What do you think?
Rate this book
Отвътре
Какво е общото между Осама Бен Ладен, Васил Левски и Радослав Парушев? Това, че и тримата са герои в романа, който държите в ръцете си.
София, пролетта на 2014 г., първите дни на Третата световна война. Наближават извънредни парламентарни избори, в които най-големи шансове има „Спортен блок“. На фона на драматични и исторически събития населението на най-бедната и корумпирана страна в Европа е впрегнало енергията си предимно в неистово снимане и гледане на сериали и „изключително уникални риалити формати“. Жертва на скалъпено обвинение, нашият човек попада от прогнилия и фалшив свят на българския телевизионен бизнес директно в затвора, където бруталната реалност няма алтернатива. Има само един начин да оцелее – изобщо да не му пука.
С хиперактуалните си теми, с характерния си висок литературен стил и безкомпромисен, агресивен език Парушев, известен както с предишните си шест книги (сред тях – „Никоганебъдинещастен“, „Животът не е за всеки“) така и с откровените си пристрастия към Достоевски, Еко и Борхес, този път прави сериозна заявка за бестселър.
София, пролетта на 2014 г., първите дни на Третата световна война. Наближават извънредни парламентарни избори, в които най-големи шансове има „Спортен блок“. На фона на драматични и исторически събития населението на най-бедната и корумпирана страна в Европа е впрегнало енергията си предимно в неистово снимане и гледане на сериали и „изключително уникални риалити формати“. Жертва на скалъпено обвинение, нашият човек попада от прогнилия и фалшив свят на българския телевизионен бизнес директно в затвора, където бруталната реалност няма алтернатива. Има само един начин да оцелее – изобщо да не му пука.
С хиперактуалните си теми, с характерния си висок литературен стил и безкомпромисен, агресивен език Парушев, известен както с предишните си шест книги (сред тях – „Никоганебъдинещастен“, „Животът не е за всеки“) така и с откровените си пристрастия към Достоевски, Еко и Борхес, този път прави сериозна заявка за бестселър.
200 pages, Paperback
First published January 1, 2014
1 person is currently reading
50 people want to read
About the author
Радослав Парушев
17 books48 followersРадослав Парушев е роден през 1975 г. в София. Завършил е право в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като адвокат в областта на авторското право.
Биография в Уикипедия
Биография в Уикипедия
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
June 3, 2014
Брутално добра и силна книга!
December 17, 2019
В началото започна доста добре. Авторът изключително добре описва жалката ни родна картинка, пиперливия език беше доста добре застъпен, но без да се прекалява... много. Това е първата ми среща с автора и мислех, че определено ще ми хареса стилът му. Напомняше ми доста на Захари Карабашлиев и Михаил Вешим в едно... Но от втората част нататък рязко си промених мнението. Просто изключителната и абсолютно ненужна бруталност в изказа и описанията, ме отврати тотално. Много, много груб, жесток, циничен, ужасен, мега брутален изказ... То бива, бива, ама четенето за мен е удоволствие, а това нещо просто не мога да го чета!
December 19, 2014
Не мисля, че би могло да има по-подходящо начало на тази рецензия от следния цитат, присъстващ вътре в книгата:
„Ако искате, не четете книгата от тук до края. Всъщност аз не съм ви карал изобщо да я започвате. Ако искате, решете, че съм постъпил неетично с вас. Аз нямам етичен проблем с вас – непрестанно бомбардирам въображението си с картини на безкрайна радост и безкрайно страдание, никога не си спестявам нищо и затова не виждам никаква причина да спестявам каквото и да било и на вас.“
Или пък мога да започна тази рецензия и с онази всеизвестна реплика, че всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Ама по-скоро не е.
Още от ревюто, тук: http://azcheta.com/otvatre-radoslav-p...
„Ако искате, не четете книгата от тук до края. Всъщност аз не съм ви карал изобщо да я започвате. Ако искате, решете, че съм постъпил неетично с вас. Аз нямам етичен проблем с вас – непрестанно бомбардирам въображението си с картини на безкрайна радост и безкрайно страдание, никога не си спестявам нищо и затова не виждам никаква причина да спестявам каквото и да било и на вас.“
Или пък мога да започна тази рецензия и с онази всеизвестна реплика, че всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Ама по-скоро не е.
Още от ревюто, тук: http://azcheta.com/otvatre-radoslav-p...
July 3, 2014
Парушев е започнал толкова много сюжетни нишки, сякаш се е засилил да напише "Война и мир" и (явно) без никакво намерение да ги довърши. Така и не става ясно какво постига "Спортният блок" на изборите, какво се случва с Третата световна война и какво по дяволите прави Осама бин Ладен в София. Въобще какво правят всички тези елементи в един роман от 200 страници, освен да създават излишен полъх на екзотика и претекст за интригуващо резюме на задната корица.
