Повечето стари, пък и нови, любовни романи са някакъв вид преразказ на приказки. Обикновено “Пепеляшка” е златната медалистка - по незнайни причини страдающите героини се харчат. Сребърният медал е за “Красавицата и звярът”. “Синята брада” също си има фенки, но и обикновено е някакъв много невинен и добричък синьобрадко, и е невинен по всички обвиненения.
Виж, версия на “Цар Дроздобрад” срещам за първи път! И то доста удачно поднесено! Главният герой е пройдоха, който се издържа с … облози. Поредният облог е, че ще спипа мацката. Тя пък се оказва опърничава, но и двамата малко по малко кротват, докато тя почва да го жали, че е беден, а той я кара да живее в мизерна колиба с нива, докато замъкът (неподдържан и с ледено течение!) е съвсем наблизо. Когато истината се разбира, драмата е доста достоверна (включително счупен нос, а на злодея му опадаха зъбите) и не е фалшива, мацката дори беше много умерена в реакцията си (можеше например да го удуши благоверния си, простено щеше да ѝ е).
Голяма забава падна, и двамата бяха големи симпатяги, както и кривата леля, любителите на басовете и шотландската рода̀.