🍷 Една чаша червено вино, италианско семейство, шокиращи тайни и любов, която се прокрадва между всичко това… Какво може да се обърка 👀
„Последен шанс“ от Ема Пинятиело, издадена от ИК „Хермес“ – книга, която се оказа точно моят тип история и идеалното четиво за плавното преминаване от лято към есен 🍂 Но нека първо обърнем внимание на самото издание. Книжното тяло е леко, удобно и изключително приятно за разгръщане, а корицата е просто мега сладурска 😍
А най-хубавото? Атмосферата с винарните не е просто плод на въображението на авторката. Ема Пинятиело действително живее в Австралия и посещава винарни, за да пресъздаде по достоверен начин света, който изгражда в книгата 🍇🍷
„Последен шанс“ е дебютният ѝ романтичен съспенс и поставя началото на поредицата „Кръв и вино“, която към момента включва две книги. И тук вече отправям един много деликатен намек към „Хермес“ – моля ви, издайте и втората част 🥹
Романът е 432 страници и е разказан от две гледни точки – Грей и Макс. А началото на всяка глава е допълнено с различни картинки, представящи героите, което много ми допадна.
Що се отнася до историята – тук авторката определено ме спечели ❤️
Имаме важни теми, поднесени плавно и ненатрапчиво, страхотен хумор, интересни герои и разговори, които звучат естествено. Хареса ми и начинът, по който постепенно бяха въвеждани всички персонажи. Всеки от тях има свое място в историята и е представен така, че или ще си го харесате, или ще успеете да го разберете.
А любовната история ❤️
Точно толкова, колкото трябва. Не е натрапчива и не измества останалата част от сюжета. Любовта и съспенсът вървят ръка за ръка и се допълват, вместо да си пречат.
Но… последните 100+ страници 😳
Там вече беше пълна лудница!
Имах чувството, че всички герои са на бойното поле и се опитват да оцелеят, докато една след друга излизат шокиращи семейни тайни. А когато става въпрос за италианско семейство… знаете, че драмата няма как да е малко 😂
В заключение мога само да кажа, че много ми хареса както книгата, така и стилът на авторката. Беше ми огромно удоволствие да я прочета и, колкото и бавно да го правех, за да не свършва, в крайна сметка дойде и този момент. 🥹