What do you think?
Rate this book
Odessa Star
C’è una cosa più triste di arrivare a cinquant’anni e accorgersi di non aver realizzato i propri sogni: lamentarsene. E lamentarsi è proprio quello che Fred Moorman fa in continuazione, travolto dalla più classica delle crisi di mezza età. Della signora De Bilde che non raccoglie gli escrementi del cane dal giardino condominiale; di sua moglie Cristina che gli ha confessato di vederlo ormai come un inutile vestito sdrucito, e di David, un figlio adolescente che lo troverebbe meno patetico se avesse una jeep Cherokee ultimo modello, invece della solita e ridicola utilitaria.
Quando però una sera, in un cinema di Amsterdam, Fred riconosce Max G. – un vecchio compagno di scuola scapestrato e poco promettente – e lo trova impeccabilmente vestito, sicuro di sé, in compagnia di una donna meravigliosa e scortato da un gorilla armato, non può che lamentarsi, per l’ennesima volta, di aver sbagliato tutto nella vita. Al momento dei saluti, però, inaspettatamente Max invita Fred a passare a trovarlo: può aiutarlo a dare una scossa alla sua noiosa esistenza, se gli va. Fred non ci pensa su due volte. È disposto a tutto per recuperare l’ammirazione del figlio e la stima della moglie, per cui stringe amicizia con Max e la sua guardia del corpo, Richard. Sa che i due vivono al limite della legalità e che intorno a loro si ingarbuglia una serie infinita di affari pericolosi, ma ha deciso: anche lui desidera i soldi, il successo e il carisma di Max.
Ma quando, dopo improvvise sparizioni, sequestri lampo, quiz televisivi truccati e maestosi funerali, Fred capisce di essersi spinto troppo oltre e cerca di prendere le distanze da quelle compagnie, una verità inaspettata verrà a galla, una verità che gli farà capire di essere sempre stato soltanto una pedina nelle mani di Max, e delle persone più insospettabili.
Quando però una sera, in un cinema di Amsterdam, Fred riconosce Max G. – un vecchio compagno di scuola scapestrato e poco promettente – e lo trova impeccabilmente vestito, sicuro di sé, in compagnia di una donna meravigliosa e scortato da un gorilla armato, non può che lamentarsi, per l’ennesima volta, di aver sbagliato tutto nella vita. Al momento dei saluti, però, inaspettatamente Max invita Fred a passare a trovarlo: può aiutarlo a dare una scossa alla sua noiosa esistenza, se gli va. Fred non ci pensa su due volte. È disposto a tutto per recuperare l’ammirazione del figlio e la stima della moglie, per cui stringe amicizia con Max e la sua guardia del corpo, Richard. Sa che i due vivono al limite della legalità e che intorno a loro si ingarbuglia una serie infinita di affari pericolosi, ma ha deciso: anche lui desidera i soldi, il successo e il carisma di Max.
Ma quando, dopo improvvise sparizioni, sequestri lampo, quiz televisivi truccati e maestosi funerali, Fred capisce di essersi spinto troppo oltre e cerca di prendere le distanze da quelle compagnie, una verità inaspettata verrà a galla, una verità che gli farà capire di essere sempre stato soltanto una pedina nelle mani di Max, e delle persone più insospettabili.
320 pages, Kindle Edition
First published January 1, 2003
11 people are currently reading
446 people want to read
About the author
Herman Koch
68 books1,621 followersHerman Koch (1953) is known as a television producer and a writer. The book 'Het diner', published in 2009, was his breakthrough in the Netherlands. It was published in 17 countries. It was partly based on a true story involving a homeless woman named, María del Rosario Endrinal Petit, in Barcelona (Spain), in December 2005.
Koch was born in Arnhem, and later moved to Amsterdam. He studied Russian for some months, and lived in Finland for a while. Nowadays he is married to the Spanish Amalia, and has a son, Pablo (1994).
Koch was born in Arnhem, and later moved to Amsterdam. He studied Russian for some months, and lived in Finland for a while. Nowadays he is married to the Spanish Amalia, and has a son, Pablo (1994).
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 74 reviews
October 5, 2025
С тази си четвърта книга преведена на български, Херман Кох прави своеобразен голям книжен шлем и аз съм му вече верен почитател. Очаквам и с нетърпение излизането на нови негови книги на скромния ни книжен пазар.
На пръв поглед, "Одеса Стар" е по-лежерно списана от другите му три книги, но тихите води са и най-дълбоки.
Същото важи и за Фред - 47 годишен, безработен и пълен неудачник в своите и в тези на близките си очи. Но всичко се променя драматично, когато съдбата го среща случайно със стар училищен познат, превърнал се в един от босовете на подземния свят на Амстердам. Въпреки, че е затънал яко в своята криза на средната възраст, Фред не се опитва да се промени, но същевременно това никак не му пречи да злослови и да одумва всички около себе си, а при сгоден случай не се свени да е гнусен, жесток и дори нещо повече...
