Да си жена, да си влюбен(а), да си поет (мъж или жена) - как е изглеждало или по-скоро как се е изписвало това през Средновековието и Ренесанса? От девата воин до вещицата, от влюбения рицар до ренесансовия мошеник, тази книга преплита легендарното, биографичното, интимното и не дотам известното със знакови за европейската цивилизация имена Данте и Беатриче, Петрарка и Лаура, Микеланджело и Витория Колона, Дон Кихот и Дулсинея, Шекспир и Смуглата дама...
Миглена Николчина пише толкова увлекателно, че книгата й може да бъде четена с интерес от всеки, който желае да се потопи в атмосферата на късното Средновековие и Ренесанса. Проследена е трансформацията на твореца и неговата муза от схематичността на куртоазната литература до меланхолията на късния Ренесанс, като акцентът е поставен върху ролята на жената, от нейната интерпретация като въплъщение на божествен идеал до смуглата дама, носителка на краха на идеалите за възвишеност. Жената като творец е лишена от име и обречена на забвение, а вещата, но неграмотна жена е изгаряна на клада. Въпреки всичко обаче техните гласове отекват в литературното наследство, а авторката проф. Николчина ги анализира по неподражаем начин.
Цялото ревю тук: http://bookcompass.wordpress.com/2014... Това са петнадесет есета, които разглеждат ролята на жената през Средновековието, образите й извън общоприетото й място в обществото, зараждането на куртоазната любов и сонета и възхода на изкуството през Ренесанса.Книгата засяга и една от любимите ми теми, тази за гоненията на вещици