„99 истории“ е електронна книга с периодични ревизии, при които към нея се добавя по един нов авторски разказ. Обновява се от 2014 година насам. Сборникът съдържа и повестта „Вазев“.
Петър Тушков е писател, преводач и редактор на свободна практика. Автор на романа „Отдел „И“ („Ерго“, 2015), сборника с фантастични разкази „Блуграс“ („Ерго“, 2021), повестта „Вазев, 1887“ („Сборище на трубадури“, 2024). Работи върху следващия си роман „Кода Импекс“. Редактор в списание „Сборище на трубадури“.
Изключително интересен сборник и като идея, и - за щастие - като изпълнение. С едва четири истории за сега в него, "99 истории" има да се разраства още много и ако качеството на разказите в него се запази или повиши, ни очаква нещо не само ново, но и чудесно.
Като фен на фантастичния жанр, "Фу Ми" и "Неботичник" ми допаднаха най-много. Впечатляващо съдържателни и красиви, едновременно те задоволяват и те карат да искаш още истории в двете им фантастичните реалности.
За съжаление не бях чел Отдели З и И преди да подхвана сборника, което може би ми попречи да се насладя напълно на "Лаборатория Ц". Предвид наличието на още букви в азбуката обаче, с нетърпение очаквам още няколко истории за Руслан Кригер да бъдат поместени тук и да дадат още плът на персонажа.
Колкото до обемната "Вазев: Пиротския караконджул" - обикновено не ми допада литература от и за точно този ни исторически период, но това само допринесе за приятната ми изненада - историята е изплетена с очароващ език, а и описва една интересна случка и по-големият ѝ размер въобще не се усеща неприятно, а напротив - завършва сборника по прекрасен начин.
С нетърпение очаквам следващите попълнения в сборника, както и ми е любопитна предстоящата му структура – може би няколко отделни съдържания, подреждащи разказите, както последователно, така и жанрово? При всички положения „99 истории” заслужава да бъде следена с жив интерес.
След доста чудене все пак реших да драсна няколко реда за сборника на Петър Тушков. Правя го най-вече защото ми хареса и защото ентусиазма на автора трябва да бъде насърчаван. Първият разказ, Лаборатория Ц, се развива в познатата ни от други произведения на автора вселена. Идеята е интересна и главният герой е як. Като цяло е хубав, стегнато написан и си струва. 4/5 Фу Ми е личният ми фаворит. Оригинален сюжет, интересен стил и странни герои. Напомни ми на шантав Бредбъри. 5/5 Неботичник е другият разказ, който лично на мен ми хареса доста. 4,5/5 Най-дългото произведение, Вазев, за съжаление не ми допадна. Вероятно това се дължи на факта, че самата тема не ми е особено интересна. Иначе стилът е хубав и историята си е добре развита, но дет се вика всичко е въпрос на вкус. 3,5/5 В заключение мога да кажа, че четирите разказа си струват четенето и ще ви загубят по приятен начин времето.