Явно и холандският водещ на "Стани богат" е точно толкова противен, колкото е българския му еквивалент Кънчев, та Кох добре го е наредил, абсолютно в десетката е уцелил. :)
Авторът продължава да обрисува безкомпромисно холандската средна класа - консуматори, безделници и лицемери, борещи се за каузи със срок на годност от по няколко месеца, с които могат само да се фукат пред себеподобните си. В същото време всичките тия борци за социална справедливост експлоатират без жал слугините си, жени от по-бедни страни от Третия свят...
Понеже не спестява нищо, вероятно авторът е силно недолюбван в Нидерландия. В определени моменти съм сигурен, че той откровено презира голяма част от сънародницте си. Това се усеща и в другите му книги.
В този роман писателят е дал простор и на тънкото си чувство за хумор, нещо което почти липсваше в другите му книги, прочетени от мен до сега. Иронията му е жестока и солидно аргументирана, точно както си трябва!
Отношението на холандците към чужденците е толкова презрително, колкото и това на австрийците. Но как да обясним този парадокс - все по-често те се женят за чужденки, а местните жени гледат сами децата си от черни и араби, използвали ги до дупка, преди да ги изоставят? Ами ако я няма социалната държава да им помага, тогава какво?
P.S. Разбирам защо "Одеса Стар" може би не е допаднала на част от останалите почитатели на автора, но за мен книгата се чете леко, темите засегнати в нея са ми важни и затова ми хареса много! Трябва да се отчете също, че това е едно от ранните му произведения - впоследствие той е обиграл и омекотил доста маниера си на писане, може би за добро.
На пръв поглед, "Одеса Стар" е по-лежерно списана от другите му три книги, но тихите води са и най-дълбоки.
Същото важи и за Фред - 47 годишен, безработен и пълен неудачник в своите и в тези на близките си очи. Но всичко се променя драматично, когато съдбата го среща случайно със стар училищен познат, превърнал се в един от босовете на подземния свят на Амстердам. Въпреки, че е затънал яко в своята криза на средната възраст, Фред не се опитва да се промени, но същевременно това никак не му пречи да злослови и да одумва всички около себе си, а при сгоден случай не се свени да е гнусен, жесток и дори нещо повече...
Явно и холандският водещ на "Стани богат" е точно толкова противен, колкото е българския му еквивалент Кънчев, та Кох добре го е наредил, абсолютно в десетката е уцелил. :)
Авторът продължава да обрисува безкомпромисно холандската средна класа - консуматори, безделници и лицемери, борещи се за каузи със срок на годност от по няколко месеца, с които могат само да се фукат пред себеподобните си. В същото време всичките тия борци за социална справедливост експлоатират без жал слугините си, жени от по-бедни страни от Третия свят...
Понеже не спестява нищо, вероятно авторът е силно недолюбван в Нидерландия. В определени моменти съм сигурен, че той откровено презира голяма част от сънародницте си. Това се усеща и в другите му книги.
В този роман писателят е дал простор и на тънкото си чувство за хумор, нещо което почти липсваше в другите му книги, прочетени от мен до сега. Иронията му е жестока и солидно аргументирана, точно както си трябва!
Отношението на холандците към чужденците е толкова презрително, колкото и това на австрийците. Но как да обясним този парадокс - все по-често те се женят за чужденки, а местните жени гледат сами децата си от черни и араби, използвали ги до дупка, преди да ги изоставят? Ами ако я няма социалната държава да им помага, тогава какво?
P.S. Разбирам защо "Одеса Стар" може би не е допаднала на част от останалите почитатели на автора, но за мен книгата се чете леко, темите засегнати в нея са ми важни и затова ми хареса много! Трябва да се отчете също, че това е едно от ранните му произведения - впоследствие той е обиграл и омекотил доста маниера си на писане, може би за добро.
November 26, 2020
Докато четях „Одеса Стар“ имах усещането, че в тази книга Херман Кох е развихрил хейтърството си на макс (😂). Първите глави ми бяха особено отблъскващи (особено с учителя по френски и жена му 🤮), а пък главният герой Фред е някакъв доста неприятен типаж, който по никакъв начин не успя да ми допадне. Всички характерни неща на Кох от предишните му три книги (реално тази е написана преди тях) се долавят и присъстват и в „Одеса Стар“. Но ако там нещата са малко по-балансирано представени, то тук този баланс ми липсваше. Историята в книгата при мен протече с възходи и спадове. Втората и третата част ми бяха сравнително интересни, първата и четвъртата не особено. Някак съм 50/50 за тази книга.
