„Поетът е крехък – той съществува точно в момента, когато поема въздух, за да духне няколко свещички върху тортата.“ Добромир Тонев бе точно такъв – кратък, като поемане на дъх. И се задуши от отровния въздух, който издъхваме.
„Поетът е като щъркел – обитава блата и мочурища, но за гнездо си търси църква.“ Добромир Тонев обитаваше блатото на тукашния живот, но поезията за него бе верую, религия, храм. Живееше като разпнат на кръста на собствената си ранимост, като оголен нерв, като отворена рана, беззащитен пред един свят, който множеството не обитава поетически. Не случайно някои от обсесивните му метафори са образи на ранимостта и уязвимостта, на голотата и оголеността. Неговата „Теза“, може би най-популярното му и емблематично стихотворение, гласи:
"След тебе злото диша като хрътка. (Доброто е обществено понятие.) Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие." Светлозар Игов
Поетът Добромир Маринов Тонев е роден в Ямбол. След завършване на средно образование в Ямбол, продължава да следва българска филология в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", където се дипломира през 1979 г.
Повече от 20 години работи като редактор в ДИ "Христо Г. Данов" в Пловдив. Поезията му е превеждана на руски, полски, унгарски, английски, италиански, испански и немски езици.
В годината на завършване на висшето образование излиза първата му стихосбирка - Белег от подкова, която е отличена с националната награда за дебют и Добромир Тонев е приет за член на Съюза на българските писатели.
Следващи негови книги са:
Нежна машина - поезия, 1984 г., с награда на СБП за поезия; Свиждане със светлината - поезия, 1990 г. Арго - поезия, 1994 г. Под седлото на Пегаса - поетични шаржове за известни пловдивчани, 1998 г. Крахът на един кокошарник - хумористична новела, 2000 г. Обратната страна на иконата - посмъртно, фрагменти, 2001 г. Голямата лудница - посмъртно, лирични злободневки, 2002 г.