******
"Космос" е психотропна книга!
Трудно ми е да пиша за нея, но това определено е една от най-смислените "безсмислени" книги.
... безсмислието е нож с две остриета, а ние с Фукс от второто острие на това безсмислие се движехме и действахме напълно смислено ...
Усмихнах се под луната на благата мисъл за безсилието на разума пред действителността надрастваща, погубваща, обвиваща... Няма невъзможни комбинации... Всяка комбинация е възможна...
Тук може да гъмжи от знаци...
Ще си позволя нагло клише: това е истинско произведение на изкуството! Книгата ще бъде изключително любопитна и полезна за всеки, който има интерес към философията, езикознанието, психологията.
Не бях чел точно такова нещо. Противно на желанието на Гомбрович да не бъде сравняван, (негова е репликата "Убийте Борхес!") ще се опитам да оприлича неговия Космос с нещо, може би с някаква метаморфоза на Даниил Хармс, Набоков, Борхес (разбира се), Йожен Йонеско, Кнут Хамсун и някои от текстовете на Храбал (къде без него :) ), достигайки до поетично-сюрреалистичното избухване на Бруно Шулц.
- Сигурно мислено ме обявявяте за някакъв лудум?
- Разбира се, обявявайте ме, това облекчава нещата. И аз самият се правя на луд, за да ги облекча. Защото ако не ги облекча, би станало твърде трудно.
Седеше на един дънер и пушеше цигара.
- Какво правите тук?
- Нищо, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо - отвърна и се усмихна блажено.
- Какво ви радва толкова?
- Какво? Нищо! Именно това: нищо! Хе, каламбур, моля ви, хм ... Радва ме "нищото", разбирате ли, милостиви, достопочтени спътнико и сътрапезнико и файтон, защото "нищо" е тъкмо нещо, което се прави цял живот. Човек стои, седи, говори, пише ... и нищо. Човек купува, продава, жени се, не жени се - и нищо. Човек седум на дънерум - и нищо. Въздух под налягане.
- Годините се разпадат на месеци, месеците на дни, дните на часове, минутите на секунди, а секундите протичат. Не схващате. Протича. Изтича. Какво съм аз? Аз съм определено количество секунди, които са протекли. Резултатът: нищо. Нищо.
- Бемберговате ли? И аз бемберговам. Заедно ще си бемберговаме!
Докато четеш "Космос" постоянно текстът ти идва в повече, но продъжаваш да искаш още и още ��т тази откровена шашавина.
Попадаш в капан от самото начало.
Колкото по-незначително, нелепо, толкова по-натрапчиво, по-мощно! Ама че клопка, ама че пъклено злобно проспособление! Ама че капан!
ДЕЙСТВИЕТО
Тотална обсесия. Гротеска.
Ключова дума "отнася" - в смисъл на "отнася се", "съотнася се", "когато едно с друго се слепва", "свързва се" "препраща", "добира се", "докосва", "асоцира" и т.н. ... Всяко нещо се съотнася с друго, което от своя страна се отнася до следващото, а то до своето ново съотносимо ..., до безкрай!
Мнима криминална история, уникални взаимотношения между персонажите. Престъпление, свръхнатрупване на абсурдни обстоятелства: "разярен отговор на провокация, съдържаща се" в нещо, което в крайна сметка е "безсмислено." Опит на извършителя да разбере действията си, да обхване случилото се в контекста на случващото се. Главното действащо лице (в "Космос" е господин Витолд ... Кой Витолд е това, Гомбрович?! ), неговата свръх-игра, манипулация.
СТИЛЪТ
Повествованието твърде често се доближава до това на Бруно Шулц, но тук всичко е задържано във формата си, овладяно. Текстът се движи по ръба на синтаксиса.
Гротеска с крими елементи. Шашаво забавно.
Още малко цитати:
Жега, но с весел ветрец.
Седях на този дънер като на куфар, чаках влака.
... но шумът не заглушаваше тишината, пълна, отделна, безлюдна, затънтена. Пиех червено вино.
След малко, когато поставиха един на лавицата, другия на шкафа, се разгоряха по-добре и тогава косите отблясъци извикаха уголемяване на телесата ни около масата, офантастичняване, трептящи от огромни сенки облаци омитаха стената, отблясъкът рязко изваждаше на повърхността изрески от лица и торсове, останалото беше изгубено, блъсканицата се усили от това и теснотията, направо гъсталак, да, гъсто и още по-гъсто, разпростиране и засилване на ръце, ръкави, шии, посягаше се към месо, сипваше се водка и се очертаваше възможност за фантасмагории с хипопотами. С мастодонти. Лампите предизвикваха и сгъстяване на тъмнината навън, както и нейното подивяване.
Свещеник с расо, седящ на камък, в планината? Напомни ми за чайника, защото този свещеник беше като чайника, там. И това расо също беше свръх.
... какво търсех аз, какво търсех? Основен тон? Начална мелодия, някаква ос, около която действията си тук да мога да възстановя, да подредя? Но разсейването, не само моето, вътрешно, но и нахлуващото отвън, от разнообразие и излишък, от заплитане, не позволяваше съсредоточаване върху нищо, една дреболия се откъсваше от друга, всичко беше еднакво важно и неважно, пристъпвах и отстъпквах ...
Любов, каква ти любов, страст, да, но каква? От това се започна, че не знаех и не знаех коя е тя, каква е, беше заплетена, зацапана, нечетима (мислех, вгледан в сушата, архипелазите, мъглявините на тавана), беше неуловима и измъчваща, можех да си я представям и така, и онака, в сто хиляди ситуации ...