А ето и малко цитати от книгата, които хвърлят малко яснота по отношение на личността на Фред:
И от всичко прочетено дотук от творчеството на Кох, класирам книгите му така:
1. Уважаеми господин М.
2. Вечерята
2. Вила с басейн
4. Одеса Стар
А ето и малко цитати от книгата, които хвърлят малко яснота по отношение на личността на Фред:
И от всичко прочетено дотук от творчеството на Кох, класирам книгите му така:
1. Уважаеми господин М.
2. Вечерята
2. Вила с басейн
4. Одеса Стар
October 2, 2017
Любимият ми роман на Кох си остава "Вечерята", който ме подтикна да чета и "Вила с басейн", и "Одеса стар".
Този, последният, на места е твърде брутален за вкуса ми. Доколкото мога да почерпя някакава информация за холандското общество, то ми е антипатично с демонстративния си цинизъм, с липсата на морални табута и отсъствието на дори миниатюрна територия на сакрално човешкото.
Херман Кох пише увлекателно, но без капка финес. Едва ли е жизнено необходимо някой да ти натиква главата в тоалетната чиния, за да опознаеш човешките слабости.
Леката погнуса от текста не ми позволи да дам повече от три звезди на тази, иначе интересна, история.
Този, последният, на места е твърде брутален за вкуса ми. Доколкото мога да почерпя някакава информация за холандското общество, то ми е антипатично с демонстративния си цинизъм, с липсата на морални табута и отсъствието на дори миниатюрна територия на сакрално човешкото.
Херман Кох пише увлекателно, но без капка финес. Едва ли е жизнено необходимо някой да ти натиква главата в тоалетната чиния, за да опознаеш човешките слабости.
Леката погнуса от текста не ми позволи да дам повече от три звезди на тази, иначе интересна, история.
August 30, 2017
Отчайващо тъпа и скапана книга. Изумена съм, че Кох може да напише тая велика простотия! Даже съм му сърдита.
November 2, 2017
Адски странно. През цялото време осъзнавах абсурдността на ситуацията и карикатурните герои. Знаех, че беше ли някой друг автор, а не Кох, щях да оставя книгата. Но не го направих и я прочетох с леко прикритото удоволствие, с което гледаш повърхностен, но забавен филм.
Нещо такова.
Мъж на средна възраст със скучен живот се натъква на стар познат, който е мафиот. Мафиотът започва да разрешева разни дребни проблемчета на мъжа и да разхвърля трупове наляво и надясно като сол на безвкусна салата. Сякаш бях си бях сложила шнорхел и плавници, а нагазих в локва, вместо в море.
И все пак не вдигах глава, докато четях книгата. Не отмествах поглед, не гледах кога е минало времето и как са отлетели страниците.
Адски странно.
Нещо такова.
Мъж на средна възраст със скучен живот се натъква на стар познат, който е мафиот. Мафиотът започва да разрешева разни дребни проблемчета на мъжа и да разхвърля трупове наляво и надясно като сол на безвкусна салата. Сякаш бях си бях сложила шнорхел и плавници, а нагазих в локва, вместо в море.
И все пак не вдигах глава, докато четях книгата. Не отмествах поглед, не гледах кога е минало времето и как са отлетели страниците.
Адски странно.
October 5, 2017
Във всяка своя книга Кох успява да поддържа своето особено агресивно напрежение. Някаква смес от тлееща агресия с аристократичен цинизъм. В края на "Вечерята" и "Вила с басейн" всичко се напасваше и причинно-следствените връзки се изясняваха. В тази, от началото до самия край агресията си остана тъпа, дребнава, безпричинна, лишена от смисъл. Не, че не е възможна, в крайна сметка новинарските емисии са пълни с агресия от този тип, но беше твърде елементарно за роман, камо ли пък за роман на Кох. През цялото време си мислех, че Фред е болен от неизлечима болест, за да има подобно поведение.
September 25, 2015
פרד פוגש את מקס ח' חברו מהלימודים. מקס הוא עבריין ידוע ופרד מחליט שמקס הוא הכתובת לפתרון כל צרותיו. הוא ישדרג את חיו ויעלה את מעמדו החברתי. הוא עוקב אחרי מקס ומנסה לחדש את ימיהם כקדם כשמקס מחליט לשחק במשחק של פרד.
ספר מאכזב מאוד.
פרד ומקס הם סוציופתים. פרד במיוחד שונא אדם ומחשבות הרצח שעוברות בו כשהוא רואה או נפגש עם אנשים שלא עומדים בצפיות שלו פשוט מזעזעות ומפורטות בחוסר טעם משווע.
סצנת הסקס של המורה לצרפתית מבישה ומבזה ברמות מכוערות ומגעילות. נקודת האור היחידה בספר המיותר הזה הוא פרק הסיום. רק בגללו הוא קיבל 2 כוכבים.