July 3, 2014
Хуманизъм в стил Чарли.
July 28, 2024
Може би най-бруталната книга на Радослав Парушев; брутална – съвсем съзнателно и целенасочено или, както самият автор пише в нея, той обича да си представя отвратителни неща и този път е решил да ги сподели с нас. Доколко те имат общо със сюжета или развитието на героите е спорно, така че ако имате слаби стомаси или предпочитате четивата ви да не ви натоварват излишно, с чиста съвест можете да пропуснете.
Извън това, книгата е обичайното, на което сме свикнали - безкомпромисно написана, без излишен пълнеж или заобикалки, а препратките към блатото на българския шоубизнес могат да ви накарат да се кикотите доволно.
Извън това, книгата е обичайното, на което сме свикнали - безкомпромисно написана, без излишен пълнеж или заобикалки, а препратките към блатото на българския шоубизнес могат да ви накарат да се кикотите доволно.
September 19, 2017
"Fast food" литература - чете се бързо и лесно, но няма особена литературна и морална стойност. Въпреки прекаления цинизъм, има интересни асоциации и сравнения.
Read
February 8, 2024"Отвътре" показва отвътре няколко неща - развлекателната индустрия, затворите, и най-вече човешкото отвътре (което видяхме и на корицата).
January 18, 2020
Може би най-добрата книга на Прарушев до сега...
October 29, 2014
Брутална история, ама брутална и май за съжаление в една сравнително голяма част от нея - доста реална.
И пълна с жестоки лафове, иронии и да - мъдрости, ако мога така да ги нарека - мъдрости на 21ви век.
Започвам да се чудя дали да не започна да гледам ''риалитита'', явно голям смях пада:
'Аплодисментите, така бурни и настоятелни, че да не бях видял лампата за аплодисменти горе под тавана, бих си помислил, че отнво за спонтанни.''
''Да, разбира се, че продухва дулото след стрелбата - някои неща са вечни. ''
''...със сценарии в ръка репетират спонтанните реплики, които ще трябва непринудено да споделят пред камерата след малко...''
''Населението ще тропа с крака от щастие...''
Дълго се чудих дали мога да дам 4 звездички на цялата тази гнусотия (не непременно в лощия смисъл, а по-скоро в реалния), но се прежалих точно заради следните няколко цитата:
''Вътре в човека, както знаете, е цяла вселена от чувства и мисли. Ала в някои хора вселените, наясно сте и с това, твърде малко се различават като обем и сложност от обемите вътре в бройлерите.''
''А кой ще спечели войната, докторе?
Мисля, че е повече о очевидно - ще я загубят всички, както беше и при предишните световни войни. Особено убитите и осакатените.''
''...оптимистичните ритми на класацията 'седемдесетте срещу осемдесетте' на VH1 - времето, когато всичко изглеждаше толкова по-просто и още не знаехме за съществуването на поне половината от лошите на този свят.''
''Хората са такива, каквито са. Всеки говори, каквото му идва отвътре.''
Най-любимият ми, но трябва да се чете в контекста на историята:
''Чайче все пак? Много съм надобрял в чая.''
И заради още няколко, които не мисля, че са особено 'политически коректни', за да ги изтипосам тук - ще прочетете, ще видите... За който има здрави нерви, де. Има един за Създателя на Вселената... дам... 4 звездички.
И пълна с жестоки лафове, иронии и да - мъдрости, ако мога така да ги нарека - мъдрости на 21ви век.
Започвам да се чудя дали да не започна да гледам ''риалитита'', явно голям смях пада:
'Аплодисментите, така бурни и настоятелни, че да не бях видял лампата за аплодисменти горе под тавана, бих си помислил, че отнво за спонтанни.''
''Да, разбира се, че продухва дулото след стрелбата - някои неща са вечни. ''
''...със сценарии в ръка репетират спонтанните реплики, които ще трябва непринудено да споделят пред камерата след малко...''
''Населението ще тропа с крака от щастие...''
Дълго се чудих дали мога да дам 4 звездички на цялата тази гнусотия (не непременно в лощия смисъл, а по-скоро в реалния), но се прежалих точно заради следните няколко цитата:
''Вътре в човека, както знаете, е цяла вселена от чувства и мисли. Ала в някои хора вселените, наясно сте и с това, твърде малко се различават като обем и сложност от обемите вътре в бройлерите.''
''А кой ще спечели войната, докторе?
Мисля, че е повече о очевидно - ще я загубят всички, както беше и при предишните световни войни. Особено убитите и осакатените.''
''...оптимистичните ритми на класацията 'седемдесетте срещу осемдесетте' на VH1 - времето, когато всичко изглеждаше толкова по-просто и още не знаехме за съществуването на поне половината от лошите на този свят.''
''Хората са такива, каквито са. Всеки говори, каквото му идва отвътре.''
