What do you think?
Rate this book
Лиричните клоуни
Романът първоначално е написан под заглавието „Цветовете на деня” през 1952 година. Той е в основата на холивудски филм „Мъжът, който разбираше жените” с Хенри Фонда и Лесли Карън в ролите на „съвършената двойка”. Романът е преработен под заглавието „Лиричните клоуни” през 1979-а – годината, в която се самоубива Джийн Сибърг…
Бурлеската се превръща в последния пристан на инстинкта за самосъхранение.
Бурлеската се превръща в последния пристан на инстинкта за самосъхранение.
238 pages, Paperback
First published October 22, 1952
5 people are currently reading
227 people want to read
About the author
Romain Gary
170 books1,938 followersRomain Gary was a Jewish-French novelist, film director, World War II aviator and diplomat. He also wrote under the pen name
Émile Ajar
.
Born Roman Kacew (Yiddish: קצב, Russian: Кацев), Romain Gary grew up in Vilnius to a family of Lithuanian Jews. He changed his name to Romain Gary when he escaped occupied France to fight with Great Britain against Germany in WWII. His father, Arieh-Leib Kacew, abandoned his family in 1925 and remarried. From this time Gary was raised by his mother, Nina Owczinski. When he was fourteen, he and his mother moved to Nice, France. In his books and interviews, he presented many different versions of his father's origin, parents, occupation and childhood.
He later studied law, first in Aix-en-Provence and then in Paris. He learned to pilot an aircraft in the French Air Force in Salon-de-Provence and in Avord Air Base, near Bourges. Following the Nazi occupation of France in World War II, he fled to England and under Charles de Gaulle served with the Free French Forces in Europe and North Africa. As a pilot, he took part in over 25 successful offensives logging over 65 hours of air time.
He was greatly decorated for his bravery in the war, receiving many medals and honors.
After the war, he worked in the French diplomatic service and in 1945 published his first novel. He would become one of France's most popular and prolific writers, authoring more than thirty novels, essays and memoirs, some of which he wrote under the pseudonym of Émile Ajar. He also wrote one novel under the pseudonym of Fosco Sinibaldi and another as Shatan Bogat.
In 1952, he became secretary of the French Delegation to the United Nations in New York, and later in London (in 1955).
In 1956, he became Consul General of France in Los Angeles.
He is the only person to win the Prix Goncourt twice. This prize for French language literature is awarded only once to an author. Gary, who had already received the prize in 1956 for Les racines du ciel , published La vie devant soi under the pseudonym of Émile Ajar in 1975. The Académie Goncourt awarded the prize to the author of this book without knowing his real identity. A period of literary intrigue followed. Gary's little cousin Paul Pavlowitch posed as the author for a time. Gary later revealed the truth in his posthumous book Vie et mort d'Émile Ajar .
Gary's first wife was the British writer, journalist, and Vogue editor Lesley Blanch (author of The Wilder Shores of Love ). They married in 1944 and divorced in 1961. From 1962 to 1970, Gary was married to the American actress Jean Seberg, with whom he had a son, Alexandre Diego Gary.
He also co-wrote the screenplay for the motion picture, The Longest Day and co-wrote and directed the 1971 film Kill! , starring his now ex-wife Seberg.
Suffering from depression after Seberg's 1979 suicide, Gary died of a self-inflicted gunshot wound on December 2, 1980 in Paris, France though he left a note which said specifically that his death had no relation with Seberg's suicide.
Born Roman Kacew (Yiddish: קצב, Russian: Кацев), Romain Gary grew up in Vilnius to a family of Lithuanian Jews. He changed his name to Romain Gary when he escaped occupied France to fight with Great Britain against Germany in WWII. His father, Arieh-Leib Kacew, abandoned his family in 1925 and remarried. From this time Gary was raised by his mother, Nina Owczinski. When he was fourteen, he and his mother moved to Nice, France. In his books and interviews, he presented many different versions of his father's origin, parents, occupation and childhood.
He later studied law, first in Aix-en-Provence and then in Paris. He learned to pilot an aircraft in the French Air Force in Salon-de-Provence and in Avord Air Base, near Bourges. Following the Nazi occupation of France in World War II, he fled to England and under Charles de Gaulle served with the Free French Forces in Europe and North Africa. As a pilot, he took part in over 25 successful offensives logging over 65 hours of air time.
He was greatly decorated for his bravery in the war, receiving many medals and honors.
After the war, he worked in the French diplomatic service and in 1945 published his first novel. He would become one of France's most popular and prolific writers, authoring more than thirty novels, essays and memoirs, some of which he wrote under the pseudonym of Émile Ajar. He also wrote one novel under the pseudonym of Fosco Sinibaldi and another as Shatan Bogat.
In 1952, he became secretary of the French Delegation to the United Nations in New York, and later in London (in 1955).
In 1956, he became Consul General of France in Los Angeles.
He is the only person to win the Prix Goncourt twice. This prize for French language literature is awarded only once to an author. Gary, who had already received the prize in 1956 for Les racines du ciel , published La vie devant soi under the pseudonym of Émile Ajar in 1975. The Académie Goncourt awarded the prize to the author of this book without knowing his real identity. A period of literary intrigue followed. Gary's little cousin Paul Pavlowitch posed as the author for a time. Gary later revealed the truth in his posthumous book Vie et mort d'Émile Ajar .