הנסיון להתחזות לכלבי אשמורת של טרנטינו שגם חוזר ומופיע במהלך הספר, מגחיך את האין עלילה עוד יותר.
פשוט ספר מיותר.
ספר מאכזב מאוד.
פרד ומקס הם סוציופתים. פרד במיוחד שונא אדם ומחשבות הרצח שעוברות בו כשהוא רואה או נפגש עם אנשים שלא עומדים בצפיות שלו פשוט מזעזעות ומפורטות בחוסר טעם משווע.
סצנת הסקס של המורה לצרפתית מבישה ומבזה ברמות מכוערות ומגעילות. נקודת האור היחידה בספר המיותר הזה הוא פרק הסיום. רק בגללו הוא קיבל 2 כוכבים.
הנסיון להתחזות לכלבי אשמורת של טרנטינו שגם חוזר ומופיע במהלך הספר, מגחיך את האין עלילה עוד יותר.
פשוט ספר מיותר.
May 22, 2014
E' il primo romanzo di Herman Koch per me. E' un bel libro, forse un po' acerbo e slegato in certi tratti, ma in prevalenza è spiazzante.
Spiazzante per il cinismo e la crudeltà di cui può essere capace un uomo qualunque, completamente trasformato da un'ordinaria e banale quotidianità a una cattiveria calcolate e lucida, ma comunque assolutamente credibile e verosimile.
Spiazzante per il cinismo e la crudeltà di cui può essere capace un uomo qualunque, completamente trasformato da un'ordinaria e banale quotidianità a una cattiveria calcolate e lucida, ma comunque assolutamente credibile e verosimile.
September 4, 2024
Голям почитател съм на Херман Кох. Обожавам цинизма и черният му хумор, както и мега реалистичния му възглед за живота, който на моменти те кара да се позасрамиш, а друг път злорадо да потриваш ръце. Абе, страхотен! Този роман обаче далеч не е на висотата на другите му три (Вила с басейн, Вечерята и Уважаеми господин М.). На моменти ми се струваше доста хиперболизиран и абсурден, с особено противни персонажи и въпреки това можех да открия характерния почерк на Кох.
Съвсем честно да си призная - въпреки многото си слабости, това е книгата, оценена на 3 звезди, която ми е носила най-голямо удоволствие 😁
Съвсем честно да си призная - въпреки многото си слабости, това е книгата, оценена на 3 звезди, която ми е носила най-голямо удоволствие 😁
May 31, 2025
De hoofdpersonage is sneu en een klootzak, probeert wat zijn leven te maken maar de treurnis blijft. Heerlijk verhaal!
July 19, 2017
Авторът на „Вечерята и „Уважаеми господин М.” се завръща с един не по-малко тревожен разказ, брилянтна кръстоска между семеен роман и трилър.
„Одеса Стар” ни запознава с Фред Морман, един мъж в тежка криза на средната възраст. Животът му е монотонен, професионалното му развитие буксува, а жена му и подрастващият му син отдавна са престанали да хранят респект към него. Жилището му се намира в посредствен квартал, в стара сграда, която смърди на обор и кучешки изпражнения. Дните, в които е размишлявал над черните дупки и светлинните години, са отминали безвъзвратно. Докато мечтае за черен джип чероки и нов кръг от приятели, Фред среща някогашния си съученик Макс Х, знаково име в подземния свят на Амстердам. Макс има всичко, което Фред няма: лъскав автомобил, красиви жени и навъсен бодигард. И не на последно място възможността да пренася чрез кораба „Одеса стар” контрабандни стоки… По-нататък действието се завихря мощно и необратимо и кара читателя да отгръща страниците лакомо, докато не стигне до финала.
Виден интелектуалец, телевизионен продуцент и актьор, Херман Кох се сдоби с титлата „най-превежданият холандски писател“ с излизането на романа „Вечерята“, който постигна световна популярност. Само в Европа от заглавието светкавично са продадени над 1 милион екземпляра. Две години след „Вечерята“ се появява „Вила с басейн” – потресаващ сюжет, който осветлява тъмната страна на „нормалния” човек, фокусирайки се върху моралните норми, възприети от съвременното общество. „Уважаеми господин М.“, който също е издаден у нас, е обсебваща история за един писател, двама тийнейджъри, изчезнал учител и една книга, свързала съдбите им завинаги. „Одеса Стар” е поредно доказателство за майсторството на Херман Кох да обрисува човешки същества, чиято жестокост е скрита зад тънък воал от благоприличие.
http://www.colibri.bg/knigi/1464/herm...
