Насиленото тяло

by Maurizio Stupiggia, Маурицио Ступиджа, Теодора Голиванова (Translator)

Една рана може да бъде облекчена, лекувана и да остави след себе си само белег. Но преживяното насилие наранява дълбокото усещане за себе си, собствената интимна репутация; не външният имидж и съвкупността от колективни оценки, изграждащи представата за дадена личност, а изкривява оценката на самия човек пред собствената му съвест. Това е книга за хората, които не смеят да говорят за преживяванията си, изпитват вина, че са жертви.

Мадлен Алгафари нарича тази книга изцеляваща, защото може да помогне на хората, които не смеят да отидат на терапия. "Може да им помогне да намерят тази смелост, защото описва в детайли терапевтичния процес. Може и да бъде средство за самопомощ, без да има претенции да замести дълбочината и особената специфика на същинския терапевтичен процес при работта с такъв тип травма. Текстът може да е много полезен и за самите терапевти, защото работата с точно такива преживявания е изключително специфична и се отличава от подхода при преработване на друг тип душевни рани. Основният терапевтичен инструмент, цел и смисъл на този подход е Любовта."

187 pages, Paperback

First published January 1, 2007

Reviews

[Dragomir Draganov · Rating 4 out of 5]

Книга, която повече натъжава, отколкото вдъхновява. За едни тя ще е извор на прозрение и надежда; за други - катализатор на подсъзнателни процеси; за трети - код за "разшифроване" на човешкото поведение. За някои пък това ще е просто книга - четиво за обогатяване на общата култура.
Но няма лек за наранената душа, затворена в капана на миналото. И както при бягството от всеки затвор, и тук човек първо трябва първо да погледне към света отвъд бетонния зид и да поиска да стане, да се въплъти в онова, което вижда там. Човек трябва да пожелае да се надскочи, да се "самопреодолее". Това е парадоксът, по думите на самия автор: "...само излизайки от мен самия, мога да се свържа с дълбините на моето същество".
Защото само така е възможна връзката с Другия. Но дори и тогава изцелението не изглежда сигурно - онова, което Другият е отнел, трябва да бъде върнато. Това не може да стане с цената на насилие, а точно обратното. Една плашеща сянка трябва да бъде заменена с любящ образ, излъчващ сигурност, безрезервна топлота и тиха обич. Едва тогава и последното парченце, някога откъртено от душата с плач, гняв, вина, срам и отчуждение, ще намери своето място и човек отново ще може да бъде цял.