Gary's first wife was the British writer, journalist, and Vogue editor Lesley Blanch (author of The Wilder Shores of Love ). They married in 1944 and divorced in 1961. From 1962 to 1970, Gary was married to the American actress Jean Seberg, with whom he had a son, Alexandre Diego Gary.
He also co-wrote the screenplay for the motion picture, The Longest Day and co-wrote and directed the 1971 film Kill! , starring his now ex-wife Seberg.
Suffering from depression after Seberg's 1979 suicide, Gary died of a self-inflicted gunshot wound on December 2, 1980 in Paris, France though he left a note which said specifically that his death had no relation with Seberg's suicide.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 25 of 25 reviews
August 28, 2014
Пет съзвездия. И още толкова галактики. Не са просто пет звезди за "Лиричните клоуни".
Това, което прави Ромен Гари е магьосничество, от което нещо се настанява около сърцето и не ти дава да мърдаш. Неговите книги се дишат и се живеят.
Литературата, за мен, се дели на книги на Ромен Гари и други. Ако приемем, че това, което прави той е литература и просто книги. А то по-скоро е нещо, за което няма измислена дума. Необятен простор, синева за душата. Няма какво да се мъча. Не мога да изразя неизразимото. То е там, където "другите погрешно поставят слънцето". Лиричните клоуни са толкова... тъжни, смешни... живи.
Думите на Ромен Гари се преживяват, не се четат.
Въздух.
Още кислород.
Любовта ми.
Той.
Това, което прави Ромен Гари е магьосничество, от което нещо се настанява около сърцето и не ти дава да мърдаш. Неговите книги се дишат и се живеят.
Литературата, за мен, се дели на книги на Ромен Гари и други. Ако приемем, че това, което прави той е литература и просто книги. А то по-скоро е нещо, за което няма измислена дума. Необятен простор, синева за душата. Няма какво да се мъча. Не мога да изразя неизразимото. То е там, където "другите погрешно поставят слънцето". Лиричните клоуни са толкова... тъжни, смешни... живи.
Думите на Ромен Гари се преживяват, не се четат.
Въздух.
Още кислород.
Любовта ми.
Той.
December 18, 2021
All in all, this is the most difficult book that I have ever experienced in reading. The book is mainly about Emile Ajar or Romain's Gary involement with certain themes, with embracing History and life, life death, creation and creator, moment and eternity, fear and love, written and spoken, cause and consequences. violence and death, killing and creating ' all bursting falling apart, disuniting . He does it so in this book following spontaneous speech. This is not a review These are my reactions in the course of reading upto the end, end of book, death of the hero and its consquence of entering into the legend and the future of life, of work, of love and a new life, no bounds existing between life and reality and fiction or art The book raise a question of what is literature, what is literature for Emile Ajar , or Roman Gary. It 's a pact of writing . Anything can be literature if it had a certain prolongation or to go beyond immediacy of the
writings of men in front of the seriousness of their occupation.
This book is to be sure a very complex as his writer has touched the core of these strivings of men in the belief of their grapple with the existence. He touches the man actor and this time really the one who acts as a camouflage , actor or director in Hollywood and the one who acts as a soldier, who has a belief tht takes him on assuming love of universe by way of love of that immediateother, the woman sensible and tender who responds to return the all-powerful love. The acte, here is a key point in this book,an act that springs ftom the heart and reaches humanity.
I find this book pewrtinent to the situation as men live in their constnt fear of being realead their their bottom of the soul, their willngness to protwct them with the mask which will hide them theit humanity, vulnerability
Que voulez-vous que je vous dise de cette oeuvre de mon auteur presque prefere qui sourit et fait de la derision de lui-meme, et sans bornes qui a trouve ces battements de l'univers en accord avec lui. Un homme c'est celui qui compte et qui fait tout pour laisser ce quelque chose de lui-meme a savoir une trace plus qu'un autre et aussi grand que n'importe lequel des autres. Un homme marche a l' envers comme si il etait sur l'ane a l'envers de l'image de Nasreddin Hodja sur la couverture du livre Hautes sottises de Nassredin Hodja recueillies par Jean-Louis Manoury.
Un homme conscient de sa place sur terre et qui laisse ce petit quelque chose de lui, des ecrits infinis et non finis qui ressemblent aux rires des fous, des clowns, des ivrognes ou des enfants en jeux d'amusements
Un ecrit qui mine l'ecrit, un ecrit qui fait semblant d'etre la vie, un ecrit qui fait semblant d'etre la parole orale qui, a chaque instant menace de mourir, de ne pas etre pareille comme a sa vie de l'instant present. Un instant de la vie, de l'anour et de la mort
Un roman qui manque la centralistion, entre la pitie et les rires Tels fous lyriques de Gorky ami du Communiste.
Un roman ou un recueil se rend dense autour des themes lies a l'amour et aux sentiments personnels mais aussi le travail celui qui compte le plus acte createur d'un artiste , d'un cineaste qui se perd dans sa propre infantilite et son contraire un soldat qui fit du serieux en se rendant compte de l'inutile de sa tache. Entre les deux des journliste scribomanes -evrivailleurs et des photographes et gens de carnaval. Tout n'etait que quelques jours d'un carnaval en attendant la mort, la cessation le cessez du feu
Un ecrit sur le temps de l'homme dans l'Histoire pris dans ses engagements, son parti. ses desirs personnels.
I have referred to seriousness of men's occupation and his life-long task, the one that one performs willly-nilly for pleasure or for punishment of death, conscious yet smiling or the grin, mockery of dead body , prolongation of life and reality to the imginary of fiction,Such is our life, the expression of ourselves in the pain of death or artistic creation.
