Мутренски купони, властни мъже, красиви девойки от провинцията, които не знаят къде са попаднали и какво ще им струва това. Лица от кориците, къпещи се в блясък и затънали в дългове, плащани от богати женени мъже, даващи пачки и скъпи подаръци, но взимащи много повече. Сводници, босове и спортни звезди, претенции за почтеност в кривото огледало на мръсното задкулисие. Наркотици? Аборти? Престъпления? Да, има от всичко. „Дневниците на една курва“ съдържа неподправени истории за грозната истина, прикрита с много грим, лъскави атрибути на привидния успех, пари. И онази крива усмивка на една красива жена, научила истината за живота по един особено жесток начин - докато е вярвала в любовта или се е спасявала от мизерията. Героинята на Калина се казва Мария. Тя има много лица и до едно са реални. Мария е събирателен образ на всички онези момичета, с които мъжете изневеряват. Мария е била там, в кревата, когато мутри са се „поръчвали“, когато дилъри са продавали, когато сводници са преследвали, когато почтени бизнесмени и известни личности са си плащали за секс. По един или друг начин. Мария е онази жена, от която всяка съпруга се ужасява, а всеки съпруг пожелава. И нейната история не е просто за секс. Това е истината у нас, още ближеща раните си от прехода. Той роди онези лица, които все още разпределят пачките, властта и триумфа. А зад тях се крият гнилите тайни на т. нар. елит. Всички истории в книгата почиват на действителни случаи. Който се разпознае, има гузна съвест...
Калина Паскалева е родена на 8 ноември 1986 година. Завършва Английската гимназия в Пловдив и учи журналистика в София.
Работи като телевизионен репортер и редактор в риалити формати. Занимавала се е с разследваща журналистика във вестниците „168 часа“ и „24 часа“ и е водила своя рубрика във в. „Уикенд“. Автор е на редица публикации в ежедневници и лайфстайл издания.
Признавам, прочетох я на pdf-файл. Четох я, както се гледа катастрофа с трупове - не можеш да откъснеш поглед, но същевременно си наясно, че гледаш катастрофа и смърт, ужасни неща. Аз съм, изглежда, гост в страната си, нямаше да знам нищо от нещата, за които дамата говори, ако не бях прочела текста й. Това не е литература, но тя и не претендира за това, допускам, че един ден ще се смята за зловеща документалистика, би свършила и добра работа като помагало по психопатология. Беше ми истински зле и тъжно, докато четях, т.е. - текстът предизвика у мен повече емоции от очакваното. Ако бях религиозна, сигурно щях да се моля за българските момичета, сега просто се чудя как може да им се помогне...
Чета ви оценките и ви се чудя... „вулгарна“ била книгата, „нямала редакция“, „простовато била написана.“ Тя девойката (Калина Паскалева) цяла книга се опита да ви напише за това, че знаете коя е благодарение на креватните й умения, тук за литературния й стил сте тръгнали да я критикувате.
Оставям настрана факта, коя е авторката, колко прост и елементарен език е използван и липсата на каквато и да е редакция и обработка на книгата („Апостроф“, все пак) и крайния продукт е една не-ужасна книга. Не казвам хубава, не казвам добра, не казвам средостатистична... не-ужасна!
Главното, с което книгата се прослави е автобиографичния и най-вече реалити елемент на сюжета. Докато всички сочат манекенките и чалга-певиците с пръст до сега (поне аз) не съм имала възможността да разбера какво е от друата страна. (Не съм чак толкова заинтргувана от нощния живот на българския хайлаф, но работя в книжарница и трябва да знам какво продавам.)
Имаше нещо, което много ми допадна в тази книга, въпреки всичко. Попаднала в ръцете на някоя млада девойка, която мечтае да си губи бельото по задните седалки на черните джипове, тази книга може да работи като така наречения wake-up call.
Не бих препоръчала тази книга на никого, който иска да чете качествена, смислена литература, но наистина може да е полезно четиво за ОНОВА момиче, което всички, за съжаление, познаваме.
