What do you think?
Rate this book
VeneRare
Зловеща миризма нахлува в стаята на млад писател и го откъсва от работата му. В опит да открие източника на зловонието, той поглежда навън и вижда, че и други са излезли по прозорците в търсене на същия отговор. Отговорът се оказва техният съсед, наричан от всички Гърка и починал наскоро...
За всеобщо изумление тялото на Гърка започва да левитира в апартамента му, което води до редица събития, завършващи с неговото провъзгласяване за светец. Това обаче е само началото – смъртта на мъжа отваря на младия писател врата към нова, непозната вселена и паралелен свят, намиращ се между панелните блокове, гаражите и мазетата.
В този нов свят, обитаван от слепи котки и духове на миналото, сън и действителност унасят читателя в хипнотичен танц на мрачна бруталност.
За всеобщо изумление тялото на Гърка започва да левитира в апартамента му, което води до редица събития, завършващи с неговото провъзгласяване за светец. Това обаче е само началото – смъртта на мъжа отваря на младия писател врата към нова, непозната вселена и паралелен свят, намиращ се между панелните блокове, гаражите и мазетата.
В този нов свят, обитаван от слепи котки и духове на миналото, сън и действителност унасят читателя в хипнотичен танц на мрачна бруталност.
160 pages, Paperback
First published November 26, 2021
6 people are currently reading
79 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
January 16, 2025
Да бъда честна, нямам никаква представа какво прочетох; нито за какво става на въпрос в цялата книга. Всичките метафори, които са използвани са тотално непознати и неразбираеми за мен.
Какво бяха: Невидимата Църква; Двойник от Косми; Всивиждащата Сляпа Котка, която няколко пъти е описана да прави френска любов на главният герой; Гърка, който умира и е провъзгласен за светец; Огнени човечета; Догматичен комитет и още куп такива думи с главни букви. От всичкото това, ясно разбрах само, че писателя явно обича пениса си, защото не спря да говори за него...
Може би писателя също харесва Мураками и "Кафка на плажа"? Долових и този нюанс? И се е опитал по същият начин да покаже своя живот и как го разбира, но никак не му се е получило според мен.
Не се разбрахме с тази книга. Съвременната румънска литература явно не е за мен :(
А корицата на българското издание е красива! Поне за това заслужава 1 ⭐️
И все пак бих се радвала ако някой успее да ми разясни повече за какво става на въпрос в книгата :)
Какво бяха: Невидимата Църква; Двойник от Косми; Всивиждащата Сляпа Котка, която няколко пъти е описана да прави френска любов на главният герой; Гърка, който умира и е провъзгласен за светец; Огнени човечета; Догматичен комитет и още куп такива думи с главни букви. От всичкото това, ясно разбрах само, че писателя явно обича пениса си, защото не спря да говори за него...
Може би писателя също харесва Мураками и "Кафка на плажа"? Долових и този нюанс? И се е опитал по същият начин да покаже своя живот и как го разбира, но никак не му се е получило според мен.
Не се разбрахме с тази книга. Съвременната румънска литература явно не е за мен :(
А корицата на българското издание е красива! Поне за това заслужава 1 ⭐️
И все пак бих се радвала ако някой успее да ми разясни повече за какво става на въпрос в книгата :)
February 17, 2025
Реална оценка 3.5★
Във всяка книга има метафори и алегории... Ама тук нямаше нищо друго. Интересно е - всеки може да намери това, което иска да види... Честно казано текстът се чете лееееко трудно и не знам дали бих си причинила нещо подобно скоро... Но по-скоро ми хареса отколкото не.
Във всяка книга има метафори и алегории... Ама тук нямаше нищо друго. Интересно е - всеки може да намери това, което иска да види... Честно казано текстът се чете лееееко трудно и не знам дали бих си причинила нещо подобно скоро... Но по-скоро ми хареса отколкото не.