Do your own occupation, your own work, your job. Be serious is like to be in a circus of the amphitheatre where everything is turned to derision, to mocquery, where everything resembles play and childish fun, une singerie or monkying or monkey business. The moment you realise this the better for you, try to get as much as you can in the instant of Love which passes too quickly. Artistic and existentalist but also dreams of old mythic heroes
The writing follows certain preoccupations of the writer,is the effect of its movements and trends, it is its response to the world in general as to his personal situation.i have seen a very good review on SensCritique whose author insists on formelessness of Gary's writing, but stll very good in ideas Zes it is woerth reading very much C'est un livre qui m'a beaqucoup marquée Gary alias Emile Ajar est un écrivain d'amour et de foi et de l'amour de la vie et de la folie
writings of men in front of the seriousness of their occupation.
This book is to be sure a very complex as his writer has touched the core of these strivings of men in the belief of their grapple with the existence. He touches the man actor and this time really the one who acts as a camouflage , actor or director in Hollywood and the one who acts as a soldier, who has a belief tht takes him on assuming love of universe by way of love of that immediateother, the woman sensible and tender who responds to return the all-powerful love. The acte, here is a key point in this book,an act that springs ftom the heart and reaches humanity.
I find this book pewrtinent to the situation as men live in their constnt fear of being realead their their bottom of the soul, their willngness to protwct them with the mask which will hide them theit humanity, vulnerability
Que voulez-vous que je vous dise de cette oeuvre de mon auteur presque prefere qui sourit et fait de la derision de lui-meme, et sans bornes qui a trouve ces battements de l'univers en accord avec lui. Un homme c'est celui qui compte et qui fait tout pour laisser ce quelque chose de lui-meme a savoir une trace plus qu'un autre et aussi grand que n'importe lequel des autres. Un homme marche a l' envers comme si il etait sur l'ane a l'envers de l'image de Nasreddin Hodja sur la couverture du livre Hautes sottises de Nassredin Hodja recueillies par Jean-Louis Manoury.
Un homme conscient de sa place sur terre et qui laisse ce petit quelque chose de lui, des ecrits infinis et non finis qui ressemblent aux rires des fous, des clowns, des ivrognes ou des enfants en jeux d'amusements
Un ecrit qui mine l'ecrit, un ecrit qui fait semblant d'etre la vie, un ecrit qui fait semblant d'etre la parole orale qui, a chaque instant menace de mourir, de ne pas etre pareille comme a sa vie de l'instant present. Un instant de la vie, de l'anour et de la mort
Un roman qui manque la centralistion, entre la pitie et les rires Tels fous lyriques de Gorky ami du Communiste.
Un roman ou un recueil se rend dense autour des themes lies a l'amour et aux sentiments personnels mais aussi le travail celui qui compte le plus acte createur d'un artiste , d'un cineaste qui se perd dans sa propre infantilite et son contraire un soldat qui fit du serieux en se rendant compte de l'inutile de sa tache. Entre les deux des journliste scribomanes -evrivailleurs et des photographes et gens de carnaval. Tout n'etait que quelques jours d'un carnaval en attendant la mort, la cessation le cessez du feu
Un ecrit sur le temps de l'homme dans l'Histoire pris dans ses engagements, son parti. ses desirs personnels.
I have referred to seriousness of men's occupation and his life-long task, the one that one performs willly-nilly for pleasure or for punishment of death, conscious yet smiling or the grin, mockery of dead body , prolongation of life and reality to the imginary of fiction,Such is our life, the expression of ourselves in the pain of death or artistic creation.
Do your own occupation, your own work, your job. Be serious is like to be in a circus of the amphitheatre where everything is turned to derision, to mocquery, where everything resembles play and childish fun, une singerie or monkying or monkey business. The moment you realise this the better for you, try to get as much as you can in the instant of Love which passes too quickly. Artistic and existentalist but also dreams of old mythic heroes
The writing follows certain preoccupations of the writer,is the effect of its movements and trends, it is its response to the world in general as to his personal situation.i have seen a very good review on SensCritique whose author insists on formelessness of Gary's writing, but stll very good in ideas Zes it is woerth reading very much C'est un livre qui m'a beaqucoup marquée Gary alias Emile Ajar est un écrivain d'amour et de foi et de l'amour de la vie et de la folie
June 13, 2014
На манежа лиричните клоуни се смеят и тъжат: http://knigolandia.info/book-review/l...
Един мъж, създал една жена, привързал я към себе си по материален начин, защото другояче му е невъзможно. Превърнал я в звезда, за да я виждат всички, за да виждат, че е негова. И даващ я на всеки, който я пожелае, защото дълбоко в себе си е смазан от нейното нещастие. Ужасен е, че тя може да се влюби и да разруши грижливо изградената златна клетка. Един голям писател в края на живота си задълбочено описва един успял провален мъж, обичащ успяла необичала жена, и двамата гротескни половинки, които не си пасват никога никъде. От другата страна засилва двама клоуни, подчинили живота си на политически идеали, както милиони други, борили се срещу многоликото зло (което са винаги чуждите идеали). Сблъсква ги в средата на манежа, сред възгласите, риданията, възклицанията, стенанията на публиката.
Издателство "Леге Артис"
http://knigolandia.info/book-review/l...