Здравейте. Вие сте момиче от китно българско село и търсите лесен за печалба?!? Лесна печалба? Браво, попаднахте на точното място. Тук ще се запознаете как да станете богати без образование и квалификация. Трябват ви само тясна в*гина, голяма уста и палав *нус. Имате ги, нека тогава да запозваме. Чрез този курс можете да станете певица, елитна к*рва, писателка, репортерка и много други, само срещу 1 час удоволстие и пищни оргии. Прочетете и вече ще сте малка и палава златотърсачка и лапачка. Поздрави :)
Въпросната брошурка, представяща хаотично, неправдоподобно и безцелно личностното падение на някакви объркани девойки, намерих захвърлена. Взех я и си направих нелекия труд да я прегледам, отне ми 2-3 часа и ... Този феноменален труд изпревари "Малка книга за бизнеса" на Боян Бенев в личната ми класация за похабена хартия... Мисля да я изхвърля в боклука с цел да спестя страданието на други случайни минувачи .... (:
Не съм сигурна, че въобще мога да дам и една звезда на тази книга. С нищо не я заслужава.
За момент се зачудих как, за бога, са се съгласили да публикуват такова нещо, ама след това се сетих, че повечето хора за такива неща живеят - скандали, драми и пошлост.
Далеч от жанра литература е обаче. Става за жълтите вестници.
Защо няма оценка под 1 за извънредно тъпи и посредствени напъни? Тази ми единица стои до другите единици все едно те са 10. Давам й 0,01 на тая глупотевина.
Ревю август 2025: ниво на писане: "Сигнално жълто", не знаеш да се смееш или да те втресе
Ревю април 2021: Чудя се дали работното заглавие на романа не е включвало думата Наръчник?! Не беше толкова зле. Върнах се в годините на жълтите вестници, които четях вместо книжки с вицове. Опитът, макар и амбициозен, не се доближава до Вулгарните романи на Христо Калчев, но не е и чак пък толкова зле за четене. Дори е забавно, защото всички знаем, че това е част от историята.
* Радвам се, че не съм давала пари за книгата, и я четох като електронна книга.
Не бих я определила като тотална загуба на време, защото я прочетох за ден. Жълта книга с лек фантастичен елемент. Книгата е достъпна онлайн и би било истинско престъпление да отделите повече от 0,40лв. за нея.
Заглавието предлага нещо уникално и интересно. Но съдържанието значително се разминава със заглавието. Книгата представлява сбор на разкази на различни жени преминали през продажбата на женска плът. Някои успели да се измъкнат, други завъшрват незнайно как... Няма много хронологична връзка между разказите. В началото си мислиш, че ще се разказва за живота на една жена минала през "елита" на България. Но вече на четвъртата глава разбираш, че това са просто някакви разказа събрани на едно място без някаква определена цел. За мен книгата не предложи нищо ново и невиждано до сега. Може да не съм много на ти с живота, който описва, но го описва точно така, както си го представят хората, които не живеят в него. Всички разкази следваха един и същи модел. Описване на обстановката, която била прекрасна. До един ден... И явно тук е развръзката, която не е и кой знае колко добра... Отново се убеждавам, че е по-добре човек да няма очаквания...
Книгата е ок като за жанра си - чалга-халтура. Беше ми интересно да надникна в света на крими-контингента и проститутките. Не е лесен животът на тези девойки. Може би най-много ме впечатли демонстрираното самочувствие и егоцентризъм, както и идеята, че всички им завиждат и си мечтаят тайно за техния живот, скъпи дрехи и приключения.
Тази книга прочетох до края, само за да видя каква глупост още може да измисли авторката. Няма въобще да коментирам факта, че редакторът на тази книга, при това посочен още на първите страници, не е свършил и грам работа - текстът е пълен с грешки от техническо, пунктуационно и граматическо естество.
