Политическата и военната власт, която лидерът на Съюза на съветските социалистически републики Сталин има в Европа в годините на Втората световна война, може да се сравни само с тази на Хитлер. Амбициозен и жесток, човекът от стомана обявява война на Германия едва след като нацистите нахлуват в страната му, като изстисква до краен предел готовността за саможертва на народа си. На Ялтенската конференция, която крекроява структурата на европейския континент след войната, Сталин разкрива уменията си на стратег и дипломат.
Един от малкото съперници за титлата "Най-голям изрод на 21-и век" на обекта от брой 1 на поредицата. Може би защото не познавах толкова добре биографията на Джугашвили, намерих този брой за по-интересен от първия. Хареса ми най-вече с доста добрият опит на автора да е обективен: - Не спестява факта, че СССР изнася основната част от теглото на ВСВ и предимно пренебрегваната на запад операция "Багратион". - Не пести и чистките, за които словосъчетанието "масово убийство" е малко. - Споменава и обяснява фактът, че възприемането за нормално на поголовното измиране на войниците от войската не е изобретение на СССР, а е наследено от Имперска Русия. 4,5*
Un libro muy bien documentado sobre el líder de la URSS durante la segunda guerra mundial (desde antes de la guerra y post guerra también). Al igual que con el libro de Hitler de la misma colección, resulta bastante triste conocer sus inicios, muy complejos, sumido en la pobreza y con un padre mayormente ausente y violento. Sin embargo, nada justifica las acciones que avaló y ordenó durante su régimen, atrocidades que muchos que defienden su partido político deberían reconocer. El libro cuenta con varias fuentes bibliográficas para respaldar la información y tiene una narración bastante amena, aunque a ratos tanta descripción sobre los frentes cansa un poco.
Като за 14.95 толкова. Не съм съгласен с идеята, че Сталин престанал да притиска военноначалниците си и ги е оставил да взимат самостоятелни решения. Успехите на Червената армия се дължат не толкова на подобрението на способностите ѝ, колкото на отслабването на Вермахта. РККА си остава боздуган до края на войната. Може би по-способно размахван от началото, но все пак боздуган.
Също са допуснати няколко грешки. Нахлуването на Вермахта във Франция е извършено през май 1940 г., а не май 1941 г.
В Сталинград 6-та армия не се е състояла само от 90 000 войници. Около 91 000 са предалите се в плен през февруари 1943 г. При обкръжението 6-та армия е наброявала около 230 000 души.