Един мъж, създал една жена, привързал я към себе си по материален начин, защото другояче му е невъзможно. Превърнал я в звезда, за да я виждат всички, за да виждат, че е негова. И даващ я на всеки, който я пожелае, защото дълбоко в себе си е смазан от нейното нещастие. Ужасен е, че тя може да се влюби и да разруши грижливо изградената златна клетка. Един голям писател в края на живота си задълбочено описва един успял провален мъж, обичащ успяла необичала жена, и двамата гротескни половинки, които не си пасват никога никъде. От другата страна засилва двама клоуни, подчинили живота си на политически идеали, както милиони други, борили се срещу многоликото зло (което са винаги чуждите идеали). Сблъсква ги в средата на манежа, сред възгласите, риданията, възклицанията, стенанията на публиката.
Издателство "Леге Артис"
http://knigolandia.info/book-review/l...
May 7, 2024
Varbūt,kad būšu vecāka,vairāk sapratīšu,par ko īsti ir šī grāmata. Šoreiz es "neiebraucu".
June 25, 2014
"От години знаеше, че той е тук някъде и я чака, вика я, тя не знаеше къде, в Сан Франциско, в Рио, в някое парижко бистро или на някой плаж в Перу, а всички си мислеха, че тя просто има слабост към пътешествията и към внезапното препускане през цели континенти."
May 1, 2022
Втори роман на Гари, който чета, и вече съм сигурен, че няма автор, който да пише за любовта във всичките и странни проявления като него.
Но този роман е нещо много повече от просто любовен, той е един поглед над човекът и неговото място сред необятността.
Но този роман е нещо много повече от просто любовен, той е един поглед над човекът и неговото място сред необятността.
Read
September 19, 2023Съжалявам, но въобще не ми допадна, трябваше да се насилвам да чета. Не е за мен.
July 26, 2019
Romano centre – meilės trikampis, kuris prie savęs pritraukia tokias temas kaip karo prasmė ir reikšmė, žmonių ydos, santykių ir tarpusavio ryšių įvairovė. Svarstomi didieji XX amžiaus kariniai konfliktai, į juos bei jų kūrėjus žvelgiama per ironiją, humorą, tačiau nepametamas ir tikrasis jų sukurtas tragizmas. Apskritai, romane, kupiname kurioziškų situacijų, gausu tragizmo. Jis liečia tiek asmenis, tiek žmoniją bendrai. Ne veltui ir pavadinimas – Liūdnieji klounai.
„Žavi“ Holivudo porelė: aktorė ir jos vadybininkas, režisierius vyras yra išliaupsinti ir gerai perkami, tačiau jų meilės istorija graudoka: moteris gyvena dėl finansinio patogumo, o vyras myli savo žmoną. Atvykę į Prancūziją, jie sutinka sužalotą kareivį, kurį žavioji Holivudo gėlelė įsimyli. Irrrr... Tada prasideda visa tragedija – komedija.
Moteris atsiduria tarp dviejų vyrų. Pirmasis, jos sutuoktinis, yra asmenybė, kenčianti nuo negalėjimo susitaikyti su savimi: „Gal jam būtų pakakę kartą ir visiems laikams priimti save tokį, koks yra, išleisti iš slėptuvės įbaugintą vaiką, kad amžiams atsikratytų astmos ir dilgėlinės. Bet jam verčiau buvo dusti, kasytis, iki alpulio čiaudėti, nei visų akyse pripažinti visą savo nebrandumą, visas rožiškai žydras infantilias svajones apie motinišką švelnumą ir meilę. Ir nervai keršijo jam už šį savotišką savęs prievartavimą, kuriam pats save pasmerkė. Galiauiai jis virto skaudžia savo paties rakštimi“. Antrasis, mylimasis, besiblaškydamas didžiuosiuose karuose buvo idėjų įkaitas, tačiau pripažino vis dar nerandąs savęs: „Taip, aš nerandu savęs. Man niekad nesisekė prieiti prie gyvenimo kasos langelio ir pareikšti: norėčiau atidaryti asmeninę sąskaitą“. Na o pati moteris – kūrinio personažė, įkūnijanti meilę ir grožį, kuris yra gyvybiškai reikalingas abiems gyvenimo iškamuotiems vyrams. Apskritai, suvokusi jų, o kartu ir jų kuriamos žmonijos netobulumą, ji sugalvoja būdą, kaip tai pakeisti, ištaisyti: pagimdyti mylimojo vaiką ir išauginti jį kitokį. Atrodytų, kad kūrinys gali būti antifeministiškas, nes galią ir veiksmą demonstruoja vyrai, tačiau pe suvokta motinystės liniją bei meilės galią yra parodoma didžioji moters galia: „Galbūt taip mums pavyks tyliai, slapčiom pakuždėti mūsų vaikams į ausį, koks turi būti ateities pasaulis. Mūsų, moterų, nieka neskiria – ir tą darbą, kuris nesiseka jiems, atliekame mes. Nesame tiek mylimos, kad jus sulaikytume, tačiau jūs visuomet paliekate mūsų rankose ateitį, slystančią jums tarp pirštų. Ir mes toliau kantriai, motiniškai tęsime savo nepastebimą darbą tol, kol pasaulis persismelks tuo švelnumu“. Šie žodžiai pavartoti kalbant apie karius idealistus, kurie tikėdami šventa kovos už laisvę misija, prisideda prie karo ir pasaulio griūties. Panašu, kad moters reikšme griūvančiame paaulyje yra laikoma tai, kad ji gali kurti naują – tobulesnę kartą. Ir, apskritai, romanas kelia idėją, kad meilė gali išgelbėti pasaulį. Kaip tai banaliai beskambėtų, bet pateikta yra profesionaliai.