„Одеса Стар” ни запознава с Фред Морман, един мъж в тежка криза на средната възраст. Животът му е монотонен, професионалното му развитие буксува, а жена му и подрастващият му син отдавна са престанали да хранят респект към него. Жилището му се намира в посредствен квартал, в стара сграда, която смърди на обор и кучешки изпражнения. Дните, в които е размишлявал над черните дупки и светлинните години, са отминали безвъзвратно. Докато мечтае за черен джип чероки и нов кръг от приятели, Фред среща някогашния си съученик Макс Х, знаково име в подземния свят на Амстердам. Макс има всичко, което Фред няма: лъскав автомобил, красиви жени и навъсен бодигард. И не на последно място възможността да пренася чрез кораба „Одеса стар” контрабандни стоки… По-нататък действието се завихря мощно и необратимо и кара читателя да отгръща страниците лакомо, докато не стигне до финала.
Виден интелектуалец, телевизионен продуцент и актьор, Херман Кох се сдоби с титлата „най-превежданият холандски писател“ с излизането на романа „Вечерята“, който постигна световна популярност. Само в Европа от заглавието светкавично са продадени над 1 милион екземпляра. Две години след „Вечерята“ се появява „Вила с басейн” – потресаващ сюжет, който осветлява тъмната страна на „нормалния” човек, фокусирайки се върху моралните норми, възприети от съвременното общество. „Уважаеми господин М.“, който също е издаден у нас, е обсебваща история за един писател, двама тийнейджъри, изчезнал учител и една книга, свързала съдбите им завинаги. „Одеса Стар” е поредно доказателство за майсторството на Херман Кох да обрисува човешки същества, чиято жестокост е скрита зад тънък воал от благоприличие.
http://www.colibri.bg/knigi/1464/herm...
August 25, 2017
Страхотна книга, ако преживееш началото! Спрях се на нея заради едно от мненията на гърба на книгата. То гласеше, че книгата те поглъща и не можеш да спреш да четеш докато не стигнеш до края. Но щом прочетох първите няколко страници силно се разочаровах от битовия, грозен вулгаризъм. Обзе ме силно желание да се върна в книжарницата и да върна книгата като некачествена или дефектна стока (ако можеше). И понеже не може - реших да я прочета. Е, заслужаваше си!
May 6, 2021
Fun book to read about a man is his mid-life crisis, very sarcastic story.
From the beginning until the end of the book you are questioning the moral of the main character who is a cynical sociopath.
From the beginning until the end of the book you are questioning the moral of the main character who is a cynical sociopath.
February 11, 2018
Отвратителна книга, любимият ми Херман Кох тук надминава себе си в дисекция на гадостта. Не знам защо изобщо я дочетох, може би защото толкова много харесвам другите му три книги.
August 6, 2020
Страшен е този луд холандец. Много го харесвам !
August 13, 2025
Echt een tering raar boek, toch weer iets unieks van de Kochelaar. Wilde eigenlijk voor 3 sterren gaan, maar het einde vouwt alles leuk samen.
November 27, 2024
Geen lekker boekje, ben tot ongeveer een derde gekomen. Ontzettend traag en gewoonweg niet boeiend. Ik heb de audioversie beluisterd, dus misschien lag het wel aan de voorlezer. Wie zal het zeggen?
July 8, 2020
Второй роман Кох�� и второй раз испытываю странное отвратительно-притягательное ощущение к персонажам. И вроде как особо ненавидеть их не за что, но и героями назвать язык не поворачивается. Персонажи - в самый раз. Не образы, не характеры, а именно персонажи.
Фреду скоро полтинник, у него явные проблемы с женой, с ее родственниками, с работой, с перспективой, а особенно - со взаимопониманием с собственным сыном. Сыну почти 15 и обычный подросток: встречается с девушкой, ненавидит географа, презирает отца за всё в целом. Фреду хочется вернуть тот самый полный восхищения взгляд, которым его сын смотрел на него в 9 лет, и ничего более умного, чем купить крутую машину, Фреду в голову не пришло. И тут в жизнь Фреда возвращается его школьный друг Макс, с которым они в свое время грязно и зло судачили об учителе французского. Сейчас Макс - крутой гангстер, у него единственного в городе последняя модель "мерседеса-кабриолета" серебристого цвета, красавица жена и странные мутные делишки, связанные с контрабандой и кораблем "Звезда Одессы" (спойлер: всё, теперь вы знаете, что значит название книги а именно - ничего 🤣).
440 страниц (в моем случае - экранчиков) плотного мужского кризиса среднего возраста одного невзрачного неудачника, решившего вернуть себе самоуважение и заодно уважение сына, путём психопатии и срывания с тормозов. В книге будет несколько трупов, одна несчастная собака, острый квартирный вопрос, махинации на передаче "Кто хочет стать миллионером" и внезапно какое-то необъяснимое отвращение к бельгийцам.
