What do you think?
Rate this book
Революция на обречените
„Революция на обречените“ е колекция от разкази - тъжни и трогателни, стоплящи и вбесяващи, които няма да ви оставят безразлични.
Героите в тях могат да предизвикат умиление, но и да разпалят гнева ви. Tе се разкайват за погрешния си избор, борят се за по-добър живот – обичат, мразят, боли ги. Но понякога са просто обречени, защото животът не е справедлив и никой не е обещавал непременна победа.
Историите на Йордан Лозанов сякаш стискат в юмрук сърцето и оставят трайна следа в съзнаниетони. За разлика от много захаросани измислици, които заблуждават с измамния си чар, последван от неизбежното разочарование.
„Революция на обречените“ е втората творба на младия писател след новелата „Полетът на пеперудата“.
Само на двайсет и три години, Йордан Лозанов е необичайно зрял и разгадава интуитивно човешката природа. Той е талантлив автор от новото поколение и неговите послания отекват отвъд териториалните граници.
Героите в тях могат да предизвикат умиление, но и да разпалят гнева ви. Tе се разкайват за погрешния си избор, борят се за по-добър живот – обичат, мразят, боли ги. Но понякога са просто обречени, защото животът не е справедлив и никой не е обещавал непременна победа.
Историите на Йордан Лозанов сякаш стискат в юмрук сърцето и оставят трайна следа в съзнаниетони. За разлика от много захаросани измислици, които заблуждават с измамния си чар, последван от неизбежното разочарование.
„Революция на обречените“ е втората творба на младия писател след новелата „Полетът на пеперудата“.
Само на двайсет и три години, Йордан Лозанов е необичайно зрял и разгадава интуитивно човешката природа. Той е талантлив автор от новото поколение и неговите послания отекват отвъд териториалните граници.
- GenresBulgarian Literature
192 pages, Paperback
First published June 1, 2014
10 people want to read
About the author
Йордан Лозанов
4 books26 followersЙордан Лозанов е роден 1990, в град София. Първата му публикация е в списание "Безусловно". През 2013 излиза дебютната му книга - новелата Полетът на пеперудата изд. Black Flamingo Publishing
Негови разкази са включени в двата сборника на "Пощенска кутия за приказки"
Пощенска кутия за приказки Ч.1, Пощенска кутия за приказки, част II и Пощенска кутия за мръсни приказки
Революция на обречените е втората му книга - сборник с разкази, изд. ЕРА
Прозорецът е третата му книга - сборник с разкази, изд. Лексикон
Негови разкази са включени в двата сборника на "Пощенска кутия за приказки"
Пощенска кутия за приказки Ч.1, Пощенска кутия за приказки, част II и Пощенска кутия за мръсни приказки
Революция на обречените е втората му книга - сборник с разкази, изд. ЕРА
Прозорецът е третата му книга - сборник с разкази, изд. Лексикон
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
September 3, 2014
Прочетох почти цялата книга в рамкит на 2-3 часа. „Революция на обречените” представлява всъщност сборник от разкази, кото са писани в продължение на доста години. Вече писах за прекрасната премиера на този наистина добър литературен труд. Обичам да чета нови и непознати книги, а конкретното заглавие въобще не ме разочарова.
Пропуснах разказите, които бях чел предварително, и се впуснах в света на Йордан. Чисто структурно разказите са разработени тематично и са много добре подредени, в някои от тях се долавя ефекта и усещането от предишния, което създава едно хармонично чувство на свързаност. Личи си, че издателството е положило необходимото усилие, за да се получи приятен ефект при линейно четене. Постарах се да прочета книгата наведнъж, защото не е много обемна като страници, а и това ми помага да вникна по-дълбоко в душата и съзнанието на младия автор. Когато казвам, че книгата не е обемна, това не означава простовата и повърхностна идея и творчество, напротив!
Направи ми впечатление, че разказите са обединени от няколко общи мотива, на много места дори се срещат едни и същи описания, вероятно това се прави нарочно, за да се предаде напълно посланието. Важното за мен по време на четене на книгата бе, че Йордан въобще не се притеснява да настъпи по най-болните места на днешното ни обществото – злобата, завистта и зависимостта. Разказите „Революцията на обречените” и „Старецът и лехата с розите” са чудесни примери за това.
