Каквото и да кажа за мацките след 22, няма да е достатъчно. На едни им се прави секс, на други им се мисли за бъдещето, а трети изобщо не знаят в каква посока да поемат. Маги, Калина и Рокси са типичен пример за три приятелки в София, на които все нещо им се случва, все имат повод да се напият, да си оплачат младините или да споделят с кого са се целували през изминалата нощ. В края на деня, обаче, всяка трябва да вземе решение сама.
Мисля, че проблемът с жанровите книги в България е, че се опитват да бъдат "българската" последвано от име на известен световен автор - българският Стивън Кинг, българската Софи Кинсела. Тази книга твърде много се старае да е забавен, изпъстрен с хумор и сладки смешки чик-лит. Обаче това само не стига - няма да говорим за сюжет и пробойни, нито пък за плътност на образите, защото чиклитът си е клише до клише и това не е грях. Просто тази книга специално е една идея твърде истерична. Освен това ми е много мъчно, когато виждам, че нещо, за което са положени много усилия и е направено с много мерак, е пълно с грешки. Четох .pdf за свободно сваляне от сайта на авторката, надявам се за печат да е отишло нещо друго. И за следващата си книга Радостна да си намери свестни и съвестни коректор и редактор. Браво за маркетинга, много се радвам, когато в книгоиздването се подхожда иновативно и креативно.
Книгата не ми хареса. Знам какво може да се очаква от чиклита като жанр и определено не съм подходила с големи очаквания към тази книга, но въпреки това успя да ме разочарова. Героините бяха просто едни разглезени, мрънкащи, дразнещи госпожички. Постоянната поза, която цари в техния свят, хич не ми е по вкуса. „След 22“ ми направи впечатление с вида на книгата, начините на разпростренение, рекламата, която имаше. И за всичко това има моите поздравления. Но като съдържание, според мен, сериозно куцаше. То се оказа най-слабото място на книгата, а точно съдържанието е най-важното нещо в една книга.
След поредица тежки учебни четива си търсех леко такова, а какво по-добро от чиклита? Не съм очаквала абсолютно нищо от книгата освен да ме разсее и разсмее и в общи линии се справи. Тук да сме наясно, че за мен чиклита си остава guilty pleasure точно като junk food, където в един момент нагъваш кутията с бонбони или пакетчето чипс не защото ти се яде, а защото има. Със сигурност съм чела и по-лоши книги и няма да лъжа, че нито една от героините не ме грабна, но не мога да не кажа и че се зарадвах да прочета нещо от жанра, чието действие се развива из познатия столичен пейзаж. Става за убиване на времето и се чете икзлючително бързо, но не подхождайте със сериозни очаквания.
Едва ли за пръв път някой си казва „чете ми се хубава книга, ще си я напиша сам“ и след това да се получава нещо доста забавно. Така след десетки прочетени чиклит романи Радостина Савова решава да напише своя книга в жанра. 5 години по-късно „След 22″ е вече факт, а „трите грации“ Рокси, Маги и Калина вършеят из нощна София. Още от ревюто - тук.
Леле! Рекордно съотношение между брой думи и грешки в тях! А аз съм такъв grammar nazi, че направо ми идеше ритуално да се самоубия. :D Веднага някой грамотен близък на авторката да ѝ помогне с редакцията, ако не смята да дава произведението си на професионален редактор, че това си е пълна излагация. След 22 да не можеш да пишеш на български е меко казано кофти. Що се отнася до самата история - не съм очаквала чудеса. Чела съм доста chick lit от чуждестранни автори и като цяло винаги са супер предвидими, но пък затова са лекички и приятни. Обичам да редувам 1 сериозна книга и 1 такава - като за почивка. "След 22" обаче успя да ме разочарова. Очаквах повече, предвид симпатичната корица, сайта и една положителна статия в Интернет, която сега дори не мога да намеря. Историята е плоска, а героите са недостатъчно развити, което прави нещата, които им се случват, нереалистични. Има герои, чиято роля в цялата работа остава неясна - съответно ми се струват малко излишни. Но това е ОК, може да се преглътне. По-лошото е, че трите главни героини са дразнещи, мрънкащи, стереотипни "кифли". Не знаят какво искат, истерични са, държат се отвратително с мъжете около себе си, а после изкарват тях виновни за всичко лошо на света. Общо взето, ако имах такава приятелка, бих я ударила. Три пъти. Със стол в лицето. Книгата е пълна с най-неласкавите стереотипи за съвременната жена и ми стана много неприятно, че едно младо момиче (авторката), подклажда огъня. Не намерих нито една част от себе си в нито една от трите героини, така че не можах и да почувствам книгата близка до сърцето си.
Все пак, въпреки безкрайно негативното си мнение за книгата, пожелавам на Радостина успех с бъдещите проекти! :)
Първият и последният чик-лит, който чета! Дадох шанс на книгата, само защото авторката е българка. Прекалено предвидимо ми беше всичко, още с първите 2-3 глави.