), бяха неразделни в продължение на две десетилетия, заедно поеха и отвъд през юни 2016 г.
Освен любовната лирика на Евтим Евтимов настоящата книга включва неговата социална и гражданска поезия, както и последните му стихове.
Евтим Михалушев Евтимов е български поет. Някои от стихотворенията му са текстове на известни български песни. Роден е на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело” се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат. Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955 – 58 и 1960 – 62. Секретар е на градското читалище от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел „Поезия” и директор на издателство „Народна младеж” до 84 г. Едновременно с това до 1975 г. е заместник главен редактор на списание „Пламък”. От 1984 е главен редактор на вестник „Литературен фронт”. През 1988 е уволнен от тази длъжност. От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие”.