What do you think?
Rate this book
Обслужвал съм английския крал • Прекалено шумна самота • Строго охранявани влакове
Изданието включва три от най-значимите творби на Бохумил Храбал: „Обслужвал съм английския крал”, „Прекалено шумна самота“ и „Строго охранявани влакове“ – уникални художествени светове, даряващи изискана наслада на ценителите на качествената европейска проза. „Обслужвал съм английския крал” (1971 г., официално издаден едва през 1989 г.) е „роман за израстването“ с пикарескни, но и с безброй политически и исторически мотиви. Проследява съдбата на обикновен младеж, започнал като келнер и пиколо и впоследствие завъртян в безмилостния механизъм на историята от 20-те до 60-те години на ХХ век. Превърнал се от обслужващ персонал в милионер с размах, а после – в окаян политически затворник, героят открива душевен мир във философията на простия природен живот. Привидно абсурдна съдба, а всъщност реалност за безброй европейци в онази драматична епоха. По „Обслужвал съм английския крал” прочутият чешки режисьор Иржи Менцел създава филм (с участието на българския актьор Иван Бърнев в главната роля), който жъне световен успех. „Прекалено шумна самота“ е една от най-философските творби на Храбал (1976 г. самиздат, 1989 г. официално издание в Чехия). Сюжетът идва от личната биография на писателя, който, подобно на героя си Хантя, също работи няколко години в пункт за преработване на стара хартия. Превърнал работата си в ритуал, Хантя внимателно отделя от купчините редките книги, спасява ги от ликвидация и страстно се отдава на тяхното четене. Както е винаги при Храбал, „сивият“ житейски факт придобива неподозирани философски и поетични измерения, а един „малък” човек се оказва необозрима духовна вселена. „Прекалено шумна самота“ е филмирана през 1994 г. като доста свободна вариация с Филип Ноаре в главната роля. „Строго охранявани влакове“ (1965) разказва за драматичното превръщане на едно объркано и уплашено от собственото си съзряване момче в мъж в превратните месеци от края на Втората световна война, сред декора на малка провинциална гара в протекторатна Чехия. Новелата е населена с типичните за Храбаловото творчество гротесково-комични, но нелишени от драматизъм и трагизъм типажи, със сюрреалистични апокалиптични визии, безпощадна делнична бруталност, примесена с баладична лиричност. За популярността на произведението допринася и забележителната му филмова адаптация от 1966 г. на режисьора Иржи Менцел, спечелила „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм.
400 pages, малък формат, твърди корици
Published November 29, 2024
1 person is currently reading
5 people want to read
About the author
Bohumil Hrabal
186 books1,320 followersBorn in Brno-Židenice, Moravia, he lived briefly in Polná, but was raised in the Nymburk brewery as the manager's stepson.
Hrabal received a Law degree from Prague's Charles University, and lived in the city from the late 1940s on.
He worked as a manual laborer alongside Vladimír Boudník in the Kladno ironworks in the 1950s, an experience which inspired the "hyper-realist" texts he was writing at the time.
His best known novels were Closely Watched Trains (1965) and I Served the King of England. In 1965 he bought a cottage in Kersko, which he used to visit till the end of his life, and where he kept cats ("kočenky").
He was a great storyteller; his popular pub was At the Golden Tiger (U zlatého tygra) on Husova Street in Prague, where he met the Czech President Václav Havel, the American President Bill Clinton and the then-US ambassador to the UN Madeleine Albright on January 11th, 1994.
Several of his works were not published in Czechoslovakia due to the objections of the authorities, including The Little Town Where Time Stood Still (Městečko, kde se zastavil čas) and I Served the King of England (Obsluhoval jsem anglického krále).
He died when he fell from a fifth floor hospital where he was apparently trying to feed pigeons. It was noted that Hrabal lived on the fifth floor of his apartment building and that suicides by leaping from a fifth-floor window were mentioned in several of his books.
He was buried in a family grave in the cemetery in Hradištko. In the same grave his mother "Maryška", step father "Francin", uncle "Pepin", wife "Pipsi" and brother "Slávek" were buried.
He wrote with an expressive, highly visual style, often using long sentences; in fact his work Dancing Lessons for the Advanced in Age (1964) (Taneční hodiny pro starší a pokročilé) is made up of just one sentence. Many of Hrabal's characters are portrayed as "wise fools" - simpletons with occasional or inadvertent profound thoughts - who are also given to coarse humour, lewdness, and a determination to survive and enjoy oneself despite harsh circumstances. Political quandaries and their concomitant moral ambiguities are also a recurrent theme.
