What do you think?
Rate this book
Човекоядката
„Човекоядката“ е една от най-известните пиеси на Иван Радоев. Това е социална и психологическа драма, която поставя под въпрос моралните норми, алчността, лицемерието и обезличаването на човешкия дух в едно материалистично общество.
Пиесата е сатирична и алегорична критика на обществото, в което хората, жадуващи за власт и богатство, са готови да унищожат всичко човешко в себе си. Заглавието „Човекоядката“ метафорично се отнася до хората, които „изяждат“ други хора в стремежа си към успех, но и буквално има подложка в сюжета.
Пиесата е сатирична и алегорична критика на обществото, в което хората, жадуващи за власт и богатство, са готови да унищожат всичко човешко в себе си. Заглавието „Човекоядката“ метафорично се отнася до хората, които „изяждат“ други хора в стремежа си към успех, но и буквално има подложка в сюжета.
85 pages, Paperback
Published January 1, 1979
About the author
Иван Радоев
14 books3 followersИван Дашев Радоев е български драматург, поет и журналист. Носител на извънредна награда за цялостно творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж.
Завършва гимназия в Плевен. Следва право (1947 – 1949) и българска филология (1949 – 1951) в Софийския държавен университет. Редактор във в. „Стършел“, в. „Родни криле“, сп. „Български воин“. Драматург в Народната опера в София (1963 – 1968), главен редактор на Българската телевизия, драматург на театрите „Сълза и смях“ (1970 – 1972) и „София“ (1972 – 1986), на театъра в Перник (1986 – 1990).
Публикува поезия от 1939 г. Сред най-значимите му стихосбирки са: "Пролетно разсъмване. Стихотворения" (1953), "Стихотворения" (1958), "Баладична поема" (1960), "Един бял лист" (1975), "Стихотворения и поеми" (1978), "Грешни сънища. Стихотворения и поеми" (1987), "Бяло потъване. Децими. Феникс" (1992). Той е един от създателите на лиричната драма у нас - "Светът е малък", "Голямото завръщане", "Червено и кафяво", "Садал и Орфей", "Човекоядката", "Биволът", "Чудо", "Сън" и др., които и днес се играят по българските театри.
От края на 40-те години Радоев е автор на първия любовен цикъл, печатан след септември 1944 година, станал повод за бурна дискусия. По юношески чистата романтично обагрена лирика е възприета от нормативната критика като „сексуално-буржоазна“, „еротична“, „порочна“, „упадъчна“. Постепенно упреците за „вредителството“, за липсата на „идейно здраве“ се прехвърлят върху личния живот на поета. Той е принуден да напусне София и да се установи в Сливен и Бургас. Радоев е един от създателите на т. нар. лирична драма през втората половина на 50-те години. В малките пиеси „Джудо“, „Петрол“, „Ромео и Жулиета“, „Моцарт“ от 1986 година за първи път в българската драматургия са представени младежките несъгласия и бягства, станали причина за спирането на спектаклите.
На негово име са наречени Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ в Плевен и улица „Иван Радоев“ в квартал „Овча купел" в София, недалеч от Нов български университет.
Министерство на културата, община Плевен и Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ организират Национален конкурс за българска драматургия „Иван Радоев"
Баща е на известният съвремен български актьор Иван Радоев
Завършва гимназия в Плевен. Следва право (1947 – 1949) и българска филология (1949 – 1951) в Софийския държавен университет. Редактор във в. „Стършел“, в. „Родни криле“, сп. „Български воин“. Драматург в Народната опера в София (1963 – 1968), главен редактор на Българската телевизия, драматург на театрите „Сълза и смях“ (1970 – 1972) и „София“ (1972 – 1986), на театъра в Перник (1986 – 1990).
Публикува поезия от 1939 г. Сред най-значимите му стихосбирки са: "Пролетно разсъмване. Стихотворения" (1953), "Стихотворения" (1958), "Баладична поема" (1960), "Един бял лист" (1975), "Стихотворения и поеми" (1978), "Грешни сънища. Стихотворения и поеми" (1987), "Бяло потъване. Децими. Феникс" (1992). Той е един от създателите на лиричната драма у нас - "Светът е малък", "Голямото завръщане", "Червено и кафяво", "Садал и Орфей", "Човекоядката", "Биволът", "Чудо", "Сън" и др., които и днес се играят по българските театри.
От края на 40-те години Радоев е автор на първия любовен цикъл, печатан след септември 1944 година, станал повод за бурна дискусия. По юношески чистата романтично обагрена лирика е възприета от нормативната критика като „сексуално-буржоазна“, „еротична“, „порочна“, „упадъчна“. Постепенно упреците за „вредителството“, за липсата на „идейно здраве“ се прехвърлят върху личния живот на поета. Той е принуден да напусне София и да се установи в Сливен и Бургас. Радоев е един от създателите на т. нар. лирична драма през втората половина на 50-те години. В малките пиеси „Джудо“, „Петрол“, „Ромео и Жулиета“, „Моцарт“ от 1986 година за първи път в българската драматургия са представени младежките несъгласия и бягства, станали причина за спирането на спектаклите.
На негово име са наречени Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ в Плевен и улица „Иван Радоев“ в квартал „Овча купел" в София, недалеч от Нов български университет.
Министерство на културата, община Плевен и Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ организират Национален конкурс за българска драматургия „Иван Радоев"
Баща е на известният съвремен български актьор Иван Радоев
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
August 19, 2025
Рецензия: 2/5
Човекоядката – Иван Радоев
Въпреки острия социален заряд и смелите теми, книгата не успя да ме грабне. Стилът ми се стори тежък и понякога дори претрупан, а вместо да ме доближи до вътрешния свят на героите, ме отблъсна. Посланието е ясно, но изпълнението ми прозвуча прекалено назидателно и трудно задържах интереса си.
Обобщение:
Амбициозна и критична творба, но за мен прекалено тежка и не достатъчно емоционално въздействаща.
Човекоядката – Иван Радоев
Въпреки острия социален заряд и смелите теми, книгата не успя да ме грабне. Стилът ми се стори тежък и понякога дори претрупан, а вместо да ме доближи до вътрешния свят на героите, ме отблъсна. Посланието е ясно, но изпълнението ми прозвуча прекалено назидателно и трудно задържах интереса си.
Обобщение:
Амбициозна и критична творба, но за мен прекалено тежка и не достатъчно емоционално въздействаща.
Displaying 1 of 1 review