Смъртта на крал Артур (1230) е последната, пета част от романния цикъл Ланселот-Граал. Тук на преден план излизат тлеещите противоречия и конфликти в рицарското общество, чието единство е гарантирал до този момент крал Артур. В миналото рицарските качества – чест, лоялност, чувство за дълг и за семейна солидарност – са били залог за престижа и разцвета на рицарството. Когато същите качества се насочат към членовете на общността, те предизвикват сблъсъци с трагичен край. Съвършена композиция, психологическа правдивост, изящен лаконизъм на фразата – това са някои от основанията Смъртта на крал Артур да бъде смятан за шедьовър на рицарския роман.
Books can be attributed to "Unknown" when the author or editor (as applicable) is not known and cannot be discovered. If at all possible, list at least one actual author or editor for a book instead of using "Unknown".
Books whose authorship is purposefully withheld should be attributed instead to Anonymous.
Историята започва с Ланселот. Прочутият рицар за завръща след прословутото търсене на Светия Граал, заричайки се повече да не продължава любовната афера с кралица Гениевра. Това разбира се не е по силите на простосмъртен, тъй като тя, "макар и на 50 години, все още няма равна сред жените". Артур организира турнир в Уинчестър, в който Ланселот решава да участва дегизиран, за да не го познае никой, но бива тежко ранен от своя приятел Боорт. Недоброжелателят Агравен подшушва на краля, че Ланселот спи с кралицата, но кралят е уверен, че това са лъжи. След като става ясно, че Ланселот е бил тайнственият рицар на турнира, кралят се успокоява. Кралицата обаче е нервна, защото нейният любим отсъства, а Моргана разкрива на Артур истината за неговия позор. Оттук нататък действието прилича повече на шекспирова трагедия, отколкото на средновековен роман.
Какво да ви кажа, това е най-съвременно звучащия и интересен роман от цялата поредица. Книгата е изкована от отмъщение, коварство, страст и трагични съдби, които се преплитат, за да ни отведат в западащото кралство на куртоазната литература. Никой от героите не е съвършен, няма ги идеалите, които се проповядваха в по-ранните творби. "Смъртта на Артур" прилича по-скоро на "Игра на тронове" и трагедия от Шекспир. Препоръчвам!
Изключително съм зарадван от превода на този средновековен роман и възможността да се запозная с него. Преводачът си е свършил работата много добре.
Трите точки (които са по-скоро 3,5) са просто защото романът е средновековен и илюстрира много добре какво ни е донесъл Ренесансът. Трудно ще е да получи повече при конкуренция с другите съвременни книги, с които се конкурира тук. Със сигурност ще опитам някой от другите от същата Библиотека.