Romane keliama daug įdomių ir gilių minčių, svarstymų. Vertinčiau jį aukščiausiu balu, jei ne pati vaizduojama meilės istorija, kuri, nors ir kritikuoja Holivudą, pati yra tipiška holivudinė.
Dalinuosi keletu citatų:
„<...> jis pasijuto su šaknimis išrautas iš žemės ir nusviestas į šalį – bet gyventi galima ir taip. Apskritai gebėjimui gyventi nėra ribų“.
„Jis pabandė nuryti kažką, stringantį gerklėje, tačiau nėra tokios plačios gerklės, kuri galėtų praryti tikrovę“.
„<...> jei nėra brolystės, reikia tenkintis broliu“.
„O, Tu, kuris sutvėrei bedugnes ir Kilimandžarą, sugrąžink mums gebėjimą gyventi paviršutiniškai! Gelbėk nuo savianalizės charakterio! Gelbėk nuo didžiai svarbių sutarčių narcizismo, paimk žmogų ir išlaisvink jį!“
„Prieš kurdamas naujus stalinus ir visą tą genealių liaudies tėvų kibinę, įdėmiai įsiklausyk į besimylinčių vyrų ir moterų chorą: tvardykis. Leisk jiems darbuotis. Jokia dingstimi netrukdyk. Pasilik genijų sau: Tau jis ypač reikalingas, tai sako žmogus. Žinau, idealo čia ir su žiburiu nerasi: pasilik idealą, absoliutą sau <...>. Gelbėk mus nuo ideologinių orgijų, sugrąžink mums porą! Neleisk būti laimingiems visiems drauge ir vienu metu, ir vis dėlto leisk būti laimingiems! O, Tu, kuriam meilė tėra smulkus žmonių poreikis – palik mums mūsų smulkųjį poreikį! Palik mus porom, ne krūvom!“.
„Bet svarbiausia, o Visagali, nieko nedaryk vardan mūsų! Nė už ką mūsų netobulink! Amžiams palik tokius, kokie esame – tai puiku! Jei mes tavęs netenkiname, eik kitur ir sukurk ką nors kitą!“.
„Bet dauguma taip ir neišsilaižė žaizdų. Naciai sunaikino kelis milijonus žydų – ir tai dėjosi tarp žmonių; Hirošima buvo paversta pelenais – taip pat tarp žmonių; Rytuose vyko politiniai teismai, žmones korė – tarp žmonių, mielasis, tarp žmonių, norit to ar nenorit!“.
„Žavi“ Holivudo porelė: aktorė ir jos vadybininkas, režisierius vyras yra išliaupsinti ir gerai perkami, tačiau jų meilės istorija graudoka: moteris gyvena dėl finansinio patogumo, o vyras myli savo žmoną. Atvykę į Prancūziją, jie sutinka sužalotą kareivį, kurį žavioji Holivudo gėlelė įsimyli. Irrrr... Tada prasideda visa tragedija – komedija.
Moteris atsiduria tarp dviejų vyrų. Pirmasis, jos sutuoktinis, yra asmenybė, kenčianti nuo negalėjimo susitaikyti su savimi: „Gal jam būtų pakakę kartą ir visiems laikams priimti save tokį, koks yra, išleisti iš slėptuvės įbaugintą vaiką, kad amžiams atsikratytų astmos ir dilgėlinės. Bet jam verčiau buvo dusti, kasytis, iki alpulio čiaudėti, nei visų akyse pripažinti visą savo nebrandumą, visas rožiškai žydras infantilias svajones apie motinišką švelnumą ir meilę. Ir nervai keršijo jam už šį savotišką savęs prievartavimą, kuriam pats save pasmerkė. Galiauiai jis virto skaudžia savo paties rakštimi“. Antrasis, mylimasis, besiblaškydamas didžiuosiuose karuose buvo idėjų įkaitas, tačiau pripažino vis dar nerandąs savęs: „Taip, aš nerandu savęs. Man niekad nesisekė prieiti prie gyvenimo kasos langelio ir pareikšti: norėčiau atidaryti asmeninę sąskaitą“. Na o pati moteris – kūrinio personažė, įkūnijanti meilę ir grožį, kuris yra gyvybiškai reikalingas abiems gyvenimo iškamuotiems vyrams. Apskritai, suvokusi jų, o kartu ir jų kuriamos žmonijos netobulumą, ji sugalvoja būdą, kaip tai pakeisti, ištaisyti: pagimdyti mylimojo vaiką ir išauginti jį kitokį. Atrodytų, kad kūrinys gali būti antifeministiškas, nes galią ir veiksmą demonstruoja vyrai, tačiau pe suvokta motinystės liniją bei meilės galią yra parodoma didžioji moters galia: „Galbūt taip mums pavyks tyliai, slapčiom pakuždėti mūsų vaikams į ausį, koks turi būti ateities pasaulis. Mūsų, moterų, nieka neskiria – ir tą darbą, kuris nesiseka jiems, atliekame mes. Nesame tiek mylimos, kad jus sulaikytume, tačiau jūs visuomet paliekate mūsų rankose ateitį, slystančią jums tarp pirštų. Ir mes toliau kantriai, motiniškai tęsime savo nepastebimą darbą tol, kol pasaulis persismelks tuo švelnumu“. Šie žodžiai pavartoti kalbant apie karius idealistus, kurie tikėdami šventa kovos už laisvę misija, prisideda prie karo ir pasaulio griūties. Panašu, kad moters reikšme griūvančiame paaulyje yra laikoma tai, kad ji gali kurti naują – tobulesnę kartą. Ir, apskritai, romanas kelia idėją, kad meilė gali išgelbėti pasaulį. Kaip tai banaliai beskambėtų, bet pateikta yra profesionaliai.
