Много интересен роман за привидно простички ежедневни ситуации - отношенията в едно разпадащо се семейство, предадени през погледа на всеки един от членовете му; доверие, приятелство, любов, измяна, отговорност и границите им, изпитанията, съмненията, изборът, разкаянието...
Хареса ми начинът на разказване - книгата започва в ситуация, която е критична и търпи развитие, без да са зададени ясно причините й и редица други параметри - много от тях остават неизяснени до самия край, което идва да покаже, че самата ситуация, dдаваща тласък на голяма част от развитията, сама по себе си не е толкова важна; по-важно се оказва това, което тя предизвиква в живота на всеки един от героите. После истприята бива стъпка по стъпка разказана през погледа на героите (без повествованието да върви от 1л.ед.ч.), като постепенно се наслагва, надгражда, дават ни се част от предисторията, както и развитието. Отделните глави и части на книгата сякаш се гонят, догонват, задминават...
Много пъти съм отбелязвала, че не харесвам чисто отворени финали - такива, в които читателят сам решава как свършва книгата. Този не е такъв, но все пак го приемам като 'отворен', защото в процеса на разказване авторът не съди героите си, не ги хвали, нищо, просто представя историята и от време на време мислите на някои от тях; емоционалната страна на нещата не е застъпена до много голяма степен, което оставя отворен краят: дава възможност на читателя да реши кое счита за 'правилно', каква реакция би била подходяща в редицата гранични ситуации, с които се сблъскват героите в този роман; дава ти възможност да мислиш; да си представиш как самият ти би постъпил в определени случаи...
А моите си заключения няма да споделя, защото са прекалено лични. В крайна сметка, всеки пречупва всичко през собствения си поглед и възприятия, на фона на своя си опит.