Along with Jaroslav Hašek, Karel Čapek, and Milan Kundera - who were also imaginative and amusing satirists - he is considered one of the greatest Czech writers of the 20th century. His works have been translated into 27 languages.
Hrabal received a Law degree from Prague's Charles University, and lived in the city from the late 1940s on.
He worked as a manual laborer alongside Vladimír Boudník in the Kladno ironworks in the 1950s, an experience which inspired the "hyper-realist" texts he was writing at the time.
His best known novels were Closely Watched Trains (1965) and I Served the King of England. In 1965 he bought a cottage in Kersko, which he used to visit till the end of his life, and where he kept cats ("kočenky").
He was a great storyteller; his popular pub was At the Golden Tiger (U zlatého tygra) on Husova Street in Prague, where he met the Czech President Václav Havel, the American President Bill Clinton and the then-US ambassador to the UN Madeleine Albright on January 11th, 1994.
Several of his works were not published in Czechoslovakia due to the objections of the authorities, including The Little Town Where Time Stood Still (Městečko, kde se zastavil čas) and I Served the King of England (Obsluhoval jsem anglického krále).
He died when he fell from a fifth floor hospital where he was apparently trying to feed pigeons. It was noted that Hrabal lived on the fifth floor of his apartment building and that suicides by leaping from a fifth-floor window were mentioned in several of his books.
He was buried in a family grave in the cemetery in Hradištko. In the same grave his mother "Maryška", step father "Francin", uncle "Pepin", wife "Pipsi" and brother "Slávek" were buried.
He wrote with an expressive, highly visual style, often using long sentences; in fact his work Dancing Lessons for the Advanced in Age (1964) (Taneční hodiny pro starší a pokročilé) is made up of just one sentence. Many of Hrabal's characters are portrayed as "wise fools" - simpletons with occasional or inadvertent profound thoughts - who are also given to coarse humour, lewdness, and a determination to survive and enjoy oneself despite harsh circumstances. Political quandaries and their concomitant moral ambiguities are also a recurrent theme.
Along with Jaroslav Hašek, Karel Čapek, and Milan Kundera - who were also imaginative and amusing satirists - he is considered one of the greatest Czech writers of the 20th century. His works have been translated into 27 languages.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
December 30, 2025
4,5⭐
Цялостен shout out към Храбал за употребата му на магически реализъм... *chef's kiss*.
"Обслужвал съм английския крал" 5⭐
Не съм сигурна, че мога да обясня какво ме подтикна да дам тези пет звезди... Просто помня онзи момент на възторг, когато книгата, първоначално скучна и озадачаваща, се издигна в моите очи. Всъщност имаше доста подобни моменти, в които бях дълбоко възхитена от думите пред очите ми, от това колко мелодично и красиво са подредени. Направо не е за вярване, че от сравнението на интимните части на жена със сандвич с шунка в началото, се стигна до... ами до каквото се стигна.
Произведенията на Храбал определено не са лесни за четене и, реално погледнато, немалка част от преживяването беше, най-просто казано, тегаво – неочаквано описание на любима книга. Но предизвикателството беше приятно, защото историята винаги ме възнаграждаваше за усилията ми и колкото повече време прекарвах с нея, толкова повече се усилваше това усещане. До голяма степен дължа това на Хъмбърт, който даде толкова интересен поглед над нещата. Оплакването ми, че изреченията са ненужно дълги, той обори с аргумента, че нарочно се имитира стила на разказване на дете, за да се покаже детинството на Дитье, чиято фамилия БУКВАЛНО ОЗНАЧАВА ДЕТЕ. Това толкооова ми промени перспективата. Всъщност съм убедена, че изобщо нямаше да ми допадне това произведение, ако го четох сама (даже едва ли щях да го завърша). Прекалено е многослойно, за да се справи човек с него без да е наясно с истроическия контекст и без да има тренирано око за вникване в сложна литература.