August 9, 2022
In partile bune, universul mitologizat de la bloc e conturat intr-un mod super inventiv. In general partile atmosferice si constructia personajelor sunt nice. La polul opus avem scene care uneori sunt inutil de morbide/stranii, cum ar fi prima aparitie a Pisicii Oarbe Atotvazatoare. Inteleg ca volumul este unul autobiografic, dar folosirea ideii de carte in carte mi s-a parut si ea cam edgy si nu cred ca a imbunatatit cu ceva plotul. 2.5 pt mine, dar nu regret ca am citit-o
December 31, 2021
Somnu' lu' Ardelean naste monstri literari.
Cartea asta e o fantezie literara, ce aduce vag a magic realism a la Murakami doar ca bantuita de o duhoare data de romanismele pure dintre paginile ei.
Cu acest roman ancestral, Flavius si-a consolidat statutul de 'Autorul meu roman preferat.'
Cartea asta e o fantezie literara, ce aduce vag a magic realism a la Murakami doar ca bantuita de o duhoare data de romanismele pure dintre paginile ei.
Cu acest roman ancestral, Flavius si-a consolidat statutul de 'Autorul meu roman preferat.'
August 21, 2024
Cred că nici acum nu știu ce am citit... Am început cartea de două ori, mi-a luat ceva până să intru în poveste și să înțeleg ce vrea de la mine. Este ciudată, nu știu dacă am citit ceva mai ciudat vreodată.
„Vene rare” este o poveste complexă, care depășește granițele convenționale ale genului horror. E un roman macabru și absurd, despre o religie ce se dezvoltă între blocuri, care include, printre altele, cadavre plutitoare, oameni care evaluează gradul de sfințenie al morților, pisici, un cimitir de mașini, erotism dubios, și mai multe pisici. Cartea are accente puternice de fantastic și grotesc și construiește o realitate mereu instabilă, în care granițele dintre normal și anormal, dintre viață și moarte, sunt neclare.
Flavius Ardelean a construit un cadru misterios și întunecat, care contribuie la atmosfera apăsătoare a cărții. Cred că partea de worldbuilding este elementul care m-a atras cel mai mult la acest roman. Dacă povestea m-a lăsat confuză de multe ori, iar personajele sunt schițate din câteva linii de penel, atmosfera în schimb și lumea dintre blocuri primesc rol principal. Autorul integrează imagini, mirosuri, senzații, pentru a face din acest minuscul cvartal un întreg univers coșmaresc. În acest cadru infernal, venit dintr-o imaginație smintită, Ardelean ironizează lumea mică a blocului, cu administratorul atotstăpânitor și cu vecinii care văd și aud totul și de a căror gură nu scapă nimeni. În același timp, autorul își râde de religiile care iau forma cultului.
Stilul este dens și extrem de elaborat, iar Ardelean reușește să creeze imagini brutale, oferind o experiență intensă și viscerală. În același timp, invită cititorul la reflecție asupra propriilor frici și incertitudini. Cred că mi-ar fi plăcut mult mai mult cartea asta dacă aș fi citit-o în liceu. Acum, m-a fascinat, dar nu am putut digera anumite pasaje, mai ales cele dubios erotice. Unele imagini au fost prea deranjante pentru mine. Lăsați pisicile în pace!
„Vene rare” este o poveste complexă, care depășește granițele convenționale ale genului horror. E un roman macabru și absurd, despre o religie ce se dezvoltă între blocuri, care include, printre altele, cadavre plutitoare, oameni care evaluează gradul de sfințenie al morților, pisici, un cimitir de mașini, erotism dubios, și mai multe pisici. Cartea are accente puternice de fantastic și grotesc și construiește o realitate mereu instabilă, în care granițele dintre normal și anormal, dintre viață și moarte, sunt neclare.