Най-любимият ми, но трябва да се чете в контекста на историята:
''Чайче все пак? Много съм надобрял в чая.''
И заради още няколко, които не мисля, че са особено 'политически коректни', за да ги изтипосам тук - ще прочетете, ще видите... За който има здрави нерви, де. Има един за Създателя на Вселената... дам... 4 звездички.
August 11, 2014
Това е първият ми сблъсък с Чавдар Парушев – оказа се челен.
Кирливите ризи, вкиснатите души и смрадливите карантии на политическо-медийния елит са проснати на тезгяха и друго касапинът Парушев не предлага.
Не ми се беше случвало да чета български роман с толкова успешно постигнато внушение за издевателство над относително невинно човешко същество. И, както е посочил по-горе Izumen, като че ли на текста му липсва човещина – той е краен и в сарказма си, и в негативизма си. Социалната сатира неусетно преминава в реалистично, натуралистично страдание, а след това обратно – омагьосан кръг.
Всичко това обаче се преглъща, защото текстът е написан удоволствено - има постмодерна игривост, има почти философска афористичност, има поезия, има асоциативност, има естественост на диалозите и монолозите, има абсурди, има смях.
А, щях да забравя – Осама Бен Ладен е най-положителният герой в текста.
Кирливите ризи, вкиснатите души и смрадливите карантии на политическо-медийния елит са проснати на тезгяха и друго касапинът Парушев не предлага.
Не ми се беше случвало да чета български роман с толкова успешно постигнато внушение за издевателство над относително невинно човешко същество. И, както е посочил по-горе Izumen, като че ли на текста му липсва човещина – той е краен и в сарказма си, и в негативизма си. Социалната сатира неусетно преминава в реалистично, натуралистично страдание, а след това обратно – омагьосан кръг.
Всичко това обаче се преглъща, защото текстът е написан удоволствено - има постмодерна игривост, има почти философска афористичност, има поезия, има асоциативност, има естественост на диалозите и монолозите, има абсурди, има смях.
А, щях да забравя – Осама Бен Ладен е най-положителният герой в текста.
July 28, 2014
Отвътре е безнадеждно: http://knigolandia.info/book-review/o...
“Отвътре” е яростна сатира на действителността в медийните среди, но лесно може да бъде разгъната да покрие целия ни социум, прояден от алчност, далавери и тарикатщина. Парушев в тази книга е много различен от оня в сборника – тук е безукорно садистичен към цялата блатна симфония, в която живеем, сочи с пръст всички тлъсти жаби, които се ояждат с пърхащите около им насекоми-бачкатори, не се прехласва по квакането им, представяно като култура под формата на реалити-формати, чалга (далеч не само в тесния музикален смисъл), душеслабителни психолози, модни гурута и прочие. Стилът силно ми напомни на сатирата на Чък Паланюк, но съсредоточена – и следователно дълбаеща по-злобно – в нашенските си рани, които не спират да кървят, защото лейкопластът е откраднат, лекарите са емигрирали, а линейките закъсняват, дори да ги има случайно в наличност.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/o...
“Отвътре” е яростна сатира на действителността в медийните среди, но лесно може да бъде разгъната да покрие целия ни социум, прояден от алчност, далавери и тарикатщина. Парушев в тази книга е много различен от оня в сборника – тук е безукорно садистичен към цялата блатна симфония, в която живеем, сочи с пръст всички тлъсти жаби, които се ояждат с пърхащите около им насекоми-бачкатори, не се прехласва по квакането им, представяно като култура под формата на реалити-формати, чалга (далеч не само в тесния музикален смисъл), душеслабителни психолози, модни гурута и прочие. Стилът силно ми напомни на сатирата на Чък Паланюк, но съсредоточена – и следователно дълбаеща по-злобно – в нашенските си рани, които не спират да кървят, защото лейкопластът е откраднат, лекарите са емигрирали, а линейките закъсняват, дори да ги има случайно в наличност.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/o...
February 7, 2019
5/5. Radoslava Paruševa od pisanja brutalnega posttranzicijskega romana ni odvračalo dejstvo, da bolgarski narod vedno manj bere, nekoliko hudomušno le pripominja, da njegovemu pisanju ne sledi "od znotraj" opisovana bolgarska mafija - ker slednja preprosto ne bere. Parušev izrisuje podobo sodobne Bolgarije, ki ji brezsramno vladajo sumljivi strici iz ozadja, ostanki real-socialistične politične ureditve, ljudstvu ponujajoči reciklirani in ekranizirani sentimentalizem, vezan na nacionalne simbole in odtekli, pretekli čas.
September 15, 2014
Интересно са преплетени различните мотиви. Авторът е смел в изказа си както винаги. Очаквах малко повече обаче...
Displaying 1 - 14 of 14 reviews