Освен чисто социалните послания, които той отправя, има и една друга мрачна страна сборника – той разгръща и представите за едни съвсем мрачни създания, които могат в слаб момент да ни отровят. Много ми хареса „Пламъкът на страстта”, това е можи бе една от най-силните творби в сборника за мен. Предава много силно пленяваща сила на желанието и на тъмните страсти, които могат да завладеят всяко съзнание. Разказът описва много точно факта, че всяка една ситуация, макар и случайна, може да се превърне в пагубна, ако човек се срещне с тази нечиста сила и не успее да се пребори с демоните – вътрешните и външните.
Някои разкази наистина се повтарят в отделни моменти на сюжета и описанията, други ми напомнят на предишни разкази и романи, които съм чел, но съм безкрайно доволен от прочетеното.
Сигурен съм, че един следващ сборник би бил още по-добър. Слабите разкази не, че не са хубави и интересни, а просто не могат да се сравнят с наистина добрите („Той), които много ми харесаха. Няма как да има сборник само със силни разкази, затова има от всичко – стига да харесате темите, които Йордан е засегнал.
Според мен Йордан би се справил отлично с написването на разкази, които са извън темите за любовта, страданието, вярата и зависимостта. Смятам, че би могъл да направи нещо и за темите около завистта и злобата. Те са основни в някои от разказите, които прочетох, и много добре се е получило. Не ми харесват клишетата с разни бродници и духове, прекалено много подобни неща съм чел в последно време и са еднообразни за мен. Но това за сукубата е направо фантастично!
Прекалено много се отплеснах от моите мисли, но в момента пиша точно след прочитането на книгата и все още не мога да си събера мислите. Дали скоро ще мога?
Благодаря за прекрасната книга!
Пропуснах разказите, които бях чел предварително, и се впуснах в света на Йордан. Чисто структурно разказите са разработени тематично и са много добре подредени, в някои от тях се долавя ефекта и усещането от предишния, което създава едно хармонично чувство на свързаност. Личи си, че издателството е положило необходимото усилие, за да се получи приятен ефект при линейно четене. Постарах се да прочета книгата наведнъж, защото не е много обемна като страници, а и това ми помага да вникна по-дълбоко в душата и съзнанието на младия автор. Когато казвам, че книгата не е обемна, това не означава простовата и повърхностна идея и творчество, напротив!
Направи ми впечатление, че разказите са обединени от няколко общи мотива, на много места дори се срещат едни и същи описания, вероятно това се прави нарочно, за да се предаде напълно посланието. Важното за мен по време на четене на книгата бе, че Йордан въобще не се притеснява да настъпи по най-болните места на днешното ни обществото – злобата, завистта и зависимостта. Разказите „Революцията на обречените” и „Старецът и лехата с розите” са чудесни примери за това.
Освен чисто социалните послания, които той отправя, има и една друга мрачна страна сборника – той разгръща и представите за едни съвсем мрачни създания, които могат в слаб момент да ни отровят. Много ми хареса „Пламъкът на страстта”, това е можи бе една от най-силните творби в сборника за мен. Предава много силно пленяваща сила на желанието и на тъмните страсти, които могат да завладеят всяко съзнание. Разказът описва много точно факта, че всяка една ситуация, макар и случайна, може да се превърне в пагубна, ако човек се срещне с тази нечиста сила и не успее да се пребори с демоните – вътрешните и външните.
Някои разкази наистина се повтарят в отделни моменти на сюжета и описанията, други ми напомнят на предишни разкази и романи, които съм чел, но съм безкрайно доволен от прочетеното.
Сигурен съм, че един следващ сборник би бил още по-добър. Слабите разкази не, че не са хубави и интересни, а просто не могат да се сравнят с наистина добрите („Той), които много ми харесаха. Няма как да има сборник само със силни разкази, затова има от всичко – стига да харесате темите, които Йордан е засегнал.
Според мен Йордан би се справил отлично с написването на разкази, които са извън темите за любовта, страданието, вярата и зависимостта. Смятам, че би могъл да направи нещо и за темите около завистта и злобата. Те са основни в някои от разказите, които прочетох, и много добре се е получило. Не ми харесват клишетата с разни бродници и духове, прекалено много подобни неща съм чел в последно време и са еднообразни за мен. Но това за сукубата е направо фантастично!
Прекалено много се отплеснах от моите мисли, но в момента пиша точно след прочитането на книгата и все още не мога да си събера мислите. Дали скоро ще мога?
Благодаря за прекрасната книга!
