Три дузини съвременни разкази, които ще ви заведат в тъмната, иронично-смешна, необяснима страна на човешкото. Разказите в сборника са разделени тематично. В първата част „Менискусът на истината” героите попадат в непривични ситуации и успяват да се доберат до техни си мъдрости. Какво става, ако пътуваш като бедняк из Франция, ако синът на новобогаташ е отвлечен от въображаеми извънземни, ако един полиглот и един сенсей решат да не играят по правилата, ако един съдия сметне, че светът не трябва да се тласка към правилност, а за разумът на болен от Алцхаймер същия този свят отдавна е загубил логика и още и още ситуции, в които героите владеят висшето военно изкуство да са непредвидими. Във втората част “Долу в отразеното небе” властват същности отвъд ежедневието, героите се стремят да дадат най-доброто от себе си, а резултатът ... е, той винаги е под хоризонта на очакванията им. В тези разкази има момичета готови да забременят за един бас, един затворник, който винаги е невинен, емигрант, гмурнал се в Сохо, райтър, който мисли, че надписите му имат трансцедентална стойност, група инопланетяни в тела на овце, изпратени с препоръчително писмо до епископа и още запомнящи се герои. В разказите от третата част „ Не това, не така” властва експлозивният хумор. Там брутално смешни сили си играят с родилка, която е национален секс символ, кулинарен вагабонт, мечтаещ за блюда от плацента, двама шведи попаднали при янките, мъж, сдобил се с чисто нова жена след трансплантация, нощна труженичка с добро сърце и други истории, в които хуморът е остър, като да се порежеш на стъкло.
Биография в БГ-Фантастика. Любомир Павлов Николов е роден през 1961 г. в гр. София. Завършил е психология в СУ "Климент Охридски". Специализирал във Варшавския университет. Сборниците му с разкази "Въжеиграчът Карой" (2009, Сиела) и "Очи на сляп, език на болен" (2012, Жанет 45) са номинирани за наградата "Хеликон" през 2010 и 2012 г. Негови разкази са публикувани във в. "Капитал Лайт", "Труд", "Литературен вестник", "Стършел", "Сега", сп. "Съвременник", "Знаци", "Страница" и в няколко антологии със съвременни български разкази. Носител е на наградата "Чудомир" (2008), както и на Втора награда от Осмия конкурс за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2010). Пиесата му "Сега и отвъд" е номинирана в шестото издание на националния конкурс за българска драматургия "Иван Радоев" (Плевен).
Любомир Николов е от авторите, за които ми се иска да се чува повече у нас – определено е един от ярките гласове на поколението си, но ми се струва, че не получава достатъчно читателско внимание, което си е чист пропуск за любителите на качествена, зряла проза. След като “Слънчев бряг – код жълто” успя и да ме изненада, и да ме разсмее, очаквах с нетърпение новия му сборник с шантаво заглавие точно в негов стил – “Натюрморт с мъже”. И да, очакването си заслужаваше – богат, многолик сборник, с разкази, показващи разностранния му талант. Хубавото е и че почти всички творби ми харесаха, според мен липсваха типичните слаби до средни парчета, които “скърпват” сборника, даже обратното, чини ми се, че в книгата има материал за поне два сборника при все късата му дължина.
от една страна има някои интересни и оригинални идеи, много приятен език от друга страна не бях дотолкова привлечен, че да си я прочета цялата без прекъсване, а я четох в паузите между 3 други...