Jump to ratings and reviews
Rate this book

Безупречен дом

Rate this book
Белег, излекуване, травма… съществува ли лечение за душата!? Как да превърнем кървящата рана в белег?! Възможно ли е да изградим себе си отново?! Възможно ли е да вплетем травмите и руините от миналото в основите на ново и по-добро начало?!

Адриана израства сред виковете и скандалите на „безупречното семейство“. След един неуспешен брак, също толкова „перфектен“, тя успява да избяга и да сбъдне мечтата си. Вече утвърдена писателка на розови романи, тя решава да разкаже три истории за „безупречни отношения“.

Книгата разкрива процесът на писане на книгата „Безупречен дом“. Дебатът кое е емоционално насилие и кое не - е между писателката и нейният най-добър приятел Андрей. След много чаши уиски и спагети „Карбонара“, Адриана разказва за вечно киселия и сърдит Спас и съпругата му Сияна, за съгласието на Яница да живее с изневерите на Стефан, но да получава екскурзии, за патологичната ревност на Любомира към Николай.

Двамата приятели Адриана и Андрей задават много въпроси кое е емоционално насилие и кои са симптомите, докато търсят отговорите какво се случва с тях самите.

Възможно ли е истинската любов да излекува раните? Насилникът винаги ли си остава насилник? Адриана намира отговори на всички въпроси… в „Безупречен дом“.

136 pages, Paperback

Published January 1, 2025

1 person want to read

About the author

Ratings & Reviews

What do you think?
Rate this book

Friends & Following

Create a free account to discover what your friends think of this book!

Community Reviews

5 stars
4 (66%)
4 stars
0 (0%)
3 stars
1 (16%)
2 stars
0 (0%)
1 star
1 (16%)
Displaying 1 of 1 review
Profile Image for Димитър Йосифов.
161 reviews3 followers
January 19, 2025
Започвах тази книга два пъти! Два пъти! Едва на третия път събрах смелост да я прочета! Прочетох я на един дъх, четях така, както изгладняло псе яде вкусна гозба. Книгата ме прекара през целия спектър от настроения и емоции, който може човек да изпита.
Ийва описва по болезнен начин насилието! По начин който ни кара да плачем от отчаяние, че не можем да помогнем на персонажите. А те, персонажите, са така добре представени, че имам усещането, че ги познавам лично(не дай Боже да познавам насилник).
Книгата обединява три различни истории в една, разказани от главната героиня Адриана. Млада, умна, независима, насилвана жена.
Адриана е писателка, която пише “лековати” историики, в един момент, стана свидетел на тормоз и преживяла такъв, решава да даде гласност на проблема чрез книга.
През цялото време тя чете историите от книгата си на най-добрия си приятел Андрей. Тяхната връзка е изключително силна, сенситивна и уютна. Те се допълват един друг, издигнали са приятелството си на ниво, на което може да си позволяват всичко един на друг.
История номер 1:
Самотна майка на дете мулатче, открива “голямата любов”. Тя, “голямата любов”, се оказва пълен кошмар. Всичко се срива за миг и майката, объркана и безкрайно наранена, не знае какво й се е стоварило и на къде да поеме.
История номер 2:
Класическа история, която битува във всеки един български град. Заможно, успяло, привидно щастливо семейство, постепенно се разпада. Причината изневяра, придружена с унижения и безкрайно търпелив член на семейството, който оправдава свинщините на другия в името на семейното огнище. Тук фактор са децата. Те са двигателя и основната сила.
История номер 3:
Безкрайно ревнива жена, само търси повод да изяви мъжа до себе си. Във всяко нещо съзира опасност. Манипулативна, пресметлива и много подла. Използва най-святото в този живот като коз.
В края на книгата Адриана и Андрей претъпяват пълен обрат. Успяват да намерят това, към което всеки в този живот се стреми. Както днес най-добрата ми приятелка каза “сякаш с този завършек авторката се опитва да замаже цялата грозотия от предишните страници”. Склонен съм да се съглася. Рядко в живота има подобен край.
В заключение искам да кажа, че аз на друга книга така не съм плакал. Всеки ред е пропит с болка и страдание. Спомних си различни истории от живота си, дадох си сметка, колко крехки създания сме и как приемаме всичко за даденост. Моля всеки, който срещне книгата да я прочете. Препоръчвам в най-вече на насилниците, за да погледнат отстрани “творението” си. Насилниците не се делят по пол, възраст, религия, а самото насилие има безброй измерения.
Книгата е написана изключително кадърно, въпреки тежката тема, която засяга се чете на един дъх, след всяка страница изпитвах глад за “още малко” и така неусетно стигнах до края.
Този път няма да пожелавам приятно четене, четенето на “Безупречен дом” е всичко друго, но не и приятно!
Displaying 1 of 1 review

Can't find what you're looking for?

Get help and learn more about the design.