Говорят, такие вот не герои, а персонажи - основная фишка Коха. У него нет положительных героев, все какие-то или с гнильцой, или просто пустышки. Не знаю, как насчет фишки с персонажами, но то, что автора триггерит на вопросе налаживания контакта и доверия с подростками - заметила что в первой его прочитанной книге ("Ужин"), что тут.
А, ну и да. Более идиотской и неподходящей картинки к книге придумать было сложно, да. Вот прям антипремия дизайнерам! Самое интересное, что практически все переводы примерно с такими же идиотскими картинками вышли - то круг, то море, то корабль. Кроме оригинального нидерландского варианта - там логичная обложка с машиной Почему остальных попердолило на морько с кругами - загадка.
Фреду скоро полтинник, у него явные проблемы с женой, с ее родственниками, с работой, с перспективой, а особенно - со взаимопониманием с собственным сыном. Сыну почти 15 и обычный подросток: встречается с девушкой, ненавидит географа, презирает отца за всё в целом. Фреду хочется вернуть тот самый полный восхищения взгляд, которым его сын смотрел на него в 9 лет, и ничего более умного, чем купить крутую машину, Фреду в голову не пришло. И тут в жизнь Фреда возвращается его школьный друг Макс, с которым они в свое время грязно и зло судачили об учителе французского. Сейчас Макс - крутой гангстер, у него единственного в городе последняя модель "мерседеса-кабриолета" серебристого цвета, красавица жена и странные мутные делишки, связанные с контрабандой и кораблем "Звезда Одессы" (спойлер: всё, теперь вы знаете, что значит название книги а именно - ничего 🤣).
440 страниц (в моем случае - экранчиков) плотного мужского кризиса среднего возраста одного невзрачного неудачника, решившего вернуть себе самоуважение и заодно уважение сына, путём психопатии и срывания с тормозов. В книге будет несколько трупов, одна несчастная собака, острый квартирный вопрос, махинации на передаче "Кто хочет стать миллионером" и внезапно какое-то необъяснимое отвращение к бельгийцам.
Говорят, такие вот не герои, а персонажи - основная фишка Коха. У него нет положительных героев, все какие-то или с гнильцой, или просто пустышки. Не знаю, как насчет фишки с персонажами, но то, что автора триггерит на вопросе налаживания контакта и доверия с подростками - заметила что в первой его прочитанной книге ("Ужин"), что тут.
А, ну и да. Более идиотской и неподходящей картинки к книге придумать было сложно, да. Вот прям антипремия дизайнерам! Самое интересное, что практически все переводы примерно с такими же идиотскими картинками вышли - то круг, то море, то корабль. Кроме оригинального нидерландского варианта - там логичная обложка с машиной Почему остальных попердолило на морько с кругами - загадка.
July 10, 2016
Герман Кох «Звезда Одессы».
«Звезду Одессы» Кох с издевательской лаконичностью охарактеризовал следующим образом: «Это роман об отце, который дружит с гангстером, чтобы произвести впечатление на своего сына-подростка».
На деле же, у нас есть мужичек, которому вот-вот стукнет 50, существо он изнеженное, вечно недовольное и брюзжащие, но на деле совершенно бесхребетное. Надо бы что-то в жизни изменить, но он ворчит, раздражается, н ничего не делает. И тут в его жизни появляется его давний одноклассник, а.к.а. тот самый гангстер, который идет по жизни и ни о чем не париться. Посмотрит герои на другана и захочет жить так же. И стоит только принять главному герою, это решение, в его жизни начнет происходить череда различных событий…
«Звезду» я советую поклонникам стиля Коха. На мой взгляд, не лучшее произведение Коха, но однозначно сочное и интересное. Немного расстроила некая недосказанность, которой сквозит сюжет, но сам стиль хорош. Свой кайф от прочтения «Одессы» я поймала.
«Звезду Одессы» Кох с издевательской лаконичностью охарактеризовал следующим образом: «Это роман об отце, который дружит с гангстером, чтобы произвести впечатление на своего сына-подростка».
На деле же, у нас есть мужичек, которому вот-вот стукнет 50, существо он изнеженное, вечно недовольное и брюзжащие, но на деле совершенно бесхребетное. Надо бы что-то в жизни изменить, но он ворчит, раздражается, н ничего не делает. И тут в его жизни появляется его давний одноклассник, а.к.а. тот самый гангстер, который идет по жизни и ни о чем не париться. Посмотрит герои на другана и захочет жить так же. И стоит только принять главному герою, это решение, в его жизни начнет происходить череда различных событий…
«Звезду» я советую поклонникам стиля Коха. На мой взгляд, не лучшее произведение Коха, но однозначно сочное и интересное. Немного расстроила некая недосказанность, которой сквозит сюжет, но сам стиль хорош. Свой кайф от прочтения «Одессы» я поймала.