Друг подобен момент беше супер гнусната секс сцена – сношение на двама "чисти, достойни" индивиди, продължаването на арийската раса, реализирането на този уж толкова възвишен идеал на нацистите, а случващото се е толкова отблъскващо и това отвращение, които изпитваме докато четем за интимните им дела, е отвращението, което поражда цялата нацистка идеология. И как детето – уж генетично на върха, уж арийски шедьовър – е умствено недоразвито. И как самата Лиза, "чиста" германка, част от армията на СС, уважавана от всички нацисти, има славянска фамилия. Изобщо цялата история е пълна с ирония и така е изобличен толкова много абсурд в обществото. Това се случва и чрез Дитье, който е събирателен образ, карикатура като нашия Бай Ганьо (макар и не толкова тежък случай), и чрез хората около него. И той е политически хамелеон, нямащ никаква лоялност нито към родината, нито към близките си хора. Единствената константа в неговия живот е жаждата му за власт и постоянните му опити да намери някого по-силен от него, към когото да се лепне като пиявица. Обаче никога не му се получава – успехите му са краткотрайни и винаги остава по-малкият, по-слабият, както е бил през целия си живот, и сред свои, и сред чужди. Бих казала, че това е сърцевината на историята, гръбнакът й, и точно затова страшно ми допадна. Властта е любима моя тема и това ми е любимо нейно разглеждане, заедно с Ninth House. С допълнителния контекст на Втората световна война, фетишизирането на славяните (което някак си неусетно продължава в днешно време... yikes) и предателството на родината (и вината, която идва с него), историята става страшно богата и завладяваща. Струва ми се, че много ме промени като читател и определено ще се завърна към нея в бъдеще. <3
"...вятърът във въздуха, който ухаеше и можеше да се яде като сладолед, като невидим разбит на пяна сняг, почти можеше да се яде с лъжичка, имах чувството, че ако към него си взема кифла или парче хляб, направо мога да го отпивам този въздух, като мляко."
"...с мощни удари на печата, получих разрешение за брак, докато в същото време чешки патритои със същите удари на същите печати бяха осъждани на смърт."
"...което ги доведе до заключението, че със славянската кръв тяхната немска кръв ще изживее много повече сласт, отколкото ако е с германска, и аз се превърнах в инак чужденец, но чужденец, когото с лека завист или ненавист всички уважават, дори и жените взеха да ме гледат така, сякаш гадаеха как ли бих се развихрил и с тях в кревата."
"...сутрин имаше толкова роса, че се късаше като завеси, като в броеница се стелеше върху всяко стъбло, върху всеки лист, докоснеш леко някое клонче и росата се разсипе като скъсан гердан."
"Прекалено шумна самота" – 4,5 ⭐
Ах, как ми се иска да бяхме учили и тази повест в училище! Красиво написана, странна – напомни ми на "Метаморфозата" – смислена, понякога гнусна и объркваща... определено прави впечатление. И най-вече книга за книгите :) Тук магическият реализъм е най-силно изразен и ефектът е феноменален. Финалът е перманентно запечатан в съзнанието ми... просто уау. Би било супер яко да имах някого, с когото да обсъдим "Прекалено шумна самота", и бих я препоръчала с готовност.
"...аз, като чета, всъщност не чета, ами клъввам с човката си някое красиво изречение и го смуча като бонбон, сякаш отпивам ликьор от чашка, тъй дълго, че мисълта, съдържаща се в изречението, се разтваря в мен като алкохол, тъй дълго се просмуква в мен, че достига не само до мозъка и сърцето ми, а бълбука в артериите и вените ми, стига и до най-тънките капиляри."
"Строго охранявани влакове" – 3,5 ⭐
И тази повест е много добра и смислена, но не ми направи такова впечатление както другите две произведения и съм забравила почи всичко, което се случва в нея. Обаче има повече диалог и е по-лесна за четене, така че би била добро начало за запознаване с творчеството на Храбал.
Цялостен shout out към Храбал за употребата му на магически реализъм... *chef's kiss*.
"Обслужвал съм английския крал" 5⭐
Не съм сигурна, че мога да обясня какво ме подтикна да дам тези пет звезди... Просто помня онзи момент на възторг, когато книгата, първоначално скучна и озадачаваща, се издигна в моите очи. Всъщност имаше доста подобни моменти, в които бях дълбоко възхитена от думите пред очите ми, от това колко мелодично и красиво са подредени. Направо не е за вярване, че от сравнението на интимните части на жена със сандвич с шунка в началото, се стигна до... ами до каквото се стигна.
