Ангел Каралийчев (1902-1972) е български писател и преводач, известен със своите разкази и книги за деца.
Повестта “Ането” е посветена на дъщеричката му Ани.Тошко Африкански също не е измислен образ. Семейство, живеещо до тяхната къща, имало маймунка, която често прескачала през оградата и вършела всякакви забавни пакости. Така понякога сюжети от живота остават завинаги в литературата. Ангел Каралийчев е първият български писател, вписан в Почетния списък на Международния Съвет за детската книга “Ханс Кристиан Андерсен”.
Поредицата е съобразена с включената в учебната програма литература.Текстовете са изчистени от най - неразбираемите думи и изрази, без това да намали богатството на езика и характерния израз на автора.
С незначителни съкращения сме постигнали стегнат сюжет , който да не отегчава младите хора от 21 век, а да направи досега им с класиците приятен и увлекателен. Детайлните илюстрации, разтоварват четенето и дават възможност на детето да си представи образно героите.
Изданието е съобразено с последните здравни изследвания. Едрият шрифт върху мек фон не натоварва очите и улеснява четенето.
Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 в гр. Стражица, обл. Велико Търново. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години. Следва химия в Софийския университет, завършва дипломация в Свободния университет в София (1928). Работи като редактор във в. "Кооперативна просвета" (1932-1944), изд. "Народна младеж" (1947-1952), в. "Литературен фронт" (1952-1953), изд. "Български писател" (1952-1969). Започва да публикува през 1919 г. Сътрудничи на сп. "Нов път", "Червен смях", "Чернозем" и др. След известния разрив на "новопътци" с Г. Бакалов от 1925 г. публикува в сп. "Златорог", "Българска мисъл", "Венец", "Детска радост", "Светулка", "Кооперативна просвета" и др. Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази "Ръж" (1925), "Жълтици" (1926), "Имане" (1927), "Сребърна ръкойка" (1935), както и на десетки книги за деца и юноши: "Ането" (1938), "Тошко Африкански" (1940), "Житената питка" (1948). Умира на 14 декември 1972 г. в София.
Увлекателни разкази за приключенията на Ането и Маимуняка от Африка . Според мен задължително четиво за деца . Бях забравил коло е забавен Тошко . Върна ме в детството . Книжен вариант .
Преди цяла вечност обещах на една от любимите ми фейсбук приятелки (тя си знае коя е :) да напиша приоритетно за Тошко Африкански, но не се получи точно както го бях замислил. Без значение – ето ви го и Тошко Беляджийски.
Искам най-отговорно да заявя, че всички клевети по отношение непослушанието и проклетостта на Тошко, адаша на унищожителя на Картаген, са долни и злонамерени инсинуации и замъглявания на истината. Маймунекът е светъл пример за липсващото звено между човека и маймуната – тялото на последната и любознателността и непохватността на първия. Комбинацията е забавна, естествено.
Детският ми спомен от книжката е, че беше много забавна и се четеше на един дъх. Особена тежест придава и това, че съм я чела в в първи срещу втори клас НА МОРЕТО! Тогава ми беше много интересна и въобще не съжалявах, че трябваше да чета вместо да подскачам някъде с другите деца. При втория прочит обаче това съвсем не е така. Някак 'Ането. Тошко Африкански' не успя да ме грабне...