July 17, 2022
Was een tip van De shitshow, maar kwam er niet helemaal in. Wat een pageturner had moeten zijn, werd een boek dat vaak dicht op m'n nachtkassie lag. Prima verhaal en een typische Koch, maar voor mij ietwat te vlak. Ben inmiddels ook al een heuse boekenwurm hè jongens. Kus
January 10, 2021
E insomma ho fatto bene, a dare un’altra chance alla letteratura olandese. Non solo: penso vorrò recuperare altri arretrati, del caustico Herman Koch!
Fred Moorman, il cinquantenne protagonista della crime story, è il vicino di casa scialbo e incolore che non attirerebbe mai l’attenzione... se non fosse per il fatto che è Max, a nutrire un profondo disprezzo per il prossimo e un insopprimibile desiderio di ricatto da una vita grigia e incolore che gli assomiglia soltanto all’apparenza.
L’incontro con il ricco, arrogante e spietato ex compagno di scuola Max è la miccia che in un crescendo di suspence fa deflagrare una serie di sorprese a tinte sempre più nere capaci di tenerti incollato alla pagina e impaziente di proseguire, sino al colpo di scena finale.
Razzista, meschino, invidioso, cinico sino al midollo, Fred è un antieroe per cui è impossibile parteggiare, ma che attraverso una sapiente e disturbante alchimia, l’autore ti rende famigliare e in qualche modo vicino, complice il fatto che l’impianto narrativo si basa sul mero racconto dei fatti, sospendendo ogni giudizio ed affidandolo al lettore.
"La cena", a detta di molti forse il vero capolavoro di Koch, è il prossimo romanzo in cui non vedo l’ora di tuffarmi a occhi ben aperti – perché se c’è una cosa che Koch non esplicita ma ti insegna, è di guardarti sempre bene alle spalle.
Fred Moorman, il cinquantenne protagonista della crime story, è il vicino di casa scialbo e incolore che non attirerebbe mai l’attenzione... se non fosse per il fatto che è Max, a nutrire un profondo disprezzo per il prossimo e un insopprimibile desiderio di ricatto da una vita grigia e incolore che gli assomiglia soltanto all’apparenza.
L’incontro con il ricco, arrogante e spietato ex compagno di scuola Max è la miccia che in un crescendo di suspence fa deflagrare una serie di sorprese a tinte sempre più nere capaci di tenerti incollato alla pagina e impaziente di proseguire, sino al colpo di scena finale.
Razzista, meschino, invidioso, cinico sino al midollo, Fred è un antieroe per cui è impossibile parteggiare, ma che attraverso una sapiente e disturbante alchimia, l’autore ti rende famigliare e in qualche modo vicino, complice il fatto che l’impianto narrativo si basa sul mero racconto dei fatti, sospendendo ogni giudizio ed affidandolo al lettore.
"La cena", a detta di molti forse il vero capolavoro di Koch, è il prossimo romanzo in cui non vedo l’ora di tuffarmi a occhi ben aperti – perché se c’è una cosa che Koch non esplicita ma ti insegna, è di guardarti sempre bene alle spalle.
August 29, 2021
Ik snap het nut van dit boek gewoon niet. Eerste boek ooit dat ik niet heb uitgelezen🤡
November 14, 2021
i hate this book a lot it doesnt make sense
April 14, 2025
Zijn typische cynische en ironische stijl zorgde voor een vermakelijke leeservaring, al voelde het verhaal bij momenten wat langdradig aan.
September 16, 2025
Non lo leggerei di nuovo, scrittura pesante e troppo confusionaria.
May 15, 2020
In 'Odessa Star' (2003) komt een archetypische burgerman in aanraking met de grilligheid van de georganiseerde misdaad. Het ene moment is Frank Moorman een man van middelbare leeftijd met een ingeslapen huwelijk en een geruisloos bestaan; het volgende moment biedt Moorman's vriendschap met onderwereldfiguur Max G. een excuus om de grenzen van diens eigen hufterigheid te onderzoeken. Intertekstuele verwijzingen te over in Koch's cynische spel met hoge en lage cultuur. Van de geboeders Coen, Quentin Tarantino en Fight Club tot aan Willem Holleeder en Lotto Weekend Miljonairs. Ook stilistisch lijkt Herman Koch uit hetzelfde vaatje te tappen als Amerikaanse genrebroeders, zoals breed uitgesponnen leuterdialogen over alles en niks of hypermasculiene geweldfantasieën. Of een plot dat zich niet ontwikkelt langs grote psychologische ontwikkelingen, maar waarin een moreel ambigue underdog wordt gedreven door de ironische onvoorspelbaarheid van het lot.