Romane keliama daug įdomių ir gilių minčių, svarstymų. Vertinčiau jį aukščiausiu balu, jei ne pati vaizduojama meilės istorija, kuri, nors ir kritikuoja Holivudą, pati yra tipiška holivudinė.
Dalinuosi keletu citatų:
„<...> jis pasijuto su šaknimis išrautas iš žemės ir nusviestas į šalį – bet gyventi galima ir taip. Apskritai gebėjimui gyventi nėra ribų“.
„Jis pabandė nuryti kažką, stringantį gerklėje, tačiau nėra tokios plačios gerklės, kuri galėtų praryti tikrovę“.
„<...> jei nėra brolystės, reikia tenkintis broliu“.
„O, Tu, kuris sutvėrei bedugnes ir Kilimandžarą, sugrąžink mums gebėjimą gyventi paviršutiniškai! Gelbėk nuo savianalizės charakterio! Gelbėk nuo didžiai svarbių sutarčių narcizismo, paimk žmogų ir išlaisvink jį!“
„Prieš kurdamas naujus stalinus ir visą tą genealių liaudies tėvų kibinę, įdėmiai įsiklausyk į besimylinčių vyrų ir moterų chorą: tvardykis. Leisk jiems darbuotis. Jokia dingstimi netrukdyk. Pasilik genijų sau: Tau jis ypač reikalingas, tai sako žmogus. Žinau, idealo čia ir su žiburiu nerasi: pasilik idealą, absoliutą sau <...>. Gelbėk mus nuo ideologinių orgijų, sugrąžink mums porą! Neleisk būti laimingiems visiems drauge ir vienu metu, ir vis dėlto leisk būti laimingiems! O, Tu, kuriam meilė tėra smulkus žmonių poreikis – palik mums mūsų smulkųjį poreikį! Palik mus porom, ne krūvom!“.
„Bet svarbiausia, o Visagali, nieko nedaryk vardan mūsų! Nė už ką mūsų netobulink! Amžiams palik tokius, kokie esame – tai puiku! Jei mes tavęs netenkiname, eik kitur ir sukurk ką nors kitą!“.
„Bet dauguma taip ir neišsilaižė žaizdų. Naciai sunaikino kelis milijonus žydų – ir tai dėjosi tarp žmonių; Hirošima buvo paversta pelenais – taip pat tarp žmonių; Rytuose vyko politiniai teismai, žmones korė – tarp žmonių, mielasis, tarp žmonių, norit to ar nenorit!“.
July 4, 2018
Love... what else...? War, of course...
July 25, 2023
3.75⭐
Read
November 20, 2018Ромен Гари - "Лиричните клоуни", изд. "Леге Артис"2014, прев. Зорница Китинска
Приключих с нея.
И... май няма да мога да напиша много повече от това. Знам, че Гари е обичан автор, знам, че има почитатели тук в групата, но тази книга не беше "моята". И на няколко пъти, докато я четях, се улавях как й говоря - и й казвам: "Не си за мен, не съм за теб, не сме една за друга".
Няма да използвам изрази като "не ми хареса". Няма да кажа и "не ми беше интересна". Защото такива книги не се описват с такива думи. Просто... не се разбрахме. А исках. Много исках това да стане. И на няколко пъти дори реших, че се е получило. Но не. И много пъти се чувствах просто объркана, залята, засипана от думи.
Съжалявам.
А още повече съжалявам, защото от единствената друга книга на Гари, която четох преди много години - не помня колко, но със сигурност са повече от 12 - "Обещанието на зората" - не си спомням нищо, освен, че тогава много ми хареса. Беше случайна покупка от един панаир на книгата, авторът ми беше непознат, но книгата ми хареса. И много исках да харесам и тази.
Може би е трябвало да прочета тази история по-рано. Преди години. Тогава може би щях да я възприема по друг начин. Но човек не може да предвиди всичко.
Сигурна съм обаче, че това няма да е последната ми "среща" с Гари. Ще си дам поне още един шанс... по-нататък.
Може би пък този път ще се получи.
Сега подхващам "Нежна песен" на Лейла Слимани. Да видим какво има да ми разкаже тя.
Приключих с нея.
И... май няма да мога да напиша много повече от това. Знам, че Гари е обичан автор, знам, че има почитатели тук в групата, но тази книга не беше "моята". И на няколко пъти, докато я четях, се улавях как й говоря - и й казвам: "Не си за мен, не съм за теб, не сме една за друга".
Няма да използвам изрази като "не ми хареса". Няма да кажа и "не ми беше интересна". Защото такива книги не се описват с такива думи. Просто... не се разбрахме. А исках. Много исках това да стане. И на няколко пъти дори реших, че се е получило. Но не. И много пъти се чувствах просто объркана, залята, засипана от думи.
Съжалявам.