June 7, 2015
Страхотни разкази. Определено ще чета и други книги от този автор.
April 16, 2021
Четири звезди биха били много, а две - малко, така че три (по ограничаващата петобална система толкова).
Първото, което адски ме издразни е проспаната редакция. Тая книга се води, че има редактор (Таня Кольовска) и коректор (Лилия Атанасова). Е, да де, ама двете явно са пили кафе, когато е трябвало да работят - няколко от разказите очевидно дори не са преглеждани. Общо в целия сборник има сигурно едно 20-30 печатни грешки - неща, които един коректор веднага би поправил на първи прочит. Не можеш да издадеш книгата в този си вариант - обидно е за читателите и е неуважително към автора. Дано двете да са се хванали да работят вече или да не са по настоящем в това (или което и да е) издателство.
За самия сборник: намерих няколко разказа, които изпъкват над останалите. Подразни ме това, че в 90% от разказите идеята беше една и съща, но леко завъртяна - изгубената любов, болката от раздялата, призрачният образ, който напешва неща на главния герой. Наистина става еднообразно, когато в поредни истории четем едно и също. Въпреки това, отказвам да кажа, че авторът е безидеен. Напротив, личат си добрите идеи и точно това ме накара да се подразня, че не са разгърнати повече и авторът не се е отдал на различните нюанси в творчеството си.
Не съм чел друго от Йордан, а това е втората му книга от общо три. Надявам се да продължава да пише и да развива стила и идеите си. И дано попадне на по-качествени редактори и издатели, защото тук "Ера" очевидно не са имали благоволението да оформят добре книгата за издаване.
Първото, което адски ме издразни е проспаната редакция. Тая книга се води, че има редактор (Таня Кольовска) и коректор (Лилия Атанасова). Е, да де, ама двете явно са пили кафе, когато е трябвало да работят - няколко от разказите очевидно дори не са преглеждани. Общо в целия сборник има сигурно едно 20-30 печатни грешки - неща, които един коректор веднага би поправил на първи прочит. Не можеш да издадеш книгата в този си вариант - обидно е за читателите и е неуважително към автора. Дано двете да са се хванали да работят вече или да не са по настоящем в това (или което и да е) издателство.
За самия сборник: намерих няколко разказа, които изпъкват над останалите. Подразни ме това, че в 90% от разказите идеята беше една и съща, но леко завъртяна - изгубената любов, болката от раздялата, призрачният образ, който напешва неща на главния герой. Наистина става еднообразно, когато в поредни истории четем едно и също. Въпреки това, отказвам да кажа, че авторът е безидеен. Напротив, личат си добрите идеи и точно това ме накара да се подразня, че не са разгърнати повече и авторът не се е отдал на различните нюанси в творчеството си.
Не съм чел друго от Йордан, а това е втората му книга от общо три. Надявам се да продължава да пише и да развива стила и идеите си. И дано попадне на по-качествени редактори и издатели, защото тук "Ера" очевидно не са имали благоволението да оформят добре книгата за издаване.
June 29, 2017
Това е сборник не с разкази, а със социална патология.
Това са историите, които не присъстват в мечтите ни, не присъстват в мислите ни преди да заспим, някак си забравят да присъстват и в ежедневието ни, макар да знаем, че все пак са нечие ежедневие.
Истории за съдбите на хората около нас, само че "малко" по - обречени. Йордан прави тънък напречен разрез на мислите им с лекия изказ, който има разказването му, давайки ни възможност да влезем в главите им и едновременно да съчувстваме, да страдаме, да се радваме с тях, но и да бъдем отвратени.
Естествено, неочакваният обрат ни стоварва тежко, понякога много тежко, в една човешка реалност, за която предпочитаме да не мислим, че съществува.
Това са историите, които не присъстват в мечтите ни, не присъстват в мислите ни преди да заспим, някак си забравят да присъстват и в ежедневието ни, макар да знаем, че все пак са нечие ежедневие.
Истории за съдбите на хората около нас, само че "малко" по - обречени. Йордан прави тънък напречен разрез на мислите им с лекия изказ, който има разказването му, давайки ни възможност да влезем в главите им и едновременно да съчувстваме, да страдаме, да се радваме с тях, но и да бъдем отвратени.
Естествено, неочакваният обрат ни стоварва тежко, понякога много тежко, в една човешка реалност, за която предпочитаме да не мислим, че съществува.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews