Насилие в Бландингс

by P.G. Wodehouse, П.Г. Удхаус, Веселина Тихолова (Translator)

„Насилие в Бландингс“ на П. Г. Удхаус е второто заглавие от новата поредица „Колекция Хумор“ на издателство „Труд“. Първото — „Квит сме…“ на Уди Алън, предизвика незапомнено у нас смехотресение.
Колекцията се събира по следния политико-идеен принцип: най-смешните книги, най-големите автори за всички времена и от всички континенти, най-добрите преводачи на България — за най-умните читатели на планетата.

296 pages, Paperback

First published January 1, 1997

About the author

Sir Pelham Grenville Wodehouse, KBE, was a comic writer who enjoyed enormous popular success during a career of more than seventy years and continues to be widely read over 40 years after his death. Despite the political and social upheavals that occurred during his life, much of which was spent in France and the United States, Wodehouse's main canvas remained that of prewar English upper-class society, reflecting his birth, education, and youthful writing career.

An acknowledged master of English prose, Wodehouse has been admired both by contemporaries such as Hilaire Belloc, Evelyn Waugh and Rudyard Kipling and by more recent writers such as Douglas Adams, Salman Rushdie and Terry Pratchett. Sean O'Casey famously called him "English literature's performing flea", a description that Wodehouse used as the title of a collection of his letters to a friend, Bill Townend.

Best known today for the Jeeves and Blandings Castle novels and short stories, Wodehouse was also a talented playwright and lyricist who was part author and writer of fifteen plays and of 250 lyrics for some thirty musical comedies. He worked with Cole Porter on the musical Anything Goes (1934) and frequently collaborated with Jerome Kern and Guy Bolton. He wrote the lyrics for the hit song Bill in Kern's Show Boat (1927), wrote the lyrics for the Gershwin/Romberg musical Rosalie (1928), and collaborated with Rudolf Friml on a musical version of The Three Musketeers (1928).

Reviews

[Ренета Кирова · Rating 3 out of 5]

Отдавна исках да прочета нещо от Удхаус и сега ми се падна сгоден случай, но очакванията ми не бяха припокрити. Явно английския хумор не действа на всеки.
Разказите в тази книга до около 150-а страница ми бяха напълно скучни, а героите в тях ме дразнеха. След това се пооправиха и започнах да ги харесвам, но не и чак да се смея. Недосегаема съм за английски хумор :). Героите сами създаваха абсурдните ситуации в разказите и си патеха, но накрая всичко се нареждаше щастливо за тях (в повечето разкази). Удхаус определено не е много "мой" автор и не бих посегнала към друга негова книга.