Flavius Ardelean a construit un cadru misterios și întunecat, care contribuie la atmosfera apăsătoare a cărții. Cred că partea de worldbuilding este elementul care m-a atras cel mai mult la acest roman. Dacă povestea m-a lăsat confuză de multe ori, iar personajele sunt schițate din câteva linii de penel, atmosfera în schimb și lumea dintre blocuri primesc rol principal. Autorul integrează imagini, mirosuri, senzații, pentru a face din acest minuscul cvartal un întreg univers coșmaresc. În acest cadru infernal, venit dintr-o imaginație smintită, Ardelean ironizează lumea mică a blocului, cu administratorul atotstăpânitor și cu vecinii care văd și aud totul și de a căror gură nu scapă nimeni. În același timp, autorul își râde de religiile care iau forma cultului.
Stilul este dens și extrem de elaborat, iar Ardelean reușește să creeze imagini brutale, oferind o experiență intensă și viscerală. În același timp, invită cititorul la reflecție asupra propriilor frici și incertitudini. Cred că mi-ar fi plăcut mult mai mult cartea asta dacă aș fi citit-o în liceu. Acum, m-a fascinat, dar nu am putut digera anumite pasaje, mai ales cele dubios erotice. Unele imagini au fost prea deranjante pentru mine. Lăsați pisicile în pace!
December 17, 2022
"Învățasem deja ca oamenii au nevoie de propriile ficțiuni pentru a o suporta pe cea impusa de altcineva și de altundeva, bule mici în bule mai mari, ce se sparg consecutiv si-si varsă puroiul dintr-una intr-alta, pana pe patul de moarte, în acea ultima ficțiune orizontala."
"Acum, cu un narator nebun si mort în acelas timp, erau libere sa-si clădească panda de după perdele, în vaste construcții identice."
"Eram singur și știam ca ai mei nu aveau sa se mai întoarcă niciodată. Se mutasera, cu tot cu ancorele cu care fuseseră atașați de mine, smulgand, asa cum suferă albina la pierderea pantecului după atac, o buna bucata din mine."
"Acum, cu un narator nebun si mort în acelas timp, erau libere sa-si clădească panda de după perdele, în vaste construcții identice."
"Eram singur și știam ca ai mei nu aveau sa se mai întoarcă niciodată. Se mutasera, cu tot cu ancorele cu care fuseseră atașați de mine, smulgand, asa cum suferă albina la pierderea pantecului după atac, o buna bucata din mine."
September 6, 2023
3.5* Una dintre cele mai ciudate cărți citite vreodată. Și am citit chestii ciudate la viața mea. M-a dus automat cu gândul la filmul lui Dan Aykroyd ”Nothing But Trouble”. Nu ca poveste, ci ca absurditate, nebunie. Revăd filmul odată la câțiva ani. Mai mult ca sigur că o să recitesc cartea lui Flavius.
February 17, 2024
The birth of a cult is told in the most authentic way I have ever read.
I am always reluctant to read contemporary Romanian literature, but this was an amazing experience. I could imagine this book being adapted into a movie. The writing is very sensorial, if that makes sense.
I am always reluctant to read contemporary Romanian literature, but this was an amazing experience. I could imagine this book being adapted into a movie. The writing is very sensorial, if that makes sense.