А още повече съжалявам, защото от единствената друга книга на Гари, която четох преди много години - не помня колко, но със сигурност са повече от 12 - "Обещанието на зората" - не си спомням нищо, освен, че тогава много ми хареса. Беше случайна покупка от един панаир на книгата, авторът ми беше непознат, но книгата ми хареса. И много исках да харесам и тази.
Може би е трябвало да прочета тази история по-рано. Преди години. Тогава може би щях да я възприема по друг начин. Но човек не може да предвиди всичко.
Сигурна съм обаче, че това няма да е последната ми "среща" с Гари. Ще си дам поне още един шанс... по-нататък.
Може би пък този път ще се получи.
Сега подхващам "Нежна песен" на Лейла Слимани. Да видим какво има да ми разкаже тя.
December 29, 2016
"Увереността винаги е била най-сигурният начин човек да се заблуди."
July 21, 2023
“Любов, кашлица и липса на коректор не могат да се скрият.” - народна мъдрост
July 16, 2024
magnifique magique vraiment j’ai pas tout tout compris mais c’est juste fou, as always le goat
MAMASITA
MAMASITA
June 26, 2022
Provokuojantis, nuteikiantis keistoms mintims ir pavargęs. Tiek aš po šios knygos, tiek knyga po manęs.
Pasakojimas apie šypsnį, kuomet akyse blizga ašaros. Pasakojimas apie šypsenas net tada, kai liūdna. Pasakojimas apie meilę, bet ne apie jausmus ir mylėjimą.
Pasakojimas apie šypsnį, kuomet akyse blizga ašaros. Pasakojimas apie šypsenas net tada, kai liūdna. Pasakojimas apie meilę, bet ne apie jausmus ir mylėjimą.
July 19, 2014
"Лиричните клоуни: http://readwithstyle.wordpress.com/20...
Разговорих се (по-скоро разписах се), но идеята на всичко това беше за Ромен Гари. За неговите герои, кой от кой по-объркан и загубен. Един режисьор, чийто живот някак си не е посветен на създаването на шедьовър, а на поддържането на такъв. Открива перфектната актриса – и перфектната жена – но някак си неизбежното се случва и тя не го обича. Оженва я за себе си, продава талантът и тялото и, надявайки се някой ден да успее да спечели душата и. Тя от своя страна мечтае за нещо друго извън славата и парите, за някаква необяснима страст, която открива в един еднорък идеалист. Който пък от своя страна е запленен от своите собствени идеали и трябва да бяга от любовта, за да ги постигне. И така колелото се завърта, клоуните играят своята роля, разсмиват публиката, но накрая остават по-сами и по-нещастни от всякога. Може би човешкото щастие и споделената вечна любов не са постижими. Винаги някой не обича някой друг. Или се обичат, но обичат своите идеали повече. Или пък смъртта се намесва не на място и разваля всичко.
Прочети повече: http://readwithstyle.wordpress.com/20...
Разговорих се (по-скоро разписах се), но идеята на всичко това беше за Ромен Гари. За неговите герои, кой от кой по-объркан и загубен. Един режисьор, чийто живот някак си не е посветен на създаването на шедьовър, а на поддържането на такъв. Открива перфектната актриса – и перфектната жена – но някак си неизбежното се случва и тя не го обича. Оженва я за себе си, продава талантът и тялото и, надявайки се някой ден да успее да спечели душата и. Тя от своя страна мечтае за нещо друго извън славата и парите, за някаква необяснима страст, която открива в един еднорък идеалист. Който пък от своя страна е запленен от своите собствени идеали и трябва да бяга от любовта, за да ги постигне. И така колелото се завърта, клоуните играят своята роля, разсмиват публиката, но накрая остават по-сами и по-нещастни от всякога. Може би човешкото щастие и споделената вечна любов не са постижими. Винаги някой не обича някой друг. Или се обичат, но обичат своите идеали повече. Или пък смъртта се намесва не на място и разваля всичко.
Прочети повече: http://readwithstyle.wordpress.com/20...
August 12, 2020
Ça commence en fanfare avec un Gary qui se rappelle à notre bon souvenir avec des phrases qui claquent et une profondeur de vue inégalée, puis ça s’étiole un peu, on se lasse : on suit le développement des deux histoires en parallèle sans s’y laisser prendre, quant aux thèses de l’auteur défendues et parsemées dans le roman.
Peut être avons nous perdu cette peur panique de l’apocalypse qui caractérisait l’époque de la Guerre de Corée (50-53) pour ne plus adhérer au comique de l’absurde et à la magie du Grand Amour ?
Toujours est-il que très vite l’amour foudroyant entre Ann et Jacques semble rapidement empreint de vacuité, nonobstant le contexte et le charme de Roquebrune de la mer et des oliviers et du destin de Jacques qui ne renoncera pas à sa lutte anti-totalitaire
Pour ce qui est de Willie, vieil baderne agent de starlettes à Hollywood, on tourne un peu en rond sur son amour déçu et impossible avec Ann, de plus on a du mal avec les scènes loufoques, le rôle trouble du Baron; je trouve qu’on a du mal à appréhender le personnage de La Marne.
On a trop souvent le sentiment de tirades grandiloquentes sur l’humanité, l’idéalisme, le rôle de l’art et les clowns lyriques « les idéalistes qui font leur Numero dans l’arène» selon l’aphorisme de Gorki.
Peut être avons nous perdu cette peur panique de l’apocalypse qui caractérisait l’époque de la Guerre de Corée (50-53) pour ne plus adhérer au comique de l’absurde et à la magie du Grand Amour ?