Първите няколко глави имат явна връзка помежду си и описват живота на една девойка от Пловдив - "актуална съм и всички искат да спят с мен". За повествованието на нейното падение (или пък израстване) от квартална побойничка през футболен талисман до елитна златотърсачка в София биват използвани множество истински персонажи в едни безкрайно интимни обстановки, които пораждат въпроса дали авторката не говори за себе си. Или пък е събрала сведения от клюкарска колонка и ги е подредила в едно. Или пък набеждава хората в конкретни събития, които биха подхождали на славата им.
После обаче връзката започва да изчезва и има една преходна глава, в която се чудиш как така беше от Пловдив, пък сега изведнъж е израснала в Казанлък (макар и да не се споменава името на града). Оттам нататък всяка глава е за себе си и всички идват да покажат падението на един тип жени, които според мен описателно може да съберем в група "красиви"; изглежда ми като книга, оплюваща красивите жени и придаваща им пошлост и долност, типична по-скоро за някоя баба пред входа, която обсъжда колко различни коли взимат Мария всеки ден.
Изключително разочарована съм, че журналист е проявил подобна нескопосаност - книгата нито има интересен стил на писане, нито е привлекателна със структурирането на събитията в нея. А ако идеята е била да се покаже как мислят "курвите", провалът е абсолютен - нищо въобще не става ясно. За подобно нещо трябваше да се отдели не само прелистване на крими хрониката от 1990 до 2005, а да се прегледа и някой научен труд по психология, та книгата да стане едни 300 страници.
В крайна сметка давам 2 звезди, защото се подсмихнах 2 пъти.
Купих си тази книга, защото около авторката се вдигна доста шум, когато влезе в Биг Брадър. Книгата е леко посредствена, но за сметка на това що-годе интересна. Състои се от различни разкази на различни жени. Имаше няколко момента, които ми бяха доста забавни, но като цяло е по-скоро нагарчаща. Основно очеотваряща. Подразниха ме клишетата - къде е редакторът тук? "Изящната ми бяла ръка" и други подобни. Всяко съществително е придружено от поне едно прилагателно, къде нужно, къде ненужно. Стилът е малко детински.
И понеже, Кристина Патрашкова правеше оценки и беше казала, че Калина Паскалева не била писател, а била автор и др подобни снизходителни изказвания, искам да кажа, че и на Патрашкова имам книгата (тази за Биг Брадър) и тя не е по-добра от тази.
Реших да я прочета понеже чух за авторката за първи път покрай биг брадър и се зачудих каква е и откъде се е появила. Нямах високи очаквания разбира се, но пак успя да ме разочарова. Историите бяха разпокъсани и нахвърляни, не следваха някаква хронология, по-скоро прилича на жълт вестник.
Готин маркетингов трик, започващ от корицата, заглавието, популярността на авторката и през съдържанието. В началото френетичният стил увлича като всяко едно изкушение и се чете скорострелно, но след средата историите започват да се повтарят, персонажите да си приличат, а на края е спряло да ти пука.
Вероятно замислена като полуавтобиографичен роман (Калина Паскалева също е от Пловдив), първите ѝ няколко части са последователни и следват някаква логика, но в един момент всяка глава става за себе си, представяйки нови и нови златотърсачки. Те винаги идват с огромни амбиции от някое китно градче, около тях се въртят дебели, набити чичковци с хитри очички, готови да пръснат един куп пари, а жените в компанията се пръскат от злоба и завист. И така до края.
Загуба. На време, на мозъчни клетки, на хартия. Не знам кой идиот е сложил повече от 1 звезда? Е, да, някой ще каже, това е суровата действителност, това го има ... ах, моля ви, недейте, айде нема нужда!
Някои неща няма да ми стигне цял живот да изтрия от съзнанието! Доста груба и тъжна истина за българската действотелност на момичетата, които искат да постигнат лесния начин на живот! Изводът е, че искаш ли нещо подобно, има цена, която трябва да платиш! Стилът на писане авторката, въпреки лошата и слава и нисък рейтинг на книгата и, беше доста увлекателен, макар и подробностите да ми идваха в повече на моменти!