Нощни разговори край огнището

by Wang Yongbin, Уан Юнбин, Петко Хинов (преводач и коментатор)

В произведения като „Нощни разговори край огнището“ за българския читател е скрита огромна ценност и дълбок духовен потенциал защото книгите от жанра „миниатюри от чисти слова“ ни връщат към самите нас, доближавайки ни до хората от реалния живот с реалните му сблъсъци и дилеми. Точно тази прагматична изтънченост на китайския подход към човешките отношения и поведение с неговата парадоксална „нефактичност“ носи спасително послание за българите от ХХІ век: рецепта за всеобщо изцеление на нравите няма, но има път към личното изцеление, и именно то според конфуцианството стои в основата на семейното, а сетне и на държавното благополучие. Конфуций е наставлявал: „Бъди добър син, добър брат, добър приятел, и ако имаш още сили след посветените на доброто поведение сили, тогава изучавай наука.“ Тази практическа мъдрост е чудно близка до българската народна мъдрост, изразена в поговорки и пословици от векове: не питай учено, питай патило и пр.

В навечерието на националния ни празник Трети март по телевизията писателят Антон Дончев сподели за свой разговор с високопоставено лице от Финландия за опита на тази държава в преодоляване на кризата. Отговорът на финландката е прост и еднозначен: културата на първо място. И този отговор съвпада с отговорите на Уан Юнбин и Лин Ютан за „преодоляването на кризата“ сега и всякога: „Нравствено зрели личности – пише Лин Ютан – с достойнство и самоуважение могат да се създадат единствено чрез образование и култура, и развиване чувството за нравствен порядък чрез възпитание в ритуалите и музиката. Такова разбиране за средствата за постигане на обществен и политически ред е на светлинни години разстояние от ученията на западните икономисти и студентите по политическа наука.“ За конфуцианския мислител „зрелостният изпит за всяка една цивилизация е дали тя ражда добри синове, добри братя, добри съпрузи, добри приятели и добри личности, които притежават деликатна чувствителност и особена загриженост да избягват нараняването чувствата на другите хора“.

Дълбоките корени на съвременната криза в българската душевност и нрави са всъщност заровени в мотивационната психология на нашето човешко поведение. Но точно за това пише и Уан Юнбин: за фалша, за лицемерието, за разнообразните прояви на обладаното от егото неестествено човешко поведение, което стои в основата на личните ни страдания и накърнените ни семейни и обществени взаимоотношения – пише достъпно и красиво, смирено и дълбоко.

- See more at: http://iztok-zapad.eu/books/book/1348...

288 pages

First published May 31, 2014

Reviews

[Стефан Русинов]

Приятни житейски сентенции с гръмки коментаторски мрънканици в мърляво издателско изпълнение.

На писателя - 5/5. Изчистени и изваяни разсъждения в духа на Конфуций, които казват много неща с малко внимателни думи. Скромна амбиция, но изпълнена чудесно и ценна и заради скромността си.

На преводача - 4/5. Добре обмислена работа по предаването на непредаваемите китайски понятия във възможно най-малък обем. Човекът има мощен речник и знае как да го ползва. Но е можело да се свърши още по изчистването и ритмизирането на сентенциите - някои обяснения в скоби и бележки под линия са напълно излишни, а някои паралелни конструкции, така типични за китайските афоризми, са ненужно изгубени.

На коментатора - 2/5. Отвъд безразборните, високопарни като изказ, но елементарни като съдържание, на места истерични демагогически разсъждения (направо назидателни наставления), отвъд странните обобщения за "традиционните китайци" и отвъд хаоса с бележките под линия и с цитатите - имаше полезна и нужна странична информация.

На редактора (ако е имало такъв, но пише, че е имало - Любен Козарев) - 1/5. Гореописаното е и редакторска работа, освен това повторения, неунифицирани решения при изписването на имена и при цитирането, стилистически и мисловно неизчистени коментари, непосочени автори на многобройните китайски картини.

На коректора (ако е имало, но пише, че е имало - Людмила Петрова) - 1/5. Над четиресет правописни и печатни грешки на 280 страници (голяма част от които изписани наполовина или заети с илюстрации, значи около 160-170 стандартни страници). Липсващи препинателни знаци ("подобре"; "за да живееш в благополучие и доволство е нужна"), липсващи интервали ("аконякой"; "небива да има"), липсващи пълни членове ("знанията са ключа"; "словата са гласа"), грешни предлози ("място във живота"), липсващи кавички, допуснати грешки дори в кратките сентенции (даже в първата)...

Дразнещото превъзхождаше приятното. Бих я върнал, ако помнех откъде съм я взел.

(Впрочем тази книга има награда от Съюза на преводачите. Почвам да се чудя дали вярно не ни поощряват само защото превеждаме от китайски. Някой да ме опровергае.)