Toujours est-il que très vite l’amour foudroyant entre Ann et Jacques semble rapidement empreint de vacuité, nonobstant le contexte et le charme de Roquebrune de la mer et des oliviers et du destin de Jacques qui ne renoncera pas à sa lutte anti-totalitaire
Pour ce qui est de Willie, vieil baderne agent de starlettes à Hollywood, on tourne un peu en rond sur son amour déçu et impossible avec Ann, de plus on a du mal avec les scènes loufoques, le rôle trouble du Baron; je trouve qu’on a du mal à appréhender le personnage de La Marne.
On a trop souvent le sentiment de tirades grandiloquentes sur l’humanité, l’idéalisme, le rôle de l’art et les clowns lyriques « les idéalistes qui font leur Numero dans l’arène» selon l’aphorisme de Gorki.
This entire review has been hidden because of spoilers.
March 5, 2024
"Достатъчно е някой да те обича, за да му донесеш всички победи, за които си се борил напразно, и за да завършиш напълно едно дело, в което досега си срещал единствено провал..."
"Нямаме право да съдим за една идея според онова, в което се превръща, когато добие форма. Тя не е създадена за това. Когато една идея докосне земята, тя неминуемо си разбива главата. Докато се търкулне от главата в ръцете, всеки път се овалва в лайна и кръв. Една идея не може да бъде преценявана посредством никое от престъпленията извършени в нейно име."
"- Иска ми се безкрайно да живея в зенита на гласа ти, като онези топки на върха на водната струя, които никога не падат. Защо се смееш?
- Защото този начин да строиш по-добър свят е доста забавен - отвърна тя."
"Нямаме право да съдим за една идея според онова, в което се превръща, когато добие форма. Тя не е създадена за това. Когато една идея докосне земята, тя неминуемо си разбива главата. Докато се търкулне от главата в ръцете, всеки път се овалва в лайна и кръв. Една идея не може да бъде преценявана посредством никое от престъпленията извършени в нейно име."
"- Иска ми се безкрайно да живея в зенита на гласа ти, като онези топки на върха на водната струя, които никога не падат. Защо се смееш?
- Защото този начин да строиш по-добър свят е доста забавен - отвърна тя."
October 15, 2017
Pasakojimas apie vyrus ieškančios egzistencijos prasmių karuose, kasdienybėje. Įdomi knyga psichologiniais konfliktais, istorijos vertinimu.
January 13, 2018
поезия в прозата...
February 7, 2020
Bija nepieciešami divi piegājieni, lai vispār ielasītos un saprastu, kurš ir kurš, bet nu kopumā tā neko, tāds kaislību romāns. Gan mīlas, gan vēsturiski politiskās kaislības piektdienas vakaram.
February 20, 2020
Клоуните на Гари са един опустошаващ вик за любов. Извисил е нуждата, потребността, било му е жизнено важно да бъде обичан, да получи и да даде любов, да бъде и верен и да изневери на една жена, идея, любов. Изиграл е тази книга с арсенала на всички литературни похвати. Обул е обувките на всички замесени в историята и накрая е грабнал пушката с аристократична длан.
Клоуните му според мен са брилянтна проза.
Клоуните му според мен са брилянтна проза.
May 29, 2016
Šis Romain Gary romanas tikrai atitinka savo pavadinimą ir nuolat laviruojama tarp absurdiško humoro ir gniuždančios baimės bei kančios. Pasaulis eina velniop ir belieka juoktis, kad paneigtum realybę ir taip išliktum. Tai - tikrai europietiškas egzistencializmu ir fatališkumu persmelktas introspektyvus pasakojimas. Šiaip tokių knygų nemėgstu, nors pripažįstu, kad pasirinkta idėja įdomi ir pagrįstai išpildyta, antra vertus, veikiausiai kitos R. Gary knygos į rankas neimsiu :) Kaip ir už idėjas kovojančių knygos veikėjų, mano lūkesčiai buvo apvilti: kadangi esu nemažai gero girdėjusi apie kitas rašytojo knygas, tikėjausi kažkokio šedevro, bet gavau kažką per daug prancūziškai kairuoliško :D (Nors sutiksiu, kad per įvairias kultūrines referencijas susigraibiau vieną kitą gerą mintį ar naują faktą).
Matyt, tai tiek - tiesiog "Liūdnuose klounuose" buvo daug emocionalumo ir filosofavimo, tačiau per mažai pačios istorijos ir, žinoma, pabaiga buvo pasirinkta lengviausia - mirtis.
Matyt, tai tiek - tiesiog "Liūdnuose klounuose" buvo daug emocionalumo ir filosofavimo, tačiau per mažai pačios istorijos ir, žinoma, pabaiga buvo pasirinkta lengviausia - mirtis.
October 14, 2019
За Гари е трудно да се пише ревю.
Той е толкова провокиращ, ироничен до болка дори, опияняващо описателен когато става дума за жена, истински и задълбочен.
Ако имате достатъчно време и желание да се потопите бавно и блаженно в неговите мисли и бушуващи чувства го направете.
Няма да съжалявате нито за миг.
Той е толкова провокиращ, ироничен до болка дори, опияняващо описателен когато става дума за жена, истински и задълбочен.
Ако имате достатъчно време и желание да се потопите бавно и блаженно в неговите мисли и бушуващи чувства го направете.
Няма да съжалявате нито за миг.
Displaying 1 - 25 of 25 reviews