'Odessa Star' (2003) voelt in 2020 een beetje gedateerd. De georganiseerde misdaad als een soort opstapje voor de gefrustreerde burgermens om duistere kantjes in zichzelf te ontdekken. Macht in combinatie met een karikatuur van mannelijkheid is al tot in den treuren uitgeplozen in soortgelijke midlifecrisis-narratieven. Het is niet eens dat Herman Koch een onprettige schrijfstijl heeft, want de man houdt de spanning vast met fraaie volzinnen en een narratief dat effectief speelt met verwachtingen. Maar het voelt allemaal zo artificieel en leeg, terwijl de cynische/nihilistische ondertoon nergens écht gaat schuren. Misschien staat me het meeste tegen dat Koch weinig risico neemt met zijn postmoderne spielerei. Het is het toegankelijke soort absurdisme uit een cabaretvoorstelling of een populaire film. De roman brengt geen grote ideeën over, maar zit als literair werk zo dicht tegen genrewerk aan dat het zelf voelt als een luchtig tussendoortje.
(Oh hoi, ik ben kennelijk terug. Hopelijk volgt er deze keer wat sneller een nieuwe recensie, want ik heb erg lang op me laten wachten. Groeten uit Alexandrië!)
'Odessa Star' (2003) voelt in 2020 een beetje gedateerd. De georganiseerde misdaad als een soort opstapje voor de gefrustreerde burgermens om duistere kantjes in zichzelf te ontdekken. Macht in combinatie met een karikatuur van mannelijkheid is al tot in den treuren uitgeplozen in soortgelijke midlifecrisis-narratieven. Het is niet eens dat Herman Koch een onprettige schrijfstijl heeft, want de man houdt de spanning vast met fraaie volzinnen en een narratief dat effectief speelt met verwachtingen. Maar het voelt allemaal zo artificieel en leeg, terwijl de cynische/nihilistische ondertoon nergens écht gaat schuren. Misschien staat me het meeste tegen dat Koch weinig risico neemt met zijn postmoderne spielerei. Het is het toegankelijke soort absurdisme uit een cabaretvoorstelling of een populaire film. De roman brengt geen grote ideeën over, maar zit als literair werk zo dicht tegen genrewerk aan dat het zelf voelt als een luchtig tussendoortje.
(Oh hoi, ik ben kennelijk terug. Hopelijk volgt er deze keer wat sneller een nieuwe recensie, want ik heb erg lang op me laten wachten. Groeten uit Alexandrië!)
December 17, 2013
Het boek kent weer genoeg absurditeiten om je vingers bij af te likken. Hoe een ogenschijnlijk normale veertiger zich in het milieu van 'Max G' en 'Richard H' weet te verschansen wordt uitgebreid beschreven in dit verhaal. De vijf delen in dit boek behandelen verschillende periodes uit het leven van Fred en de ontwikkelingen in zijn relatie met Max. Af en toe werd het mij als lezer iets te veel, wat misschien kenmerkend is voor de stijl van Koch. Hij zoekt de grenzen op wat betreft de geloofwaardigheid. Ik vond het een vermakelijk boek maar niet het beste werk van Koch.
March 27, 2011
"Doet het er iets toe of ik tien miljoen waard ben of helemaal niets?"
Erg sterk en tamelijk vlot geschreven boek met verrassende plot wendingen. Hoewel het geen thriller betreft, kent het verhaal toch een zekere spanning die het gehele boek (onderhuids) aanwezig blijft.
Na Het Diner is dit het tweede boek dat ik van Koch heb gelezen. Er zullen er nog wel een paar volgen.
Erg sterk en tamelijk vlot geschreven boek met verrassende plot wendingen. Hoewel het geen thriller betreft, kent het verhaal toch een zekere spanning die het gehele boek (onderhuids) aanwezig blijft.
Na Het Diner is dit het tweede boek dat ik van Koch heb gelezen. Er zullen er nog wel een paar volgen.
March 25, 2024
De gruwelijk amusante verzuchtingen des levens, wat doe je er aan? Schoonfamilie die je de oren van je kop zaagt, de onderbuurvrouw die niet wil verhuizen, een bruinen zonder zon tv bekendheid die je vrouw zit te verleiden, je mottige Opel die je in de steek laat en bejaarden die het buffet op vakantie plunderen voor dag en dauw. Wat doe je er aan?
October 6, 2014
I liked this book, as I like Herman Koch.
And here's why:
- the narrator never fails to have his/her reader question his morale and this is not very often the case
- he describes the mid-life-criss man quite well
I'd probably give it 3.5 stars, not 4
And here's why:
- the narrator never fails to have his/her reader question his morale and this is not very often the case
- he describes the mid-life-criss man quite well
I'd probably give it 3.5 stars, not 4
Displaying 1 - 30 of 74 reviews