Черно хайку

by Яна Букова, Силвия Чолева (Editor), Иво Рафаилов (Illustrator)

Писана непосредствено след пандемията и в сянката на две войни, стихосбирката „Черно хайку“ фокусира върху крехкостта на всяка даденост, пукнатините в сигурността и предателствата на навика, слепите петна на теорията и паническото отстъпление на логиката, терора на тленността и неизчерпаемите илюзионистки способности да заблуждаваме себе си. Изследва отново и настоятелно реалността вътре и извън нас, търсейки поетична динамика в сухата информация и метафорична стойност в енциклопедичния факт, черпейки от трагизма на новините и проблясъците на ежедневието. Времето във всичките му превъплъщения – геологично, историческо, биологично – като експеримент, храна и изпитание, красотата на умственото оголване и физическият отпечатък на паметта върху тялото са сред темите, които книгата разглежда.

„Черно хайку“ има тройна премиера на български от Жанет 45, Пловдив, на гръцки от Икарос, Атина и на английски като част от сборното издание “Notes of the Phantom Woman”, Ugly Duckling Presse, NY в превод на Джон О`Кейн и Екатерина Петрова.

---

Това е музика, която свършва
капка по капка.
Зъб, който го вадиш всяка сутрин.

Както някой, когото много обичаш,
да ти разказва някаква история, която не те интересува,
но не искаш никога да спира
и наричаш това щастие.

Или снимка от градския площад, някои къщи и църквата,
и на заден план вулканът, който изригва,
и наричаш това вид ежедневие.

Било е някога един порядък, който се взривил.
Така започнало всичко.
Стръвта на придобитата инерция.

Джордано Бруно вярвал, че звездите
са населени далечни светове,
и във всяка има по един процес,
и във всяка има по една клада,
и наричаш това: да не бъдеш сам във Вселената.

Genres: Poetry

60 pages, Paperback

Published November 1, 2024

About the author

Яна Букова е родена през 1968 г. в София. Завършила е класическа филология в СУ. От 1994 г. живее в Атина, където е редактор на списание за поезия и визуални изкуства.
Занимава се с превод и редакция на поезия и философски текстове от старогръцки, новогръцки и латински. В неин превод са издадени 12 книги с съвременна гръцка поезия, както и за първи на български език запазените фрагменти на Сафо, пълното творчество на Гай Валерий Катул и “Питийски оди” от Пиндар.
Авторка е на стихосбирките “Дворците на Диоклециан (1995), “Лодка в окото” (2000) и “Минималната градина” (2006, Атина) и на сборника разкази “К като всичко” (2006). Романът й “Пътуване по посока на сянката” излиза за първи път от издателство Стигмати през 2009 г., а през 2014 г. издателство Жанет 45 публикува второто му, преработено издание. През 2016 г. също от Жанет 45 излиза сборникът “4 приказки без връщане”.
Стихотворения и проза от Яна Букова са преведени на дванадесет езика, между които английски, френски, немски, испански, гръцки и арабски, и включени в множество антологии (последно в сборника “Best European Fiction 2017”, Dalkey Archive Press, USA). 


Reviews

[Габриела Манова]

Много ми хареса.

[Vera Zlateva (Kuky.Bookie.14) · Rating 5 out of 5]

“Съществува един вид замръзнало спокойствие, което кара страха да прилича на приятен спомен.”
——- *

“1.1. По някаква причина развалините
изглеждат винаги най-близо
в геометрията на истината.”
——- *

“4.2. Бъдещето е това, което ни преследва,
не миналото.”
——- *

“6.2. Не съществува по-права линия
от падането.”
——-*

“6.3. Но дъното изисква винаги
далеч по-сложна хореография.”
——- *

[Y. N. · Rating 5 out of 5]

Същестува един вид замръзнало спокойствие,
което кара страха да прилича
на приятен спомен.

-----------

2.3. Същеструват обаче и революции,
които са станали заради пастите.