Прах от нозете

by Елена Щерева, Николай Янков, Люба Халева (Illustrator)

Девет истории от Индия. Девет цвята с девет различни емоции. Страх, смелост, любов, състрадание, възмущение, гняв, изумление, радост, покой. Не е никак странно, че в хинди и санскрит думите за „цвят” и „емоция” имат общ корен. Емоциите са цветове, които красят душата. И досущ като цветни боички те са нетрайни и лепкави, прикриващи истинската ни същност. Какво е лицето по време на празника Холи – то е неразпознаваемо. Толкова оцапано в багри, че е невъзможно да откроиш истинските му черти. Така и опознаването на Индия и щастието, което произтича от това, са свързани със способността ни да възприемем всичките ѝ цветове едновременно, да я видим оцапана в багри, а накрая и в цвета, който няма цвят.

"Разказът е висш пилотаж в прозата, защото в него щрихът е особено важен. Ели и Ники са намерили този щрих във всяка от историите, което прави внушенията им живи и убедителни.
"Прах от нозете" осветява знакови пунктове от психологията на днешния индиец."
Христо Карастоянов

"Радостно е, че в едно десетилетие, в което е много популярна прозата от индийски автори, които пишат за Индия през перспективата на чуждото, в българската литература се появяват разкази, които преобръщат призмата и дават своя прочит на това „как се случват нещата в Индия“.
Амелия Личева

171 pages, Paperback

First published June 1, 2014

Reviews

[Doroti · Rating 2 out of 5]

Лет ми тел ю дат дис бук ис а биг недоразумение.
Подлъгах се малко, оставих се да ме убедят, че видиш ли, това е една друга Индия, не е стандартна книга за Индия. Не, че съм чела ''стандартна'' книга за Индия, каквото и да е това. Просто не ми харесва лудостта, която в последните години е много популярна - някакви похвални слова за достигане на някаква отвъдна душевност и т.н. Не мисля, че това е разбираемо и постижимо за западния човек.
Както и да е. Започнах да я чета със съзнание табула раза по отношние на тези мои си предразсъдъци.
Повечето разкази бяха силно безсмислени и изключително плоско разказани. Всичките фрази, а понякога и цели изречения, написани на кирилица на някои от тамошните езици, преведени после със звездичка в края на страницата, адски ме издразниха. Ами що не си го напишеш на бг и после със звездичка обясни нещо отдолу, ако пък е толкоз важно да е на някои от тамошните езици. Не говоря за някои тпични думи, които изискват обяснителен превод; имам предвид цели фрази и изречения. Тъпичко.
Много плоско.
Давам втората звездичка заради последните два разказа и първата половина на този, който се казва 'Жълто'. Сториха ми се значително по-добре написани.
На тези младежи мисля, че мого по-добре ще им се получи, ако пишат пътеписи, без да се забатачват в опити да правят художествена литература. Личи си, че доста са попътували и са навлези на дълбоко в Индия - във всякакви смисли, но нека не изнасилваме художествената литература.
В този ред на мисли, май ще се поспра със съвременните нови бг автори, че все разочарования напоследък.

[Христо Блажев · Rating 4 out of 5]

Индия! Какво повече?!: http://knigolandia.info/book-review/p...

Помните ли “Химикал, шоколад и две рупии”, пъстрия и прекрасен пътепис за Индия, дело на двойка млади шемети – Елена Щерева и Николай Янков? Е, те пак са тук с нова порция добре подправена Индия, люта, ароматна и зашеметяващо екзотична, но този път под съпровода на мелодията им от кошницата изпълзяват девет красиви разказа в сборника “Прах от нозете”. Разбира се, в тях са вплетени техни лични преживявания, но и тази форма вече им дава възможност да стъпят една крачка отвъд реалността и да досъздадат истории по свой вкус, да вплетат разбиранията си и всичко, което ги движи – а те наистина са пътешественици и във физическия, и в духовния смисъл. Разказите са предадени с цветови код, който отговаря символично на духа им, но това ще си го откриете и оцените сами.

ИК Жанет 45
http://knigolandia.info/book-review/p...

[Temz]

Ако човекът е човек, когато е на път, то се сещам за няколко наши автори, на които определено им е време да се отправят в краен случай поне към морето преди ръцете да се превърнат в камък и буквите да престанат да ги слушат.

За сметка на това, днес ви сблъсквам (закъсняло) с Елена Щерева и Николай Янков – пътуващи ентусиасти, станали писатели. Защото „Прах от нозете“ е втората книга на двамата доскорошни студенти по индиология и част от „индийската поредица“ на ИК „Жанет 45“. Noblesse oblige да призная, че не съм запозната с дебютната „Химикал, шоколад и две рупии“, така че впечатленията ми се простират само и единствено върху това малко четиво (съгласете се, че 200 страници е твърде минималистично описание на Индия), чиято корица – дело на Люба Халева – ме влюби в себе си.

http://knijno.blogspot.com/2014/10/bl...

[Milena Tasheva · Rating 4 out of 5]

Остави ми усещане за празник тази книга. Пъстра е - не само на теми и стил, но и емоционално. Имам чувството, че Николай и Елена са търсили не собствения си стил на писане, а са нагаждали него към историята, която искат да разкажат, така че тя да звучи възможно най-истински и непосредствено.
Дори тъжните разкази в нея са свръхенергични - като авторите си. Те не пишат "за един различен свят", както сме свикнали да мислим за Индия, те ни карат да го преживеем и почувстваме свой.
Четвъртата звездичка е за Люба Халева и нейната ужасно чудесна корица, която не можеш да не харесаш, когато я вземеш в ръце.

[Змей · Rating 3 out of 5]

„Прах от нозете“ е книга-доказателство, че понякога една страна може да бъде описана най-добре през очите на чужденеца.

Може да бъде докосната истински само от онзи, чиито пръсти не са стъргали напуканата пръст от пелените. И най-вече, може да бъде видяна през обективния поглед на душата, виждала чужди простори.

http://knigozavar.com/prah-ot-nozete/

[Alexander Marinov · Rating 4 out of 5]

Омайни разкази, от които лъха на безвремие и всепространство. Разкази, които прехвърлят мостове и свързват. Удивително е чувството на близост, което успяват да породят авторите към една толкова далечна страна. Вглеждането в живота в Индия – в цялото му многообразие и пъстроцветност, – през лупата на човечността позволява да се почувстваме у дома там, да докоснем със своята ръка кутията за обяд, да ни лашне индийският автобус, да чуем ръмженето на бърнестата мечка. Разкази, които са изключително разнообразни, но неизменно написани на великолепен, искрен, чувстван език. Откъдето идва и непринудеността им.