January 26, 2025
Писателят в своята бездна
Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Тъкмо се готвя да пиша за тази книга и в съзнанието ми изникват безброй противоречия, свързани или с персонажите, или с трактовката на сценария. Със сигурност не се почувствах удобно с нея, а и, вероятно, тя също не се е почувствала удобно с мен. С това странно встъпление искам да кажа, че настоящото произведение почти излиза от статистическата вероятност в идейно отношение и да се говори правдиво за него влиза в графа „редки умения“. Усещането идва от липсата на каквато и да е насока, която да ме е подготвила преди отварянето на първата страница. Все пак ще се отпусна и ще надникна отново в света на Арделян. Заглавието „VeneRare“ („Колибри“, 2025, с превод на Василка Алексова) определено значи нещо. Написано с две отделни думи (vene rare) буквално означава „редки вени“, а слято – почитане, благоговеене. И двете обаче имат принос за разгръщането на сюжета, което би улеснило на първо време един читател. Следват „Догматичен Комитет“, „Невидимата Църква“, „Океана от Бетон“, „Всевиждащата Сляпа Котка“, „Двойник от Косми“, „Огнени човечета“ и т. н. Насред тази менажерия се позиционира един основен персонаж (като пренебрегнем Гърка – новоизлюпения светец) и, разбира се, колоритната обстановка, напомняща подозрително на миниатюрен град от панелни блокове насред държава, останала дълго време под похлупака на една отречена идеология.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Тъкмо се готвя да пиша за тази книга и в съзнанието ми изникват безброй противоречия, свързани или с персонажите, или с трактовката на сценария. Със сигурност не се почувствах удобно с нея, а и, вероятно, тя също не се е почувствала удобно с мен. С това странно встъпление искам да кажа, че настоящото произведение почти излиза от статистическата вероятност в идейно отношение и да се говори правдиво за него влиза в графа „редки умения“. Усещането идва от липсата на каквато и да е насока, която да ме е подготвила преди отварянето на първата страница. Все пак ще се отпусна и ще надникна отново в света на Арделян. Заглавието „VeneRare“ („Колибри“, 2025, с превод на Василка Алексова) определено значи нещо. Написано с две отделни думи (vene rare) буквално означава „редки вени“, а слято – почитане, благоговеене. И двете обаче имат принос за разгръщането на сюжета, което би улеснило на първо време един читател. Следват „Догматичен Комитет“, „Невидимата Църква“, „Океана от Бетон“, „Всевиждащата Сляпа Котка“, „Двойник от Косми“, „Огнени човечета“ и т. н. Насред тази менажерия се позиционира един основен персонаж (като пренебрегнем Гърка – новоизлюпения светец) и, разбира се, колоритната обстановка, напомняща подозрително на миниатюрен град от панелни блокове насред държава, останала дълго време под похлупака на една отречена идеология.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
January 9, 2025
Am inceput-o pentru ca ne-am intersectat cu Flavius Ardelean la Leipzig si am fost curioasa de ce a scris in genul horror / SF, mai ales ca nu am abordat inca acest gen in literatura romaneasca contemporana pana acum.
Am aflat ca e cea mai autobiografica carte a lui, a inceput cu revenirea "acasa", tema care ma preocupa zilele astea. Ma asteptam la o realitate cunoscuta, cu care sa pot relationa. In schimb, am nimerit intr-un univers care m-a absorbit, desi e foarte dubios si altfel, cu personaje aflate in variate grade de descompunere, incercand, toate, sa navigheze printre zeii care domnesc intre blocuri si eventual sa profite de prezenta lor in lume. M-am intrebat des care parti sunt inspirate din real si m-am gandit de multe ori cat de fascinanta e mintea umana care poate distorsiona realitatea in moduri atat de rafinate si de tenebroase deipotriva. Scriitura mi-a placut mult. Altfel, cred ca trebuie sa ai stomac tare ca sa citesti asa ceva, e o lectura pentru toate simturile (cu focus pe mirosuri tari!) care te si provoaca intelectual, cred eu. Cu multe pisici, femei-pisici lascive.
Am aflat ca e cea mai autobiografica carte a lui, a inceput cu revenirea "acasa", tema care ma preocupa zilele astea. Ma asteptam la o realitate cunoscuta, cu care sa pot relationa. In schimb, am nimerit intr-un univers care m-a absorbit, desi e foarte dubios si altfel, cu personaje aflate in variate grade de descompunere, incercand, toate, sa navigheze printre zeii care domnesc intre blocuri si eventual sa profite de prezenta lor in lume. M-am intrebat des care parti sunt inspirate din real si m-am gandit de multe ori cat de fascinanta e mintea umana care poate distorsiona realitatea in moduri atat de rafinate si de tenebroase deipotriva. Scriitura mi-a placut mult. Altfel, cred ca trebuie sa ai stomac tare ca sa citesti asa ceva, e o lectura pentru toate simturile (cu focus pe mirosuri tari!) care te si provoaca intelectual, cred eu. Cu multe pisici, femei-pisici lascive.