Произведенията на Храбал определено не са лесни за четене и, реално погледнато, немалка част от преживяването беше, най-просто казано, тегаво – неочаквано описание на любима книга. Но предизвикателството беше приятно, защото историята винаги ме възнаграждаваше за усилията ми и колкото повече време прекарвах с нея, толкова повече се усилваше това усещане. До голяма степен дължа това на Хъмбърт, който даде толкова интересен поглед над нещата. Оплакването ми, че изреченията са ненужно дълги, той обори с аргумента, че нарочно се имитира стила на разказване на дете, за да се покаже детинството на Дитье, чиято фамилия БУКВАЛНО ОЗНАЧАВА ДЕТЕ. Това толкооова ми промени перспективата. Всъщност съм убедена, че изобщо нямаше да ми допадне това произведение, ако го четох сама (даже едва ли щях да го завърша). Прекалено е многослойно, за да се справи човек с него без да е наясно с истроическия контекст и без да има тренирано око за вникване в сложна литература.
Друг подобен момент беше супер гнусната секс сцена – сношение на двама "чисти, достойни" индивиди, продължаването на арийската раса, реализирането на този уж толкова възвишен идеал на нацистите, а случващото се е толкова отблъскващо и това отвращение, които изпитваме докато четем за интимните им дела, е отвращението, което поражда цялата нацистка идеология. И как детето – уж генетично на върха, уж арийски шедьовър – е умствено недоразвито. И как самата Лиза, "чиста" германка, част от армията на СС, уважавана от всички нацисти, има славянска фамилия. Изобщо цялата история е пълна с ирония и така е изобличен толкова много абсурд в обществото. Това се случва и чрез Дитье, който е събирателен образ, карикатура като нашия Бай Ганьо (макар и не толкова тежък случай), и чрез хората около него. И той е политически хамелеон, нямащ никаква лоялност нито към родината, нито към близките си хора. Единствената константа в неговия живот е жаждата му за власт и постоянните му опити да намери някого по-силен от него, към когото да се лепне като пиявица. Обаче никога не му се получава – успехите му са краткотрайни и винаги остава по-малкият, по-слабият, както е бил през целия си живот, и сред свои, и сред чужди. Бих казала, че това е сърцевината на историята, гръбнакът й, и точно затова страшно ми допадна. Властта е любима моя тема и това ми е любимо нейно разглеждане, заедно с Ninth House. С допълнителния контекст на Втората световна война, фетишизирането на славяните (което някак си неусетно продължава в днешно време... yikes) и предателството на родината (и вината, която идва с него), историята става страшно богата и завладяваща. Струва ми се, че много ме промени като читател и определено ще се завърна към нея в бъдеще. <3
"...вятърът във въздуха, който ухаеше и можеше да се яде като сладолед, като невидим разбит на пяна сняг, почти можеше да се яде с лъжичка, имах чувството, че ако към него си взема кифла или парче хляб, направо мога да го отпивам този въздух, като мляко."
"...с мощни удари на печата, получих разрешение за брак, докато в същото време чешки патритои със същите удари на същите печати бяха осъждани на смърт."
"...което ги доведе до заключението, че със славянската кръв тяхната немска кръв ще изживее много повече сласт, отколкото ако е с германска, и аз се превърнах в инак чужденец, но чужденец, когото с лека завист или ненавист всички уважават, дори и жените взеха да ме гледат така, сякаш гадаеха как ли бих се развихрил и с тях в кревата."
"...сутрин имаше толкова роса, че се късаше като завеси, като в броеница се стелеше върху всяко стъбло, върху всеки лист, докоснеш леко някое клонче и росата се разсипе като скъсан гердан."
"Прекалено шумна самота" – 4,5 ⭐
Ах, как ми се иска да бяхме учили и тази повест в училище! Красиво написана, странна – напомни ми на "Метаморфозата" – смислена, понякога гнусна и объркваща... определено прави впечатление. И най-вече книга за книгите :) Тук магическият реализъм е най-силно изразен и ефектът е феноменален. Финалът е перманентно запечатан в съзнанието ми... просто уау. Би било супер яко да имах някого, с когото да обсъдим "Прекалено шумна самота", и бих я препоръчала с готовност.
"...аз, като чета, всъщност не чета, ами клъввам с човката си някое красиво изречение и го смуча като бонбон, сякаш отпивам ликьор от чашка, тъй дълго, че мисълта, съдържаща се в изречението, се разтваря в мен като алкохол, тъй дълго се просмуква в мен, че достига не само до мозъка и сърцето ми, а бълбука в артериите и вените ми, стига и до най-тънките капиляри."
"Строго охранявани влакове" – 3,5 ⭐
И тази повест е много добра и смислена, но не ми направи такова впечатление както другите две произведения и съм забравила почи всичко, което се случва в нея. Обаче има повече диалог и е по-лесна за четене, така че би била добро начало за запознаване с творчеството на Храбал.
Displaying 1 of 1 review