March 19, 2022
Un volum care îmi trezeşte impulsuri de a citi şi de a căuta cât mai multe informaţii despre tradiții legate de moarte şi morți, din orice cultură, încă vie sau nu.
O carte care împleteşte multe dihotomii, învăluite în simțul olfactiv incontestabil şi cel vizual antrenat.
Nici nu încerc să explic ideile constituente şi constitutive ale romanului, pentru că mintea-mi încă oscilează între realitate şi ficțiune, viaţă şi moarte, Bine şi Rău, oameni şi fantasme, adevăr şi fals, trezie şi vis.
Lecturând pagină cu pagină, vocea subconştientului îmi împingea în urechi black metal, death metal, symphonic death metal.
Trecând cu privirea ochiului minții peste pagini, am înrămat câteva imagini în Vermillion şi recenta lansare a celor de la Rammstein, Zeit (=timp).
Te voi mai citi, domnule Flavius Ardelean. Mi-ai captat atenţia.
"Lângă uşă, cineva instalase două cutii, în care oricine putea strecura bani; pe una scria Cutia Milei, pe cealaltă, Cutia Vinei."
O carte care împleteşte multe dihotomii, învăluite în simțul olfactiv incontestabil şi cel vizual antrenat.
Nici nu încerc să explic ideile constituente şi constitutive ale romanului, pentru că mintea-mi încă oscilează între realitate şi ficțiune, viaţă şi moarte, Bine şi Rău, oameni şi fantasme, adevăr şi fals, trezie şi vis.
Lecturând pagină cu pagină, vocea subconştientului îmi împingea în urechi black metal, death metal, symphonic death metal.
Trecând cu privirea ochiului minții peste pagini, am înrămat câteva imagini în Vermillion şi recenta lansare a celor de la Rammstein, Zeit (=timp).
Te voi mai citi, domnule Flavius Ardelean. Mi-ai captat atenţia.
"Lângă uşă, cineva instalase două cutii, în care oricine putea strecura bani; pe una scria Cutia Milei, pe cealaltă, Cutia Vinei."
This entire review has been hidden because of spoilers.
September 15, 2025
Личната хигиена на тази книга е под всякаква критика! Твърде много воня на разложено, изгнило, гноясали части и какви ли не твърде зловонни неща и така и не ми стана ясно с каква цел е цялата тази противност.
И там някъде под цялата гнусотия е историята за зараждането на един култ.
Не успях да схвана цялата книга, очевидно много неща ми убягнаха, защото умът ми все още се колебае между реалност и фикция, живот и смърт, добро и зло, хора и призраци, истина и лъжа, будност и сънища.
Предполагам в случая би помогнало човек да има обширни познания за митовете, вярванията и традициите свързани със смъртта. Но дори и да има дълбок и интригуващ смисъл в тази история е погребан под толкова неприятни и странни моменти, че стомахат ми отказва да го схване...
И там някъде под цялата гнусотия е историята за зараждането на един култ.
Не успях да схвана цялата книга, очевидно много неща ми убягнаха, защото умът ми все още се колебае между реалност и фикция, живот и смърт, добро и зло, хора и призраци, истина и лъжа, будност и сънища.
Предполагам в случая би помогнало човек да има обширни познания за митовете, вярванията и традициите свързани със смъртта. Но дори и да има дълбок и интригуващ смисъл в тази история е погребан под толкова неприятни и странни моменти, че стомахат ми отказва да го схване...
August 17, 2025
Ce. Tocmai. Am. Citit?!
January 6, 2025
Cred ca pe la 17 ani aș fi fost mult mai mare fan, aș di ascultat lângă un album de metal pe nume Duhoarea tenebrelor și aș fi notat citate în caiet. Deși are pasaje excelente și o fantezie debordantă care te duce în locuri în care nu te-ai fi gândit vreodată să calci, totuși trece prea tare de limita mea de toleranță la scârboșenii. Așa că am făcut o medie între 2 și 4 * ... Dar - big warning - nu e o carte pentru persoanele gingașe!
Displaying 1 - 14 of 14 reviews